432.Отношение на два закона-НБ, държана от Учителя на 18 октомври 1931 г., София, Изгрев.

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

Молитва на царството

Отношение_на_два_закона - беседа

Молитвен наряд за край:

Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите"

 

„А Исус му рече: „Да възлюбиш Господа Бога твоего. Да възлюбиш ближния си.““

„Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум. Да възлюбиш ближния си като себе си." 1)

Аз взимам тези две заповеди като величини, които имат известно отношение помежду си. За втората заповед англичаните имат специален израз, който не искам да преведа на български език. Защо? Когато някои неща не се превеждат, те се схващат по-добре. За пример някога времето не изглежда, че ще се развали, но по известни елементи в него вие схващате това и се нагаждате според времето, което предстои да дойде. Гледате вън, топло е, но вие знаете по нещо, че времето ще се развали. Следователно, без да ви казва времето, че ще се развали или поправи, вие знаете това. По какво познавате? Все има някакви външни изгледи, по които се ориентирате. Вие познавате това нещо по изгрева или по залеза на слънцето, по ветровете, по облаците и т.н. По известни знаци и някои животни познават времето, макар по степен на развитие да седят по-долу от човека.

Ето защо казвам: човек не може да каже за себе си, че нищо не знае. Много неща знае човек. Когато казваме, че човек знае много или малко неща, това е по отношение на другите същества. Човек знае много по отношение на по-долустоящите от него; човек знае малко по отношение на по-горестоящите от него. Следователно ако човек се сравнява със същества, които седят по-долу от него, той знае много; ако пък се сравнява със същества, които седят по-горе от него, той знае малко. За пример по отношение на Слънцето Земята е по-малка, но по отношение на Луната тя е по-голяма. Също така и по отношение на останалите планети Земята е по-малка от някои, а по-голяма от други.

Мнозина мислят, че светът е направен за тях и казват: земята е създадена за хората, а небето е създадено за други същества. Може да е така, може и да не е така. Дали всъщност е така, този въпрос е философски и засега още не е разрешен. Какви аргументи могат да се представят за доказателство на първото твърдение? Има и друго твърдение, според което някои казват, че и земята, и небето са създадени за хората. И това твърдение се нуждае от доказателство. Обаче каквито и доказателства да се дадат за двете твърдения, те са все човешки, а човешките доказателства не са валидни за по-напредналите същества. Те не важат даже и за всички хора, а само за известна част от тях.

Казано е в Писанието: „И създаде Бог небето и земята." За кого? - За хората. Обаче в живота ние виждаме, че хората говорят и се интересуват повече за земята, отколкото за небето. Това показва, че само земята е създадена за тях. Щом се натъкнат на някакво голямо противоречие, те започват да мислят за небето. Щом се намери на тясно, или в известно противоречие, човек започва да мисли правилно...

Отношение_на_два_закона

[Рассвет]

Благодаря за беседата!

Цитат

 

Дохожда при мен един господин и ми казва: „Ти си учен човек, духовно издигнат. Защо губиш времето си да проповядваш на тези хора? С това знание, с тази наука, която имаш, ти можеш да бъдеш богат човек. Искаш ли да станеш богат? - Ако богатството ме отдалечи от Бога, не искам да стана богат. - Искаш ли да станеш сиромах? - Ако сиромашията ме отдалечи от Бога, и сиромах не искам да стана. - Тогава какво искаш? - Аз искам такова богатство или такава сиромашия, които да не ме отдалечават от Бога, но да ми дадат пълна възможност да Му служа. Ако богатството и сиромашията обезсмислят живота ми, не ги искам. Обаче ако богатството и сиромашията ме приближават към Бога и осмислят живота ми, тогава те са добре дошли."

…

Първо, човек трябва да определи отношението си към Първата Причина, което е изказано в заповедта: „Да възлюбиш Господа, Бога твоего."

Второ, той трябва да определи отношенията си към ближния, което е изказано в заповедта: „Да възлюбиш ближния си като себе си!"

…

Задачата на човека е да се грижи за своето усъвършенствуване. Щом работи върху себе си, той едновременно работи и за всички останали. От това не се подразбира, че човек трябва да бъде индиферентен към всичко около него, но първо той трябва да определи отношението си към Бога и към своя ближен.

…

Вие знаете много неща, но безсмъртие не сте придобили. Вие се молите, но молитвата ви някога се чува, някога не се чува, докато се погледнете един ден в огледалото, и видите, че сте остарели. Дойде след това смъртта, вземе от вас всичко, каквото имате, и си заминава. Вие оставате само с едно голо съзнание и съжалявате, че не сте разрешили най-важния въпрос - въпросът за безсмъртието. Този въпрос трябва да се разреши още докато сте на земята.

 

Отношение на два закона

 

[Розалина]

Като се говори за музиката, казвам: животът може да бъде хармоничен, музикален, а същевременно може да бъде и дисхармоничен, немузикален. В това отношение задачата на човека е да превърне немузикалния живот в музикален. Ще каже някой, че това зависи от държавата, от църквата, от обществото, от морала и т.н. Да оставим настрана тези неща. Държавата, религията, обществото, моралът са условия за човека. Човек е съществувал и преди държавата, и преди религията, и преди обществото, и преди всякакъв морал. Човешкото съзнание е съществувало преди създаването на тия неща. Човек не е създаден за тях, но те са създадени за неговото развитие и усъвършенстване. Следователно щом държавата, религията, обществото, моралът са създадени като условие за усъвършенствуване на човека, той трябва да ги пази. Има кой да оправя държавата, има кой да подобрява религията, има кой да възпитава обществото, има кой да обновява морала. Задачата на човека е да се грижи за своето усъвършенствуване. Щом работи върху себе си, той едновременно работи и за всички останали. От това не се подразбира, че човек трябва да бъде индиферентен към всичко около него, но първо той трябва да определи отношението си към Бога и към своя ближен.

Сега, като говоря за държава, аз имам предвид една държава по-добра, по-организирана от всички досега съществуващи държави. Тази държава съществува само в живата Природа. Всички съвременни и бъдещи държави трябва да копират своите закони и наредби от тази велика, единствена държава. Тази е истинската правова държава.

Според законите на тази държава животът на мравята е тъй ценен, както и животът на човека. И на нея ще сторите път, както и на човека. Стъпчете ли една мравя, ще дойдат по-силни същества, които вас ще стъпчат. Минавате покрай някое дърво и отчупвате от него един клон. Като отчупите клона, може никой да не ви види, па и самото дърво няма да се оплаче, но утре ще дойде някой по-силен, който ще отчупи нещо от вас. Минавате ли покрай някой извор, не го размътвайте, считайте, че той е жив. Ще кажете: възможно ли е изворът да е жив? Питам: когато влезете в някоя осветлена къща, и на огнището й гори огън, на който ври нещо в тенджера, какво показва това? Това показва, че в тази къща има някое живо същество, което е запалило лампите, наклало огъня и изчистило къщата. Ако вие загасите лампите и огъня в тази къща и направите още някаква пакост, по този начин вие пакостите на разумното същество, което живее в нея.

Тъй щото всички живи същества, които ни обикалят, имат отношение към великата разумност в живота.

Отношение на два закона