МЛАДО МОМИЧЕ СЕ НУЖДАЕ ОТ СЪВЕТ И ПОМОЩ

[possitive.girl]

Здравейте, МОЛЯ ЗА СЪВЕТИ И ПОМОЩ. На 22 години съм от град Бургас. Датата беше 7ми декември 2016 получих силен стрес, докато шофирах сама с колата си, щях да катастрофирам жестоко с друг автомобил, но слава богу реакциите ми бяха светкавични. Стресът отмина уж в същия ден отидох да ми леят куршум и всичко изглеждаше нормално. На следващия ден беше 8ми декември и тъй като съм студентка тръгнахме да пътуваме с приятели до Варна за празника.  Всичко беше нормално бях в много добро настроение, чувствах се превъзбудена и щастлива. И по-средата на пътуването нещо се случи изневиделица с мен, получих силна тревожност, сърцебиене, натрапчивост, стана ми усилно, ужасно притеснено и най-вече силен страх от социална тревожност, затова че мога да получа внезапен изблик да ходя до тоалетната по голяма нужда, а това по завоите на пътя Бургас-Варна беше доста трудно, тъй като почти няма места за спиране дори и аварийно. Последваха спирания над 10 пъти, треперене, скованост на крайниците и изобщо луда история. Не знаех какво се случва с мен. После ходихме на заведение където когато седнех на масата и имаше хора около мен получавах нещо като натрапчивост исках да съм на въздух сама или просто да си седя сама и спокойна в тоалетната цял живот без да се притеснявам, че някъде мога да се изложа и т.н. Взех валидоли и капки мента, глог и валериан и на следващия ден се върнахме наобратно като аз бях в сравнително надрусано състояние от всички тези успокоителни и тогава нямах проблеми. Но от случката преживяна от предния ден се зароди в мен един огромен страх и в момента състоянието ми е такова, не ходя никъде с хора ако знам, че няма тоалетна, не пътувам с други хора в колата си, защото ми става ужасно усилно и нервно да не получа отново подобно нещо. Притесня ли се за нещо, веднага ми се получават позиви да ходя до тоалетната, осъзнавам, че това е изцяло на психиката, защото когато съм сама или в обстановка, с хора, с които общувам всеки ден, нещата са различни чувствам се спокойна и уверена, но какво се случва с мен, цяло лято пътувахме по 4-5 човека в кола постоянно нанякъде, не ми е идвало и на ум да имам такъв страх от изхождане, пътувала съм с кола около 1500км в посока с още 3-ма души. Искам да си върна предишното състояние и осъзнавам, че имам нужда от помощ изчаках 2 месеца, но нещата не се закрепиха особено. Въпреки че правя опити и шофирам с близките си от време на време, за да се изправям срещу страха си, но МОЛЯ НАСОЧЕТЕ МЕ ОТКЪДЕ ДА ЗАПОЧНА. Аз съм младо момиче искам да обиколя света, пълна съм с мечти, а не мога да пътувам от страх и до София с някой друг в кола. Като си представя, че пътя е дълъг и може да съм в капан и безизходица. Благодаря Ви от сърце на всеки един, който ще откликне на моя призив.

Редактирано Февруари 28, 2017 от possitive.girl

[Орлин Баев]

Получила си едни нищо и никакви паник атаки. Препоръката ми е:

- Прочети тук в "психотерапия онлайн" всички теми от 2008-ма година досега относно паническите атаки и тревожността въобще.

- Прочети внимателно всички статии от тук - всяко заглавие е линк към отделна статия.

....................

Ако си умно момиче и схванеш за що иде реч в темите тук и в статиите, самото прочитане на тези няколко стотин страници в рамките примерно на две-три седмици, вече ще ти подейства силно терапевтично. Когато прочетеш и осмислиш, ще знаеш, че можеш само да си благодарна на скритите диаманти в тези благи преживявания. Скъпоценнсти от сърдечна смелост, обич, автентичност, доверие в съдбата, Бога и Себе си! Ще знаеш и че не си болна и няма какво да лекуваш, а имаш да се учиш, да порастваш емоционално като личност - затова преживяваш паничките. Както писах, ако си умничка, самото четене ще те насочи към много неща, като промяна на мисленето за ставащото, на отношението и разбирането. 

Моля, пиши тук, само след като прочетеш всичко указано и внимателно осъзнаеш посланията!

Редактирано Февруари 28, 2017 от Орлин Баев