ivanova_sv Добавено Февруари 7, 2017 Доклад Share Добавено Февруари 7, 2017 Моля, помогнете ми!!! Губя единственото си дете Синът ми е на 18 години. Проблемите ни започнаха от октомври 2016 година. Буквално за 2 дена се превърна в друг човек. Прибра се една сутрин от купон и започна да говори, че аз и баща му се опитваме да му навредим. Че чува гласове, които му казват, че ние искаме да го продадем. Че аз му правя магии, за да не му върви. Настояваше, че не сме ние неговите родители, държеше се агресивно с нас и настояваше да направим тест за родителство (според него и аз не съм му майка, а не само баща му). Цял ден се опитвахме да го убедим, че не е вярно. Предположихме, че е взел наркотици. Тъй като не знаехме какво да правим, а беше и вече късно вечерта, отидохме до Пирогов за консултация с токсиколог. От там дежурните лекари ни казаха, че не могат да ни помогнат и ни насочиха към клиниката на ул. "Екзарх Йосиф". Дежурният лекар там разговаря с него и с мен и ни посъветва на другия ден да отидем за преглед в болница "Свети Наум". Отидохме, лекарят поговори с него и нас и му предписа Олфрекс по 5 мг веднъж дневно. Каза, че трябва да го пие 2 седмици и ще се оправи. По неговите думи е временен ефект от приети наркотици. Синът ми обаче отказа да пие лекарства, предписани от психиатър, защото според него "това са лекарства за луди, а аз не съм луд". Не знаех какво да правя и успях някак да го убедя, че Олфрекс е лекарство, което ще му помогне да пречисти мозъка му от влиянието на евентуално приети наркотици. А между впрочем по неговите думи през живота си няколко пъти е пушил трева и няколко пъти е приемал и амфетамини. Но тогава твърдеше, че не е взимал нищо от 3 месеца. Като че ли нещата се върнаха в нормалните си граници. И преди 1 седмица се започна отново. Пак се започна с това, че искаме да му навредим и т.н. Опитвам се да го убедя да посетим заедно специалист, но той категорично отказва. Виждам, че има проблем, но как да му помогна, когато той отказва. Моля, помогнете ми със съвет. Нямам представа как да го убедя, че трябва да се консултираме. На всичко съм съгласна, за да спася детето си. Като човек е много чувствителен и добродушен. Смята се за неудачник. А според него ние сме виновни за това. Контактува с много хора, но няма приятел, с който да е по-близък. Виждам, че има проблем, но как за Бога да му помогна? Моля, дайте ми съвет! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Февруари 8, 2017 Доклад Share Добавено Февруари 8, 2017 Амфетамините са много коварни и много зависи как са ги "сътворили". Психиатърът е дал конкретни насоки, ако състоянието се е повторило, твърде вероятно е отново да е взел амфетамини. Говорете за вредата от амфетамините, не наблягайте на нуждата от лечение за сега. Необходимо е да влезете в неговия тон, за да ви чуе. Посетет колега работещ със зависими и нека той да ви подготви как да се държите и какви са стъпките за овладяване на състоянието. Посетете го без сина си, без да обяснявате какво ще правите. Stefan Grekov 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Stefan Grekov Добавено Февруари 13, 2017 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2017 Разбирам ви, определено имате нужда от помощ. Съвсем възможно е синът ви да е приемал нещо и след това да са избухнали всички тези съждения в него. Така, както казва Диляна нужно е да намерите неговия тон, това е най-голямата крачка. Определено няма да ви бъде лесно. Интересно е в периодът на затишие как се е държал синът ви и вие какви мерки сте взели тогава? Ако взима определени медикаменти, то е съвсем нормално нещата да се задълбочат. Това са някакви психотични епизоди, които могат да бъдат отключени от наркотици, алкохол, халюциногени. Синът ви има нужда и от дейност, работа. Това, че няма близки приятели на какво се дължи? Къде е неговата среда? Какво го спира да има приятели според Вас? Нужно е да се разбере какво компенсира с наркотиците синът ви? Та, както каза Диляна потърсете вие човек, който се занимава със зависими. Обмислете нещата, изградете стратегия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 14, 2017 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2017 Вие не сте сигурна, че е приемал редовно наркотици? Обикновено подобни психотични картини, се развиват при редовно и продължително приемане на наркотици. Ако няма убедителни данни за такава употреба трябва да се мисли за психично заболяване. Наистина е нужно да се посети отново психиатър и уточни диагнозата.От къде сте? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 14, 2017 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2017 Остава силно да се надяваме и молим психотичния епизод да е предизвикан от веществата и да няма друга предиспозиция.Когато момчето осъзнае пагубността им и ги махне, тогава всичко отшумява. Когато е съзнателен, сам ще потърси терапевт и за спирането на употребата и за пренареждане на мисленето и оттам, посоките в живота си! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivanova_sv Добавено Февруари 20, 2017 Автор Доклад Share Добавено Февруари 20, 2017 (edited) В 14.02.2017 г. at 9:07, д-р Тодор Първанов каза: Вие не сте сигурна, че е приемал редовно наркотици? Обикновено подобни психотични картини, се развиват при редовно и продължително приемане на наркотици. Ако няма убедителни данни за такава употреба трябва да се мисли за психично заболяване. Наистина е нужно да се посети отново психиатър и уточни диагнозата.От къде сте? В единични случаи сме разбирали по поведението му, че е пушил трева или е приемал амфетамини. Да, всички казват "Проверявайте какво носи в джобовете си, стаята му... Какви са му приятелите... и т.н.". Това правим няколко години вече - първо превантивно, а после понеже имахме поводи за съмнение. Говорили сме сигурно стотици пъти за вредата от тези действия. И дори стигнахме до там, да използваме факта, че има хетерозиготна таласемия като предупреждение към него, че употребата на наркотични вещества, ще влоши много здравето му. На моменти си е човекът, който си познаваме. Но има моменти, когато все едно е друг непознат човек. В такива моменти сме искали да се тества с домашните тестове за наркотици, но той отказва като се кълне, че не е от наркотиците, просто напрежението в къщи му е в повече. Искам да посетим психиатър, но изчерпах целия арсенал от доводи да го убеждавам, че трябва. Категорично отказва. Ние живеем в София. Редактирано Февруари 20, 2017 от ivanova_sv Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivanova_sv Добавено Февруари 20, 2017 Автор Доклад Share Добавено Февруари 20, 2017 В 13.02.2017 г. at 23:52, Stefan Grekov каза: Разбирам ви, определено имате нужда от помощ. Съвсем възможно е синът ви да е приемал нещо и след това да са избухнали всички тези съждения в него. Така, както казва Диляна нужно е да намерите неговия тон, това е най-голямата крачка. Определено няма да ви бъде лесно. Интересно е в периодът на затишие как се е държал синът ви и вие какви мерки сте взели тогава? Ако взима определени медикаменти, то е съвсем нормално нещата да се задълбочат. Това са някакви психотични епизоди, които могат да бъдат отключени от наркотици, алкохол, халюциногени. Синът ви има нужда и от дейност, работа. Това, че няма близки приятели на какво се дължи? Къде е неговата среда? Какво го спира да има приятели според Вас? Нужно е да се разбере какво компенсира с наркотиците синът ви? Та, както каза Диляна потърсете вие човек, който се занимава със зависими. Обмислете нещата, изградете стратегия. Свързахме се с психолог, който работи със семейства на зависими. Имахме една среща само аз и съпруга ми. Не сме казвали на сина ми за това. Надяваме се да получим съвети или стратегия за това да бъде убеден, че трябва да направим нещо радикално, защото така се погубва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivanova_sv Добавено Февруари 20, 2017 Автор Доклад Share Добавено Февруари 20, 2017 В 14.02.2017 г. at 13:39, Орлин Баев каза: Остава силно да се надяваме и молим психотичния епизод да е предизвикан от веществата и да няма друга предиспозиция.Когато момчето осъзнае пагубността им и ги махне, тогава всичко отшумява. Когато е съзнателен, сам ще потърси терапевт и за спирането на употребата и за пренареждане на мисленето и оттам, посоките в живота си! Проблема към момента е, че отказва да съдейства на нас, които искаме да предприемем някакви мерки. Нито осъзнава, че се унищожава като човек и като личност. Нямам никаква идея какво ще е онова, което ще го накара да "прогледне" и да оцени ситуацията от страни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 20, 2017 Доклад Share Добавено Февруари 20, 2017 Ще си позволя да се намеся - вие представяте само проблема в момента, но не давате никаква информация за детството, развитието и интересите на детето преди да се появи настоящият проблем. Бегло споменахте само "добродушен и чувствителен, неудачник..." Имате ли представа какво има предвид под "неудачник" и защо смята вас за виновници? Какви са били вашите теми на разговор преди да се конфронтира с вас и имало ли е конкретен повод за конфронтацията? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivanova_sv Добавено Февруари 21, 2017 Автор Доклад Share Добавено Февруари 21, 2017 преди 17 часа, Донка каза: Ще си позволя да се намеся - вие представяте само проблема в момента, но не давате никаква информация за детството, развитието и интересите на детето преди да се появи настоящият проблем. Бегло споменахте само "добродушен и чувствителен, неудачник..." Имате ли представа какво има предвид под "неудачник" и защо смята вас за виновници? Какви са били вашите теми на разговор преди да се конфронтира с вас и имало ли е конкретен повод за конфронтацията? Детето ми израсна в свят на възрастни хора. По стечение на обстоятелствата в приятелските и роднинските ни кръгове нямаше деца на неговата възраст - бяха или много по-големи или много по-малки. В София живеем, защото тук е работата на съпруга ми и в този град нямаме никакви роднини. Никога не е имал притеснение в общуването си с по-възрастните от него хора. От малък го подтиквахме да се опитва да се справя сам извън дома, детската градина и училището. И сега се справя без проблем ако трябва да свърши някаква работа в институции. Сам си подаде документите при кандидатстването след 7 клас (в къщи само ги бяхме попълнили заедно), сам си извади лична карта след 18 години, сам си издаваше карти за обществен транспорт още от 4 клас, сам си извади дебитна карта, сам си намери фирма и се записа на шофьорски курс и т.н. От малък не успя да създаде трайно приятелство с деца. Имаше приятелчета в квартала, но винаги се стигаше до там, че го нараняваха и той го изживяваше тежко всеки път. Никога не успях да разбера с какво точно са го наранили. Предполагам, че има комплекси от ръста си - винаги е бил по-нисичък и слабичък. Но никога в къщи не сме го отразявали като недостатък. Опитахме се да го възпитаме като човек, който да цени не материалното (пари, външен вид), а положителните качества в човек. Но... май не успяхме. От 2 години има теория, че в живота е важно да имаш пари и да си "тарикат", което за мен лично означава, че ние сме пълен провал като родители. Сам си се определя като неудачник, защото не може да "прави пари" и често го предават хора, на които е вярвал (това са негови думи). Поводи за конфронтация имахме много през последните 4 години. Баща му е доста авторитарен като подход по отношение на възпитанието. С мен споделяше повече, но вече и с мен не желае. Като че ли за сина ми е задължително, ако ние му дадем съвет, той да го направи точно обратното. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 21, 2017 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2017 Без да познавам лично младежа и само основавайки се на казаното от вас: - детето не е успяло пълноценно да изживее периода, в който авторитетна група за него са връстниците - около 9-16 г. В този период растящият човек постепенно изработва своя социален "профил", учи се с опита си как да балансира влиянието на своя кръг с личните си ценности и желани. За съжаление точно в този период се създават зависимостите и се проявяват комплексите - детето "плаща" със своята самостоятелност, за да спечели вниманието и зачитането на връстниците си и/или да избегне тяхна агресивност и отхвърляне. Подозирам, че преди около 2 години момчето най-после е открило хора, които са го "присъединили" към своя кръг. Това, обаче, е имало фатална за него цена. Той е трябвало да приеме техните ценности... за съжаление твърде разпространени в нашето време (не само сред младите) и усилено внушавани от цялата ни социална среда и медии. Моето мнение на педагог: - категорично спиране на всякакви изисквания и съвети - вече знаете, че постигате обратното на желаното. - драстична промяна на средата - преместване в друго населено място или дори временно преместване в друга държава... възможно по-различно от настоящето. Имам предвид, че тоталната смяна на средата може (не е задължително, но е шанс) да му помогне да се отскубне от образа на "неудачника" и да го замести с нов. Може да му даде шанс да открие нова среда с по-здрава ценностна система. Вие не споменахте нищо за интереси и любими занимания, наклонности... За нещастие, нашето образование тласка децата колкото се може по-далече от живота, от радостта на работата сред природата, зомбира ги с непрекъснато със състезателност и лепене на етикети-оценки.... Дълга тема. Върнете се в спомените си за миналото и намерете моментите, в които детето е било щастливо и мислете върху тях.... Лина Коцева, д-р Тодор Първанов и Орлин Баев 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.