Прекалено привързване

[intel_inside]

Здравейте. Казвам се Александър и съм на 28 години. Поводът да се обърна към вас е, че имам нужда от помощ. Принципно живея живота си добре, чувствам се удовлетворен и щастлив от него. Имам обаче един проблем, който много ме тревожи и поради който понякога се отчайвам и се чувствам много зле.

Проблемът е в това, че много се разстройвам когато губя хора от живота си, с които съм имал хубави отношения. Например - при прекратяване на връзка, при скарване с приятели, при напускане на колеги от работата ми, при заминаване на някой близък в чужбина, с който съм бил в добри отношения, при смърт на човек или домашен любимец, при ситуация, в която някой се дистанцира от мен, също особено силно и при несподелена любов и т.н. Това важи за хора, с които сме били емоционално близки, в синхрон и удовлетвореност.

Преди да пиша тук, изчетох доста материали за този мой проблем и навсякъде се свързва със някакъв страх от изоставяне, зависимост от другите, патологично привързване и т.н.

Обикновено след въпросната загуба на човек, не се обвинявам, но ми става много мъчно и тъжно, страдам по цели седмици, демобилизирам се и се обсебвам от тази тема. Дори сега едвам намерих сили да пиша тук, нищо не ми се правеше. Тези епизоди обикновено отшумяват с времето и ако няма провокиращи ситуации не се проявяват години наред.

Последният отключващ фактор беше преди седмица. Мой сътрудник, с когото бяхме чудесен екип - и колеги и приятели и добри делови партньори, реши да напусне. Не мога да приема липсата му и отново изпаднах в това състояние. Ясно ми е, че след време ще отмине и всичко ще е ОК, но искам да променя това в себе си и да не се депресирам при всеки случай, в който животът разделя пътя ми с други хора или обстоятелства. В съзнанието ми постоянно изникват картини от времето, в което сме били заедно, разбирали сме се, всичко е било ОК. Не мога да "пусна" тези хора. 

Как да се справя с това и бихте ли ми дали повече информация - на какво се дължи, какво да променя, как да започна да не страдам толкова при тези ситуации и т.н? Все пак тези ситуации ще се повтарят много пъти  - и смърт на възрастни близки и на кучета и на емигриране на приятели и на напускане на приятели от работата и т.н.?

 

 

Редактирано Февруари 23, 2017 от intel_inside

[Guest Кермит]

Увереност.

И по-точно - известен недостиг от нея. Това ти е, приятел!

Както и малко липса на разбирането, че всичко в живота ни се появява и си тръгва точно тогава, когато е необходимо - хора, предмети, ситуации. Или с други думи - това е доверието в битието, живота, в безкрая.

Причините да си стигнал до тук вероятно са няколко, но самото им разбиране не е от такова значение. За теб би следвало да е по-интересен начинът, по който да се справиш. Той задължително минава през повишаване на себеоценката, конфронтация със страховете и умело научаване кое е твоя работа, работа на другите хора и работа на Бога. Когато заобичаш това, което Е, без критика и конфликт защо не Е онова, което ти искаш, тогава животът ти ще се преобрази тотално. И в него повече няма да имаш разбиране за напускане на хора от живота ти, а сърдечно приемане на идеята, че всяка съдба си има път и преплитането на пътищата ни тук на Земята е част от едно великолепно шоу, с милимунди от чиито сценарии едва започваме да се запознаваме.

При положение, че споделяш обща удовлетвореност от живота си - тази трансформация можеш да направиш и сам - търсейки, четейки, споделяйки. Но винаги е по-лесно с малко помощ от страна на психотерапевт. Помисли за този вариант.

Успех!

[Орлин Баев]

Да, увереност, доверие. Развиване на доверие в собствената цялостност, смелост придобита именно от умишленото оставане с благодарност в чувството на изоставяне - във визуализация, транс, в медитация и молитва. Когато отвътре заживее Бог, няма вкопчване, а любов, непривързана и самостойна. Всичко е относително, разбира се, но в общи линии това е посоката. 

Сега, в тези няколко думички: молитва, медитация, транс, визуализация, доверие, стоят цели дисциплини, психотерапевтични школи и духовни пътеки... 

[д-р Тодор Първанов]

Боже, а  нима, това което описваш не е, само, поради факта ,че си човек? Нима, истинският човек, не реагира точно така?

Та, те дори животните реагират по начина, по който го описваш, а ти си взел да се притесняваш.

ПП . https://www.google.bg/webhp?sourceid=chrome-instant&ion=1&espv=2&ie=UTF-8#q=куче+ричад+гиър&*

 

Редактирано Февруари 23, 2017 от д-р Тодор Първанов

[Орлин Баев]

Да, нормална реакция е. Въпросът е, че когато се появи преживяване на свързаност с Любовта отвътре, се разбира и преживява разликата между нея и привързването. Да, привързването е нормално, както и болката от загубата е признак на фина чувствителност. Въпросът е, че тази чувствителност се превръща в агония, когато привързването е само по себе си и се бърка с любовта. А любовта, когато заживее отвътре, приема загубата далеч по-лесно. Приема и радостите и липсата еднакво, като отлепва човешката склонност за закачане към обекта, както и за бягане от трудното, до нормалното му понасяне. 

[Hendo]

Поне според мен е хубаво,че има хора,които ти липсват. И аз съм на 28,не бях работил до преди 1 година,сега работя в чужбина,нямам приятели тук,а и в БЪлгария не са много,през живота си съм нямал приятелка,е това е деградация! Така че смело напред! Хубаво е ,че има за кой да ти пука!

[intel_inside]

Съгласен съм с вашите виждания. Притеснителното е само, че на всеки тези нормални ситуации му действат различно. Не всички ги приемат чак толкова навътре.

[intel_inside]

Проблемът ми е малко деликатен...Имам сериозна приятелка от няколко години. През целия период нещата вървят що-годе добре, но през последните 2 години от връзката ни тя много напълня. Не знам какви са причините, вероятно лошо хранене и обездвижване. Откакто това се случи, усетих, че в чисто сексуален план привличането и взаимодействието рязко намаля. Не ми харесва като е толкова по-пълна и вече не е толкова готина и привлекателна. Иначе като характер и отношение няма промяна. Пробвах да й го намекна косвено, като загатвам за начин на живот, физическа активност и движение, хранене и т.н, но винаги реагира много остро, измисля абсурдни оправдания и обяснения и казва, че или ще я приемам такава, каквато е, или "да си гледам работата". Тя е права за себе си, най-малкото ако един ден забременее, фигурата й също ще претърпи трансформация. 

Но от моя страна, аз също съм прав, защото имам проблем и той е с липсата на привличане и физическа неудовлетвореност. Как да постъпя - да се разделя с нея, или да се опитам да приема /въпросът е КАК/?

[Guest Кермит]

Здравей,

имаш два пътя пред теб:

1. По-лесният за теб - разделяте се. Така или иначе, нашите тела се променят с времето. Това е повелята на природата. Ако мислиш, че след 30 години жена ти ще има същите цици и задник... няма как. Проблема на този вариант е, че освен ако не се обвържеш с някоя кукла от пластмаса, вероятността коя да е жена да се промени си клони неумолимо към 100 %. То и твоето тяло ще се промени, ама... това е друга тема;

2. По-трудният, но според мнозина - заслужаващият си вариант - променяш себе си. Старта е от откриването и култивирането на обич към себе си. Звучи лесно на думи, но е доста труден процес, особено ако се прави без професионална помощ. Тогава - обичайки се, ценейки изборите си и най-вече изборът на партньор (евентуално не единствено заради сексапила и), ще имаш човек до себе си, с когото секса ще бъде не просто пресъздаване на порно филм на живо, а общение, дълбоко и съкровено, каквото наистина си заслужава, през взаимното споделяне на екстатичността на връзката ви.

Претегли доводите относно двата варианта и прецени - в крайна сметка няма правилно или грешно решение за теб.

П.П. Причината ако е лошо хранене и липса на спорт отчасти се дължи на новия начин на живот, част от който си и ти. Помисли каква промяна си внесъл ти, че да се промени, след като сте се събрали. Най-вероятно и на нея не и харесва резултата и много вероятно е да намери сили да поддържа здравето си (не просто баджака, а здравето), но евала, че може да се приеме и себезаяви пред теб, че тя е такава каквато е.

Поздрави!

Редактирано Февруари 26, 2017 от Кермит

[Диляна Колева]

В 2/23/2017 at 22:25, intel_inside каза:

В съзнанието ми постоянно изникват картини от времето, в което сме били заедно, разбирали сме се, всичко е било ОК. Не мога да "пусна" тези хора. 

 

 

 

Слагаш граница на времето. Животът ни не е статичен, той е динамичан. Нещата се променят и ние заедно с тях. Приемаш, че динамиката, промяната е край, погледни от нова перспектива, направи го начало. Начало на какво е всяка  твоя раздяла? Начало......Нещо ново започва.... Какво?

[Орлин Баев]

Отношението и отговорността за взаимоотношенията ви са двустранни - твои и нейни. Да, хора сме, най-важното не е тялото - особено за дълбоки партньорски взаимоотношения след няколко десетилетия заедно. Обаче, ако двамата са млади, активни професионално, социално и сексуално, взаимоотношенията се проявяват и през тялото. Трудно се правят деца  на жена, която не харесваш физически. Няма какво да се залъгваме, ако за мъжа най-важно е да дава сигурност социална, финансова, духовна, то за жената красотата е централен фактор. Разбира се, не само, но красотата на тялото, чувствата и ума и за нас мъжете са най-важни. Ако се появи физическо отблъскване или дори отвращение, поради затлъстяването, погубващо всяка красота, остава вътрешното уважение - конфигурацията се променя от любовна, в чисто приятелска. Супер, ако това се случва след няколко десетилетия, когато нагонът е отслабнал, децата са вече пораснали, а сексуалността в огромна степен е преминала в мека и сърдечна обич, отвъд телесното, но в приятелското. 

Да, да се обичаш, както казва Георги и е супер прав. А това включва да обичаш и нагона си, който до определена възраст е нужно да се кооперира с тази чистата, приятелската любов. Ако си примерно на 28 (нямам си идея на колко си, само давам пример) и ще бъдеш с тази жена още 50 години, а си сексуално активен в по-интензивна степен до 60 год., това означава, че още 32 години ще ти се наложи да потискаш, отклоняваш към други обекти (тоест изневеряваш), мастурбираш или употребяваш с неприязън към самата си партньорка сексуалността си. Защото тя идва от животното бозайник, през което тази човешката и чисто безусловната любов се проявява. А животното си има своите си параметри на харесване...  Човек е сложна сглобка от животно, социален човек и по-висши потенциали. В идеален вариант сексуалността, когато е проявявана с привличане към обекта си, се прихваща към по-висшите нива на любовта, сублимира се в самия полов контакт. Когато обаче привличането бъде убито поради невежия инат, позволяващ липса на двигателна активност и злоупотреба с храна, водещи до затлъстяване, нещата се променят. Остават приятелството, съквартирантството, взаимопомощта, сърдечните взаимоотношения. Ако двойката е вече на над средна възраст,, децата са големи, о'к, нормална ситуация. Когато обаче двамата са в млада възраст, сексът е важен. И не само за създаването на деца - дълбока спойка, мотиватор, вдъхновител и хармонизатор е добрият секс, когато е харесван и правен с  любов. Не е ли харесван обаче, поради телесни изменения, идващи вероятно от несъзнавани характерови движения и съдържания (стоящи в основата на въпросния инат), които ги позволяват, сексът дори може да опротивее. Тогава, наистина, идват изборите.

- Можеш ли да живееш с жена, която прогресивно напълнява и решително не желае да вземе мерки за това? Представи си, че партньорката ти качи още 20 кила - би ли могъл да я харесваш телесно, сексуално, социално? 

- АКо  с любов и благо разбиране проведеш директен, но мек и сърдечен разговор, би ли чула, че е добре и за здравето и за взаимоотношенията ви, да се позанимава редовно със спорт и да избира количеството и качеството на храните си?

- Ако отговорът е отрицателен и инатлив, какво би правил с ;либидото си? Можеш ли да пренебрегнеш секса, да живееш повече с любовта, с компромиса от нехаресваното тяло и сърдечните взаимоотношения, но с прогресивно сексуално отблъскване от партньорката? И пак - какво ще правиш с либидото си - порно и онанизъм до безкрай, поредица от любовници и компаньонки? Или можеш да живееш без секс или с почти никакъв секс, когато си така отблъскван? А можеш ли наистина или само си пожелаваш да можеш?

- Представи си, че тя продължава да пълнее! Какви вътрешни промени си представяш, че можеш да направиш, за да продължите заедно, как предчувстваш самообикването, за което говорим?

- Всъщност важен ли ти е сексът? Колко важен? Обичаш ли да го правиш? А какво би станало с желанието ти към партньорката, ако продължава да пълнее? Тогава?

- Обичаш ли партньоркаа си толкова силно, че да си готов постоянно да издържаш на сексуалното налягане и да се учиш да го прихващаш за безусловната любов?

- Как мислиш, в една партньорска връзка, когато ти работиш по себеуважението и любовта си, едностранно ли е по-добре това да се случва, или двустранно?

- Спортът и известно внимание върху диетата какво представляват за теб - проява на любов към тялото като част от себе си или празна работа?

- Според теб на какво се дължи инатливата рекация на партньорката ти, отвъд конкретиката на килограмите? Познаваш родителите, възпитанието ѝ, характера ѝ - направи някои връзки.

- Според теб, докъде стига здравият и смирен компромис, идващ от любов и къде започва примиреното и болно търпене от вина и страхове?

Редактирано Февруари 27, 2017 от Орлин Баев

[Guest Кермит]

"Посетих един приятел, който беше отшелник и живееше под едно дърво навътре в гората, но там имаше и други аскети. Един ден стоях под неговото дърво, когато дойде нов последовател, докато моят приятел го нямаше. Беше отишъл до реката, да се изкъпе. Под неговото дърво новият санясин седна и започна да медитира. Приятелят ми се върна от реката и като изгони от дървото човека, му каза: "Това е моето дърво. Върви си намери свое някъде другаде. Никой не може да сяда под моето дърво." И този човек беше напуснал къщата си, жена си, децата си. Сега дървото се беше превърнало в притежание. Ти не можеш да медитираш под неговото дърво. Не можеш да се отървеш толкова лесно от привързаността. Тя ще приема нови форми, нови очертания. Ти ще заблуждаваш себе си, но тя ще остава. Затова не се бори с привързаността: просто се опитай да разбереш защо тя съществува. И след това разбери основната причина. Понеже теб те няма, затова привързаността съществува. Вътре в тебе твоето собствено Аз липсва в такава голяма степен, че ти се опитваш да се прикрепиш към нещо, за да се почувстваш сигурен. Нямаш корени, затова се опитваш да превърнеш нещо друго в свои корени. Когато си вкоренен в своя вътрешен аз, когато знаеш кой си ти, какво представлява това същество, което е вътре в тебе и какво е това съзнание, което е вътре в тебе, тогава няма да се привързваш към никого. Това не означава, че няма да обичаш. В действителност едва тогава можеш да обичаш, защото тогава е възможно споделянето - и без никакви условия, без никакви очаквания. Ти просто споделяш, защото притежаваш в изобилие - защото имаш толкова много, че то прелива. Това преливане на самия теб е любовта. И когато това преливане се превърне в поток, когато от твоето преливане се изпълва цялата вселена и твоята любов докосва звездите, с твоята любов земята се чувства добре и с твоята любов се къпе целия космос, тогава това е преданост".