Какво се случва с детето?

[baby_moni]

Здравейте

Имам проблем с голямото си дете (8г) и проблема е от около 2/3-годишна възраст на детето. Накратко за нас,дете от първи брак,с който сме разделени от 2г и вече с второ дете на 8м. Баткото е роден нормално и всичко му се развива отлично до един момент. Супер спокойно и адекватно дете,постоянно се гушкаме докато не дойде момент (беше на 2,5г) в който започнах да забелязвам че той на моменти е като бавно развиващ,неадекватен,не иска да играем на игри и т.н. Това състояние се появяваше два пъти месечно и траеше около 2-3 дни,малко по малко това състояние зачести,все едно беше някакъв бунт и отрицание във всичко,нямаше желание за каквото и да било. Та нали децата попиват като гъби на тази възраст,защо моето дете не иска нищо. Децата играеха,той стоеше до полата ми и не мърдаше,не можеше да го докосне друг човек,постоянно ревеше и пищеше,играеше с камъни и пясък. Тръгна на градина (3,5г),малко сладко миловидни детенце,което ревеше всяка сутрин в продължение на 3г и след като го оставя и влезе вътре най майсторски си триеше сълзите и все едно не е плакал. В къщи както и в градината му беше трудно да се научи на каквото и да било (обличане,събличане,ядене,пиене,игра,рисуване,пластелини......),а дали трудно или просто не искаше-не знам. От тогава насам това чудо расте с пълна сила,той все още не иска да се научи,от скоро яде сам,да се облича сам,като за това му е нужно много време,просто е тооооооолкова баааааааааавен,че не знам как да го опиша. Три години в градината всичко беше ОК по думите на госпожата,той бил като останалите деца. Еха,казах си аз,но уви,в края на трета група когато госпожите се сменяха бях най-наранения човек на всета,училителките (новите) бувално се подиграваха в лицето ми,че детето е ужасно смотано и бавно. Ами добре,казах си аз и хоп предучилищна в училище-да свикне,че първи клас може би щеше да му е ужасен. Една година предучилищна и индивидуално занимание и обучение от същата госпожа и имахме някакъв успех. Детето хвана химикал,да той имаше желание,но всичко беше за кратко. Същата госпожа го научи да смята. Сега,в първи клас,госпожата е на ръба на нервна криза,аз съм така от няколко години,това спокойно детенце ти лази по нервите във всяка една секунда,мозъкът му е зает да мисли как да нарани или да дразни някой,в него още има отрицание за всичко-ядене,къпане,обличане,събличане,хайде на училище,хайде в мола,хайде на игра.... каквото и да му кажа да правим той казва няма,не искам,не мога,отговаря ми се,държи се с мен и всички останали все едно е Бог. Но има моменти в които това състояние леко затихва- има го,но затихва,събужда се когато чуе баща си. 

Дори учителките от училище вече усещат кога детето се е виждало с баща си и кога не. Ако днес е будно и активно дете,без да се отговаря и сам да си вади буквара,то утре може да бъде заядливо и раздразнено дете,което не желае да прави нищо.

Забелязала съм че си мърмори на нисък тон: няма пък,няма да ям,няма да правя това,не искам пък.....

През годините опитвах какво ли не,декември с баща му ходихме на психолог,който намери проблем в мен и че детето е това каквото е.... Ами добре де,ама то адски нерви всеки ден,не може да продължава така,той на 8г иска да командва целия свят,ами на 18 какво ще прави-не ми се мисли.!

Другото което детето прави постоянно е да реве,явно в безизходица,че дадената ситуация няма да се случи на неговата и той отдалеко започва да реве,да - той ревеше от както беше на 9-10м и до днес.

Нещо в него бушува,някъде нещо куца,не мога да намеря решение,близки и познати са опитвали да помагат,вземат го,но и там на поддава. 

Не мога да ви опиша от кога не съм се смяла и радвала с него,такова напрежение е постоянно,дори и да поискам да прави нещо забавно за него,той вечно иска да командва и да наранява.

Няма как да играем игри,защото той не иска да спазва правила,иска примерно топката да е само в него.

Благодаря

[Диляна Колева]

Случило се е нещо в неговата действителност, когато е бил на 2.5 години. Като казвам "случило се е" не е задължително да е определено действие или физически акт, а промяна на отношение, страх. Права сте, че децата са като "гъби" попиват всичко, но най- вече попиват емоциите, които излъчват хората около тях. Те ги поглъщат и твърде често реагират по начина, по който усещат отношението към себе си. 

До 6-7 годишна възраст децата не работят с емоциите логически, като нас, то не знае какво е да си гневен, уплашен, радостен...... то просто Е. Емоционалния отговор при тях е в поведение. Често, когато детето в тази възраст се сблъска с емоционална реакция, която не разбира, то отговаря с поведение което е копирано на някой от обкръжението му или с първосигнално поведение идващо от инстинкта за самосъхранение. 

Родителите обикновено се фиксират в крайния резултата, реакциите и демонстративното поведение на детето без да си дават сметка за дълбочината на процеса. 

Със демонстрация на забавено поведение детето може да казва много неща - " искам да остана на това място", " искам време с теб", "искам внимание" и т.н. това се установява в психотерапевтичен процес, необходима е аналитична работа с детето. 

Учителките в детската градина са много важен фактор за разиване на общуването на децата. Явно първите учителки са давали на детето нещо, което вторите ясно са му отнели. С доста деца се случва това. 

Когато моята дъщеря беше в ясла, беше най- прекрасното дете, учителките постоянно ме разсмиваха със смешни разговори, които са водили с нея. Такава каквато я познавах. Когато влезе в първа група, учителката започна да ми описва един "злодей", с който не можела да се справи, казваше ми че чува от нея думи, които никога не се употребяват в къщи, говореше ми за агресия и към другите деца. Уплаши ме безкрайно, това не беше моето момиченце. Когато отидох да попитам учителките в яслата, какво мислят, да не би да крият нещо от мен, те ми казаха: "Проблемът не е в детето, а в учителката, тя трябва да намери начин да работи с децата." И беше така. Нищо му нямаше на детето ми, отношението към него се беше променило, а то на 3 години е отговорило с поведение, отговарящо на емоцията която е почувствало в контакта с учителката.

Детето ви не иска да наранява никого, нито иска да командва, но сте права то иска нещо, което и то самото не разбира. Затова го проявява в поведения, които са неадекватни. Потърсете детски психоаналитик за детето, за му помогне да се освободи от потиснатите емоции и да ги разбере, то вече е на 8 години, това е възможно. Работете с бащата паралелно с детето със собствен психотерапевт, вашите взаимоотношения и проблеми са тези, които детето отразява, то работи с вашите страхове. Дори и в момента чувството за безпомощност и съпротива от ваша страна, то я демонстрира.

Редактирано Февруари 22, 2017 от Диляна Колева

[baby_moni]

Точно така-детето копира състояния на други хора (баба,дядо,леля...) то говори и отговаря дори със същия тон,постоянно иска да привлича внимание и го прави по много лош начин,вчера си е пъхнал топче хартия в ухото. Когато говоря с него за това което е,детето често ми отговаря "не знам",все едно нещо бушува в него,за толкова години имам чувството,че е пропуснал толкова много от детските и сладки годинки,които сега може би му се иска да навакса,може би и затова реве,а може би е някаква преграда,нещо като щит. Ще потърся консултация с детски психоаналитик,но не мисля че консултацията при психотерапевт и бащата би се отразила добре,при предните ни консултация от страна на бащата получих подкрепа пред лицето на психотерапевтката,но на яве всичко което каза не беше така. Иска ми се да намеря някаква загубена точка между мен и детето,а не аз да съм вечно лошата,злобна,някоя си там. Баща му много лошо прави че му дава крила за много неща,според мен той го прави несъзнателно,просото защото го вижда рядко и иска да има всичко,пък и за него детето е нормално,нищо му няма че е такова..... Ще потърся консултация,за да освободи тези емоции и да стане по-общителен,защото детето не споделя така както другите деца,когато го попиташ за денят му,за това какво е правил,отговорите са "нищо",а в същото време е супер надуто и нагло дете  хем затворен в една посока,хем много открехнат в друга,двете крайности е. 

Благодаря ви много

[Орлин Баев]

Разделили сте се с бащата на детето, когато е бил на 6. Едва ли раздялата е станала изведнъж и без предварителна история. Как бяха отношенията ви с таткото преди и около периода на започване на това поведение на детето? Както и след това, до раздялата? Децата действително усещат всичко. За нас възрастните проблем има, ако имаме скандали, викове и т.н. А децата чувстват и дълбоко съпреживяват дори фините психични настройки на родителите - тяхно отражение и амплифицирано продължение са. Та, какво се случваше във вас по отношение на таткото, от него към вас, помежду ви на емоционално и всякакво ниво? A сега как вие се отнасяте към бившия си? Какво се случва във вас, когато си спомните за него и се налага да общувате покрай малкия? А от него към вас как са нещата? Кой всъщност недоволстваше и от какво, за да се случи раздяла и кой реши окончателно? Разкажете, моля! 

Реално поведението на детето се е установило около и след третата му годинка, когато преминава през т.н. фаза на съперничеството. Знаейки, че детското поведение като под лупа точно отразява, но в преувеличен вид отношенията между родителите, може да се предположи, че това наказателно заинатяване и искане "топката да е в моите ръце" е започнало да се случва помежду ви с таткото... Вие кажете!

Редактирано Февруари 22, 2017 от Орлин Баев

[baby_moni]

Много неща биха били фактор,скандали,викове,крясъци и т.н. никога не е имало,тогава баща му замина в чужбина,спря да пие мляко,хвърли биберона. Той е много привързан към баща си,не знам дали всичко това не го прави нарочно за да привлича и неговото внимание,разговорите с баща му са от типа:  тате не ми се пише,тате не искам на училище,тате искам еди си какво....той има за идол баща си,а през през последните години преди да се разделим баща му беше като вълк единак,човека е шофьор в чужбина,рядко си идваше тук и живата му беше самотен,така си свикна да си живее сам,момента в който се разделихме беше защото блъскаше,удряше детето защото не чувал новините,защото искал да спи и прочие,за мен това не е нормално,толкова агресивно състояние от страна на баща,но въпреки това детето искаше тати,тати и тати.Разделихме се и го помолих ако иска да се вижда с детето,нека го вижда когато иска и когато е готов,така цялото му свободно време може да бъде само за детето,ако ще е нервен то по-добре да няма среща с детето. Сега детето още боготвори баща си,иска го,макар да не помни как се е държал с него,но лошото което прави баща му е да го лъже почти всеки път. Примерно че ще му купи мотор ама след две години,ще му купи скъп телефон ама втори клас,искайки да го стимулира му прави лоша услуга,с баща му както и да говоря не мога да стигна да момент да ме разбере,реално напуснал живота на детето толкова рано той самия не познава собственото си дете. Не искам да ограничавам детето от баща му,все пак е и момченце,баща му не би ме разбрал за да и съдейства за промяната на детето,но виждам че детето така е нещастно,изглежда като отчаян пенсионер с хиляди болежки... Не знам към психолог,психиатър за детето или за мен да се насоча,като в омагьосан кръг съм....

Редактирано Февруари 22, 2017 от baby_moni

[baby_moni]

интересното е че ходихме при майка ми в Испания и детето беше коренно различно,за жалост стояхме само месец там,възможно ли тук средата при мен да го потиска? 

[Орлин Баев]

Много може да са причините за това му държание. От предавани родови програми, до ваши и на баща му вътрешни настройки и отношения, проявявани през него. Детето не е нещо отделно, а е част от семейната и родова система, нейна проява е. Затова, добре е да знаете, че освен неговите срещи с психоложка, основна работа с върши и върху собственото ви вътрешно психично състояние и настройки. Тук през форума нито виждаме вас, нито бащата. Задаваните въпроси донякъде са чувани донякъде не, отговорите са непълни, много истини са неказвани... Аз така и не разбрах как така, след като детето обича баща си, сте решили да се разделяте с него. Блъснал го, излиза че е чудовище, а детето го обича и самият баща му се радва сега... Никак не се връзват нещата с това, което казвате и нагаждате. А семейството е важно за детето и то се нуждае от мама и от тати, които са си верни (е, не сме ангели хората, но в общи линии...), обичат се, уважават се, учат се един от друг и израстват заедно. Определено детето не се нуждае от разделящи се от полъха на вятъра партньори. Както и да е - вижте се наживо с колежка, съдействайте ѝ, бъдете искрена, бъдете готова (и бащата също) за известна вътрешна работа. Успехи!

[baby_moni]

Благодаря,ще се консултирам,защото казаното до тук е капка от това което може да се сподели. 

Успех и здраве

[Орлин Баев]

"... казаното до тук е капка от това което може да се сподели..."

Именно - това чувствам и аз. Успехи!

[Донка]

Позволявам си да взема отношение като педагог - работя с тази възраст отдавна. 

Имам молба-въпрос. Опитайте се да игнорирате всички изисквания, очаквания, норми и т.н., които детето нарушава и се съсредоточете върху вашите наблюдения (ако имате достатъчно такива):

- какви занимания избира детето, когато бъде оставено само - просто седи и гледа в празното пространство? Или?

- телевизия? видео? компютърни игри? Какво е отношението му? 

- физическа активност?

- предпочитания в храненето? течности - количества и какво? 

- правили ли сте изследвания за нива на хормони и омега 3? 

[baby_moni]

Здравейте,

детето трудно играе с други деца още от мъничък,като беше по-малък си играеше сам с камъни или пясък и с нищо друго,нищо друго което да привлече вниманието му. Всяко ново нещо като играчка или игра не представляваше интерес за него. Сега също му е трудно,той иска да ги командва,иска да притежава той топката и той да я подхвърля (ако поиска).

Бавно и тромаво дете е по принцип,но от година и половина драстично напълня,изследвания все още не сме правили,но и на там сме се насочили,за да открием пропуска.

Храненето му е ужасно още със захранването,капризи,стискане на уста,ядеше само картофи,сега може да яде само спагети и ориз,това са любимите му ястия.

От седмица му давам омега 3 и 6,както и Б-комплекс гама за деца,надявайки се там да е недостатъка и да усетя промяна.

Днес направих консултация с психоложката,ще говоря и с психоложката в училище (защото и тя следеше състоянието му) за да се насочим на някъде и да установим на психическа или психологична основа е.

Детето периодично сънува кошмари,представя си ме като жаба... Но май може да помогне някой който да навлезе като част от семейството,защото наистина е много необятно нашето небе.

Възможно е и учителката да не го предразполага,но с такова дете и аз бих отказала да работя.

[Донка]

Благодаря! 

Какво правеше с камъните и пясъка? Играе ли още с тях? 

Вие се фиксирате върху игрите с други деца, аз попитах за игрите когато е сам. Явно е че той е интровертен и това няма лошо... Не бива да се притиска да играе с другите. 

И все пак - когато (ако има такива моменти), никой не го занимава с нищо и не иска нищо от него, какво върши? 

- телевизия? видео? компютърни игри? Какво е отношението му? (не отговорихте)

Допълнителен въпрос:

Как точно се промени детето в Испания? Какви бяха и са отношенията му с бабата? Проявявал ли се е подобен ефект, когато сте ходили на други отдалечени места? 

 

Редактирано Февруари 23, 2017 от Донка

[д-р Тодор Първанов]

Аутизма има различни степени.Това което описвате ми прилича на лека такава.Консултирайте го в София, в детската психиатрия.

[baby_moni]

Опасявах се че е лека форма на аутизъм,доста бях изчела тогава по темата,но лекарите отричаха,без никакви изследвания. В детски кътове не ходехме,на рождени дни,на площадки с много деца също,защото ревеше все едно го колят. В голям парк където може да остане сам му харесваше,без много навалици.

 

Донка,когато играеше с камъни той ги редеше в редичка а с пясъка играеше като се ровеше с него,без да иска да прави кули,фигурки и т.н. Помня във втора група когато трябваше да се научим да правим кръгче как му рисувах снежен човек от кръгчета (тогава беше покрай Коледа и реших че снежния човек е подходящ),а той ревеше че няма да рисува,все едно се плашеше от нещо ново или нещо на което трябва да се научи.

Както всяко дете обича телевизия,когато беше малък започна да гледа телевизия когато пуснаха "В клуба на Мики Маус" и "Дора" до тогава не сме гледали,все излизахме навън,на разходки,на село. Тези филмчета после му станаха любими (между 2 и 3г започнахме да ги гледаме), после искаше постоянно да ги гледа и искаше да гледаме една и съща серия,трябваше да я изгледаме поне 10 пъти за да не иска да я гледа.

Днес време за телевизия нямаме,но събота и неделя ако гледа телевизия,то гледа "Уинкс" или каквото давата по един канал,защото ние само него имаме като детски.

 

Баща му реши миналата година да му телефон,не знам дали на пук на мен или за да се издига пред детето,но този телефон го превъзбужда допълнително,на него играя да си чупи дисплея,дупло не лего,котката том.... нищо стряскащо,но все игрички на които трябва да удари,да удари дисплея за да се счупи,да удари или милва котката Том,зайчето на дупло да го вози в един камион и да минава и да шляпва едни овце. Затова телефона и присвоен и ограничен до минимум,примерно няколко пъти в седмицата ще има броени контакти с него (2-3).

С майка ми сме в отлични взаимоотношения и тя там го гледаше както искам,ако преценявах че на обяд ще яде риба се ядеше риба,докато в България той правеше муцуни и все се намираше някой за да тикне в устата му това което обича. Първите две седмици в Испания не искаше също да яде,помислих че е стрес от пътуването,а той явно е опипвал почвата,като видя че няма кой да му войдисва на акъла и реши че ще яде всичко ,там площадки на всеки ъгъл,площадки за всяко едно дете,всеки ден обикаляхме няколко и на всяка имаше нещо интересно за него. На други отдалечени места не сме ходили. Ходили сме на море с баща и с новия ми приятел,държанието му е същото,като той там се намира в някакъв рай за него защото има много вода и пясък.

Редактирано Февруари 24, 2017 от baby_moni

[Орлин Баев]

Да, детето споделя доста от характеристиките на синдрома на аспергер. Кажете вие като майка:

- Фокусира ли се често в една и съща дейност, която отнема цялото му внимание?

- Има ли нужда да повтаря едно и също движение, да гледа едно и също филмче, да върши някаква рутина, за да се почувства спокоен? 

- Как е интелектуално, помни ли добре, как се изразява езиково? Въпреки, че е умен, може би трудно чете и се изразява?

- Как общува с другите деца? Чувства ли ги или понеже му е трудно да ги съпреживее, се изолира, макар и да пробва да общува? По-лесно с възрастни, на които вярва ли общува? 

- Когато не му се позволи да извърши рутинните си действия, които го успокояват, реагира ли с емоционални изблици, наказателен плач, сривове?

- Вие познавате детето си - синът ви има ли емпатия, тоест може ли да чувства хората, животните, или прекарва всичко предимно през ума и собствените си свързани с него самия реакции?

- Вече е на осем, доста голям е - когато му разказвате приказки, разбира ли метафорите в тях, че са метафори, че не са точно това, а казват нещо друго, или схваща буквално, лявомозъчно? Разбира ли шегите или ги приема буквално за истина?

- Понякога прави ли необичайни изражения на лицето, стереотипни повтарящи се движения?

- Кога се научи да ходи - на нормална възраст или по-късно? Също, лесно ли се научи да върши действия, изискващи известно умение, като връзването на обувките и т.н.?

- Как реагира при силни или резки сензорни стимули - крясъци, рязка смяна на светлината, шумове - дразни ли се, стресират ли го лесно? 

- Как се държи в група - преди в детската градина, сега в училище? По-лесно учи сам или с другите?

.......................

Дори точно да знаете диагнозата му и с него да работят специалисти, това не отменя вътрешната работа във вас и баща му! 

Редактирано Февруари 24, 2017 от Орлин Баев

[baby_moni]

тук може би е и болната ни точка,ето отговори на всичките Ви въпроси:

- Фокусира ли се често в една и съща дейност, която отнема цялото му внимание?

--да,фокусира се и ако е загледан в нещо не реагира или не приема друга информация.Все едно го няма.

- Има ли нужда да повтаря едно и също движение, да гледа едно и също филмче, да върши някаква рутина, за да се почувства спокоен? 

--когато повтаря или гледа едно и също филмче се чувства спокоен и сигурен.Все едно е у дома си.

- Как е интелектуално, помни ли добре, как се изразява езиково? Въпреки, че е умен, може би трудно чете и се изразява?

--често забравя,имам чувството че помни неща които не са му от ползва,трудно му е да се изрази правилно,липсват му срички,доста често произнася първи и последни думи от изречение,когато чете натъртва на първа и последна сричка,другите липсват. Трудно чете,адска мъка и повтаря ме с часове няколко думи за да си осмисли.

- Как общува с другите деца? Чувства ли ги или понеже му е трудно да ги съпреживее, се изолира, макар и да пробва да общува? По-лесно с възрастни, на които вярва ли общува?

-- трудно общува с децата,понякога дори и с възрастни,не чувства болката на другия,отговаря "тебе не те боли-мен ме боли". Когато играе с деца,то те са много по-големи от него,с деца на неговата възраст му трудно.

- Когато не му се позволи да извърши рутинните си действия, които го успокояват, реагира ли с емоционални изблици, наказателен плач, сривове?

-- постоянно реагира с истеричен плач,като казвам постоянно имам предвид влизаме в банята,събуждане сутрин,когато нещо не се случи както той иска също реве.

- Вие познавате детето си - синът ви има ли емпатия, тоест може ли да чувства хората, животните, или прекарва всичко предимно през ума и собствените си свързани с него самия реакции?

--според мен не може да усети чувството на отсрещния,било хора,било животни. Вървим си по улиците и решава че ще срита котката покрай него,както си върви изнася кракът си я се опитва да я ритне.

- Вече е на осем, доста голям е - когато му разказвате приказки, разбира ли метафорите в тях, че са метафори, че не са точно това, а казват нещо друго, или схваща буквално, лявомозъчно? Разбира ли шегите или ги приема буквално за истина?

--не разбира кога е шега и кога истина,кога му се карам или кога просто му правя забележка,смее се на почти всичко,все едно ти се подиграва,в повечето случаи когато се скарам че това което направи (пърдене,оригване,разпиляване на храна,трошене на хляб...) не е правилно той ми се хили на среща. Не обича приказки,но когато поиска да слуша и четем,разбира приказката по-хубаво когато има картинки,иначе все едно не съм чела. Приказката не приключва с едно прочитане,чета я поне 5 пъти,защото така иска.

- Понякога прави ли необичайни изражения на лицето, стереотипни повтарящи се движения?

-- имате предвид като тикова ли,не съм забелязала,единственото което прави е да изкривява дясното си око навътре. Няма астегматизъм има по 0.75 далекогледство. 

- Кога се научи да ходи - на нормална възраст или по-късно? Също, лесно ли се научи да върши действия, изискващи известно умение, като връзването на обувките и т.н.?

-- проходи на 10м. с наша помощ,но пусна ръката ми на 1,2г.. Всяко действие което изисква умение не иска да го прави,не иска дори да се научим да връзваме връзки,един пък прояви интерес и започнахме да се учим,но то беше един рев че не искал да се научи по тези начини,иска по друг и се отказахме. "Не искам по този начин да ме учиш,искам по друг..." "добре мамо,по кой начин искаш,аз знам само тези два начина", "неее,знаеш и друг,по тези не искам,научи ме..." всичкото това със сълзи и рев.

- Как реагира при силни или резки сензорни стимули - крясъци, рязка смяна на светлината, шумове - дразни ли се, стресират ли го лесно? 

--като беше по-малък се стресираше от писъците на деца,от шумът на телевизора когато загуби картина. Сега се стресира като стане тъмно изведнъж,примерно да спре тока или рязко да се изгасят лампите.

- Как се държи в група - преди в детската градина, сега в училище? По-лесно учи сам или с другите?

--и сам и с деца му е трудно да учи или прави нещо,няма любимо занимание в къщи. Примерно да си извади някоя играчка,книжка,оцветявка.Той просто разпилява всичко и го зарязва.

----------------------------------------------------------------------------------

Някои деца със синдрома на Аспергер синдром трудно могат да разберат нещо, което е извън тяхната сфера на интерес или пък им се говори с думи, характери с метафоричната си окраска. Ако някой иска да се пошегува, те ще възприемат чутото абсолютно на сериозно.

-- приема всичко буквално,като стане дума че нещо може да се случи или че някой може да умре по този начин,започва да реве като възрастен като че е загубил някой близък.

-- до 3г и нещо не можеше да каже пълно изречение,примерно какво иска. Само ънкаше и сочеше с пръст.

-- колело се научи да кара от 2-3годишен дори без помощни колела,започнахме с балансиращо колело до колело на две гуми с педали,малко му беше трудно са синхронизира баланса и въртенето на педали,но свикна,сега се учи да се огледа и да върти педалите,често като реши да се огледа и криволичи и се блъска или пада.

Редактирано Февруари 24, 2017 от baby_moni

[baby_moni]

Четейки за този синдром изпадам в състояние на смесени чувства,радвайки се че вървя в някаква насока,но в същото време не ми се иска да е това което разбирам. Тази вечер си поговорихме с детето за около час,разговаряхме на различни теми. Разбрах че страшните сънища които сънува не са сънища,а звуци,той се стряска и реве на сън защото някой идва и отваря вратата,той направо изпадна в истерия когато го попитах "така ли" и започнах да тропам с крака. Когато казвам нещо различно от неговото мнение или желание как да се случат нещата аз все едно го отвеждам по друг път и него това също го стресира и отново започва да реве и да повтаря "неееее,не така,не искам така". Четох и за учителите в училище,как трябва да се държат с такива деца,а нашата госпожа прави точно обратното (унижава и го почерня пред другите деца) и детето затова не желае да работи в часовете й. В часовете по английски няма такива проблеми,той дори се радва как госпожата ги кара да режат с ножица. Следобед се срещнах и с психоложката в училище,другата седмица ще поговорим повече и тя ще се занимава повече с него. Не мога да поставя диагноза и да кажа "да,такова е" но познавайки детето си намирам един малък професор,може би затова математиката му е любима,но точно в този момент,с новата госпожа нещата са му малко трудни,може би защото не желае да работят заедно с нея.

[Донка]

Поздравявам ви за това, което развихте и постигнахте в себе си по време на този разговор. Продължавайте да се вслушвате в детето си, да го обичате безусловно. Постепенно отстранете очакванията и рамките на "добро" поведение и развитие, които ви налага системата - те са враг и на вас, и на детето ви. От опит смея да твърдя, че само безусловната любов и приемане на детето ще ви помогнат да постигнете близост с него. 

[baby_moni]

ДА,много благодаря на Вас че ми помогнахте да открия част от себе си и част от моето дете,бях загубила търпение и надежда за каквото и да било,но сега се връщам с пълни сили,за да дам всичко от което детето има нужда,явно му е били адски трудно да постигне постигнатото до сега. Тази нощ каза че е спал спокойно и не е сънувал кошмари (т.е. да чува звуци),снощи му обясних че тези стъпки и отваряне на врата са на баба му която ходи до тоалетна,той я попита и когато тя каза същото което казах и аз,детето се върна с усмивка и каза "да мамо,баба е била " Другата седмица ще поговоря и с госпожата,за да видим и ако тя промени метода на държане ще усети някаква промяна. 

Още веднъж ви благодаря от сърце и ви изпращам всичкото щастие и усмивки което можем да ви дадем

[Диляна Колева]

Поздрав, за това че се отзовахте на написаното. Често децата просто искат да бъдат чути по техния начин, често родителите не знаят как. Това разминаване води до големи недоразумения. Вижде първите си постове, колко отричане и косвено отхвърляне има към детето, вижте последните два, пробата за различно общуване и приемане, резултатът е налице, детето се успокоява. Това е важно да продължи по правилния начин, дали е така, поведението на детето ще ви даде най- точната обратна връзка. Няма лоши деца, има неумение да ги разберем.  http://purvite7.bg/kak-detsata-se-uchat-da-regulirat-emotsiite-si/

Успех!

Редактирано Февруари 25, 2017 от Диляна Колева

[baby_moni]

За толкова време опитвах какви ли не начини,бях се изчерпала,постоянно се връщах назад и опитвах на ново,защото държанието му мога да го определя като разглезено,инатливо и глупаво дете,но ако си представя че това дете има проблем и вече знам какво би могло да го стресира и че това което прави не е нарочно,може би намирам и друг начин. Винаги съм мислела че има някаква спънка в нещо и че всяко едно държание с него не беше правилно,опитвах какви ли не начини само за да открия правилния. Ще се опитам да премахна малкото страхове които има,за да се почувства по-спокоен,може детето да няма точно това заболяване,симптомите могат да са същите,но просто то да е изпаднало в някаква стресова ситуация която продължава  дълго време. Ще говоря с него по друг начин,няма да изисквам от него да бъде поне малко като другите,просто защото на него ще му е трудно. Но колкото и да разправям какво съм опитвала и правила,няма ми стигне клавиатурата  Поне знам как да не го карам да плаче,защото този постоянен плач е ужасен. Оставям ви че пак нещо зарева

Редактирано Февруари 25, 2017 от baby_moni

[Донка]

Цитат

няма да изисквам от него да бъде поне малко като другите,просто защото на него ще му е трудно.

като крачка 1 звучи добре. Надявам се  изискванията да прераснат в наблюдения и изслушвания; сравненията с другите напълно да изчезнат и да откриете заниманията, в които той се чувства щастлив и пълноценен и израства... 

Силно се съмнявам за училището. Вие нали разбирате, че не е виновна госпожата, а системата, която поставя умишлено вашето дете в едни и същи условия и при едни и същи изисквания с куп други деца, които НЕ  са като него. Проклятието на паралелката - така го наричам. Уж обещават да дадат пространство на нестандартното обучение, но кой знае... За вас бих препоръчала домашно обучение - сега разрешават по преценка на родителите детето да учи с индивидуален план - опитайте, искрено препоръчвам.

Редактирано Февруари 26, 2017 от Донка