308.Добрият път - УС,18.2.1940 г,

[Розалина]

Молитвен наряд за начало

Добрата молитва

В начало бе словото

12 гл. от Евангелието на Марк.

Духът Божи

Беседа :Добрият път   ,УС 18.2. 1940 ,5 ч. Изгрев

Молитвен наряд за край :

Господнята молитва

Казвам: Три неща трябва да пазите в ума си. В настоящия живот не трябва да изпущате миналото, защото миналото има връзка с настоящето. И бъдещето има връзка с настоящето. Ако в настоящия живот не изправяте известни ваши погрешки, и не прилагате известни ваши добродетели, вие нямате връзка с миналото. Пък ако не използувате благоприятните условия, които Бог ви дава да изправите погрешките си и да развивате добродетелите си от миналото, вие нямате връзка с бъдещето. Писанието казва, че всеки, който върши волята Божия, е благоугоден Богу. По някой път ние мислим, че вършим неща, големи в света, за да извършим Волята Божия. Волята Божия седи в малките неща, които се проявяват в нас. Може някой път да се прояви някое много деликатно чувство, на което ти трябва да дадеш ход. Да кажем, виждаш някоя мравя, която се дави във водата вътре, ти я гледаш, и тя се удавя пред тебе. Ти не обръщаш внимание. Ако веднага ти се наведеш и помогнеш на тази мравя, Бог намира, че ти имаш буден ум, казва: „Както ти помогна на тази мравя, така и аз ще ти помогна, когато се намериш в неблагоприятни условия.“

Значи, три велики сили действуват в човека: Божията любов, Божията мъдрост и Божията истина. Божията любов, от която животът иде, Божията мъдрост, от която светлината и знанието иде и Божията истина, от която свободата и просторът иде.

Редактирано Февруари 11, 2017 от Розалина

[Слънчева]

Благодаря за беседата!

Казвам: Три неща трябва да пазите в ума си. В настоящия живот не трябва да изпущате миналото, защото миналото има връзка с настоящето. И бъдещето има връзка с настоящето. Ако в настоящия живот не изправяте известни ваши погрешки, и не прилагате известни ваши добродетели, вие нямате връзка с миналото. Пък ако не използувате благоприятните условия, които Бог ви дава да изправите погрешките си и да развивате добродетелите си от миналото, вие нямате връзка с бъдещето. Писанието казва, че всеки, който върши волята Божия, е благоугоден Богу. По някой път ние мислим, че вършим неща, големи в света, за да извършим Волята Божия. Волята Божия седи в малките неща, които се проявяват в нас. Може някой път да се прояви някое много деликатно чувство, на което ти трябва да дадеш ход. Да кажем, виждаш някоя мравя, която се дави във водата вътре, ти я гледаш, и тя се удавя пред тебе. Ти не обръщаш внимание. Ако веднага ти се наведеш и помогнеш на тази мравя, Бог намира, че ти имаш буден ум, казва: „Както ти помогна на тази мравя, така и аз ще ти помогна, когато се намериш в неблагоприятни условия.“ Някой път религиозните хора се разправят, кой живее по любов, кой служи по любов. То е едно от най-големите изкуства. Сега се учим да можем да служим. Ние още не знаем, как да служим на Бога. По някой път се заражда в ума ни мисълта, да се помолим. Ако се молиш какво служиш? Каква цел има молитвата в живота? Има два възгледа за молитвата. Едните поддържат, че трябва да се молим, другите поддържат, че няма защо да се молим на Господа. Господ знае всичко, защо ще се молим. Питам: Когато малкото дете се моли на майка си, какво подразбира? Дойде, моли се на майка си. За какво се моли? Моли се за хляб. Моли се за някоя круша, моли се за някоя ябълка. Моли се за бучка захар. Моли се за петмез, моли се за мед, за много неща се моли. Като дойде ще поиска нещо от майка си от това, което е за ядене. Вие понякой път се молите за пари. Човек трябва ли да се моли за пари? Ядат ли се парите? – Не се ядат. Тогава, за какво трябва да се моли човек? Най-първо на човека пари не му трябват. Безпредметно е да се моли за пари. Защото, ако нямаш един буден ум да наблюдаваш и да използуваш парите, то е безпредметно. Но ще се молиш да имаш един отличен ум и парите ще дойдат сами при ума ти.

Ето имате един българин като Мазаров, който има един глас, всичките викат, пляскат, казват: „Дарба има човекът.“ Не само дарба, но се е учил. Като седя и го слушам, той е българин, пее на италиански,тя пее на български и се разбират. Любовни работи развиват. Той на италиански любовни работи приказва, тя на български любовни работи приказва и тъй музикално пада ударението. Ето хората се разбират. Тази българка не знае италиански, как му разбира, как се досеща, любовните слогове на всички народи са едни и същи. Любовното ударение във всичките народи е едно и също. Формата е различна, но слогът е един и същ. Казвате: „Как може да е същото?“ Вие вземате една бучка захар, дайте я на един италианец, на един англичанин, русин, германец, американец, дайте я на когото и да е, като тури захарта на езика, има едно и също усещане. Всичките езици на всички хора разбират едно и също нещо. Може да го кръщават различно, но всички те усещат в дадения случай едно и също. То е слогът. Някой казва: „Слог има този човек.“ Слог наричам това, което е едно и също нещо във всичките народи. Всичките народи го разбират по един и същ начин, а го изразяват по различен начин. Слогът е един, но формите са различни. Казвам: Слогът на любовта във всичките народи е един и същ. Във всичките народи, какъвто и да е човек, този, който е засегнат от любовта, веднага излиза нещо от очите, една и съща светлина излиза. Светлината е една и съща. Предметите, които тя осветява хората кръщават с различни имена, българинът по един начин, турчинът по втори, англичанинът по трети и т.н. Светлината, която излиза от очите е една и съща. Казвам: Като играят на любовни работи, той я гледа в очите и тя го гледа в очите и се разбират. Тя пее на български, но тя го гледа в очите и се разбират. Друго яче не можем да си обясним. Ако слогът не е един и същ, не могат да се разберат.

 

Един анекдот има. На едного, неговата възлюбена била артистка, играела на сцената в „Бохеми“ или в „Аида“. Той и казва: „Много съжалявам, че снощи се ожени за другиго на сцената. Не ти стигам аз само, но и друг мъж търсиш. Като се ожени“, казва, „какво чувствуваше?“ Тя казва: „То е моя работа.“ – „Как се чувствуваше на сцената?“ Женитбата не е нещо съществено. То е временно слугуване. Има съществено нещо. Любовта е същественото, то е във всичките хора едно и също. Човек ако обича истински, ревност няма, не може да се съблазнява. Всякога можеш да се съблазниш в туй, което не обичаш. Един човек, когото обичаш, никога не можеш да се съблазниш в него. То е невъзможно. Човек не може да се съблазни в себе си. Не може и да се съблазниш в Бога, понеже в какво ще се съблазниш? Бог не се нуждае от нищо в света, от себе си ти е дал, няма какво да ти вземе. Ако ти вземе, няма какво да придобива. Всичко е Негово. В самите нас има едно вътрешно неразбиране. Ние се страхуваме, да не би да ни вземат любовта. Че любовта е Бог. Тогава, как ще откраднеш слънцето, къде ще го туриш? По някой път иска да ви дойде на гости. Ако слънцето дойде на гости на земята, земята може ли да го побере? По някой път хората искат да видят Бога. Може да го видят. Казват, че Той живее в техните сърца. То е неразбиране. Какво нещо е животът? То е най-трудната работа, да разбереш. Христос казва: „Аз живея в Отца и Отец живее в мене“. Но знаеш, каква обширна мисъл е това? Ти като кажеш, че Бог живее в мене, трябва да разбираш, че Бог живее във всички. Като кажеш, че аз живея в Бога, трябва да разбираш, че ти живееш във всички хора. Ако ти не можеш да живееш в сърцата на всички хора, ти тогава не можеш да пребъдваш в Бога. Ако пребъдваш в Бога, ти живееш във всичките. И Бог, за да пребъде в мене, Той трябва да пребъдва във всичките. И аз, за да пребъда в Бога, трябва да пребъдвам във всичките. Това е Божията Любов. Като дойдем до Божията Любов, пребъдваме навсякъде. Щом Бог пребъдва в мене, пребъдва и в другите. Щом аз пребъдвам в Бога, разбирам, че пребъдвам във всичките хора. Вие казвате, че туй е странно. Как може да обичаме всичките хора?

Сега, кои са качествата, с които любовта се отличава? Най-първо, за да обичаш, трябва да имаш някаква форма. Да кажем, ние обичаме очите на хората. Нали по някой път казвате, че някой се влюбил в очите на човека. Не е лошо. Аз бих желал, всичките хора да се влюбят в очите на хората. Очите, това е истината. Следователно, ти щом се влюбиш в очите на човека, ти виждаш истината в очите. Истината, която излиза през очите, истината, която живее в него. Ако се влюбиш в неговите очи, които показват истината, тази любов е на място. Ако се влюбиш в очите и тази истина я няма, тази любов е празнота. Може да се влюбиш в ушите на човека. То ушите, това е Божията мъдрост, знанието. Ако ти се влюбиш в знанието, което произтича от любовта, тази любов е на място. Влюбил се някой в истината на човека. Но истината е емблема на самата любов. Ако ти, чрез истината виждаш любовта и се влюбиш в тази любов, ти тогава на място си се влюбил. Ако си се влюбил в една истина, дето любовта я няма, ти изживяваш целия живот напразно. Та казвам: Устата е емблема на човешкото слово, на разумното, което излиза от човека, всички ония сладки думи, които носят смисъла на живота. Казват: „Какво ме ползува да говоря.“ Една дума, която каза Христос, като дойде при гроба на Лазар, каза: „Лазаре, излез вън!“ Ако вие имате любовта ще опитате. Срещнете един умрял и му кажете: „Стани!“ – и той стане, то е Божествената любов. Ако му кажеш: „Стани!“ И той не стане – това е обикновената любов. То е любовта, от която всичките хора страдат. Може да плачеш колкото искаш. Та струва си да опитате Божията Любов. Дойде някой, че ми казва: „Учителю, много ви обичам.“ Казвам: „Само мене ли обичаш?“ Ако само мене обичате, вие сте на крив път. Много братя, някои от тия братя са дрипави, грозни, като съм дошъл на земята, тия братя не съм посетил. Казвам: Ако вие само мене обичате, вашата любов не е на място. И ако аз, само вас обичам, любовта не е на място. Ако едного обичате, любовта не е на място. Ако един ви обича, любовта не е на място. Казва Христос: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих.“ Значи, в тази любов Христос трябваше да напусне онова богатство, блаженство, да дойде на земята, да покаже своята любов, която имаше към ония, които Бог е създал. Той дойде да помага на онези, които Бог обича. Всичките страдания, които понесе се дължат на любовта. Защото животът, както сега страдат хората, той не може да се издържи без любов. Във всяка работа, която вършите, трябва да присъства онази велика мисъл за Бога. В тази мисъл трябва да има светлина. Щом дойде светлината, има нещо чудно, което става. Като посеете едно житено зърно, най-първо се изисква една хубава почва. На туй зърно трябва топлина, светлина и влага. Щом житеното зърно израсне и плод даде, показва, че имало достатъчно светлина, достатъчно топлина, достатъчно влага. Тогава по същия закон, ако във вас, вашите добродетели растат, ако вашите способности се развиват, любовта действува нормално. Значи, три велики сили действуват в човека: Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. Божията Любов, от която животът иде, Божията Мъдрост, от която светлината и знанието иде и Божията Истина, от която свободата и просторът иде. На всяко едно семе, което расте, трябва простор. Ако ти в любовта не си свободен, ти не може да се проявиш...

Добрият_път

 

[Донка]

Цитат

 

 Ако един Божествен живот не може да се прояви, ако един духовен живот в нас не може да се прояви и ако един физически живот в нас не може да се прояви, това не е любов. Целият живот трябва да се прояви. Казват: „Да се откажем от физическия живот.“ То е неразбиране. Физически трябва да живеем или физическият живот трябва да се живее. Казвам, да живееш физически живот, трябва да бъдеш силен. Ти непременно трябва да бъдеш силен. Щом си слаб на физическото поле, ти любовта не може да я проявиш. Ако си най-силният човек, кой може да ти направи пакост? На един цар, кой може да му вземе дъщерята или сина? Кой може да отнеме нещо на един силен цар? Ако твоята любов може да ти вземат, ти си слаб човек. Ако любовта ти не може да я вземат, ти си силен човек. Ако любовта в умствения свят може да изчезне, ти не си от много умните. Ако любовта в умствения свят не може да изчезне, ти си от умните хора. Ако любовта е в твоя духовен живот, ти ще имаш онзи огън, който никога не загасва. Ако огънят ти загасва в духовния свят, любовта ти е слаба. Ако огънят на любовта не загасва, ти си силен човек. Ако твоята топлина не се губи, ти си от силните. Тогава любовта ти действува и в ума ти, и в сърцето ти, и в тялото ти. Казвам: Тия неща ги имайте предвид, като работите. Като говориш за физическа любов, имай предвид силата. Като говориш за духовна любов, топъл, мек и благ трябва да ставаш. На Христа казаха: „Учителю благи.“ Той казва: „Благ е тъкмо един Бог“. Благ трябва да бъдеш благ, милосърд. Милосърдието аз разбирам най-висшето, умът за да бъде в пълнота. Ако ти не може да проявиш милосърдието, любовта в твоя умствен свят не може да се прояви. Милосърдието седи над човешкото разсъждение. Като се изучава сега, къде е центъра на милосърдието? Той се намира над центъра на разсъдителните способности. По една права линия по средата на главата, вървят. Та казвам: Сила, благост, милосърдие. Като мислите за любовта, трябва да имате предвид силата. Като мислите за любовта, трябва да имате предвид благостта. Като мислите за любовта, трябва да имате предвид милосърдието. Тогава вие сте на правия път. За Бога се казва, че е милосърд и благоутробен. Като дойде Той, ние трябва да бъдем милосърдни и благоутробни.

 

Добрият_път