Победих дереализацията , НО

[footballBoym8]

Здравейте , аз съм момче на 18.Преди 2 години бях се събрал с приятели и решихме да се напушим с марихуана , напушихме се..След минути получих паническа атака , имах чувството ,че забравих всичко , всичко беше на забавен кадър - АД . Та няколко след дни разбрах какво наричат дереализация и с нея бях другар 2 години.В началото беше много тежко , не ми се излизаше , стоях си само вкъщи , от време на време имах паник атаки , спрях всякакви контакти с приятели ,абе общо взето живота ми спря.1 година нямах никакви подобрения , но в един момент реших ,че трябва да се направи нещо.Започнах си живота на ново.Започнах да излизам макар да ме беше страх от почти всичко , но въпреки това ми се живееше.Тренирам години от 10 години , заради нея бях го спрял ,но го почнах пак.Та започнах да я обичам , нея дереализацията.Разбрах ,че тя е част от мен и винаги си беше с мен (тогава) , винаги.Всичко го виждах на филм , но пък ми беше готино .Обаче след още една година тя започна да изчезва даже докато мисля за нея .Почнах да се опитвам сам да си я предизвикам като си представям за нея , като се плаша сам ,но тя не иска и не иска да идва пак при мен.Все пак понякога се връща да ме види какво правя , особено като се шокирам от нещо или стане нещо плащешо или необикновено , абе да си кажем ,че в 15% от времето е с мен , но пък аз й се наслъждавам , но там има и последствия. Всъщност не знам дали са от нея или от стреса , но нека да Ви кажа какво ми се случва .
1.Много често след като ми се случи сънувам осъзнато.Помня още като много малък как като сънувах знаех ,че сънувам , но сега вече се оправлявам и поянкога е много странно , просто все едно съм в реалния живот , но аз решавам кога да спре.Единственото , което ме плаши е ,че като се събудя не мога да се движа , тоест сънна парализа.Става много често след дереализацията , наистина доста често .Поне 1 пъти в седмицата.

2.Нямам достатъчно въздух.Тренирам футбол от години и съм в доста добра физическа форма.Никога не съм пушил или пиел .Вече играя за мъжкия отбор ,но не смогвам.Наистина много бързо ми свършва въздуха ,а понякога и вкъщи имам задух.

3.Може би най-големия проблем е ,че след дереализацията виждам някак си размазано.Тоест просто не мога да фокусирам нещата, даже да са доста близки.Примерно не мога да чета субтитрите на филма от около 5-6 метра.Странно е ,че в различните дни е различно.Да кажем като правя нещо което обичам то изчезва.Забелязал съм ,че докато играя футбол просто имам орлово око , виждам навсякъде .Притесна ли се или стане ли нещо просто вече имам ужасно зрение.

[Орлин Баев]

Подходи към трите неща, които описваш, както със самата дереализация: радвай им се, сприятели се с тях. Сънуването, чудесно - хората се трепят за това специално с години и не успяват, а при теб се получава. Трябва да почерпиш за това! Можеш да поработиш върху овладяването му, като сам влизаш в състояние на будно сънуване, чрез т.н. медитация/ нидра/ нлп. Има много водени сесии в нета.

За сънната парализа - когато в медитация се научиш да осъзнаваш неподвижността и натежалостта на тялото си и независимостта на съзнанието си от него, тази моментна парализа вече не плаши. научаваш се просто да я осъзнаеш, усмихваш ѝ се и след няколко мига тя отминава и хоп, всичко е о'к. 

Дишането - не че нямаш въздух, а имаш малко остатъчна тревожност, която задейства усещане в гърдите сякаш нямаш. Осъзнай разликата. А за да се сприятелиш с това леко и почти илюзорно стягане в гърдите, когато правиш медитация, комбинирай я с кайваля/ бутейко дишане. Това е много фино дишане, при отпуснатост на тялото и съзнанието, почти без диапазон на дихателното движение. Така сам си правиш леко задушаване, което сам си и владееш. Когато стане трудно, вдишваш по-дълбоко и пак после влизаш в кайваля дишането. Прочети за тези дишания и в нета. Правейки такова дишане, свикваш, не те паши това усещане и преживелищно виждаш, че всъщност въздух имаш, а усещането е фантомно.

Размазаността е зрението - също е от остатъчната тревожност. Сам виждаш, че когато обичаш нещо, когато правиш нещо с вдъхновение и замазването изчезва. Така че, прави каквото обичаш, както и обичай нещата, които правиш. Обикни и самото размазване и то си отива. 

Като по горния начин работиш с тези усещания, всъщност въздействаш автоматично и на характера си - ставаш по-спокоен, смел, живеещ от сърце и готин човек!