Едно животинче но огромна мъка! Имам спешна нужда от съвет!

[Van4eska]

Здравейте!

И аз може би както доста от писалите тук малко се притеснявам,но явно наистина ми е трудно щом събрах смелост и ще помоля за съвет! Извинете ме ако допусна някоя грешка при писането моля!

И така.....става дума за един малък косматко който обаче остави огромна болка! Последното котило на улична котка която бяхме приюти с колежки на работното  ни място, три котета две от които вече резервирани а той най-малък и по-грозничък щеше да остане сам. Измолих се на приятеля ми и го прибрах от страх да не умре на улицата защото щеше да бъде поредното улично коте. Родителите ми живеят в къща там имахме няколко котета през годините но всички бяха на вън и за съжаление нито  едно не оживя, това ме побъркваше но сега осъзнавам, че и аз не съм взела всички необходими мерки за да ги предпазя. Както и да е мисълта ми е че не е било първото ми животинче но този път бях категорична,че той няма да излезе на вън и така стана нашия домашен любимец. Малката въшчица заподскача в къщи веднага, беше толкова мъничък всъщност дори не знаех момче ли е или момиче  нарекох го Баст на египетската богиня Бастет.........помня как умувах за името! Винаги съм обичала животните но съм се грижила така както са ми казвали приятели, родители без да чета или да се съветвам с лекари а и на друг акъл съм била.Този път казах,че поемам отговорност и той е живо същество и не е избрал да дойде при нас а аз съм решила така и за това трябва да е щастливо коте!!!  Вече един месец си живеехме заедно а той беше на малко повече от два месеца, и тук всичко радостно приключва, в лудата си котешка игра от леглото скача върху дъската за гладене и съответно тя тръгва да пада! За съжаление той стига земята преди нея и тя се стоварва върху него!!! Това е първото нещо което ме мачка психически, прибрах го да не умре на улицата а той пострада жестоко в къщи! Оказа се , че е премазал гръбначен мозък според лекарите няма смисъл от операция и остава инвалид, без чувствителност в задни крайници и неспособност да уринира самостоятелно! Тук вече историята е мнооого дълга с лекари диагнози различни съвети..............изчетох неврологията за една седмица!!! Както и да е остана така.........научихме се как да се грижим за коте инвалид буквално от днес за утре! Бях ужасена, осъзнах какво е състоянието му ден два след като си го прибрах от клиниката, не мога да ви опиша каква вина и болка изпитвах докато го гледах и не разбирах защо се случи толкова ужасно нещо. Моето решение да го взема у дома ли е довело до тук ами ако го бях оставила на вън където беше роден?! До ден днешен не зная какво да мисля, аз го взех с такова желание и любов как може да се случва това?! Последваха съвети да го приспя което разбира се нямаше как да се случи а и изобщо не беше нужно, и ден след ден нещата започнаха да се връщат по местата си. Потърсихме информация, научихме много неща и всичко беше на ред а Басти беше едно страхотно коте което изобщо не знаеше, че всъщност е инвалид! Играехме си раздвижвахме крачетата .......е да изпишквахме го по няколко пъти на ден но това не беше проблем! Тъй като той нямаше никаква чувствителност това изпишкване от нас беше жизнено важно защото задържането на урина повече от 24 часа при котките е фатално. И това преживяхме и продължихме  той растеше и ставаше все по-хубав и по своя котешки начин доста умен! Докато един ден просто не успях да го изпишкам (Извинявам се за всичко подробно описано но е важно) Установихме проблема започнахме лечение, беше  често срещано при мъжки котки, и от нещо лесно лечимо се превърна в месец и половина ходене по мъките. Имаше много усложнения и от един катетър за три дни стигнахме до девет катетъра и нито ден пропуск при докторите!!! Но въпреки това той беше добре без промяна в поведението и без други проблеми...........до момента в който една вечер рязко се влоши. И отново събота вечер вече наистина трепереща отново обяснявах на лекарите какво се случва и всички манипулации които са му правени. За първи път наистина видях, че той се мъчи..................остана в клиниката. На втория ден уж беше малко по-добре видях го но за малко защото исках да изкоментирам с доктора някой неща.......целунах го и затворих клетката а той махаше с лапичка едвам едвам!!! Вечерта ми се обадиха, казаха, че е по-добре имал е апетит хапнал е и обичайното " Ще се чуем ако има промяна" Сутринта ме събудиха с думите " Котето почина"!!!!!!! 

Това същество беше моята усмивка моето коте инвалид но най-любимия пух ........ОБОЖАВАХ ГО! Почина сам в гадна клетка а последния ми спомен е как затварям тази клетка а любимите очи ме молят да го взема у дома! Не ми позволиха след това лекарите да го видя.......предадох го така се чувствам а зная, че той ми вярваше. Борих се за този живот а не успях да го спася и не бях до него до последно!!! Беше само на седем месеца моето коте прибрано от улицата!!! Не зная какво ще си мислите докато четете това но аз не мога да забравя и наистина ми тежи толкова много. Зная че съм направила всичко зная че не съм го изоставила, зная , е е коте но........зная и колко обичам това коте! Не спасих живот за който поех отговорност и.............беше наистина важен за мен ! Тази история ме изкара от релси започнах да мисля с какво съм го заслужила, върна ме години на зад и явно започнах да търся как да се накажа и да намеря причина. Имам два аборта които не преживях тогава толкова тежко, даже останаха във времето просто като случки но сега и те изплуваха и осъзнавам, че сама си го правя но съм посегнала на живота на собствените си деца а сега страдам повече за коте.  Оффф трудно ми е и попринцип съм по-емоционален човек но вече не ми харесва и имам нужда от адекватен съвет!    Голям човек съм а се сринах и по-лошото е че си втълпявам тъпотии, че може да се случи и с другите ми любими същества! Ами ако са децата ми някой ден.......?!?! И така малко ми е смахнато вече!!!

[Орлин Баев]

Хубавото в ситуацията е, че емоционалната болка тук изчиства част от гадостта, причинена от абортите... 

Оттук насетне: цялата тази отдадена и искрена грижа за котьо - чудесно, достойно за пример и подражание. Това, което е излишно, е вината. Вината винаги идва от гордото ТРЯБВАШЕ, Не покрих свръхлетвата си от горди идеали и фиксация в човешки морал, нямащ общо с този на живота. Гордост е вината, агресия против себе си и живота е. Няма достойнство и интелигентност в нея! Справянето с нея - с интелект, прошка, здраво себезаявяване и претръпване на болната свръхчувствителност. Вижте се с колега! Не толкова относно котето. То е само повод да поработите върху тази свръхчувствителност и горда виновност, толкова раздула се, че сякаш иска да контролира и анулира и смъртта! А животите като цяло бършат енергийно пси неотработеностите на стопаните си - факт. Но вина в това няма - има проследяване, осъзнаване и промяна, спокойно и невинно! 

Редактирано Февруари 22, 2017 от Орлин Баев

[Van4eska]

Благодаря ви  не съм изпадала в подобни състояния до сега! С тази емоционалност се справях или поне след осъзнаването и започнах да се уча на някакъв контрол. Но в този случай не се справям и то по-скоро защото го обичах прекалено много и ме боли от загубата. Напоследък предпочитам животните пред повечето хора и той ми беше другарче! А вината най-вече ме мъчи, че не бях до него а той определено ми имаше доверие и се поведението му беше коренно различно когато съм до него! Сякаш съм го изоставила а аз просто чаках да си го взема в къщи. Има и малко лекарска небрежност но нея не я намесвам защото...........има ли смисъл?! Относно грижите да направих всичко просто толкова се страхувах да не го загубя и също така да изживее животът който му се полага по право.............нещо такова ми е в главата! Май да отида на психолог

[Диляна Колева]

Здравей, с голяма болка прочетох написаното от теб, тъй като разказваш сходна история на мое преживяване.

През юни ни се наложи да приспим 13 годишната любима сиамка, който беше часто от нашето семейство, за нас тя беше личност с отношение, с история със спомени. След 8 месечна борба с тумора и поредица от операции, просто се наложи да вземем това решение. Исках много да говоря за нея, тя беше моето коте, взето от улицата и отглеждано с много любов, част от израстването на децата  им, тяхна бавачка, в прекия смисъл /страхуваха се да се карат пред нея, защото ги биеше, не и пред мен  / Изобщо, коте- човек, както я наричахме. 

Случи се , същите очи... същата клетка.... лекаря.... и сбогом. Който е преживял това, каза "Много съжалявам, тук няма какво да се каже повече, защото е голяма болка" 

Съжалявам.....

Но, Орлин е прав, ако болката продължи дълго, превърне се в тежки чувства, има нещо друго зад тази загуба, има емоция, която не можеш да разбереш и тя се проявява в ситуацията.

Животните не се появяват случайно в живота ни, особено домашните. Те са наши важни учители, често са стъпалото, скоето прекрачваме напред в духовното си развитие. Загубата и вземане на решение за раздяла са част от нашия живот в много взаимоотношения, ако ние не сме се научили да я преживяваме, ако сме подтиснали някъде дълбоко в нас емоцията, това са моментите да възстановим баланса.

Само след седмица друго коте ме срещна, посред нощ на улицата само дойде и запълни празното място. 

Те са мънички умни сладурковци, които са различни и уникални като нас човеците, всяко едно общуване с тях ни носи нещо ново и различно. Позволи си го. Позволи си и да разбереш, какво ти е казало твоето мъничко коте, не е било напразно появяването му.

[Van4eska]

ААА да явно сте с мен за съжаление! Вече имам друго коте подарък страшен идиот  обичам го но......знаете не е както е било съвсем. Но е важно да кажа,че урока който съм сигурна, че трябваше да  науча от него го разбрах докато бяхме още заедно! Да благодарение на него разбрах моя път в живота и какво наистина желая  подготвям се за изпит Юли месец и надявам се да съм студентка на 30 хахаха но пък после гордо ще се хваля с професия Ветеринар! И зная че ще успея защото мие ужасно интересно и ми доставя удоволствие и ще помагам на животинките! 

[Van4eska]

А всъщност мислих доста не зная какво друго освен това което споделих вече. Не съм поттискала нищо дори преживяванията с абортите си ги изплаках тогава.Бях самотна много във връзка но сама а той  точно тогава беше до мен! Нямах нужда от друго стигаше ми да съм в къщи и да се занимавам с него или просто да спи на дивана. Предполагам че е това беше ми радостта грижата усмивката и другарчето! Без него знаех че ще остана без моето всичко!От разсъжденията ми до момента стигам до тук дали е друго не зная  

[Орлин Баев]

Едно е любов, друго е вкопчващо привързване. Последното мъчи както вкопчващия се, така и това/ този, за когото сме се вкопчили. А абортите - това, че няма пси травми около тях е добре. Има карма обаче, част от която е изкупена с описаната история.Говоря отново над вината - тя е чувство за нискоинтелигентни люде. Но причини и следствия има. 

[Van4eska]

Оффф карма да ама абортите са два! И това съм се сетила зная и за вкопчването да! Просто отстрани вие имате по-адекватно мнение ! Ама да не ми се изсипе още някоя подобна гадост след години заради тая карма! Още тогава се уплаших ами ако беше дете а не коте..............и айде пак тъпотиите " Не искам деца кой знае какво ще се случи" 

[Орлин Баев]

Е то е като "не искам да ям, защото ще огладнея..." или "защо да вдишвам, като трябва да издишвам", или защо да се раждам и живея, като ще умра" или "защо да обичам, като може обектът на обичта ми да ме нарани"... 

Много силно бъркане на любов и зависимост, както и горда фиксация в сигурност, защитеност и контрол прозира в мисленето ви. А животът определено няма намерение да се съобразява с това... Зависимото вкопчването е вид агресия срещу реципиента - никаква любов не е. А желанието ни да са сигурни и контролирани нещата, кара егото ни да се надуе като балон, което поражда ужас от нищожността, преходността, смъртта...

Аналитично погледнато, силно орален характер с ригидна маска. А през по-широките термини, вкопчване в благополучната съдба, сигурността, идеалите, дори духовността, като опит за бягство от базисните страхове от самота, необичаност, изоставеност, провал, болест и смърт. В процес на психотерапия се учите да отпускате гордия контрол, да общувате със страховете в подсъзнанието, да ги преживявате вече не с маладаптивни компенсации, а с благодарност, доверие, още доверие и още смирено доверие, което ги разтапя, а във вас се заражда център, който сега липсва. Център от истинска любов, която приема и болката и удоволствието, и радостта и загубата, и присъствието и отдалечаването диалектично, без да се вкопчва в хубавичкото, нито да бяга от другото, а учейки се и от двете. Такъв е животът, затова сме тук, да се учим! 

И още нещо - карма не означава непременно повтаряне на същото с подобно. Когато съзнанието се разшири, страховете се стопят, а главна ценност стане любовта (но истинската, а не тази човешката, вкопчената), Бога, всичко се променя. Кармата се изкупва вътрешно. Тогава любовта е над дори нравствеността, идеалите, правилността, човешкото вкопчване, благополучието, инстинктите. Тогава всичко идва на мястото си. 

Редактирано Февруари 24, 2017 от Орлин Баев