Отчаяние,неувереност зависимост от любов и внимание.

[LiqTodorova]

Здравейте, на 25 години съм, и се нуждая помоща Ви.

Чувствам се безсилна.Чуствам се зависима от любовта вниманието на приятеля си, за да бъда спокойна и продуктивна и от там щастлива,както и от това дали ми харесват хората.Не мога да се контролирам...

Излязохме с едно момче и не след дълго започнахме връзка с това момче,беше се влюбил в хубавото и оправно момиче ,което работеше и учеше на всичко отгоре добро стойностно скромно и възпитано. След 1година започнахме да обмисляме възможността да живеем заедно.До този  момент живях с брат ми.Чуствах се страхотно имах мои занимания и нямах особена нужда да прекарвам времето си с приятеля ми. От друга страна той си правеше каквото иска когато поиска не изпитвах нито нужда нито желание да му се бъркам.

 Заживяхме заедно колкото и да  искам, понеже аз неисках бяхме го  планували да но неисках,защото знаех какво ще стане ще се привържа много ще го обичам много той ще ме приеме за даденост, ще спре да ми обръща внимание и т.н. И така и стана. Тази година завършвм и лятото бях решила да работя много да спестявам и после да се отдам изцяло на образованието си поне последната година , на държавния си изпит на курсове по английски, а когато не ми стигат парите брат ми и майка ми щяха да помогнат.Приятеля ми знаеше това казах му няма да внасям толкова пари колкото него, а той едва ли не ми обеща, че ще прави всичко само той дори и домакинските неща, стига само и само да живея с него.Той работеше учеше и тренираше спорт.Но всичко това без особена цел.

 Със връзката си с мен той се промени много. Започна повече да цени времето си послуша ме като му казвах да отделя повече време за семейството си отколкото на приятелите си като ходи на село, като тренира да не тренира така безцелно а да отиде на състезание , че е хубаво да човек да учи да се развива.... С времето той започна да се развива започна да приема времето си с мен за даденост, това че живеем заедно, да не ми обръща толкова внимание , и най-лошото е ,че моята несигурност и неувереност личеше и това го правеше той да се чуства още по сигурен и спокоен виждаше , че имам нужда от него и от любовта му е беше спокоен с времето все повече и повече го обичах и при него започнаха среднощните събуждания , събуждах го и се мръщех защо не ме прегърнал, ставах от леглото и стоях будна държах и него буден дори и да беше на работа на другия ден, дори и аз да бях на лекции ,и ако не му мрънках беше готов да заспи,нищо че ме няма нищо че не ме е прегърнал, имах нужда от любовта му от вниманието му от това да ме кара да се чувствам специална, той го знаеше и се развиваше с пълна сила , аз също но с много по голяма трудност. И дори в ранната утрин той успява да заспи. А аз плакала и заспала много след него и почти неспала, се събуждах след като излезе и продължавах да плача и да се тревожа.Със подути и болящи очи се опитвах да се стегна и да уча. Но не се получаваше нито можех да се състедоточа нито състоянието на главата и очите ми позволяваше. На другия ден дори и да се оправим , аз лягам и стегнат е будят през нощта , и ставам рано с идеята да уча , но не съм пълноценна, от безъсънието си се чуствам изморена и напрегната, а да легна да спя отново не мога понеже собствената ми съвест не ми дава спокойствие, мисля как трябва да направя това и това и да науча това и онова...

Викам,блъскам хвърлям...от яд от безсилие ,че не мога да му влияя, че може аз да не съм това за него каквото той за мен, че той не жертва това което жертвам аз.Убиждам го и всеки път му казвам, че не мога да го гледам....а неискам да е така..

ОСНОВНИЯ ПРОБЛЕМ напоследък е , че не мога да  примиря когато нещо във връзката ми или с близките ми не стане както искам, или както съм очаквала,съседите сигурно са вдигнали ръце от мен.Вдигам скандал , ако не ме е прегърнал ,ако не ме е целуннал за лека нощ, ако не ми се е обадил дълго време през деня, да не говорим за без почвената ми ревност ниската ми самооценка и неувереност в себе си ме карат постоянно да се представям някакви неща... 

Като съм на лекции нямам търпение да се прибера и да се гушна в него, защото и без това те не са минавали особено весело, а на него пък казвам ,че е било весело, за да изглежда все едно се забавлявам и имам приятели...след като се прибера искам с часове да стоя така с него.

ПОЛУДЯВАМ ОТ ФАКТА ,ЧЕ ТОЙ Е НЯМАЛ НУЖДА ОТ ТОВА. Че може да заспи и без мен.Че може да си прекара деня и без мен, че всичко приема нормално, че тренира редовно, дори и скарване с мен не му пречи, че се развива а аз стоя и дърпам назад, и съм добре само когато той е вкъщи. Стигнала съм до там аз да го карам да ме целува,..... всяка вечер му казвам а целувка за лека нощ? .... ако не ме е прегърнал и целуннал не мога да заспя. Търся в интернет неща с които да помогна на връзката си а той търси в интернет идеи за бизнес развитие... преди не отваряше учебник, сега както стоим сам ми казва че ще учел, и все учи, или тренира, или работи дори като е на работа се занимава с малък семеен бизнес който имат, и вкъщи като стане това му е първата работа като стане. Не е да си поговорим да изпием кафето си заедно. Вижда, че ме ядосва, че ме ранява и пак го прави. Нервите ми са опънати максимално. Не мога да спя. И със всеки изминал ден се чуствам по непълноценна. А той само стои и ми повтаря че искал да се развивал да учил, дори и толкова колкото го правел не му стигало. Проблема е че вече се ядосвам от най малките неща, а той остава видимо спокоен и ,освен че се ядосвам за най-малките неща , незнам какво правя не мога да се контролирам блъскам удрям чупя.... виждам го че ме гледа с ококорени очи и че го отблъсквам..... та аз му диктувам всяко нещо казвам му че трябва да ми пише когато го няма казвам му дори какво казвам му като се караме какво трябва да ми каже за да ме успокои ... ,че ме обича и др такива.. да не говорим комплимент от кога не съм чувала... всички тези мои крясъци скандали мисля, че идват от миналото ми и незнам какво да правя... Държа се точно като майка си вкъщи викам за най-малкото неконтролируема съм, искам всичко да става по моя начин , а навън не смея да погледна хората в очите,говоря на нисък тон и дори понякога ме питат какво. В Университета съм фалшива, и се опитвам да се включа в разговорите но все казвам някакви глупости. Боли ме глава често и дори още със събуждането си и понякога като се сетя, за нещо което е направил приятеля ми или по точно не усещам стягане в гърдите. Опитвам се да уча да уча и чужд език и да тренирам, но случи ли се нещо във  връзката ми стоя отчаяна и докато нещо се оправи нищо не правя, а само деградирами. 

Завиждам на приятеля си , че може без мен, че дори и сега на работа учи , а аз нямам никакво желание за това, че моята продуктивност зависи от него, от това дали той ще ме направи щастлива и спокойна.Завиждам му, че докато аз го гледам лошо той ми се усмихва.... и ме пита със съвсем нормален и моята или тон какво има? Завиждам му, че е оптимист ,че е доволен от живота зареден с позитивизъм и желание и хъс за развитие още повече, че успява.. Седя в банята гледам се в огледалото и плача. Незнам какво ми става ще кажеш дявола се вселява в мен. Казвам си няма да му казвам какво да прави и как да се държи с мен , ще му оставя възможност както иска да си прекарва  времето,и се побърквам когато предпочита повече да учи тренира отколкото да стои с мен. Не излизам с никой нямам приятелки единствено на майка си споделям че се караме. Работи само той защото моята програма в университета е такава, че не мога а и не искам исках да отделя времето си да изкарваш добри оценки. Убиждам го и той все повече ми натяква, че ходи на работа и той внася парите тоест като ходи не може да прави нищо вкъщи.Въпреки че ми помага доста в домакинската работа но и това се е случва когато аз му кажа... Излиза така, че стоя и чистя и мисля за него и се тревожа, и водя един посредствен живот, а той не ги мисли тези неща и върви само напред. Преди когато казавах че си тръгвам ме спираше. Веднъж сама си тръгнах докато беше на работа.Само ми звънна няколко пъти.Дори не дойде при мен въпреки че бях през един блок, а по телефона ми даде да разбера , че лесно може да продължи без мен. След разговор с родителите му понеже те ме харесват дойде и ми взе куфари и аз се прибрах. И сега като се скараме ме пита щом не доволна защо се върна при мен... и аз със изгубеното си достойнство незнам какво да отговоря и се оправдам с родителите му , той естествено знае ,че защото го обичам, въпреки колко пъти ме е карал да плача. Преди се криех, сега вече нямам сили и за това.

Благодаря Ви!

 ****ПРЕДИСТОРИЯ

Като малка израснах без баща, най вероятно това е причината да търся във всяко момче до себе си внимание защита и загриженост,живях с майка си, която често се караше с баба ми, до 17 години не бях виждала никога бащата си. Истината е, че майка ми беше получила много удари физически и психически и малтретиране от майка си от мъжът си ( баща ми който вече почина ) имам и брат, който е останал при него и майка ми от страх не се опитвала да ни събере и не е правила повторни опити да си го вземе,благодарение на молбата за развод,съдът реши , че брат ми трябва да живее при нас, с него се запознах на 13,14 и това е най хубавото нещо...отначало бяхме като непознати .. беше толкова странно аз го обичах и исках да се сближи, цял живот мечтаех за батко който да ме защитатава, а той странеше от мен, беше изключително трудно отношенията ни да станат такива каквито са в момента. Да се върна на майка ми, през живота си и колкото и да не искаше малтеретирането ниското самучуствие неувервността мълчанието когато някой я засегне и това да не се защитава го предаваше и на мен. Докато бях по малка бях облечена като от корица, отличника, живеех с крещенето на майка ми и караниците между нея и баба,симпатична съм с приятна външност, въпреки всичко не можех да си намеря приятели и да разговарям хората свободно, момчетата от класа ми малтретираха дърпаха ми  косата и ми се подиграваха когато си носеха сандвичи от вкъщи, почти всеки ден докато се прибирахме от училище  едно момче  сядаше до мен и ми удряше главата в прозореца....нямах баща ,  а ако имах брат той най вероятно щеше да е приятел с момчетата и те да ме уважават,нямах на кого да се оплача а и дори да бях се оплакала майка ми единствено можеше да говори с родителите му и до там, но действително на тях не им пукаше и нищо не се променяше.Започнах да уча средно преместих се в града бях на общежитие и нямах много възможности за дрехи и такива неща и всичко се повтори само, по болезнено и още по унизително ,с съученички, докато вървяхме в коридора ми дърпаха косата плюеха и се смееха , и други такива подиграваха ми се и ме коментираха с другите и се смееха, с никой от класа си нямах смелост да говоря , пропуших за да стана част от тях , накараха ме да опитам и ги почнах... но нищо не се промени.. защото все пак аз не бях като тях, ( благодаря на Господ, че успях да поема контрол над това нещо и сега не пуша) .. с времето започнах да не ходя на училище а толкова исках да уча беше ми исключително интересно , болеше ме че не го правя , стоях в общежитието събуждах се стоях по цял ден вкъщи , имах вече много натрупани отсъствия майка ми ми се караше звънеше учителката ме притискаше директорката и тя .. на никой не можех да призная проблема си , беше ме срам ,а й на тях не им пукаше. Запознах се с едно момче и отидох да живея при него, не исках да се връщам вкъщи отодохме да живеем при баба му и дадо му но много скоро се примесрихме в друга къща без ток и вода щяхме да се оправим някак си стояхме на студено и си варяхме ориз...Негов приятел му каза че ще ни намери работа в София. Намерихме пари и тръгнахме за София  ден два три .. в един хотел неговия приятел не ни помогна, напуснахме хотела два три дни спахме в един ъгъл в едно изоставено училище,ядяхме сливи и пиехме бульони, в крайна сметка с помоща на роднина се прибрахме в нашия край , и се върнахме при дядото и бабата майка ми звънна един ден и каза че са намерили баща е в нас със рак със разсейки последен стадий, ... брат ми беше съсипан виждах за пръв път тпзи човек изпитвах огромна душевна болка когато охкаше и виеше от болка.. върнах се вкъщи в крайна сметка минах на индивидуална форма 11 и 12 клас, с нас вече беше и брат ми който също беше сменил училището си понеже дойде да живее при нас след развода, учех много и се подготвяхта сама. През цялото време майка ми мрънкаше и викаше че ни издържа че сме стояли на ръцете и т.н , когато и отговорех ми посягаше ,и през цялото ми детство също както и баба ми.. нищо че от малка до голяма помагах в домакинството, и винаги съм била работна честна и чиста в действията си ,периода в който бях голяма вече на индивидуална форма , отново скачаше да ме бие , знаех че ме обича но виждах колко е нервна  яростна и със деспотично държание , единственото което правех стоях и се молех да завърша и се измъкна от там толкова ме болеше неисках да се караме неисках да страда , разкъсвах се отвътре след всеки спор ако я чуех да плаче, молех се на Господ да ми прости че съм отговорила или че съм се оправдала за нещо за което ми се е скарала, въпреки всичко се молех да и мине бързо и да не страда. Треперехме когато се прибираше от работа очаквахме поредния скандал, малко са били вечерите в който съм заспивала без сълзи.. толкова пъти нарочно не е купувала хляб и сме стояли гладни , а тя за нея си е купувала храна и тайно съм ставала и съм яла за да не се за яде като ме види, брат ми не говореше много с нея двамата имахме само една цел да завършим и да се махнем. През летата работихме на полето за да изкараме пари за изпитите си и за първични нужди , за пътя си до там.. помощ получих единствено от него майка ми не ми помагаше, не и се сърдя нямаше и големи възможности но.. само ни упрекваше че сме стояли на ръцете и убиждаше ни и мен ме биеше ,когато порастнах се опитвах да се защитатавам като единствено я отблъсквах от себе си излизаше едва ли не че се бия с нея .. трепереше цялата от яд от безсилие аз също ..  не разбирах какво да направя. По късно брат ми завърши с отличен разбира се въпреки неспокойната обстановка вкъщи завърших и аз разбира се с много добра диплома , напук на всички пречки подигравки и невяра на хората в нас,

Един ден брат ми, отиде на морето (бургаско) с 30 лв, нищо неможеше и никой не познаваше, но успя намери си работа като строител след време започна да праща и на мен,понеже майка ми освен за вкъщи за нищо друго не ми даваше,образованието си плащах с помоща на брат ми и с това че лятото работих в студ и жега на полето и давах пари дори на мама. Обещаваше ми ,че ще ми намери работа и ще ме извика, при всяко обаждане се надявах да чуя това, един ден брат ми каза, че ми е намерил работа , мама беше тъжна аз също , обичах я.. част от мен не искаше да я оставя, въпреки всичко обичах я безусловно, но трябваше да поема по пътя си. 

***Към настоящия момент отношенията с майка ми са много различни много топли, никога не съм спирала да я обичам както и тя мен, и да я подкрепям и да и помагам с каквото мога,разбирам я и знам, че и на нея не и било трудно. Към момента с нея споделям повечето неща от ежедневието си, помага ми както финансово така и морално.*

Пристигнах на морето , с брат ми живяхме в една изключително тясна стая с едно легло,а в другите стаи имаше други хора, щях да бъда продавачка в новооткрищ се магазин за алкохол и цигари, с още едно момиче (30г) което щеше да бъде отговорник, чистех и подреждах прашасялата стока толкова старателно колко и за себе си бих го направила, не бях работила досега друга работа освен на нивата, но бях готова да се науча, винаги съм била отговорна и работлива и бърза.Самочуствието ми и неувервността обаче бързо са проличали явно, защото момичето ми каза , че не ставам и за такива работи трябва отракани хора с опит... След това почнах в един хотел, отново си вършех работата съвестно и бързо, но отново не можах да се сприятеля с другите момичета и със отговорниката и тя скоро започна да ми се подиграва, а бяхме в една стая, когато се разхождах из града когато я срещнах поемах в друга посока от страх. Напуснах работа.Един ден брат ми каза ,че нямат повече работа тук и че трябва да отида на село, докато положението се стъбилизира, неисках да се връщам там, неисках да се въртя в омагьосан кръг, питах в града разпитвах и хората ме препратиха към квартал извън града отидох сама с малко багаж едни хора ме за караха и до там , отидох в едно заведение и едно момиче каза на шефовете си ето намерих Ви човек. Започнах там не се разбирах с готвачките, всички дори и шефа харесваха повече другото момиче. По междувременно нито за миг не  бях се отказала от това да продължа образованието си бях учила и положила с отличен  приемен изпит в университ във Варна. Бяха ме редовно приели в специалността която искам. На морето се запознах с момче (М.) ,което имаше магазини и реши да ме последва във Варна ,понеже баща му имаше апартамент в който не живееше, изцяло той плащаше разходите аз давах за вкъщи това което брат ми ми даваше, който вече също беше във Варна. След време реши , че трябва да се върнем през майка му и да се занимава с магазините, бях редовно и в продължение на месеци пътувахме Варна-Бургас, и обратно и той непрекъснато ми натякваше това ,както и други неща карахме се за различни неща имах нужда да си говорим, плачех доста често, заради пренебрежителното му държание и заради дребнавостта исках да си говорим ,а  той все искаше да спи. Не можех да заспя ако не беше ме прегърнал.Ставах събуждах го карахме се излизах навън всичко с надежда да ме спре да ме прегърне да каже, че ме обича...

Един ден казах, че трайно ще остана във Варна, тогава брат ми работеше отново в Бургас. Отидох за пръв път сама във Варна. Не познавах града понеже досега бяхме ходили само с кола и в случайни стаи за нощувки. Справих се някак.Когато реших лятото да се върна в Бургас нещата бяха охладнели въпреки че подържахме връзка по телефона.

М. все се оправдаваше и отлагаше своите идвания в града да се видим , и отхвърляше моите под претекст ,че е болен и не в града, . През лятото докато работех виждах снимки как  с едно момиче което не беше от неговия кръг все излизат заедно и в общи компании , а от преди винаги съм знаела , че не я понася защото въпросното момиче излизаше с най добрия му  женен с деца приятел защото той се предстви за собственик на магазина, чийто собственик действително беше моя приятел,и не до пуснах мисълта че след като е разбрала кой е истинският собственик на магазините е направила всичко възможно да го приласкае докато ме няма.

След семестъра отидох в Бургаско, но си намерих работа на при Приятеля ми, а  в населено място близо до неговото. ( Само да вметна,че не съм работила на неговите магазини защото се притеснявах от него, с времето той стана много дребнав , не показваше любовта си и просто не ме позволяваше да бъда себе си).

През цялото лято само обещания за това, че ще дойде да ме види. Накрая на лятото дойде, след това отидохме в тях , каза че отново може да е както преди, но да се преместя задочно, за да мога да работя , брат ми също се съгласи.

Това беше най голяма ми грешка. Докато бях във Варна сама, изградих контакти с колегите ми бях се поотпуснала малко,въпреки че още бях срамежлива и с ниско самучуствие и си говорех само с някои, но все пак намерих някакви приятели, минах задочно и изгубих всичко,... минаха очните ми и аз реших да се върна в Бургас при приятеля ми. Тогава получих удар в гърба. Казах му казвах че се прибирам при него.

И се започна, .. казваше ми отново ,че не е в града, или че е болен и аз му вярвах притеснявах се мислех за него, плаках казвах му , че имам нужда от него защо го прави питах молех се , неспях неядях само с телефона в ръката стоях, нищо.. ,след няколко дни видях щастливи снимки с новата му приятелка..същата онази...

Бях срината естествено както всеки случило ми се такова нещо, бях му вярвала минах задочно... нещо което душата ми не искаше, тревожех се за него като казваше че е болен, исках да го видя да се погрижа за него, споделях му колко ми е трудно без него.. а те са стояли и са ми се подигравали в лицето, онази е нямала търпение да провъзгласи отношенията им за да ми покаже ,че аз вече съм никоя и той я е подкрепил. Незнаех къде се намирам месеци наред.Полагах усилия да се съвзема и да уча през това време виждах щастливия им живот.

Знаех ,че идва сесията и, че трябва да се подготвя, защото нямах богати родители и освен на образованието си нямах на какво друго да раз читам, беше трудно, пишех си темите и сълзите ми течаха с времето болката отшумяваше остана ми малко време до изпитите отидох на село там нещатата се бяха попроменили , нощи наред не спях и се подготвях усилено, накрая взех изпитите си с отлични оценки не е нещо кой знае какво,но най- голямата гордост за мен тогава. Но... смисъл никакъв нямах вече колеги с който да говоря , приятели.. не работех , брат ми получаваше достатъчно, но истината беше че нямах смелост да си потърся работа защото бях смачкана и без самучуствие. Отчаяно исках да излизам да ходя в университета, но нямах какво да правя сега там , слагах си слушалките и излизах си сама , говорех си с уличните кучета и котки на тях се радвах, обикалях дори когато трябваше по магазините сама, сърцето ми се късаше като виждах другите момичета с приятелки или групи момичета които се смееха отворени красиви щастливи.Душата ми плачеше. Запознах се с едно приятно момче , за разлика от повечето, които отрязвах той изяза доста упорит с което ми се доказа че може да му отделя време, стори ми се малко донжуан , но успя да ме накара да бъда естествена, да се почуствам   харесвана като излязохме, харесах го, но опарена от предната си връзка не исках нищо сериозно или поне не бързах. Месеците  минаваха аз все повече го харесвах виждаме се само в тях обаче. Той не веднъж искаше да дойде в нас, но аз живеех с брат си във квартира с хазяйка... Докато не бях влюбена държах всичко под контрол, отношенията ни бяха страхотни и т.н. Беше ми безралично дали ме харесва или не.

С времето аз все повече хлътнах и започнах отново с моята неувереност със това да пристъпвам принципите си да прощавам , спрях да бъда естествена и да не ми пука в един момент се отдалечихме. Той от своя страна беше супер продуктивен завършваше беше приет да работи в голяма  международна фирма. Живееше в собствен апартамент.Аз до него се чуствах нищо.

Реших, че трябва да започна работа и  да се върна редовно,по правилник това беше забранено , ходих струвах говорих с деканата с ректора ,върнах се , но.. нещата вече бяха различни нямаше и спомен от приятелствата които бях създала през първите години. Имаше нови колеги в групата много по отракани много по отворени от мен бяха винаги в центъра на вниманието , мен вече никой не ме забелязваше,аз така и така нямах самочуствие сега още повече.Работих ,карах стаж по маркетинг в една фирма, и учих едновременно.Междувременно отношенията ни с онова момче бяха се възтановили и аз се бях  влюбила още повече.Докато един ден докато се прибирах от работа не го видях с бившата му приятелка да излизат от тях. Историята с изневярата се повтори добре че беше лято и не бях в сесия.Молех и се унижавах и пред него.( Естествено след време ме потърси от ново но късно)

Исках да имам поне човек до себе си , но вече нито имах време нито пък с кого и къде да излизам за да го срещна.Имах регистрация в сайт за запознанства, получавах много съобщения ,но на почти на никого не отговарях. Нищо интелигентно и стойностно не намирах в хората, бяха ми прозрачни и изпразнени от съдържание. Излязох един два пъти  ,но нито един не ми допадна.

До момента в, който не излязах с настоящия ми приятел.

Quote this

 

[Диляна Колева]

Какъв е въпросът ти към нас? В какво насока търсиш помощ?

[LiqTodorova]

1. Изпитвам страшно неприятно чуството.. болка може би или и аз не мога да го определя какво е точно към успехите на приятелят ми,( живеем заедно) чуствам се ужасно когато той се занимавама  по дълго с нещо, и не ми обръща внимание, и още по зле се чувствам когато това нещо в последствие му донесе добри резултати..както споменах по горе ужасно съм зависима  според мен от вниманието му от присъствието му...и се ядосвам , че той си има хобита които предпочита пред това да е с мен. Чуствам се ужасно от факт, че аз седя и търся как да оправя или разнообразя отнишенията ни а той си гледа неговите неща.Сяда и с часове се вглъбява в нещо, в книгата си .. в играта .. в тренировка..., яд ме е, че е толкова упорит постоянен....Страхувам се ,че успява и се развива страшно бързо а.. аз нямам дори хоби..нито неговите амбиции...А когато започнахме връзката ни не беше точно така аз бях по амбициозната и аз го карах да прави разни неща сега не мога да го спра.Страхувам се от това какво ще стане чуствам, че самочуствието му расте, а при мен сякаш се случва обратно.

2.Проблем -в къщи когато нещо не се случи както го очаквам или както го искам и откачам, просто не мога да го приема, и правя нещата да станат по моя начин пък било то и насила или със заплахи , че ще си тръгна и темподобни.. От известно време полагам усилия да стана по търпеливо и по толерантна към мнението и към това как партньорът ми желае да си прекарва времето.. но сама се усещам на моменти че ми адски трудно да се контролирам , стигна ли сме до там той сам да ме пита може ли да прави това или онова в такива моменти се чуствам като едвали не като някакаква вещица която му е забранил всичко.... например може ли да излезе вечер с приятели ..аз веднага си представям как се забавлява как няма търпение да отиде там ,а и там момичета колкото искаш.. и самата мисъл че предпочита да си прекара вечерта с приятели от колкото с мен ме измъчва, и уж казвам ок няма проблем, но отвътре се разкъсвам.

Другия проблем: В университета в магазина.. и изобщо навън говоря тихо или пък дори и да говоря силно имам чувството, че думите ми не се чуват.

Хубава Вечер!

[д-р Тодор Първанов]

Много ниска самооценка.Нищо хубаво не те очаква с тази самооценка.Нищо.

[Донка]

Можеш ли да ни разкажеш нещо за самата себе си без то да има връзка с мъжа, за когото разказваш?

Цитат

Ние искаме всеки човек да развие в себе си възвишеното, благородното, с което е роден и което носи в себе си. Е съвременните хора имат много лоши качества, които не са присъщи на тяхното естество, но са присадки, отпосле дошли. Ще кажете: условията са били такива, че са благоприятствували за тия присадки. Как са дошли тия присадки, не е важно. Задачата на всеки човек е да отчупи тия присадки от своето естество и да се освободи от тях.

Жал ми е за народа

Разкажи ни за възвишеното и благородното, което виждаш в себе си - независимо от присадките, за които ни разказваш по-горе.

[LiqTodorova]

преди 34 минути, Донка каза:

Можеш ли да ни разкажеш нещо за самата себе си без то да има връзка с мъжа, за когото разказваш?

Жал ми е за народа

Разкажи ни за възвишеното и благородното, което виждаш в себе си - независимо от присадките, за които ни разказваш по-горе.

Здравейте,

За условията, които са били причина за присадките, нямам нищо против, това са неща от живота които се случват.

Разказах за миналото то си защото според мен то е породило в мен склоност към драматизъм вместо към позитивозъм може би,понякога ниска самооценка, почти винаги неувереност, липса на смелост понякога. А липсата на баща, е породила да търся във партньорите ми внимание, защита,любов и загриженост. 

На 25 г, приятна външност според другите и според близките ми,добро телосложение.Завършвам степен бакалавър в момента, обичам да чета книги ,или пък разни човешки истории преди много четях един конкретен сайт , който хората споделят разни драми от известно време това го заместих със комедийни филмчета, обичам да пътува,природата животните, Като характер :  Лоялна, отговорна към това, което правя, на моменти твърде всеотдайна примерно на работа всичко го правя както трябва не пречупвам нещатата дори на моменти се вманиачавам , спомням си първата ми работа сутрин преди да започнем метяхме пода , и аз го правех толкова старателно и всеотдайно все едно за мен... и все едно там ще съм цял живот, така съм правила и с местата които съм живяла, но там имам обяснение понеже ако не ми е приятно ми е трудно да седна и да си уча, все нещо ми напомня, че имам нещо да правя.Така е с учението чета всичко бавно и внимателно за да не изпусна нещо обръщам внимание на детайлите.

Като искам да направя нещо много трудно се отказвам , изключително упорита съм за неща, които съм поискала и по вярвала ,че така трябва да станат, или че резултатът ми  принадлежи ,ако имам някакво Задание мога с вечери наред да не спя и да го направя или да се подготвя за изпит много кратко време.,, но от както живея с партньорът ми това става все по трудно , все по трудно се случва да се отдам на мое нещо.

Като човек съм разбираща,  изключително състрадателна, като по малка а и дори като голяма отивах и купувах пици не за мен а на кучетата ,които виждах, че са майки и ги наблюдавах как носят парче от пицатата някъде вероятно на децата си и това ме изпълваше.

Определено много съм наивна все си мисля; че хората държат на думата си.Може би защото аз не обещавам нещо,ако няма да го изпълня, и обратното, ако обещая го изпълнявам почти, няма нрщо ,което да не спре, все си мисля ,че е и другите са така. И ако те са ми казали ще се държа по този и този начин ги приемам , че е така и очаквам това, и когато не се случи не зависимо по какви причини се разочаровам или си поплаквам взависимост от ситуацията.Далеч по склонна съм и предочитам да ми кажат по добре ,че няма да се държат така и така..  вместо светли и приятни за ухото обещания.Приемам нещо от самото начало и не приемам отклононения.

Друго бих казала на приятелите си които съм имала преди винаги съм помагала независимо ,че те не се отнасяли така. На колегите в университета също съм готова да помогна въпреки, че виждам, че грам не са се постарали. За майка ми баба ми и брат ми се грижа всячески и се опитвам да им помагам когато имат нужда. Влизам в тона на всеки от тях

Бих казала, че съм доста проницателна за съжаление май има хора които разкривам , усещам интересите им и те самите какви са. Много от хората са ми прозрачни. 

Изключително откровенна и справедлива съм.Дори чуството ми за справедливост е много засилено.

И се радвам на дребни неща като зеленината и птиците навън.

Незнам това до колко е възвишени тези черти. Но съм си аз.

Благодаря, че се опитвате да ми помогнете.

Успешна седмица !

Редактирано Март 20, 2017 от LiqTodorova

[LiqTodorova]

преди 1 час, д-р Тодор Първанов каза:

Много ниска самооценка.Нищо хубаво не те очаква с тази самооценка.Нищо.

Здравейте, Д-р Първанов,знам че е ниска и знам ,че ако продължа така нищо хубаво не ме очаква, а и го виждам с очите си , затова се обърнах към Вас.

Хубав ден!

Редактирано Март 20, 2017 от LiqTodorova

[АлександърТ.А.]

Цитат

Друго бих казала на приятелите си които съм имала преди винаги съм помагала независимо ,че те не се отнасяли така.

Как приемаш това ?То си е неприятно , Но по скала от 1 до 10 , колко неприятно ?

Тук ще опитат с мед и масло да ти помогнат .За това показвам дряновицата .Знаеш ,че завиждаш .( или не )Знаеш че това не е добре .Е . Трябва да се бориш . Да разбереш , защо ?Не само да кажеш , прав сте г-н. Първанов  . А да разбереш защо ?Търсиш външно одобрение .Хубаво е, но за друго .Не , за да се чувстваш добре .

[Misha64]

Тежък ти е проблема мойто момиче, разбирам те напълно. Това са последствията от семейната атмосфера в която си израснала и липсата на адекватно отношение от родителите ти. Аз бях същата като теб...по същите причини. Битката да се самвоизградиш е жестока. Няма да можеш да реализираш потенциала си поради склонността към зависимост. Ти търсиш това, от което си била лишена. Търсиш родителската обич, подкрепа и безусловна любов, които са ти липсвали. Става объркване на отношения с партньор и отношения с родител. Искаш от партньора това, което по принцип е трябвало да получиш от родителя. Не познаваш собствените си граници. При такова положение връзка с друг човек е невъзможно, не само любовна, всякаква. При наличие на зависимост любовта е невъзможна. Зависимосимият човек рано или късно намразва този, от когото е зависим без човекът да има каквато и да е вина. Но за съжаление аз не знам кой е верният път, макар вече много години да се боря с подобно нещо. Хубавото е че ти се наблюдаваш, анализираш и стигаш до верни изводи за себе си. Ти сама си осъзнала зависимостта си. Трябва да отклониш внимание от момчето с което си и да търсиш собствено поле, някакви групи...да се включиш в някака група като част от екипа. Група, която върши нещо...да се почувстваш част от общност и че от теб зависи нещо в нея. Но да бъде група, не индивидуално занимание. Ти имаш нужда да тренираш отношения, да опознаеш границите си ...в началото ще бъркаш, но лека полека ще почнеш да ги усещаш, хората с ясни граници ще ти ги покажат. Каза, че нямаш свои приятелки. Задължителто трябва да намериш такива...все някакви интереси имаш предполагам, йога, танци, фитнес..... поемай инициатива, предложи на колежка да отидете след лекции /или работа да се разходите или да пиете кафе някъде/. Търси хората, учи се да влизаш и излизаш от отношения. Да не се вторачваш кой как те погледнал и какво казал. През цялото време дръж в съзнанието си мисълта, че ти тренираш, учиш се на общуване и е нормално да има и засечки, но какво от това, продъжавай....търси хората, не бягай от тях, само хората ще те научат....и..не приемай нищо лично. Ние сме тука на тоя свят да се учим и да бъркаме и поправяме грешките си. Ако бяхме научени нямаше да сме тук. И азбери, че хората не могат да заместят родителите ти и да запълнят дефицита ти. Ти ще го запълниш като обърнеш вниманието си от теб към света...а не обратното. Виж го тоя свят...има и други интересни неща извън теб и връзката ти и момчето ти.

[LiqTodorova]

Впечатляващи съвети! Благодаря Ви!

Там е работата че не винаги имам смелост да заговора някое момиче,за съвсем обикновени работи, просто нямам какво да и кажа, притеснявам се все си мисля,че нищо няма да се получи, все се страхувам това, че си нямам приятели да не си проличи... но си личи... и то толкова много. И повярвайте да си си здрав прав и на пръв поглед да ти няма нищо и всичко да ти е наред, а действително да нямаш с кои да отидеш на шопинг, или пък да споделиш нещо, да си поплачеш да поискаш съвет или да разкажеш деня си..викам с мен приятеля ми да обикаля по магазините и ми е изключително неудобно, виждам го, че не умиразбирах от желание и дори сам ми казва вземи някоя приятелка аз не мога да издържа дълго, и в този момент измисляме, че приятелката е на работа.... направо сама се съжалявам. А в университета направо ми се иска почивните да ги забранят със закон всеки си излиза с всеки, а аз стоя и се опитвам да се правя на заета, че нещо преписват или нещо от рода защото не искам да гледам дори и в Телефона си  както повечето.А така ми се иска да изляза с тях да си говорим. Но понеже не съм толкова близка с никой имам чувството ,че ще се натрапвам.

[д-р Тодор Първанов]

Има една култова книга ,,Как да печелим приятели и влияем на хората,, от Дейл Карнеги.

Купи си я, и не само я чети, но работи по нея.

[Misha64]

Има една много банална и всеизвестна максима, която съм сигурна, че си чувала. За гледането не един в друг, а в една посока. Пак се употребява за любовните връзки, но важи за всички връзки. Което значи, че трябва да се намери ПОСОКА най-напред. Която и посока /път, занимание/ да избереш - абсолютно без никакво изключение по него ще има и други и общата посока ще ви свързва. Щото ако тръгнеш да търсиш хора /приятели/ преди да имаш посока своя си....тогава неминуемо ще се вторачваш в тях , ще дебнеш за отношението им към теб, ще се опитваш да се харесаш, няма да можеш да общуваш естествено. Най-веротно ще се присламчиш към някого, който да те влачи по неговия път и рано или късно ще ти писне. А когато избираш посоката - довери се на сърцето единствено. Избери път със сърце /дон Хуан/. Между другото докато се опитвам да ти помогна по проблема всъщност май помагам основно на себе си, защото нещата, които ти казвам на теб се отнасят и за мен. Тъй, че благодаря ти, че сподели...макар, че да прочета цялото ти писание ми костваше известно усилие, но не съжалявам...

[Донка]

Любов и обич

аз съм изключително благодарна на тази книжка. Тя излекува любовта и взаимоотношенията ми. След нея започнах да чета беседите и животът ми се промени напълно, заедно с мен самата. 

Иска се не просто четене, но вникване, размишления и най-вече прилагане на дело в ежедневието.