Съжалявам...

[meg]

Здравейте! Живея с приятеля си от почти 4 години, 3 и малко повече от половина. Преди около 2 години време му изневерих, т.е. когато връзката ни е била на 1 година. Тогава нещо не вървеше, дори си мислих, че ще се разделим и нещо все ми липсваше, но разбрах, че съм сгрешила и не споделих нищо с приятеля ми. Той винаги е държал много на мен и ми е вярвал, грижил се е много за мен и кучето ни. Разделяли сме се 2 пъти, при което той се изнасяше от квартирата и когато разбереше, че не можем един без друг се връщаше при мен. Последния път беше лятото и ми каза, че ако пак се разделим ще е окончателно. През това време след изневярата постоянно ме питаше дали съм му вярна и аз естествено го лъжех... Последните няколко месеца започна да пита все по-често и ми казваше, че ако си призная ще е по-добре и че по-имам шанс да ми прости, при което аз реших, че не искам да го лъжа повече и си признах. Съответно се разделихме. Понеже в момента няма много доходи и няма възможност да се изнесе, живеем заедно. Аз много съжалявам за постъпката си и реших, че трябва по всякакъв начин да му го показвам и доказвам. Започнах да го обгрижвам повече, купувах му всичко, което обича, оставях му изненадки, готвех това, което обича, чистя повече, защото много държи на това, винаги гледах да има изгладени дрехи и всичко да е както трябва Когато виждах, че той се радва на тези мои жестове, въпреки че ми каза нищо да не правя, защото сега сме просто познати съквартиранти и не съм длъжна, аз продължих. Вечер след работа гледаме филми заедно, заспивах върху него, спяхме в една стая и се къпехме заедно, но в един момент каза, че не може повече започна да спи в другата стая и да се къпе сам. През цялото време ту се държеше мило, ту грубо, обиждаше ме, а аз само преглъщах и търпях държането му, защото знам, че съм виновна и си го заслужавам. След няколко дни имах рожден ден, бях се затворила в стаята си и плаках много, мислех да пия белина. По едно време той дойде при мен и ми подаде подаръка си, накара ме да стана и да се почерпим, защото имам празник, а на мен въобще не ми беше до празненства. Съгласих се с него, наляхме си по едно питие и го помолих да си помисли дали може да ми прости, защото аз не спирам да плача и много се измъчваме. Каза, че ще си помисли. Дори ми каза, че ще ми подари още един подарък като за момент забравим какво се е случило и се държим както преди. Тогава легна при мен и аз се опитах да го целуна, но той не ми отвърна и каза, че искам много, а аз отвърнах, че ще чакам когато е готов. Следващите дни отново спяхме заедно и се къпехме задно, до снощи когато пак подхванахме темата и ми каза, че дори не се доближавам до него с това, което правя. Отново си легна в другата стая, аз не исках, но той каза, че не го интересува, да правя каквото искам, само да оставя да спи и легнах до него.Плаках цяла нощ и цял ден. На всичко съм готова да го убедя, че много съжалявам и че много обичам. Мислех си да ида при някого за известно време и да го оставя сам. Той искаше да заминава на бригада в Америка, но заради мен остана, а сега, когато не съм пречка, е решил да иде. Казах му, че ще го чакам след колкото и време да се върне. Искам да направя каквото трябва, чувствам се много безсилна, не ям нищо и нищо не ми се яде, не знам какво да направя...

[д-р Тодор Първанов]

Още утре го изгони. По-добре тази вечер.Той не те заслужава.

Ясно?

[stelyana]

"Право е да се каже, че съпругата е половината на мъжа, защото жененият мъж е половин човек" - Ромен Ролан

Твоят човек без да е женен не е стабилен...

В кръга на шегата.

 

[meg]

Защо да го гоня? Аз искам да се оправим.

[АлександърТ.А.]

Като чета . И да те е обичал в момента си му чужда .

Цитат

През цялото време ту се държеше мило, ту грубо, обиждаше ме, а аз само преглъщах и търпях държането му, защото знам, че съм виновна и си го заслужавам

Колко години мислиш че ще издържиш .Ако си готова за 20 г. няма лошо , продължавай .Но без да показваш уважение към себе си , няма и да получаваш такова . Поне уважение .

[д-р Тодор Първанов]

Александър ти е отговорил, ще допълня само-в момента той чрез теб  си ,,вдига,, ниската самооценка.В случая, каквото и да правиш за него, той го разглежда от презумпцията ,,колко съм важен,,. и тъй като дълбоко в себе си съвсем не се чувства важен, каквото и да даваш, той няма да се промени.

Страх го е, че ако започне да има нормално поведение, ти ще спре6 да даваш и няма кой да ,,зарежда,, самооценката му.

Така че, с него си обречена и колкото по-бързо го изгони6, толкова по-добре. 

Предполагам обаче, че ако на истина се опиташ да го направи6, трудно ще се отървеш от него, кой тогава ще подържа самочувствието давайки му възможност да се държи грубо и неблагодарно към него.Съгласи се,че не са много жените, готови така да се унижават както ти го правиш.

[Орлин Баев]

Прочети "Параноя на страстта" - както казва и д-р Първанов, влезли сте в болни отношения, в садо-мазо въртележка. Ти даваш повече, той мачка и неглижира още повече. Колкото повече се стараеш, повече се потъпкваш и даваш масирани несъзнавани сигнали на подсъзнанието му да продължи садистично да те пренебрегва, необича и унижава с поведението и емоциите си. А в теб, тъй като е тръгнал мазохистичен цикъл, е вероятно да се прояви т.н. стокхолмски синдром  оправдание и защита на тъпчещия те под рационализираната илюзия: "Ама той всъщност ме обича, аз си заслужавам!"... Всичко друго е това, но не и любов - и от твоя и от негова страна. Случило ти се е веднъж, кривнала си - човек си, не си робот. Ако беше систематика ,ако серийно го правеше, би било друго, но нищо подобно... Невинна си! Каквото било, било. 

Съзнавам, че отговорите ни дисонират с идентифицирането ти с мазохизма, който напълно погрешно приемаш за любов - но, питаш, казваме!

Ако написаното не ти стига, потърси терапевт, за да поработиш по мисленето си!

Редактирано Февруари 5, 2017 от Орлин Баев