Мими

[Milichkaa22]

Аз искам да съм щастлива.. но искам да знам това замайване крие ли опасност да падна. Преди години  имах проблем- тежко птп. Вследствие на ,което припадах,но пих лекарства и се оправих! Всичко си беше прекрасно. А сега от това нещо направо се забърках и всеки ми казва спокойно, няма нищо да ти стане.. а аз пак

[Орлин Баев]

Не, не се припада. Но подсъзнанието ти крещи като колено прасе друго... Или хайде да кажем по-меко, като папагал повтаря старата си песен. Затова ти препоръчахме действие, което стига до него - умишленото "припадане", тоест преструването, че се случва, като театър. За съзнанието е театър, но подсъзнанието не знае, че е такъв и когато го направиш няколко пъти, то се убеждава, че всичко е наред, че не умираш... Сега, идва ред пак да питаш и пак да кажем и така 990890000 пъти... Както казах, помага високият интелект - съкращава нещата. Прояви го и вместо да пълниш темата с празно бучене, действай. 

[д-р Тодор Първанов]

Ти припадна ли най-после?

[Milichkaa22]

Да .Опитих да се изправя срещу страха си. Застанах права до леглото и се въртях в кръг ,след което се хвърлих на леглото. 

[д-р Тодор Първанов]

И го направи само веднъж?!

[Milichkaa22]

Днес ще продължа . 

[Milichkaa22]

Направих го няколко пъти,още със ставането. Вкъщи добре амк навън? Как да процедирам. 

[д-р Тодор Първанов]

На вън е по-лесно. Представяш си че, Арни и те преследва Хищникът,

[Milichkaa22]

В момента излязох, да краката ми са като омекнали..но няма да се предавам на един адреналин

[Guest Кермит]

Драга миличка22,

форума от психотерапия онлайн се май започва да се превръща в психотерапия он еър

Защо не съсредоточиш постовете си в резюмирани разкази на събития, в които има определено развитие. Сама разбираш, че колкото и добронамерени и готови да сме тук, едва ли бихме могли да реагираме на всяка крачка.

Хайде, хубав ти ден!

[Milichkaa22]

Извинявам ви се от все сърце. Просто не съм на себе си от вчера и се опитвам да намеря решение! Писна ми да живея в страх и да побърквам всичко около мен! Боря се със страха си и така го усилвам! Грозните картини в главата ми ме убиват.. знам ,че трябва да действам ,а не да рева като жертва,защото сама си правя това състояние. Желанието ми за живот е огромно и въпреки ,че знам ,че няма вечни,че тежко болни живеят до последно с усмивка и оценяват всеки ден .. стреса ми дойде в повече. Много в повече - отделих се от родителите си , започнах работа ,общо взето порастнах. А до преди месеци бях принцесата на мама . Всичко на готово. Благодарение на това си състояние осъзнах ,че може би вътрешно се страхувам от това да съм самостоятелна.. мама е далече сега. И така вместо да обикалям дискотеките в София и да се забавлявам аз си рева .  Правилно ли разсъждавам?

[д-р Тодор Първанов]

 ,,Боря се със страха си и така го усилвам! ,,

Това е!!!!

[Milichkaa22]

Здравейте ! Имам един въпрос свързан със състоянието ми . Това замайване ли е,омекване на краката ли какво ли е ми е доста често. Чела съм че паник атаките са кратки. Възможно ли е да си внушавам симптоми? Моля ви от сърце ,защото съм на път да изгубя всичко

[д-р Тодор Първанов]

Понеже си в стрес, в мозъка ти навлиза по-малко кислород.Недостига на кислород дава замайването.

[Milichkaa22]

Това опасно ли е? Крие ли някакъв риск? Какво да предприема,понеже утре съм на работа

[Андрей Филипов]

Хипохондрията, или както е по-правилно да се нарича – хипохондричното разстройство, е психично разстройство, характеризирано с постоянен, неоправдан страх за собственото здраве. Засегнатите са в постоянна тревога, че имат сериозно заболяване, което все още не е диагностицирано. Те оглеждат телата си, търсейки симптомите на това заболяване и приемат всяка нередност, независимо колко незначителна e, като симптом на това заболяване. Силно склонни са да си самовнушават и да си приписват симптоми, които всъщност не са клинично проявени при тях.
Хипохондричните страхове са израз на нашата огромна отговорност към собственото ни здраве и живот. Хората с хипохондрия постоянно търсят доказателство, че се разболяват и ходят непрекъснато на лекар.Трябва да се знае, че хипохондрикът се успокоява от вниманието, а не от доказателството, че няма болест. 

Тялото ни дава непрекъснато някакви сигнали, които не са страшни, но ако се уплашим, че нещо ни има и същевременно с това, че няма никой, който истински  да се погрижи за нас, започваме да се вглеждаме в най-малките детайли, за да не изпуснем нещо. Дори, когато човекът е гладен и изпитва нормален дискомфорт в стомаха, той или тя го интерпретира като стомашен проблем и не се сеща, че всъщност е гладен/а. Или пък жаждата и сухотата в устата от това, че не се пие достатъчно вода,  дава повод да се мисли, че човек е болен. Такива хора се задълбочават само в тези конкретни усещания и започват да ги интерпретират по най-катастрофалния начин.

Сред основните начини да се предотврати хипохондрията е спортът Установено е, че подходящата двигателна активност възвръща биохимичния баланс в мозъка. Добре е хипохондриците да отделят повече внимание на хобито си.  Ако не се лекува, страхът от болести сам по себе си също може да доведе до депресия. Хипохондрията се лекува основно с психотерапия. 

Начин за спаравяне с хипохондрията е да спортуваш и да се занимаваш с хоби, който ти е любим. Когато дойде в мислите ти страх, че си болна от раково заболяване или ще получиш инфарк, кажи си: "Добре дошъл раково заболяване или инфаркт и сега иимаш възможността да покажеш, как можеш да съсипеш моето тяло". Прегърни страха си горещо и той ще се разтопи. Ще усетиш колко сила и воля имаш в сърцето си. 

[д-р Тодор Първанов]

Опасно е, възможно е вследствие на страхът от него да получиш разстройство и не можеш да отидеш на работа.Иначе, ако не те е страх няма проблеми.

[Milichkaa22]

Благодаря ви д-р Първанов. Изкренно,размяхте ме . Отстрани наистина състоянието ми изхлежда  смешно. 

[д-р Тодор Първанов]

Никак не е смешно.Жалко е, млад човек да си губи времето мислейки толкова глупости.

[Milichkaa22]

Знам . Губя толкова моменти , а да споделя още нещо . Имам приятел,страхотно момче е ! Живеем заедно ..но аз съм си се вглъбила в това има ли ми нещо и какво ще ми стане и не му обръщам внимание.. и въпреки това той е до мен.

[Milichkaa22]

Здравейте ! Искам да ви споделя колко съм разочарована от личният си лекар . Отидох да видя дали замахването е на псическа основа ,да ме прегледа . Тя ми измери кръвното ,изслуша ме и ми каза така- Ти имаш психично отклонение,страхова невроза и ми изписа някакъв антидепресант и че съм за психиатър.Аз и казах ,че решението е в мен и не искам хапчета на 20 години,по-добре една психотерапия . И тя каза амаааа те психолозите нямат право да дават лекарства и затова. Останах многоооо разочарована .. не искам да се тъпкам с химия и да бутам пари .

[АлександърТ.А.]

В 4/2/2017 at 12:30, Milichkaa22 каза:

Здравейте ! Имам малък напредък! Започнах новата работа,справям се .. но онзи ден след като се навефох за нещо като че ли премина като вълна през тялото ми и аз се изплаших да не припадна.. така съм от 3 дни , мота ми се славата, не ми се става ,защото ме е страх да не припадна .. все едно ходя по облаците! Моля за съвет.. 

Миличка , Щом обичаш писането , предполагам и четеш разнообразни неща . Попадала ли си на обяснението на това чудо страха .Че в същност чувство на страх няма .Това е етикет на сбор от усещания предизвикани от липса .Липса на разбиране , липса на любов .  Навела си се и си почувствала нещо различно ,непознато .Това е стрес и тялото започва светкавична подготовка за непознатото .Кръвното скача , мускулния тонус също , пулса забързва .Сетивата се изострят .Започваш да помирисваш ,чуваш ,усещаш с кожата си неща , който в нормално състояние никога няма да забележиш ...И следващия момент е интересния , пренасянето на възбудата в ума .Интересен е , защото това пренасяне вече не е автоматично .Става автоматично когато човек създаде  навик . И ако е неудачен ,попада в дупка . .Вместо да притихне и следи усещанията си , за да разбере какво става . Необучения човек включва търсачката в главата си и първото хрумнало му , правдоподобно обяснение го приема като спасение и изход от необичайната ситуация .Няма значение дали е истина .Вече има диагноза  , значи положението е под контрол . Всички казват --страх те е .Но в същност това е незнание .Защото несъзнателно , без да разбираш защо , си избрала на какво да отделяш внимание , въобразявайки си че това е важното . А тук , вече ти казаха ,Нужен ти е жив човек , някой който да те напътства как да излезеш от дупката .Като те чета няма да е трудно , но трябва да е специалист на който да му гласуваш доверие .И тогава ще се получи .

Редактирано Април 5, 2017 от АлександърТ.А.

[Guest Кермит]

преди 6 часа, Milichkaa22 каза:

Здравейте ! Искам да ви споделя колко съм разочарована от личният си лекар . Отидох да видя дали замахването е на псическа основа ,да ме прегледа . Тя ми измери кръвното ,изслуша ме и ми каза така- Ти имаш психично отклонение,страхова невроза и ми изписа някакъв антидепресант и че съм за психиатър.Аз и казах ,че решението е в мен и не искам хапчета на 20 години,по-добре една психотерапия . И тя каза амаааа те психолозите нямат право да дават лекарства и затова. Останах многоооо разочарована .. не искам да се тъпкам с химия и да бутам пари .

Ами... изпросила си си го!

Тук не веднъж сме разказвали историята за 20-те американски психиатри, които свалят престилките и отиват в друг щат, уж на консултация като нуждаещи се, при свои колеги психиатри. Издекламират по една диагноза от наръчника DSM, само за да си направят експеримента и проверят дали колегите им ще се усетят. Ами не се усещат - и двадесетимата получават рецепти, като на някои дори е предложено да бъдат за малко приети в психиатрично отделение. Единият от тях дори разказва в последващо интервю, как се опитал на края на експеримента да убеди колегата си, че е колега и че не е луд. Онзи естествено реагирал с думите "да, да, разбира се, не сиии, не си луд, сега ще поседиш малко при нас и ще се оправиш".

Та така. Ходи, обикаляй, питай. Прави каквото щеш със себе си, но моля те - джипито ти не е виновна за това, че си се нахендрила с оплаквания, за които тя е реагирала точно така, както е учила. Много лесно се раздават оценки, но когато седнеш и поучиш 10+ години, за да помагаш на хората, едва тогава ще имаш право да изразяваш очарования или разочарования. На всичкото отгоре не оценяваш и нашите усилия да ти помогнем, което отново е за твоя сметка - ние ще загубим мотивация да ти отговаряме и до там - ще си останеш с разочарованието, химията и прочее.

Прочети всичко отново отначало и виж колко алогично, на фона на онова, което пишем и препоръчваме, е поведението ти. Което е най-голямото и силно доказателство, че те е страх. Просто страх, нищо повече. Нищо повече!

[Milichkaa22]

Здравейте. Аз самата научих кой е пътят да се справя със страха. Трудно ми е още,симптомите на адреналина все още ме плашат. Убедих се и взех решение да не ходя повече по доктори-полза никаква. Младо момиче съм на 20 години,просто съм страшно уплашена. Когато ме обземе страха не мисля така както когато съм спокойна за съжаление. Но пък осъзнах едно нещо. Спомням си като малко аз бях като момче.Вече споменах за катастрофата,тогава наистина си бях зле и наще за разлика от сега реаагираха . Та тогава лъжех доктора ,че съм супер само и само да си тръгна ,защото тогава беше първата ми сериозна връзка.Изобщо не мислех за друга. Та тогава положителните мисли ме избавиха доста бързо,дори не обръщах внимание на болката.Просто следвах себе си и не мислех -ами ако . Та така сега си живея в този кръг и си причинявам само СТРАХ. Страх ,който ме парализира и отклонява вниманието ми от живота. Страх,който просто ми казва -Време е да направиш нещо за да се развиеш като личност. Едва когато това стане и се почувтвам удовледворена ще бъда щастлива. 

[M.Nickolov]

преди 8 минути, Milichkaa22 каза:

Здравейте. Аз самата научих кой е пътят да се справя със страха. Трудно ми е още,симптомите на адреналина все още ме плашат. Убедих се и взех решение да не ходя повече по доктори-полза никаква. Младо момиче съм на 20 години,просто съм страшно уплашена. Когато ме обземе страха не мисля така както когато съм спокойна за съжаление. Но пък осъзнах едно нещо. Спомням си като малко аз бях като момче.Вече споменах за катастрофата,тогава наистина си бях зле и наще за разлика от сега реаагираха . Та тогава лъжех доктора ,че съм супер само и само да си тръгна ,защото тогава беше първата ми сериозна връзка.Изобщо не мислех за друга. Та тогава положителните мисли ме избавиха доста бързо,дори не обръщах внимание на болката.Просто следвах себе си и не мислех -ами ако . Та така сега си живея в този кръг и си причинявам само СТРАХ. Страх ,който ме парализира и отклонява вниманието ми от живота. Страх,който просто ми казва -Време е да направиш нещо за да се развиеш като личност. Едва когато това стане и се почувтвам удовледворена ще бъда щастлива. 

Специалистите във форума са на много високо ниво и наистина са дали много добри съвети. Даже си мисля, че е голямо благословение да се страхуваме като сме млади, почваме да ценим живота повече. Обаче в страх не се живее пълноценно, трябва да сме безпощадни към него и да не се даваме. Само смелите си имат всичко.