Пристрастяване към он-лайн игри

[vesses]

Здравейте,
не съм имала възможността да прочета всички теми във форума, и предварително се извинявам, ако има такава тема.
Проблемът е следния- омъжена съм от една година, а преди това сме били заедно около 3. Обичам мъжа си много, но от преди да се оженим той намери в Интернет някаква игра, подобна на CS. Играеше по 30 минути  до час на ден първите месеци, но в последствие това време започна да се увеличава. С днешна дата играе по 10 и повече часа на ден. Купи си безумно скъп компютър специално за играта си, като и слушалки, мишка и т.н.
Състоянието му се влошава с всеки ден! Вече не чува какво му говоря, дразни се и вика, ако го прекъсна.. Много ми е трудно да издържам.
Моля Ви, дайте ми съвет как да постъпя, как да го накарам да се осъзнае
P.S. Той не мисли, че има проблем и това за него е съвсем нормално. Няма да се съгласи на специална помощ, затова търся начин да се справя сама.

[Орлин Баев]

Прочети 'Никога вече съзависим". От книгата ще разбереш, че ако прекалено го търпиш, както и ако мрънкаш, но нищо не предприемаш, първо че развиваш убиващ те мазохизъм и второ, ставаш част от проблема му. Едно междинни решение е да му подхвърлиш материали по темата за зависимостта от игри, за идентичността на тази зависимост с всяка друга и не по-малката ѝ вреда. Ако осъзнае и прояви желание за психотерапевтична работа, добре. Ако ли не, в даден момент може да се направи следното: обсъдете с няколко човека негови приятели, познати, хора които уважава, на които вярва и които би чул - обсъдете за зависимостта му. Договорете се кой за какво ще говори, отиграйте го. Тогава го изненадайте, направете му една разтърсваща интервенция с внушения и убеждения около зависимостта, пагубността ѝ и отказването от нея, както и за нуждата от четене от него по темата и редовна работа с психотерапевт. Ако чуе и поеме в терапевтична посока, чудесно, Ако ли не, запитай се, искаш ли със самосмачкването си да подхранваш смачкването на вече псевдо партньорството ви при съзависимо търпене от твоя страна? Ако да, търпи и бъдете поредната връзка незрял-незрял, невротик-невротик... Ако ли не, осъзнай, че при положение, че той не промени нещата (а това от него, от осъзнаването и мотивацията му зависи), вие вече сте разделени отдавна, така че просто остава да финализираш нещата. Разделени, поради фактори, които са чисто негови, с които нямаш нищо общо - невинна си, няма нужда да поемаш отговорност за неговата инфантилна безотговорност. Тоест, ако не прави нищо по въпроса, раздялата е вариантът. Ако и след примерно шест месеца раздяла под въпрос, това не го мотивира да промени нещата, животът продължава - поне твоят. А неговият - във виртуалната "реалност"... Избори. Ако пък временната раздяла го мотивира и потърси помощ от специалист, прочете по въпроса и положи адекватни усилия, добре, тогава общото бъдеще е възможно в здрав вид! 

Редактирано Март 3, 2017 от Орлин Баев

[Guest Кермит]

В 3.03.2017 г. at 16:13, vesses каза:

Вече не чува какво му говоря, дразни се и вика, ако го прекъсна

Здравей,

нормално е. Няма да може да чуе рационален довод по начина, по който се опитваш да сториш това в момента. Причините за това са много и не те са интересни, за да ги обсъждаме.

Освен пътя, който ти описва Орлин, който е здравия път, можеш да опиташ и следното: купи си и и ти компютър и започни да играеш играта, която той играе. Зарежи домакинството - разхвърляй у вас, остави ползваните чинии на 5-6 дни да хванат кори и мухъл, общо взето стани геймърка (на ужким) като него. Дори по-вманиачена. Преигравай, вживявай се до степен на истерия (отново припомням, че ключовото тук е за теб да е на ужким) Едва тогава има шанс да успеете да разговорите ситуацията по между ви, т.е. да те чуе. Само внимавай да не ти хареса и на теб, че...

Поздрави!

[Орлин Баев]

Много силно - синхрон и повеждане. Синхрон, даване на възможност за виждане себе си отстрани (двойник, огледало), резонанс с болната страст, нагледно даване на възможност за виждане и осъзнаване на всички последствия от нея и едва тогава всичко казано дотук. Напълно съм съгласен! 

[Stefan Grekov]

Здравейте!

 Това е бягство, което мъжът ви прави по неговия начин. Разбира се този начин може да не е най-добрия за вас, но за момента е най-добрия за него. Лично според мен е нужно да поговорите не за компютърната игра, а за отношенията ви. Възможно е и това да е неговият садизъм, които той проявява към вас? Има ли защо и дали това е така, аз не знам, но със сигурност, ако отместите поглед само от неговите кахъри можете да си отговорите на този въпрос. Сексуалните ви отношения в каква насока са, присъстват ли въобще? 

 Относно мъжът ви нормално е да вика и да се кара понеже, докато играе той влиза в транс, а всяко едно вмешателство го извежда от това състояние. Благодарете се, че има тази зависимост, защото има къде, къде по-лоши. Ако вие постоянно искате вниманието му по нездрав начин, със сигурност и той отреагира в момента така. Помислете над това, тук ключови са отношенията на двамата един към друг, поразсъждавайте малко и за вашето отношение към него. Тук говоря за отношения мъж-жена, жена-мъж. 

 Вие пишете във форума, защото ви липсва мъжът или вниманието му. А той може да играе, защото му липсва присъствието на жената или пък личното пространство, което вие се опитвате да му отнемете. Разбира се това са само догадки, но обърнете внимание върху това. Ние хората сме склонни да упрекваме, но не и да поглеждаме нашите собствени кусури. 

Бъдете жената, поговорете, но не за зависимостта, а за вас самите! Но това означава и вие да престанете да играете вашата игра. Само тогава можете да го накарате той да спре неговата. 

Успех!

[Андрей Филипов]

"Вече не чува какво му говоря, дразни се и вика, ако го прекъсна "

Зависимостта е субективна загуба на контрол, причинена от повтарящо се излагане на обект, субект или поведение, при което зависимото лице използва зависимостта, за да задоволи психологически липси като социално взаимодействие, стрес или натоварване и тази зависимост е толкова силна, че преобладава в неговия живот и е в ущърб на всичко останало, включително приятели, семейство, работа и здраве.“ (Tyrer 2008) Изследователите считат, че причините за тази зависимост се коренят в моделите на възнаграждаване, които са основна част от сюжета на компютърните игри. Нарастващият стремеж на играещия да разбере какво става по-нататък в играта, необходимостта да събере повече точки, сила, оръжие или да изпълни успешно дадена мисия, водят до все по-силно желание за игра. Според психолога Ричард Раян от университета в Рочестър много от видео игрите задоволяват основни психологически нужди и играчите често продължават да играят заради наградата, свободата да бъдеш това, което искаш да бъдеш, и връзката с другите играчи (Ryan et al, 2006).

Добра техника, за да бъдете чута е да се свържете със съпруга си през  метода на фамилната терапия. Казвате му: "Напускам те, ако не ми обръщаш внимание и не поговорим за това което ме притеснява". По този начин ще се активират ресурсите  за запазване на брачните си отношения. 

 

[Орлин Баев]

Ще пиша тук в тази тема някои обобщения на тема зависимости, които са като цяло свързани с темата, но са и по-глобални. А тук, защото се споменаха някои различни подходи, които съответстват както на вътрешните самостоятелни усилия, така и на социално насочените. 

..............

В статиите си за зависимостите стигнах до три ключови стъпки при справяне с коя да е зависимост. Три стъпки, изпълнявани от мотивираните усилия на самия човек, евентуално подпомогнати от психотерапевт.

1) Различаване: регистриране на автоматичните мисли и базисните вярвания по отношение на зависимостта и преработката им. Когато се осъзнаят и интенционално преработват, вече не движат човека "за носа", на сляпо, а се появява възможността за промяна. Околовръстна, подготвяща, но еднакво важна колкото последващите стъпки е.

2) Себезаявяване - смирено себезаявяване. По същество тук чрез хипнотерапия, чрез работа с транс предходната рационална работа се разширява до образно - визуална, емоционално наситена. Съзнанието се разширява до подсъзнанието, свързва се с нуждата от обич, сила, власт, радост и взаимност, задоволявани чрез зависимостта, резонира с тези нужди образно хипнотично и повежда към задоволяването им по адаптивни личностово и социално начини. Едно собствено превъзпитание с любов се получава чрез това разширяване на съзнанието до подсъзнанието чрез хипнотичния транс. Превъзпитаване, при което любовта е прегръщаща безусловно, но и поставяща здрави граници пред старите и градяща новите отношения, настройки и поведения. Това е ключовата стъпка. В нея са включени и поведенческата промяна на навиците, промени в приятелския кръг, подходяща литература, спорт, диета и т.н. 

3) Стабилна трезвеност - тук първа и втора стъпки са автоматизирани, като са прераснали от формално повторение, в интуитивно, емоционално наситено разбиране, в медитативна/ майндфул сублимация, в която процесът по прихващане на енергията на навика и "печалбите" му, е прихваната вече автоматично и през чувството водена към социално, партньорско, професионално и духовно вдъхновение. 

.....................

Горните три стъпки са ключови при която и да е зависимост. 

[Орлин Баев]

- На първа стъпка съответства социалният подход, насочен към въздействие на зависимия, така че да се породи лично разбиране и мотивация за справяне. Въздействие чрез литература, анализ на семейните отношения (в психотерапия), на характеровите дефицити и празнините в емоционалността и общуването, които зависимостта запълва. Тук са включени социалните интервенции по убеждаване, както и поставянето на здрави граници от околните, премахващи съзависимостта, която всъщност поддържа зависимостта. Евентуално живот за няколко месеца в комуна, общност за зависимости, в която се създава ред, структура, дисциплина, отделя се човекът от зависимостта му и му се дава шанс за житейското ѝ вече преодоляване перманентно. Тази социална стъпка е разясняваща, околовръстна, но еднакво важна със следващите. начална и грубовата е, но създаваща връзка с реалността и разграничаваща, изясняваща, различаваща е. 

- Социалният подход, съответстващ на втора стъпка, е синхронът със зависимия, дълбокото му разбиране в този синхрон, "гмуркането" в механизмите на зависимостта, което дава шанс за създаване на дълбоко доверие, както и за повеждане на зависимия към промяна. Доверие, което казва - с теб съм, разбирам те, прегръщам те, не те съдя, приемам те безусловно. Дълбоко приемане при синхрон с човека, но и поставящо здрави граници повеждане към промяна. С много любов, част от която обаче е и здравата твърдост. Тук са промените в приятелския кръг - заобикалянето с добри обичащи, приемащи и мотивиращи приятели. Тук от централна важност е умението на партньора да обича (на фона на различаването и границите от първа стъпка), разбира, синхронира с нуждите, които зависимостта задоволява, като сега любовта му застава на тяхно място. Защото всъщност зависимостта задоволява социално и партньорски нереализирани нужди от любов, взаимност, сигурност, приемане, сексуалност, усещане за сила, стойност, пълнота от удовлетворение. Разбира се, целият този социален, отвън навътре подход цели събуждането на собствения, в самия зависим ресурс, така че сам да промени нещата със собствени усилия. И все пак,  от изключителна важност е любовта между партньорите - нежна, но и със здрави граници в поведенията, подкрепяща и вдъхновяваща, даваща чувство за сила, стойност, мотивираща и създаваща пълнота. Важно е тази стъпка да се практикува на фона на първата и събуждането на лична мотивация, за да не се превърне в съзависимост. Тоест, синхронът с вторичните печалби в човека да е с активно повеждане в здравата посока.

- Социалният подход, съответстващ на третата, медитативно автоматизираната стъпка - поставяни са граници, човекът вече познава убежденията в зависимостта си, познава липсите, които тя запълва. Партньорът и приятелите са помагали с приемането и любовта си да помогнат на човека да си помогне в задоволяването на печалбите вече чрез партньорска обич, приятелско приемане, професионални успехи, активен социален живот. Въпреки това, имало е сривове, връщания, оттегляне от страна на партньора и приятелите, създаващо лична мотивация и поставящо здрави граници. Човекът отново е пробвал, различавал е, прегръщал е нуждите в подсъзнанието си, задоволявал ги е по добри начини. Постепенно процесът се е автоматизирал до интуитивно присъствие в трезвеността. Любовта между партньорите и отношенията в социалния кръг се е установила, професионалният живот е прогресирал, а човекът се е ресвързал с много ресурс в самия него чрез цялото това случване, помъдрял е.  

[Орлин Баев]

Може да се каже, че първа стъпка е западният, външен подход. Втора е източният, вътрешен подход. А трета обобщава и двата. 

[DilianaD]

Привет на всички съветващи, на мен обаче нещо ми липсва преди първата стъпка. Примерно имаме зависим, който знае, че е пристрастен. Той осъзнава това, но само в някаква степен, защото като един истински зависим той не може да погледне достатъчно трезво ситуацията. Винаги има хиляди доводи не търси търси промяна или да я отлага след като не е напълно убеден, че я иска. А не е напълно убеден, че иска тази промяна може би защото незнае какво ще се случи, старото може и да не му харесва, но пък си е свикнал с него. Зависимостта пречи, дори много пречи, това зависимият го вижда и усеща всеки ден и всеки час, но наложената в съзнанието на зависимите мисъл, колко трудна и непосилна задача е отказването, е друга достатъчна причина да не се тръгва в посока на отвикване. Нужна е воля и мотивация, нужно е човек да се погледне отстрани, нужно е да прелее чашата (което в някои случаи вярвам, че би било доста крайно), та какво би могъл да направи човек, за да не се удави в чашата преди тя да е преляла... Как човек да си изпроси сам шамара, за да се захване с вече описаните стъпки?

[Орлин Баев]

Нулевата стъпка е мотивацията за работа, при ясното осъзнаване ползите от промяната и минусите от статуквото, при развенчаване илюзорните ползи от него и твърде страхуваното бъдеще. Всъщност, промяната е далеч по-лесна и блага. В терапия тяга към промяна, мотивация се създава чрез разделяй и владей принципа. Създава се пораждащо енергия напрежение в една вербална и поведенческа игра между статукво и промяна, като както писах, ясно се преобразуват фантазиите на вторичните печалби, вижда се същностната гадост и се създава тяга към вече вижданата светла и блаа промяна. Това е груб, стартов, но работещ подход при мотивиране при зависимости. След него се продължава по горните стъпки. Това е в терапия. Когато човекът не осъзнава и не иса да ходи на такава, обикновено в далеч по-дълги срокове самият живот, през болката от съсипията от зависимостта, води до такова осъзнаване и моитвация към промяна - евентуално.