Тая пуста любов...

[Eva33]

Здравейте,

намирам се в пълна душевна безизходица, обзета от апатия, и в неспособност да се радвам на нищо. За да опиша проблема и произхода му, ще трябва да дам доста факти и мои осъзнавания и за да не става безкраен и обяснителен пост, ще ги формулирам като отделни точки. Започвам по хронологичен ред:

- възпитавана съм предимно в критика, с безкрайни сравнения между мен и останалите хора, касаещи външен вид, поведение, възпитание; родителите ми смятат саможертвата за един от най-големите човешки добродетели и път към щастието; И до момента имам чест контакт с тях, но отношенията с майка ми не са добри, винаги са били изпълнени са с взаимна критика и разговори, завършващи със сълзи и драма. Да приемем, че след многобройни разговори със психотерапевти, четене на книги и дълги размишления , аз съм наясно че в детството и семейството са корените на всичко, което преживявам.

- в момента съм на 35 години. Срещнах съпруга си , когато бях на 18

- от самото начало не го харесах визуално, но той мен много и започнахме връзка, защото аз прецених, че той е подходящ и стойностен човек. Дори го оцених като хубаво момче, но някак по общовалидната скала, а не моята лична.

- по него време бях влюбена силно в друг мъж, с когото имах контакти още 4 години , но не и връзка. Той по-скоро ме отхвърляше като избор, но пък не спирахме с писмата, разговорите, имали сме и няколко срещи, но без секс

- от самото начало със моя съпруг не съм имала пълноценен секс и интимност, но въпреки че го знаех, не му отдавах никакво значение, тъй като в моя мироглед беше важно да имаш за съпруг отговорен, възпитан, умен и добър човек, а той е повече от това

- цели 10 години от връзката ни минаха в постигане на доста социални и материални цели, имаме дете, винаги сме били добри приятели, голям тандем и живеем без особени дразги и скандали

- през цялото време на връзката ни аз съм носила в себе си особена празнина, която успявах да туширам с разумни доводи от сорта на" ти си лигла, не знаеш какво искаш и ти е скучно, огледай се какво имаш и спри да хленчиш и тн"

- бях се концентрирала върху позитивните неща, които имаме като семейство и са много, и въпреки че знаех за липсата на отдаденост в сексуалено-интимен план, продължавах да омаловажавам този факт , мислих, че обичам мъжа ми , казвах му го и се имах за по-скоро щастлив човек

- когато станах на 30 в мен се отвори голяма и постоянна нужда аз да обичам мъж, да го желая истински, да имаме страст и онази особена интимност между мъж и жена. Не можех по никакъв начин да я проектирам върху моя мъж, опитвала съм безброй пъти. 

- понеже съм доста хубава жена, започнах да я запълвам с флиртове и нови запознанства, които обаче не ми помогнаха, тъй като разбрах, че нуждата ми не е просто от секс с друг мъж.

- малко по малко започнах да живея в мой собствен свят, в който се влюбвам истински и развивам какви ли не сценарии , като същевременно започнах да участвам все по- малко в семейния живот и да намирам все по-малко удоволствия в обикновените неща. Прекарвам много , много време със съпруга ми, но то е някак празно и по инерцията.

- през последните 2 години аз съм обсебена от мислите за любов и как аз съм я нямала в желания й вид. Появи се идеята за раздяла,започнах да чета езотерична литература,поддадох се на нюейдж мисленето, исках да си обясня защо стигнах до тук и защо не успях да се отворя към моя съпруг, въпреки 16 години, през които сме минали през какво ли не и той винаги се е отнасял към мен като към жената на живота си.

- наскоро седнах и му казах всичко това, което и на вас и оттогава сме в непрестанен кръговрат между развод, оставане заедно, отворен брак, пробна раздяла и какво ли не , но нямаме крайно решение, нито пък цел или посока, в която да тръгнем

Огромната ми болка е, че след всичко това, аз нямам нито хъс, нито муза за каквото и да било, едвам избутвам ежедневието. От една стана разбирам, че ако искам любов, аз трябва да се освободя, да поема отговорност и да я търся. Същевременно обаче дълбоката ми настройка е , че няма любов, че всичко се превръща в битовизми и приятелство и ако е така, аз по-добре да си стоя в моето семейство. Но и в това да останем заедно, не намирам смисъл, тъй като нямаме свързаност и обща цел, сякаш всичко е постигнато вече и оттук насетне ни остава да ходим на работа, да чистим , да гледаме детето и така докато живота мине. А сме само на 35 и двамата и мисълта за това ме отвращава.

Освен това разбирам, че голяма част на проблема се дължина факта, че сме заедно от малки , нямали сме други връзки и нямам изградена система от ценности във една връзка, нито база за сравнение, един вид незрели сме в това отношение. Друга моя особеност е, че не се приемам и обичам напълно, което рефлектира и върху любовта ми към другите. Усещам, че за да обичам даден мъж, той трябва да е перфектен в моите очи, а зная че това е невъзможно и ненужно. В този ред на мисли откривам причината за нелюбовта ми съпруга  в мен и раздялата безсмислена.

Както виждате съм осъзнала много неща, но съм и безкрайно объркана и в безпътица. Чета отдавна този форум и зная, че хората тук са мъдри и ще ви помоля да се включите с мнение, съвет или просто каквото ви дойде наум. Аз трябва да направя някаква същинска крачка напред, и трябва да е сега, докато все още съм адекватна, защото още няколко месеца в тези размисли и гледане в една точка ще ми костват психическото ми здраве и цялост.

Много ви благодаря!

[Диляна Колева]

Житейска криза. Разбираема и предвидима - на 35 години.

Когато сте взели решение да живеете заедно, сте били на по 18-19 години. Тогава сте били съвсем различни хора. След 16 години брак вие сте се променяли и надграждали основата от която сте тръгнали. Като всички съжителства в градежа на партньорството има силини и слаби тухли, има плътни и здрави мазилки и места с пукнатини. Така градят хората, които се учат да го правят, като всички нас тръгнали по пътя на партньорството, особено, когато е започнало в юношеските години.

Когато настъпи земетресение, една такава постройка може напълно да рухне и да се изгради наново, вече със знания и опит; може да не се разруши напълно и да остане да се крепи на здравите си страни, от които да се вземе опита за дадения момент и да се достроят вече качествено слабите места; може и просто да се срути и да остави в градилите я, чувство на облекчение и нежелание да се подновява градежа и.

Първо и най - важно е да се помисли, "как виждам постройката, конструкта на моето партньорство?" А как го вижда другия? Едва след това, започва да се работи по пътя който двамата изберат. Ще градите наново ли, ще поправите слабите места ли, или ще погледнете с носталгия към времето наречено брак и ще тръгните в различни посоки, да градите наново с вече получената опитност. 

[iti]

Това което описваш е банална истина в която е затънал всеки т.н. "успешен" брак. Защото неуспешният е, да си изживееш тая "голяма" "любов", и след това едно "голямо" нищо... И ти ясно си осъзнавала това чрез изборът който си направила навремето. Но едно е да знаеш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш дето има една българска приказка. С това не казвам, че има нещо лошо в начинът по който се чувстваш и трябва да се упрекваш за това. Но илюзията, че любовта се "търси" идва от холивудските филми и женските списания, не от реална психология. Любовта която се "търси" рядко е тази която си се надявал да "намериш". Мое лично наблюдение е, че жените като цяло не познават мъжете с които са. Опознават само някакъв битов, външен образ, който бързо се изтърква, какъвто и да е. Ако не познаваш някого в дълбочина, не можеш и наистина да го обичаш в дълбочина. Генерален проблем и на мъжете от край време е, че те не са склонни да говорят за себе си и да споделят, тъй като това се възприема като слабост (дори и от жени които на съзнателно ниво не си го представят така). На повърхностно ниво си оценила някакви качества у мъжът си, но никога не си оценила самият него, никога не си видяла в него нещо което искаш да обичаш. Не си видяла какво стои под тези качества на повърхността, защото не си и гледала. Но мога да те уверя, че ако не си успяла с него, още по-малко ще успееш с друг. Напротив, ще "търсиш" други повърхностни "качества", които ще се "изтъркат" дори още по-бързо... Може да си получиш "дозата" "любов", но знаеш какво следва след като наркотикът свърши - той си взема наобратно всичко което уж ти е дал... 

Едно решение е, да отделиш лично време през което наистина да си с този мъж, да махнете битовите роли, и да говорите и споделяте наистина като приятели. Да постигнете истинска близост. Не подценявай приятелството, има множество градации и там. Има приятелство и приятелство... Едно може да е основано на взаимна полза и интереси (каквото е бил по същество бракът ти), друго може да се гради на истинско познаване на другия и усещане на силна връзка с него. Кое от двете ще е, зависи от твоето собствено отношение към хората. Според мен, повечето хора имат нещо заради което да бъдат обичани. Не е ли така? Особено след 15 години съвместен живот и дете... Но ето ти парадоксът на човешката "любов"...

[mysoulismyworld]

Според мен твоя мъж не е отговарял на твоите представи за мъж и любов!С годините също се стига до едно еднообразие,ежедневие във връзката,скука.Но,това,което искаш го няма за цял живот,не можеш да очакваш страстта в любовта да е  постоянна,това да си влюбен и да обичаш е различно.Казваш '' че сме заедно от малки , нямали сме други връзки и нямам изградена система от ценности във една връзка, нито база за сравнение, един вид незрели сме в това отношение. Друга моя особеност е, че не се приемам и обичам напълно, което рефлектира и върху любовта ми към другите. Усещам, че за да обичам даден мъж, той трябва да е перфектен в моите очи, а зная че това е невъзможно и ненужно.  '' Базата за сравнение не е задъллжителна за да оцениш някого.Както каза психоложката хората се променят с времето,това,че си мислиш,че си била незряла не е точно така,мн двойки се взимат на тази възраст и са щастливи заедно.Идеята за перфектния мъж знаеш,че е химера,но въпреки това вътрешно се надяваш да имаш такъв,това те подвежда!Това,което си казала на мъжа си мн ще му повлияе,може да промени отношението си към теб,помисли и си отговори на въпроса,ако можеш какво ще стане ако един ден мъжът ти ти каже,че вече не те обича по същия начин и мисли дали да се разделите,помисли си готова ли си да загубиш мъж,който те обича,подкрепя и е бил през всичкото време с теб и до теб,бил ти е приятел.Помисли си дали споделянето и приятелството,това да можеш да кажеш на някого всичко ,да знаеш,че този някой те приема такава каквато си и винаги е зад теб е по-маловажно от това да чувстваш страстта,емоцията,душевната химия,която в един момент няма да бъде това,което е била първоначално.Близък ли го чувстваш или по скоро чужд?При вас липсва разнообразието,изненадите,новите изживявания,а сивото ежедневие убива.Не знам кое е правилно за теб,но само гледай да не съжаляваш после,пък и имате дете.

Моето мнение не е компетентно,но аз преживявам нещо подобно,при теб може да не се получи така,не зная,може и да е различно.Но моите представи за мъж също бяха различни,аз също търсих това,което ти описваш,голямата любов и прочее,оценявах качествата на приятеля ми,но както се изразиха в предния коментар-повърхностно,не оцених самия него,въпреки ,че през цялото време мислех,че оценявам това,което е.Липсваше ми тръпката,разнообразието и т.н,също някои неща ме дразнеха много в него,но това което имах с него беше повече от това,защото споделях с него най-големите си тайни,беше най-добрия ми приятел и сега го  оценявам и разбирам,сега ,когато е късно.Защото аз го отблъсквах мн пъти ,а той ме обичаше,така както никой преди,докато един ден той ми сподели,че вече не чувства същото и промени отношението си към мен ,вследствие на постоянното отблъскване от моя страна,за което много съжалявам!

[Eva33]

Много ви благодаря за отговорите. Всичко, което прочетох е нещо, което аз знам, но не мога да приема като пътеводна светлина и на което не успявам да се уповавам и да ме води към душевен мир и покой.

Сърцевината на всичко е фактът, че аз не харесвам физически моя съпруг ( колкото и да е хубав, строен и поддържан) или по-скоро не го приемам на някакво първично ниво , тъй като го оценявам като симпатичен и харесван мъж, но моментите на физическа близост винаги ме сковават и в миналото даже често са ме разплаквали. Докато в главата ми е пълно с образи на други мъже, които ме привличат, тоест аз нямам проблеми на сексуално равнище.

Нося и огромна вина, че не го обичам, така както се обичат мъж и жена , а той продължава да е с мен, да ме обгрижва и да ми дава внимание и любов. Напоследък го наранявам особено много и жестоко с думи и дела, за което после изпитвам отново вина и болка. 

Сюжетът в моята глава е, че той е всичко, което една жена би искала, но аз не съм способна да го оценя и аз съм дефектната, страхувам се да го загубя и да търся несъществуващото другаде, но същевременно не мога да се преборя със себе си и да се отворя безрезервно към него, а осъзнавам че това трябва да направя. 

Много ми е трудно...съсипвам го с отношение, безразличие и отблъскване и съм на прага да се разделим, ако ще да страдам после, но това чувство за вина ме убива и яде непрестанно!

[АлександърТ.А.]

Цитат

От една стана разбирам, че ако искам любов, аз трябва да се освободя, да поема отговорност и да я търся. Същевременно обаче дълбоката ми настройка е , че няма любов, че всичко се превръща в битовизми и приятелство и ако е така, аз по-добре да си стоя в моето семейство. Но и в това да останем заедно, не намирам смисъл, тъй като нямаме свързаност и обща цел, сякаш всичко е постигнато вече и оттук насетне ни остава да ходим на работа, да чистим , да гледаме детето и така докато живота мине. А сме само на 35 и двамата и мисълта за това ме отвращава.

Бих казал нормална човешка криза .Един етап е свършил . Следва време за преосмисляне , както казва Диди .Преосмисляне основата на мирогледа .Сама виждаш ,,Суета , всичко е суета" . Има един прост метод Постави мишена пред себе си , харесай я и започни да я гониш .Една далечна цел ще осигури години занимание ,където да влагаш излишната енергия .Ако успееш да ѝ се зарадваш , ще ти е много приятно . И в никакъв случай няма са депресираш заради вътрешна празнота .

Най ползотворно , е разглеждането на проблемите в медитация ... И аз съм се чудел за човешките отношения . Уж е просто , Искаш хармония , стараеш се , а не се получава .Или пък за малко става и после пак ти е неприятен .Понякога старанието трябва да е постоянно .То касае характера ,  опираме до душата .Тогава едно просто действие или обикновенно разбиране имат временен резултат .Трябва с повече внимание да се разглеждат проявите на душата .Вината която усещаш е сблъсъка на две отделни твой части .Задачата ти е да ги разбереш ,Да им дадеш правото за което настояват .Не да ги послушаш , а разбереш .Това са две отделни истини , които не знаеш как да подредиш .

[iti]

В 2/14/2017 at 11:19, Eva33 каза:

Сюжетът в моята глава е, че той е всичко, което една жена би искала, но аз не съм способна да го оценя и аз съм дефектната, страхувам се да го загубя и да търся несъществуващото другаде, но същевременно не мога да се преборя със себе си и да се отворя безрезервно към него, а осъзнавам че това трябва да направя. 

Някои могат да се обидят но за съжаление, според мен описваш като цяло женската природа... "Дефектното" е физиката ти, а ти се описваш като силно материален човек, чийто емоционално привличане се базира изцяло на физическото. Физически, такова нещо като любов реално няма. Има привличане, "влюбване", чийто идея е правене на бебе с определен генетичен материал (макар че често дори това си остава само с идеята). Чисто физически погледнато, това не е "дефектно", нарича се естествен подбор, и вие, жените, играете основната роля в него. След като целта е постигната, т.е. бебето е направено, това привличане изчезва, защото няма нужда от него. Следва разочарование за повечето които са очаквали нещо повече, но и "начесване на крастава". При теб това не се е получило, крастата си стои, а вече бебе има... Сложно положение, те затова хората също са казали - хем боли, хем сърби. Но и затова, като мъж който прилича на твоя, предпочетох да остана сам. Защото осъзнах, че шансът да се окажа в тава положение което описваш е много голям. В крайна сметка това е конфликт между физика и психика, и едното трябва да победи, за да живееш спрямо него... По-средата за съжаление не се живее, не си случила на мъж който може да бъде "всичко" за теб, т.е. и физика и всичко останало в един пакет. Което пак щеше да се изтърка до сегашното положение естествено, но поне крастата нямаше да е толкова силна... С физиката директно няма как да се пребориш, трябва да се появи нещо друго чрез което тя естествено се "изтласква". 

[АлександърТ.А.]

Женска природа + мъжка природа = съвършена човешка природа . Щом прибавим термин като ,,дефектното" , описваме собствения си страх от липсата на любов .Онзи съвършен образ на Божията Любов , който всеки носи , като идеал дълбоко в себе си . КОйто , като не можем да видим в обкръжението се плашим и боледуваме .А самото виждане е въпрос , на работа с ума .

Iti   ,,, не съм съгласен , че по-средата не се живее .Гледните точки се обединяват и живееш в двете едновременно .Те взаимно се подхранват и живееш , люлеейки се между крайностите . За себе си съм открил силата на саможертвата . Само чрез нея може да се живее в любовта . Това за сега е принцип който учим .   ...Нали не си мислиш че съм привърженик да се жертвам да живеят ,,прасетата ".Казвам последното , заради въпроса : ,, какъв е смисъла" . Като хора търсим смисъла . Но го търсим като връзка между нещо външно и нещо вътрешно .Но така поставен въпроса е неправилен и виждаме съответния неправилен отговор .По точно не виждаме логичен смисъл .Това е така защото саможертвата е духовен жест , Вътрешно действие . Дори и да дам заплатата си на някого , това е само отзвук на вътрешни действия .Нищо повече от сянка . Не казвам че като сянка е нереално . Несъществено е .

Редактирано Февруари 17, 2017 от АлександърТ.А.

[DilianaD]

Привет, би ли могла да разкажеш малко повече за съпругът ти? Какви хобита има, до колко се ангажира с домашините задължения, излиза ли с приятели, пие ли, пуши ли, играе ли карти, в този ред на мисли - каквото се сетиш? Променяли ли са се интересите му през годините, какви са били някога, какви са сега?

[Eva33]

Много внимателно препрочитам всички мнения и осъзнавам, ще не искам някак да работя вече със силата на мисълта и упражнявайки любов под формата на даване и саможертва, защото аз това правих цели 10 години. Не твърдя, че съм се задълбочила в душевното,  защото както някой каза по-горе, аз съм материално-физически човек и даването ми е на време, жестове, ласки, секс и тн, тоест на всичко , на което съм способна. Тогава не успях да сътворя някаква любов, не вярвам и сега да успея. Но пък има сливане и привързаност, която до голяма степен не ми харесва, тъй като се чувствам в капан.

По-скоро трябва да си пренаредя живота, без да слагам в центъра тая пуста любов във формата, в която ми липсва! Но мога да го правя само временно, винаги идва денят, в който всичко започва отначало.

А на въпросите относно съпруга ми : няма промяна в отношението му и поведението му, бих го определила като един добър мъж, много семеен тип, помага ми много във всичко, без ярка индивидуалност, не пуши, пие в компания, няма много приятели, спортува. След трудните разговори напоследък, той осъзна, че в този живот няма нищо свое и уж ще работи в тази посока. Да имам такъв кротък и "безопасен" мъж ми беше много важно преди, тъй като бях силно лабилна, то и сега съм явно, но под друга форма. 

 

[АлександърТ.А.]

Ако сметнеш за нужно ? Какво значи няма нищо свое ? Но това не е много важно , щом знаеш какво ти трябва . И горе долу си ориентирана как да го намериш .

Редактирано Февруари 18, 2017 от АлександърТ.А.

[Eva33]

Приятели, мечти, хоби, вълнения...ей такива неща!

[iti]

В 2/17/2017 at 18:22, АлександърТ.А. каза:

Женска природа + мъжка природа = съвършена човешка природа

Да, но само когато са обединени в един индивид, чрез което той няма нужда вече да участва в това безумие наречено "човешка любов". Ако имаш предвид, жена и мъж, прекалено много си противоречиш дори спрямо самите темите в които пишеш, какво остава за опит за генерализация... Ева тук се развива по абсолютно типичният начин който бих очаквал, особено с последното... Успех на мъжът и, аз какво исках казах, който не се е съгласил, няма да рева, обещавам...

[АлександърТ.А.]

Само един поглед

Дефектно може да бъде само наше , човешко творение .И то само в нашите умове .

Спомних си оплакванията на една  -госпожа-  миналата година , От женското и тяло .Че и по вестниците някой беше умувал

Цитат

Да, но само когато са обединени в един индивид, чрез което той няма нужда вече да участва в това безумие наречено "човешка любов"

Че точно тази човешката любов ни дава шанса да станем истински човеци .Тя си работи и облагородява който се постарае повечко .

Редактирано Февруари 19, 2017 от АлександърТ.А.

[Eva33]

В 17.02.2017 г. at 14:32, iti каза:

 Но и затова, като мъж който прилича на твоя, предпочетох да остана сам. Защото осъзнах, че шансът да се окажа в тава положение което описваш е много голям. 

Много те моля да ми разясниш защо се припознаваш в типажа на моя мъж и какво означава това за теб, какви са изводите?

Ще ми е много полезно, ако отговориш. Мерси!

[АлександърТ.А.]

Иска ти се да разбереш мъжа си  ли ? От начало виж това : https://www.edna.bg/pod-zavivkite/brak/10-neobichajni-znaka-che-brakyt-mozhe-da-zavyrshi-s-razvod-4639304

[faithfull]

Еva33, бихте ли споделили как се развиват нещата при Вас, до какви изводи и конкретна визия за животът Ви оттук нататък стигнахте? Съжалявам, ако ви натоварвам с молбата си да споделите, но се чувствам по абсолютно същия начин. Докато четях поста ви, имах чувството, че аз съм го писала с тази разлика, че ние сме заедно от 7, а не от 17 години.