Шизоидно разстройство - има ли лечение

[Fea]

Здравейте,

Имам молба за помощ.

Сблъсквал ли се е някой с шизоидното разстройство на личността, минавали ли сте вие или ваши близки през лечение, практики и методи, които са имали положителен резултат ?

Тъй като в световен мащаб за това разстройство липсват твърди методи на лечение, тъй като страдащите много рядко сами търсят помощ, исках да знам, от първо лице, дали някой познава терапевти в България, които да имат опит с този личностен тип ?

Бих искала да почерпя от опита на хората тук, ако е възможно, някой успява ли да го регулира и да допуска поне донякъде хора до себе си ? 

[Орлин Баев]

За кого питаш, от каква позиция?

[Fea]

Питам, защото вече почти две години съм във връзка, с човек от този тип. Смея да съдя на база на точното съвпадение между това ,което съм чела за поведението на хора с такова разстройство и представите им за света и това което моят ''приятел'' ми е разказвал за усещанията си, дори и да не говори много за това. 

Казва, че общува, за да оцелява, предпочита уединение, което идва на приливи и отливи. В приливите ''няма нищо против'' да се вижда с хора, при отливите - избягва всякакво внимание от и към себе си. Всеки път когато дава внимание на друг човек, ''все едно нещо в него умира''. Става груб и безчувствен, казва, че нямаме общи интереси и че вече ме е опознал и не му е интересно - тоест при него нещата не могат да преминат отвъд опознаването и да преминат в сближаване. Казва, че чувства някаква обич към мен, но е на приливи и отливи и не е сигурен, обич ли е. Казва, че е свикнал да се изключва и включва към другите, но не го прави нарочно. Минаваме през по-сексуални, но през доста асексуални периоди. Не може и не иска да чува за чувствата на другите, това го натоварва и не споделя и своите с другите. За сметка на това е развил страшно много наблюдателността си и прави много бързи и точни заключения за ситуации и хора на базата на тази сетивност. 

След последното ни ''удряне на дъното'', ми каза, че ще му е ''доста тъпо'' да ме загуби окончателно и искаше да измисли нещо, за да регулира нуждата си от уединение, например да е на определени, равни периоди, след които да става пак активен - въпреки, че тези хора са инертни и мотивацията им работи по съвсем различен начин и когато са ''ок'' да се виждат с други хора, те не стават активни и не те търсят първи те. За бъдеще ми каза, че не мисли много и не знае има ли ни там, очаква по-скоро ''да си остане сам'', защото не знае дали ще срещне друг човек, на който да му се занимава толкова с тази дисфункция.

 

Затова се връщам към въпроса си, работено ли е с такива хора достатъчно и мога ли да намеря човек в България, който да е в състояние да ''ни'' помогне, ако приятелят ми също пожелае това, разбира се.

[д-р Тодор Първанов]

Ако ,,диагнозата,, ви е правилна, той не бива да иска да работи за промяна. Ако сте права, той не би се интересувал от това дали е с вас или е сам. Най-вероятно бъркате в ,,диагнозата,,.

Това, най-лесно може да се провери, като му се предложи да работи с психолог за промяна.Ако се съгласи, грешите.

Редактирано Февруари 28, 2017 от д-р Тодор Първанов

[д-р Тодор Първанов]

,,Питам, защото вече почти две години съм във връзка, с човек от този тип.,,

Ще ме извините, но нали разбирате, че като специалист не мога да не си задам въпроса, каква е вашата,,диагноза, че сте с този човек, толкова много време.

За съжаление, малко давате за себе си, за да мога да си отговоря  въпроса, но повярвайте ми, никой обикновен човек не би бил във връзка с този човек.Не сте обикновена.Посетете психолог.

Редактирано Февруари 28, 2017 от д-р Тодор Първанов

[Fea]

Както знаем, има различни зависимости.

Ще ви отговоря за себе си, аз най-вероятно спадам към по-депресивните личности, с чуватвото за отхвърленост, най-общо казано. Депресивните са често привлечени към по-шизоидни личности, доколкото аз съм чела в търсене на отговор на въпроса, който задавате и който аз съм си задавала. Не за първи път съм в подобни взаимоотношения. Може би тези са най-ясно патологични. 

Възможно е, макар и рядко, шизоидните личности да потърсят помощ, тъй като сава ясно в един момент, че връзките започват да се преповтарят и резултатът винаги е един и същ. Ако е вярно, че при шизоидните хора, егото е разделено на минимум три под-субекта, с които се комуникира дистанцирано със света и всяка има своите защитни механизми, то винаги остава една скрита ''наранена'' част, която последното нещо, което иска е да бъде ''изоставена отново'' и при  поредица от ''загуби'', и в момент, когато човек е отново на път да ''загуби'', в среда към която е изградил доверие с времето, тази най-скрита част може да си позволи да излезе и да каже, че ще опита да ''измисли нещо''.

Но само-лечението е един много дълъг и объркан път, в който енергията отива често в неправилната посока и не ми се вярва, че човек сам може да ''измисли нещо''.

 

[д-р Тодор Първанов]

,, Не за първи път съм в подобни взаимоотношения. Може би тези са най-ясно патологични. ,,

За мен, най-логично е, вместо да гоните дивото, да хванете питомното.Започнете психотерапия вие.Променете се и не влизайте повече в такива връзки.Това е доста по реално и изпълнимо, отколкото да разчитате, приятеля ви  да започне психотерапия и се промени.

[Fea]

Благодаря за отговорите и съветa ви към мен, които най-вероятно идват и от опита, който имате.. Предполагам, че моето състояние е по-малко изгубена кауза, отколкото това на човек с диагноза шизоид (ако е такава наистина). 

Аз просто си мисля, че от друга страна, ако няма ''необикновени'' хора като мен, които да подхождат с нужното внимание и заинтересованост към другите, ако никой никога не пробва, нещата няма как някога да бъдат различни от безнадежни.

Аз със сигурност не искам да оставам в такива взаимоотношения. Но бих подходила с нужното внимание и участвала в компромисен вариант, който да включва известна промяна в светогледа на такъв човек (естествено пълна промяна е невъзможна).

Редактирано Март 1, 2017 от Fea

[Орлин Баев]

Дали в България терапевтите имат опит с шизоидията? Ами, България не е на Марс, а на същата планета, а опитът и наблюденията м ипоказват, че българските терапевти сме с пъти и пъти по-мотивирани, широкоспектърни, пробивни, гъвкави и успешни в сравнение със западните ни колеги. 

По-скоро ни търсят хора с изявени и по-засилени шизоидни характерови черти, а по-рядко с всички параметри на шизоидното личностово разстройство. Работи се добре с тях, когато терапевтът умее да резонира с богатството, многопластовостта и специфичната, странна за повечето работа на ума им. Посоката на работа е към свързване с тялото и чувствата, като се работи предимно психотелесно, преживелищно, а личната работа задължително е нужно да премине в групова терапия. Въпросът е, че колкото и шизоидът ментално да разбира, че ако се научи да общува повече, по-емоционално и сърдечно, това е добре за него, се иска доста работа, за да се научи да осъзнава собствените си и на другите емоции, телесност, сърдечност... А рядко в човек с шизоидни черти присъства дългосрочна мотивация за такава цялостна промяна. Като цяло, разбира различността си, но си му харесва да си бъде в нея... Опитът ни в терапията е, че все пак, резултати се постигат, но само при по-продължителна и цялостна работа. Каква - редовна лична, групова терапия и пеживелищно насочени уъркшопи, като минимум две, а на практика повече години. 

Фактът обаче, че питате вие, а не той, вече говори много. Доктор Първанов е твърде прав в препоръката си!

Редактирано Март 1, 2017 от Орлин Баев

[Fea]

Здравейте,

Този път ще напиша за себе си. Защото имам вече крещяща нужда от помощ, защото очевидно няма как да се справиш с неща, от които наистина нищо не разбираш.

Основна част от причината, че съм толкова agreeable в личните си взаимоотношения е че никога не съм успвала да задържа хора до себе си. Тук ще приложа малко примери, за да не се впускам в съчинения разсъждения по темата.

ü  Един от първите ми детски спомени е как в пред-училищната градина, децата си разпределяха роли и играеха някаква игра. Имаше принцеси, имаше придворните на принцесите, еднорозите и стражите на принцесите, но ролята, която на мен ми даваха винаги беше маргинална и имах усещането, че дали ме има или не в играта, няма никакво значение. Това усещане не се е променило до днес (а съм на 30)

ü  Друг спомен е как минавайки покрай групичка с деца пред къщата на баба ми, с които съм си играла, но съм липсвала по някаква причина от ежедневието им в последно време. Едно от децата, тогава на 2, ме поглежда и казва ‚‘‘брей, М се е очовечила‘‘, което аз интерпретирах негативно спрямо мен и не разбирах произхода на това ‚‘недоволство‘‘.

ü  Друг – детсски спомен, с една от най-добрите ми тогавашни приятелки и братовчед и, също харесвана от мен фигура, играем пред блока. Внезапно единият става , навирва глава и казва аз си тръгвам имам по-важни неща, което отново по споемн ми нанесе дни сконфузеност и чувството, че не се харесвам на околните.

ü  В училище не съм била никога от ‚‘популярните‘‘ деца, а и бях малко ексцентрична в гимназията, което също ме отдалечаваше от социалните норми. Всичко това съчетано с много авторитарни родители.

ü  За първи път бях отхвърлена и в по-личен план с първата ми романтична връзка, която поради срамежливостта ми и недоверието, че мога да задържа нечий интерес се случи н а19тата ми година. Някак не се усетих никога много близка, обичана и дори харесвана в тази връзка. Имахме комуникационни проблеми, почти никога не говорехме. Със сигурност моето самочувствие не  отговаряше на самочувствието на партниора ми тогава. Не бях в добри отношения с приятелите му, които не ме харесваха и то доста отявлено.Той ме оставяше редовно за месец например, в който обикаляше, срещаше се с хора, и не желаеше дори да говори с мен през това време. Казваше ми, че уважението се залужава. В един момент не можеше да понесе повече съжителството с мен, което характеризираше като прекалено еднообразно и затова замина.

На този етап, питайки го защо тогава сме се разделили, отговорът му е, че сме били много млади и никой от нас не се е вслушвал в това, което другият казва, което е признак , че е липсвало желание да се борим з авръзката.

Казва ми че никога не трябва да занимавам другите с проблемите си, защото това натоварва и не било изненадващо, че има хора, които ме избягват.

Също така в социална среда, трябвало да съм по усмихната и отпусната.

И също така, може би не съм била ‚‘автентична‘‘, за да може хората да разпознаят като човек, който харесват.

Моята автентичност е такава, аз съм от по-тихите хора, които не се стараят, за да си изграждат външен образ.

ü  В последатвие сред връзките, в които съм влагала надежди, са не повече от две. Имаше едно момче, германец, с което исках да остана, отново същата история – не пожела да остане с мен -  след доста време ми призна, че просто не е бил достатъчно влюбен, а не би искал да има връзка, ако не е готов да ‚‘умре‘‘ за другия човек и че аз съответно също заслужавам, някой който, ще ме обича толкова.

ü  И след това се появи, С, човекът, който диагностицирах сама като ‚‘шизоид‘‘, след почти-денонощно общуване във социалните мрежи в родължение на 2 месеца, се случи първата ни среща. Интересъ му към мен се запази до 2месеца след това, когато изведнъж прекъсна. Тогава за първи път , и то провокиран, ми призна, че според него имаме различни интереси и начин на мислене.

Половин година след това ми каза същото, като този път беше, че и начинът, по-който говоря, изразявам емоциите и чувствата си, не му допада и не може да се свърже с него, че си личи, че не съм израснала в България и начинът, по-който общуват хората тук не е станал част от моята личност.

Към днешна дата, вече съм чуала и следното, че говоренето за чувства натяга, че постоянно съм наблюдавала и анализирала другите хора и пак нищо не отбирам от общуване с хора, как изобщо съм оцелявала досега е странно, не мога да си служа със сърказъм, като цяло жените не отбирали от смешки, всички вицове, които някога съм му пращала, дори и не много, просто не будили никакъв смях в него, имала съм повърхностно чувство за хумор, нямаме общи теми за разговор. На въпросът ми какво мисли за интелигентността ми, той отговори, че съм на моменти скучна.

Всичко това, в един постоянен заобикалящ ме сос, в който, аз съм винаги страничен наблюдател, с маргинална функция, човек без много близки прители, с много контакти, з акоито моето присъствие в живота им не значи нищо.

Мога ли да направа нещо и конкретно какво и къде, за да успявам да задържам хората при себе си и да тамперирам тази огромна  натрупала се самота ?

[д-р Тодор Първанов]

,,.Започнете психотерапия вие.Променете се и не влизайте повече в такива връзки.Това е доста по реално и изпълнимо, отколкото да разчитате, приятеля ви  да започне психотерапия и се промени. ,,

 

Повтарям се, но нищо повече не може да се направи.Това е.

[Fea]

Благодаря ви отново,

въпросът ми беше какъв тип терапия трябва да започна аз, има ли такива трейннинги, кои бихте препоръчали

[д-р Тодор Първанов]

Проблема не е каква терапия да започнете, а при кого.

Например, мисля че, е по-подходящо да работите с мъж.

Редактирано Април 4, 2017 от д-р Тодор Първанов