Даниел

[daniel_petkov]

Здравейте, 
Искам да споделя моят проблем със Вас, с надеждата че можете да ми помогнете или посъветвате.
Аз съм момче на почти двадесет от Разград. От 4 години ме мъчи глупава тревожност и напрегнатост във цялото тяло. Получавам паник атаки от време на време. Всичко почна преди 4ри години, когато бях навън с двама приятеля (единият беше наркоман). Аз не съм пробвал никакви наркотици и някак си исках да пробвам. Този мой приятел(наркоманът, да го наречем), запали една цигара с така нареченият "чай"(наркотикът е марихуана с всякъкви отрови пръскан, мисля че дори пръскат мухозол, но тогава не го знаех) Той си дръпна и даде на мене и на другият ми приятел. Всичко беше ок, докато по едно време се почуствах някъкси бавен, движенията ми се забавиха много, и се уплаших да не припадна или дори по лошо да умра и реших да ида до един магазин да си купя нещо за пиене. Както вървя сърцето ми почна да тупти все по бавно и аз някъкси го чувах все едно е до ушите ми , паниката ми се засилваше все повече. Виждах някъкси забавено. Едвам стигнах до магазина и се проснах на касата. От там магазинерката ме познаваше и ме сложи да седна и ми даде вода, това мое състояние продължи около 30- 40 минути. След това се пооправих и моите приятели ме закараха да се разходя малко и до нас. Не казах на никого за това. На другия ден бях добре както преди и след това около няколко месеца на рождения ден на приятелят който беше с мене при инцидента с наркотика( не наркоманът, а другият). Решихме да се напием като големите мъже. Събрахме се няколко момчета и две момичета доколкото помня. Всичко беше супер докато не почнах да пия много и на екс, за да се направя на големият пияч пред едното момиче, защото го харесвах.(сега като го пиша и разбирам колко е глупаво всъщност). Мисля че изпих на екс половината бутилка водка и бира след това. Бях добре за известно време и реших да ида по малка нужда. Отидох и си свърших работата и изведнъж ме хвана алкохола. Почнах да вървя бавно и тромаво, и преди се бях напивал но не толкова. Изведнъж в главата ми искочи случката с наркотикът и паниката ме обзе отново.( тогава не знаех какво е паник атака, в последствие научих чрез интернет). Помня че стоях прав и се бях подпрял на една маса. Страхът беше неописуем в мен, но се държах за да не се изложа пред приятелите ми. Стоях на тази маса в продължение на няколко часа, защото като мръднех в някоя друга поза имах чувството че ще припадна. Мина ми малко и приятелите ми ме закараха до вкъщи. Легнах и заспах долу горе спокоен. Сутринта ми беше жадно и нямах никаква енергия, доколкото си спомням, трябваше да ида за закуски до закусвалнята и едвам отидох. Беше ми зле и не отидох на училище. Стоях няколко дена в нас и тогава почна една тревожност, една паника,страх. Мислех че ще припадна, ще ми се случи нещо лошо всеки момент. Дотогава не бях чувствал нещо подобно и отделно ме беше страх от самите симтоми на страха в мен.(като цяло от тях ме беше страх най-много).Беше ме страх дори да изляза навън,което до тогава не ми се беше случвало и слагаше допълнително страх.. Пак се правих на корав и не казах на нашите. Реших на своя глава да ида до личния си лекар. Казах и, че съм препил преди няколко дена и се чувствам ужасно. Тя ме прати с направление при друг лекар. Другият лекар ме прегледа и ми даде направление за болницата. Благодарих и си мислех, че всичкия този ад ще приключи в болницата. Нямаше как и казах на нашите. Отидох в болицата и ме сложиха на системи,инжекции и стоях 3 дни ,доколкото си спомням. През тези дни тая тревожност че ще ми се случи нещо лошо продължаваше. След като излязох почнах постепеноо да се упасявам за живота си в всеки аспект на живота си. Тревожността растеше със всеки изминал ден, а аз не казвах на никого ,защото ме беше страх да не ме помислят за луд. Дотогава не знаех че е тревожност дори. Мислех само за това и при най-малкото стягане в мен си мислех че припадам и ,че отново ще ми се случи случката с наркотикът и след това напиването. Постепенно разделях приятелите си и намалявах излизането си с тях. Пуших дори цигари преди и след болницата ги спрях от страх че те може да са виновни за състоянието ми. Викаха ме да излизам, а аз винаги си намирах оправдание. Нищо не ми се правеше. Преди много неща ми доставяха удоволствие, а след това нищо. Дори и в нас не ми беше напълно спокойно. След това занесох безпокойството ми и в училище, и навсякъде. Промених се много. След това реших, че трябва да направя нещо по въпроса. Почнах голямото търсене в интернет, Когато не намирах нещо на български, търсех на английски. Като цяло ми се изястниха нещата. После събрах малко смелост и казах на баща ми за проблема. Казах и на майка ми след това,(те се разделиха и затова ги разделих). Посъветваха ме с каквото могат, но не ми помогна особено. Реших да ида при личния лекар и да разкажа за ситуацията си. Тя ме разбра и ме прати на психиатър. Успокоих се малко и отидох, с надеждата, че ще ми помогне. Разказах и на нея за проблемите ми обстойно. Тя ми изписа веднага антидепресанти и бензонили или нещо такова. Мислех, че това вече наистина ще ми помогне и ги пих за около седмица. Бях като зомбиран и ги спрях. Ходих редовно при психиатъра с надеждата, че ще ми каже какво да правя,ще ми обясни какво се случва с мен. Нищо подобно, само ми говореше за лекарствата, от сорта дали ги пия,как ги пия и темподобни. Отказах се от психиатъра. От тогава не съм ходил. Четох сумати информация по темата и много ми харесаха Вашите статии и погледът Ви върху нещата(на г-н Баев), и затова реших да се обърна към този форум. Допреди няколко месеца ми беше по-спокойно, но напоследък пак почва старата история, Сякъш съм си създал навик с времето да се тревожа за всичко. Най вече се страхувам да не се изложа пред хората, от припадъци и от самите симтоми на страха. И затова и при най-малкото усещане за страх се мъча да се държа на ниво, да се правя на спокоен пред хората. Трудно ми е да се сдържам на работата и напуснах ,а почнах преди една седмица. Шефката ме гледаше странно. Когато трябва да свърша нещо навън, го обмислям, предъвквам как ще стане, кое как трябва да направя. Преди около 3 месеца замръзнах на една спирка и се паникьосах отново и оттогава ме е страх от замрзване. Знам че няма , но пак се тревожа. Имам мотивацията да се променя, но не знам как и се обръщам към Вас, ако може да ми дадете някакъв съвет. Благодаря за отделеното време.
Даниел 

[Орлин Баев]

Ако прочетеш тук из темите, ще видиш, че преживяваното от теб е типично. Да, за теб си е твоята си тегоба, а за нас, психотерапевтите, е нещо с което работим ежедневно. Ситуацията на употреба на марихуана и алкохол, служещи за тригер на тревожна "въртележка", е масово срещана. Отначало преживяванията, които си имал под въздействието на "чая" и водката, са били неутрални телесни ефекти, дори търсени такива от мнозина. Различна обаче е била реакцията ти на тях - уплашил си им се, почуствал си, че губиш контрола и това те е стреснало силно. Нещата са се поуталожили, но при препиването, както сам пишеш, същата страхова реакция мощно се е задействала отново. Оттам насетне, се въртиш като хамстер в това психично колело - телесни, симпатикотонични усещания --> негативна ментална реакция, пълна с катастрофизирани когнитивни изкривявания --> страх, в основата на който лежат нехативни вярвания за ставащото, подлежани вероятно от благоприятни за това характерови черти --> поведение на страхуване и тревожни опити за избягване на ситуации и места, в които се увеличават страховите преживявания --> още повече и вече дори автоматизирано поддържане на телесната симптоматика и т.н. и отново в същата въртележка, оттук до кривата круша и обратно... Докато не излезеш от нея. Това се прави най-успешно в процес на психотерапия, в който се променя менталното отношение, а оттам и емоционалната реакция. Работата по мисленето е както формално когнитивена, през промяна на автоматизираните когниции и вярвания рационално, но така и през тялото, преживелищна и през работа с транс, хипнотично. Поведението на отбягване умишлено се заменя с поведение на предизвикване - активен спорт (който предизвиква цялата ти симпатикотинична симптоматика), дишане, въртене, нарочни социални поведения, сблъскващи с тревожността...

Самото вадене от въпросната въртележка нагажда и характеровите ти черти до резониращи с пулса на Живота, до по-гъвкави, до повече смелост, спонтанност, доверие в Себе си, тялото, съдбата си, до повече любов, харизма и творчески дух! 

Това е - намери успешен при тревожните състояния психотерапевт и поработи по себе си. 

Браво за осъзнаването на липсата на релевантност на хапчетата в процеса на справяне. Браво и за добрия ум и схватливостта, които виждам в теб. Ще се справиш бързо! Кажи на майка си и баща си за нуждата си от психотерапия, за да ти помогнат, намери качествения колега и всичко вече е наред!

[daniel_petkov]

Благодаря за бързият отговор! Искам да попитам само да съм сигурен- Дали моят страх спрямо симтомите на тревожността, и постоянното ми внимание и мъчене да ги контролирам е соматизация. И промяната ми на менталното ми отношение към усещанията и контрола ми над тях са ключът към "спокойствието". И как точно става тази промяна ? Питам, защото в Разград няма психотерапевти, доколкото знам, а аз не искам да се занимавам с лекарства, а сам да се справя с проблема, защото мисля, че ако си променя мислите спрямо тревожността и подхода и към нея тя ще се махне. И дори в бъдеще да дойде да имам правилната нагласа.

[Орлин Баев]

Страхът ти от страха и невротичният контрол препораждат симптомите, като избутват/ потискат страха ти. Повече се бориш, повече страх и симптоми. За самопомощ, чети тук из темите, както и в блога ми. Ако става, супер. Ако много се проточи обаче, България е малка, а добри терапевти има! Успехи!

[д-р Тодор Първанов]

Момче, аз съм психиатър, пиша от почти десет години постове, които са като за учебник и в никой от тях не може да намериш такива сложни думи като ,,соматизция,, и ,,ментално,,.

Нещата са много прости и ти си ги отбелязал - СТРАХЛИВ си.Е, какво да направи човек който иска да се справи със страхът си.Само едно е, да се научи да бъде СМЕЛ.

Спри да четеш психологични форуми и такива за болести, чети и търси информация за смелостта, как да я придобиеш.

Това ти трябва, да се научиш на смелостта на мъжа който си .

Соматизация....уф.

[daniel_petkov]

Благодаря за отговорите. Реших да ида при специалист и ще е скоро,защото вече стана по-зле и колкото и да се опитвам сам да си помогна,става до някаде, при по-слабите състояния. Но напоследък става все по-зле и от седмица  някъде е кошмар. Усещам това състояние на дереализация по цял ден и мускулите ми са сковани и в главата ми изплуват постоянно мисли от рода "Ще спра да си усещам тялото" и наистина не го усещам както трябва, вероятно от адреналина. Постоянно  тялото ми е напрегнато и пак с тая"буца в гърлото" и стягане в корема. Не мога, колкото и да се опитвам да се отпусна. вглъбен съм в усещанията на тялото си и колкото да се мъча да се разсея не става. Явно съм си създал навик да се тревожа 24/7 и немога да го премахна.  Ще отида на специалист но дотогава искам да попитам "дали наистина от една много силна тревожност и то постоянна ,може да спра да усещам? (смисъл сетивото за допир)" ,колкото и глупаво да звучи защото тая мисъл ме плаши най- много. И може ли да ми стане нещо от толкова много стрес? 

[д-р Тодор Първанов]

По-вероятно е, нещо да спре да ти става от толкова стрес, но и това се оправя.

Редактирано Март 1, 2017 от д-р Тодор Първанов

[daniel_petkov]

Постоянно ми възниква мисъл че света в който живеем е нереален ,че сънувам и това ме плаши изключително много. Знам че не е вярно но не спира да ми се върти в главата и не ми дава мира.Това значи ли ,че съм луд?

 

Редактирано Март 4, 2017 от daniel_petkov

[Орлин Баев]

Не си и няма да бъдеш луд, нищо общо няма. Ние обаче можем да станем папагали да повтаряме... Няма как през нета за това състояние да станат нещата, потърси опитен колега!

[д-р Тодор Първанов]

И, светът е, наистина нереален. Всеки от нас гради собствен свят, така че, на земята има поне седем милиарда светове.

Приеми го най-после и живей спокойно в твоя свят.

[daniel_petkov]

Реших да приема всичко и мисли ,и чувства и дереализацията, и усещанията и всичко ,и всичко си отиде. За в бъдеще пак възнамерявам да направя така, колкото и да е трудно !

Благодаря, за отговорите и подкрепата!