311.Трите обещания,утринно неделно слово ,10 март 1940 г

[Розалина]

Молитвен наряд за начало

Добрата молитва.

91 псалом.

Молитвата на Царството.

Ще прочета втора глава от Посланието на римляните.

Венир Бенир.

 

Беседа:  Трите обещания - 10 март 1940 г

 

Молитвен наряд за край:

Господнята молитва

Редактирано Март 4, 2017 от Розалина

[Слънчева]

Благодаря за беседата!

“Често съвременните християни искат да се спасят от една болест. Има една духовна инфлуенца, нарича се първороден грях от хората, от който искат да се освободят. Пък първородният грях в какво седи? То е само едно просто желание. Този първороден грях произтича само от една много малка причина. Навсякъде може да ходиш, но в природата има едно дърво на познанието, на доброто и злото. Само като погледнеш плода му и го откъснеш, близнеш от него и вече се заразиш. Оттам насетне векове минават, не може да се освободиш от този първородния грях. Да кажем, първородния грях е да бъдеш като Бога. Искаш да бъдеш като Бога. Бог е направил света, Той е господар и тебе Господ те е направил. Ти нищо не си направил и искаш да вземеш мястото на Бога. И си туряш в ума една голяма идея, че Господ какво може да направи и аз като Него мога да направя. После започваш да се отричаш, казваш: „Няма Господ в света.“ Понеже ти не Го виждаш, казваш: „Няма Господ в света.“ Правиш цяла философия, че светът от самосебе си е станал, така, нищо повече. Когато аргументират, ще ти докажат, че човек, който вярва в Бога е един от големите простаци, че умът му не е просветен. Тия, които доказват, толкоз са просветени, че доказват, че Господ го няма вече. Да се вярва в Бога, го наричат едно от най-големите заблуждения. Казват: „Заблудил си се.“ В света има две заблуждения. Едни, които са се заблудили с Господа и други, които са се заблудили без Господа. Разсъждавам сега. Най-първо, ако вярвам, че имам един водител, който ме води из гората, той някой път ме завежда в драките, заблудим се двамата, изпокъсаме си дрехите, или пък аз сам вървя и се заблудя, пак ида в драките. В първия случай казваш: „Той е виноват, аз не искам да се водя по чужд ум.“ Във втория случай сам съм се заблудил, пак излизам със скъсани дрехи. Кое е за предпочитане, ти сам да се одереш, или двама да се одерем. Двама ли да се заблудим, или сам да се заблудиш? Това е безпредметно. Заблуждението не разрешава въпроса. Един човек, който иска да завземе мястото на Бога, той трябва да бъде готов да обича хората, както ги Бог обича и да се пожертвува за тях не само веднъж, но всеки ден да се жертвува, тъй както Бог се жертвува. Той изпраща своите благословения на всичките без разлика. Господ не гледа на другите хора, каквото те вършат, има съвсем други възгледи за тях. Той като ги поглежда, Той не ги съди. Щом не ги съди, оставя ги да страдат и да се радват. Оставя те Господ да страдаш. Казваш: „Защо ме остави да страдам?“ Защото радостта не може да се яви без дрехата на скръбта. Скръбта представя дрехата на радостта. В света гола радост не може да има, срамота е. Срамота е радостта гола да се яви, трябва да бъде облечена. Най-хубавата дреха, с която радостта може да се облече, е скръбта. Тя е хубавата копринена дреха. За скръбта, която ние имаме, причината е много малка. Че някой, като видял хубавата дреха на радостта, той я бутнал, че като бутнал да я види, каква е, образувало се едно малко петно. То е скръбта. Радостта е много чиста и всяко побутване по нейната дреха, трябва да се чисти – това е скръб. Една муха кацнала, оставила една визитна картичка, друга муха кацнала, като погледнеш, къса ти се сърцето. И мухата казва: „Много хубава дреха имаш и аз бих желала да имам такава дреха“ – оставя своята кандидатура. Всички наши скърби, които имаме, аз ги уподобявам на кандидатурите на ония мухи, които пожелали да бъдат като нас. Това са най-големите скърби, които имаме. Някой съжалява, че не е доктор да лекува болни...

 

Аз намирам често у някои християни, влезе идеята да бъдат свети. Седят и се мъчат, че не са свети, не е бил светия. Че да стане светия човек, то не е нещо материално. То е отношение. Светия човек е всеки един, който може да прилага любовта и е готов да изпълнява волята Божия. Щом обичаш един човек, ти си светия. Някои хора искат да станат светии в света без любов. Мнозина казват: „Как може човек да обича всичките хора?“ Да събереш колкото хора има в света, всичките души колкото има, може да ги събереш в един лешник. Казва: „Как?“ Казвате: „Де ще ги обичаш толкоз!“ Вие се заблуждавате, че хората са много. Всичките хора може да ги събереш в един лешник. Че как няма да обичаш този лешник? Тия милиарди души мислят, ти ще ги видиш в един лешник. Може да ги носиш като скъпоценни камъни на пръстите си. Като ги гледаш, как няма да ги обичаш. От тях ще излиза такава светлина, че като ги гледаш, ще се радваш, че тия милиарди души, като скъпоценни камъни може да светят. Често за ангелите се казва, че са много големи. Разно представят големината им.

Силата на човека седи в неговата интензивна мисъл. Интензивната мисъл и интензивното чувство са, които проникват и изпълват пространството. Има обмяна вътре. Расте тази мисъл, няма празнини. И ако ти в себе си имаш тази пълна мисъл, грехът не може да влезе в тебе. Може ли вие да ме заставите да ям един мухлясъл хляб? Казват: „Грехът е наследствен.“ Казвам: Може ли да заставите един цар да яде мухлясъл хляб? Невъзможно е, никога. Вие, които казвате, че сте чада Божии, а казвате в същото време, че слабост сте имали да грешите. Значи, царят има слабост да яде мухлясъл хляб. Възможно ли е? Заблуждението седи на друго място. Всичките хора грешат по единствената причина, че те искат да бъдат като Бога. Причината не е в мухлясалия хляб, но искат да вземат мястото на Бога. Те искат да заставят всичките хора да се преклонят пред тях, а те да седят и само да махат с ръцете си и да не правят нищо. Нищо не са създали в света, а искат да бъдат като Бога.

Та казвам: Ако идеш пред Бога, как ще се представиш? Представете си, че вие идете на аудиенция при Бога. Как ще се представите, каква ще ви бъде речта? Да кажем от туй събрание идете при Бога. Каква ще ви бъде речта? Най-ще ви попитат, защо дойдохте? Казвате: „Дойдох да свърша вашия университет тук.“ Ще ви кажат: „Диплом имате ли за този университет?“ Нали ако идеш във Франция, или Германия, или Англия да следваш в техните университети, ще ти искат диплом за едно отлично гимназиално образование, за да може да следваш в университета...

Един от ненапредналите духове от черната ложа, като иде на гости, понеже те си ходят нагости, от черната ложа като, иде на гости на бялата ложа, ще облече най-хубавите бели дрехи отвън. Той отвън е бял, а отвътре е чер. Случва се, че и белите по някой път и те ходят нагости на черните, тогава те се обличат с най-черните дрехи. Отвън са черни, отвътре са бели. Питам сега: Кое бихте предпочели, отвън бели, отвътре черни, или отвън черни, отвътре бели? Аз не говоря за едно статическо положение. Примера, който ви показвам, той е извън времето и пространството. В тебе се явява моментално една користолюбива мисъл. Вървя аз по пътя, срещна една бедна вдовица, отивам да плащам някъде полица, имам банкноти в джоба. Бръкна, измъкна една банкнота от хиляда лева, мисля, че е малка, от пет лева, но като извадя и видя, че е от хиляда, туря я в джоба и не я давам на вдовицата. Като бръкна в джоба, не гледам каква банкнота ще извадя и тогава да дам, но каквато хвана, от хиляда, от десет хиляди, хич да не гледам, да дам. Аз, като бръкна, видя банкнотата, размишлявам, каква е банкнотата, дали е волята Божия да я дам – никаква щедрост няма тук. При един от руските свещеници, Иван Кронщадски, иде един беден човек да му иска пари. Казва му: „Аз нямам пари, ще се помоля на Господа, каквото Господ ми даде, на твое разположение е.“ Умира един от великите руски князе, викат Иван Кронщадски да го опее. След като го опял, дават му в един затворен плик една сума за възнаграждение. Той отива при бедния човек и без да отваря плика, дава му затворения плик. Казва: „Това Господ го даде.“ Понеже князът заминал на другия свят, неговите близки турили в плика една голяма сума. Бедният, като отворил плика, уплашил се, намира 8 хиляди рубли. Помислил, че свещеникът сбъркал и отива и му казва: „Аз имам нужда само от сто рубли, тук са 8 хиляди, много са.“ – „Не, не, това всичкото е за тебе, това го дадоха, не е за мене.“ Господ когато дава, щедро дава.

Та казвам: То е едно състояние. Сега не правете разлика. Аз не искам да ви насърчавам, но когато човек дава, да дава, безогледно, да извършиш волята Божия, нищо повече. Но знаете ли, като дойде някой брат, позакъсал, като го погледнете, вие сте много скъпи в думите си. Като го погледнеш, че иде, ти не си щедър на думите си. Като е някой от мазните, богат, или на власт, вие сте много щедри на думите. Вие ще направите едно лицеприятие. В тебе не трябва да има никаква разлика между този и другия. За мене, един шлифован диамант от десет карата, хубаво изработен, е ценен, но ако имам 500 карата един диамант, който не е шлифован, за мене струва повече. Ще се шлифова.

Всеки един от вас трябва да мине през големите изпитания на живота. Вие не може да бъдете един шлифован диамант, докато не минете през големите изпитания. Няма да остане изпитание да не минете, за да се оформи характера ви. Умът ви трябва да мине през известни изпитания, то е една необходимост. Изпитанията са процес на растене. Изпитанията на сърцето и те са за растене. Сърцето расте. Има страдания и за самото тяло. Вас, по някой път, ви е страх, че страдате. Човек който страда, придобива имунитет за безсмъртие. Като страда човек, той ще стане неуязвим за смъртта. Чрез страданието, ние ще се домогнем до онова велико благо на любовта. Едно неразбиране имаме ние. Казваме, че Бог е навсякъде. Всичките страдания са да ни изпитат. Бог е, който изпитва душите. Понеже Той ни е създал, тия страдания са, за да ни изпитат и Той сам наблюдава, доколко ще издържим. На Бога е потребна тази форма. На Бога е потребен моя ум, иска да види, до каква степен ще издържа. Нему е потребно и моето сърце, до каква степен ще издържи и моето сърце. Нему е потребна и моята воля. Ако не беше потребна, Той не щеше да ги създава. Аз съм създаден, аз съм потребен, заради Него. Онова, което Той прави, то е за Негова слава и за мое добро. Ако аз се подигам, моята цена се увеличава и при това връзката с Бога става по-интимна. Казвам: Какво има сега да се боим? Всички ви е страх от смъртта. Няма някой, който да не го е страх. Но туй, от което ни е страх, ние ще минем. Никой от нас не може да се избави от смъртта. Днес дойдат лекари и те избавят, утре дойдат и те избавят, един ден ще те хване смъртта и ти ще идеш с нея...

Трите_обещания

[Розалина]

Използувайте Божията Любов за нашето благо! Изпълнете онова, което сте обещали. Аз говоря за една любов, която произтича от обещанието. Любовта, която действува във вашите сърца, е любов да изпълните вашите обещания, които сте дали. Вие сте обещали да мислите добре, че при всичките условия, всякога ще имате необятна светлина във вас. Това сте обещали. Второто обещание: Всякога ще бъдете тъй щедри, че към всички ще бъдете еднакви в чувствата си. И трето: Всичко, каквото ви се каже, ще го направите. Тези трите неща са, които сте обещали. ...........Много хубави обещания, но забравили сте обещанията си. Бог е Дух, за да изпълним обещанията си. Когато изпълним обещанията си, тогава ние ще Го познаем, както сме и познати. Тогава Божията Любов ще ни се изяви. Като четете Евангелието, законът е един и същ. Казвам: Сега на земята всеки да изпълни обещанията си. Една дума не туряйте като закон. Всеки да постъпи според своя закон, който има. Никога от вас не съдете другиго. Може да съди, който е турен за съдник. Христос казва: „Син человечески не дойде да съди, но да спаси хората“.

Та казвам: Вие сте в първата фаза. Вие не сте пратени да съдите. Вие сте пратени в света да спасявате вашите мисли, вие сте пратени да спасявате вашите чувства и да спасявате вашите постъпки. Всяка една постъпка е разумна вътре. В нея седи една велика душа, на която трябва да помогнем. Казвам: Сега, ако има някой любовта, ако има някой някаква любов, любовта да бъде, да ни направи силни, да изпълним волята Божия. За три неща трябва да работите: Да се освети името Божие, да бъде Царството Божие, да работите за Царството Божие. И да изпълним волята Божия.

 

Трите обещания