АлександърТ.А. Добавено Януари 31, 2017 Доклад Share Добавено Януари 31, 2017 интересно !. А имаш ли линк на четиво ? Никога не съм свързавал медитацията директно с физическото състоние .Въпреки че като интегрална цялост , елементите са взаимно зависими .А и медитация при страх ? Това не се ли нарича-- кошмарни сънища ?Винаги съм мислил че медитация без разбиране е нещо друго . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 31, 2017 Доклад Share Добавено Януари 31, 2017 ,,Ако е налице усещане за изпълнен със страх Аз, той ще подхранва собствения нервен генератор и ще променя биохимията му. Това може да провокира негативен цикъл с обратна връзка- колкото по-голяма е биохимичната или структурната промяна, толкова по- голям е и страхът..." ,, Медитацията е състояние на пълна отпуснатост и спойсвие. Ако, един човек дълго време е напрегнат, той свиква с напрежението, то му е неприятно и го плаши, но още повече ще се уплаши пълното му отсъствие спокойствие на медитативното състояние.Ако този страх от спокойствието, не бъде премахнат, то, той остава - така човека ще се плаши и от двете състояния, от напрегнатостта и спокойствието.Да оставим на страна това ,че някои хора никога в живота си не са били истински спокоен и преживяването им е абсолютно непознато, а непознатото плашпи. Веднъж, изпаднах в подобна комична ситуация. Седяхме с клиентката си един срещу друг на офис столове.Помогнах и да се релаксира и когато спокойствието обзе тялото и , нещо неизпитвано от нея, поне от няколко години, тя в желанието си да избяга скочи върху моя стол.Стола се обърна на зад и едва не си строших главата в пода.Жената почна да вика и искаше да избяга.Ако я бях оставил да го направи, сигурно цял живот щеше да я е страх от най-естественото състояние на хората- спокойствието.За това я успокоих и повторихме медитацията.Когато се убеди ,че спокойствието не е страшно се разделихме.Много скоро тя сама медитираше. С две думи - първият път е хубаво, да има някой до вас, не защото може нещо да ви стане, а така, просто за кураж, да не избягате от спокойствието, което скоро не сте изпитвали или дори никога не сте изпитвали. ffqeegqg, Pramatarova, stelyana и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
stelyana Добавено Февруари 1, 2017 Автор Доклад Share Добавено Февруари 1, 2017 преди 11 часа, АлександърТ.А. каза: интересно !. А имаш ли линк на четиво ? Никога не съм свързавал медитацията директно с физическото състоние .Въпреки че като интегрална цялост , елементите са взаимно зависими .А и медитация при страх ? Това не се ли нарича-- кошмарни сънища ?Винаги съм мислил че медитация без разбиране е нещо друго . В поста си съм направила грешка, вместо "откъс" съм написала "отказ" повлияна от работат ми сигурно Всъщност аз снимах книгата, не ми е известно да я има в ел. вариант. Наистина е много интересна. Съдържанието: file:///D:/Downloads/16443108_10202701064165647_192415793_o.jpg Д-р Първанов, напълно Сте прав. Изпитах това чувство на паника по време на медитация преди няколко години и спрях. След като се "събудих" от състоянието изпитвах страхотна изнервеност, глад и не можех да си намеря място. Боря се с тая тревожност повече от 12 години и вече се чувствам почти преборена... Хайде, да не съм крайна, но трудно се държа понякога. Имам от време на време просветления, моменти на покой, но дори и тогава не съм напълно отпусната, защото го приемам като неестествено за мен състояние, което също поражда страх. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 1, 2017 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2017 Това е масово и ординарно преживяване. Когато човек пробра да релаксира, се махат защитните механизми на ума и телесните стягания, което отпушва поддържаната отдолу тревожност. Това не е нито гадно, нито лошо, а е изцяло закономерно и предвидимо. Наблюдаваме го ежечасно в кабинетите си. Ако тревожността е по-слаба, самото пребиваване в нея с променено ментално отношение не след дълго я погасява и човек потъва в медитация/ транс. Когато обаче е по-висока, правим парадоксални методи, рязко сменяме посоката, объркваме човека, вадим го многократно от зоната на комфорт, умишлено се гмуркаме в тревожността и вадим от нея, докато защитите паднат, а зарядът ѝ се изчерпи. Учим и човека сам да работи така със себе си. А съвсем простички методи, които вадят и минимизират тревожността и се правят преди медитация (извън специфичните психотерапевтични техники) са: 1) 90мин. интензивен спорт, 2) след спорта, предизвикващо дишане и едва тогава 3) работа с релаксация/ транс/ медитация/ автохипноза/ йога нидра. Такива ми ти работи... А като обяснение, извън физиологията на адреналина и кортизола: медитацията е поглед отгоре, от позицията на Аза. Това, че е само радост и блаженство, е мит. Любов е, която обаче обхваща и болката и удоволствието поравно и ги синтезира в учене от позицията на душата, на Аза. Лина Коцева, Ивета и stelyana 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
stelyana Добавено Февруари 3, 2017 Автор Доклад Share Добавено Февруари 3, 2017 Вчера, около 16ч., отново получих 3-часов пристъп. Преди да се случи ме болеше врата и реших да се самомасажирам, но ето че пак си "пуснах" тока, така да се изразя. Започнаха едни ел. вълни да преминават по гръбнака и главата, стегна ме слънчевият сплит, охладнях и ме побиха тръпки навсякъде. За страха- да не обяснявам подробно, той ме хваща за гърлото и не пуска. Зави ми се свят, вероятно и кръвното е скочило- заболя ме главата. Разтресох се и очаквах всеки миг, че нещо в мен ще се скъса, но не се... Когато премина почетох малко от Норбеков и се почувствах по- добре: " Лечителите в древния Изток гледат на болестта като на нарушено равновесие между силите на организма. Правилният начин на живот поддържа защитата на нужното ниво, смятат те. Болестта показва, че зашитата някъде е отслабена или разкъсана. Щом се установи причината за пробива и се възстанови балансът, зашитата ще се укрепи и болестта ще се махне. При това от само себе си се подразбира активното участие на болния в процеса на лекуването с мобилизация на всичките му вътрешни — и физически, и душевни, сили. " " И. Сеченов пише, че мисълта е задържано движение. С други думи, мисълта определя готовността на тялото за бъдещо действие. Когато си кажем, че трябва да направим еди-какво си, в организма ни се активизира определена група мускули и постъпва съответното количество хормони, необходимо за реализация на замисъла. Това раздвижване представлява материалната част на мисловния процес. Мисълта е мощен инструмент за въздействие върху организма. Както и емоциите ни. Отдавна е забелязано, че раните на победителя зарастват по-бързо, а потиснатото състояние води до бързо развитие на ужасни заболявания. Да си представим лимон. Веднага усещаме кисел вкус в устата. Да се опитаме мислено да отхапем от лимона. Устата ни се пълни със слюнка. А сега да си въобразим грамаден паяк или скорпион, който пълзи към босия ни крак. Неприятно усещане, нали? Кракът ни неволно се дръпва, побиват ни студени тръпки. Това означава, че организмът ни е хвърлил в кръвта доза адреналин. Нашият организъм ни привежда в състояние на съответствие със ситуацията независимо дали тя е реална, или съществува само в представите ни. " Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
stelyana Добавено Февруари 8, 2017 Автор Доклад Share Добавено Февруари 8, 2017 Какво мислите, или въобще имате ли мнение по въпроса за връзка между паник атаките и блуждаещия нерв? Ето линк: http://www.bowencenter.bg/news-bowen-stimulacya-na-bluzdaeshtya-nerv-drastichno-namalyava-vyzpaleniyata Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 8, 2017 Доклад Share Добавено Февруари 8, 2017 (edited) Активацията на нервус вагус, а оттам деактивация на симпатикотонията и задействане на парасимпатиковото отпускане чрез дълбоко дишане, масаж, юмейхо, боуен, иглотерапия - супер, приветствам с всичките си ръце Вече споменах обаче, че с отверка трудно се развиват гайки, а с каручки не се пресича там, където има нужда от лодки и самолети. В предно мнение в тази същата тема споменах и за хипохондриастичното изместване и хистеричните вторични печалби, удобно търсещи външна причина, задоволяваща вярването "аз съм жертва" и завъртащи всеки наоколо във въртележките си. Няма как вегетативната симптоматика, идваща от обща тревожност и социофобия, няма как хистерично хипохондричните механизми да бъдат трайно разрешени с боуен, масажи и т.н. Те са чудесни методи и дори в някои психотерапевтични школи се включва и масаж и т.н., но само като допълнение на работата по мисленето, характера, разширението на съзнанието и ученето на уроците, дадени от Живота чрез невротичното състояние! Сами по себе си, правени за тревожни състояния, масажите, боуен, иглотерапията, юмейхо и т.н. методи могат да помогнат много както соматопсихично, тоест през тялото да въздействат на психиката, така и през вярата в тях (плацебо), да породят преживявания за подобрение. Уточнявам, че споменавам плацебо и физиотерапевтичните методи само с добри чувства. Също така обаче повтарям, че по отношение на неврозите те се явяват чудесни, но сателитни и спомагателни прийоми, подпомагащи централния метод, работещ с мисленето, характера и мирогледа - психотерапията! Само психотерапията тук може да има трайни успехи, стратегически устойчиво влияние. Редактирано Февруари 8, 2017 от Орлин Баев stelyana и Лина Коцева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
stelyana Добавено Февруари 8, 2017 Автор Доклад Share Добавено Февруари 8, 2017 Благодаря, Орлин, за информацията. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Февруари 8, 2017 Доклад Share Добавено Февруари 8, 2017 преди 11 часа, stelyana каза: Какво мислите, или въобще имате ли мнение по въпроса за връзка между паник атаките и блуждаещия нерв? В допълнение на казаното от Орлин - връзка има дотолкова, че просто блуждаещият нерв има точно обратното влияние върху физиологията на мобилизационните процеси в тялото в сравнение с влиянието на симпатикусовия дял на вегетативната нервна система. Тази мобилизация обикновено наричаме стрес, една от по-бурните изяви на който пък е паниката. Тъй като проявленията на паниката са някаква крайна форма на един дълъг процес, започващ от интерпретацията на действителността, т.е. начинът на мислене, то наистина е безсмислено да се занимаваме с тях. В психотерапията човек се учи как да направи така, че да не се озовава в състояние на мобилизация, т.е. да не се преактивира симпатикусовия дял. Иначе вагуса може да се стимулира с обикновено коремно дишане в продължение на 5-10 минути. Но наистина - без да се промени начинът на мислене, колкото и да диша или да тича на боуен човек, някаква съществена промяна едва ли ще има. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
stelyana Добавено Февруари 9, 2017 Автор Доклад Share Добавено Февруари 9, 2017 Да, наясно съм, че всичко внесено отвън е почти безполезно, ако човек не работи върху мисленето, навиците, характера, убежденията, оценката си... Трябва много работа. Но когато мозъкът вече е познал този път на реакция- паниката и всичките й "прекрасни" телесни изживявания, се чудя, дали няма ефективна техника поне за смекчаване на проявленията й в хода на работа по същността?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 9, 2017 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2017 Има дишания, има ТЕС, има лечебни кодове, има умение за медитация, тоест за автохипноза, придобито отначало чрез редовната практика на водени медитации/ хипноза, има спорт, на базата на който се правят тези помощни техники. Има кундалини йога, в която пряко се утилизират, прихващат и обичат, насочват и с благодарност оценяват вегетативните прояви. Има най-простички утвърждения, които когато са свързани с дълбока вяра в тях, вършат чудеса... stelyana 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Февруари 9, 2017 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2017 Току-що, stelyana каза: Но когато мозъкът вече е познал този път на реакция- паниката и всичките й "прекрасни" телесни изживявания, се чудя, дали няма ефективна техника поне за смекчаване на проявленията й в хода на работа по същността?! Техники бол. Една от най-ефективните, която знам и работи безотказно е държането с две ръце за ушите в поза полуклек. Ако можеш да опишеш поне 3 аргумента защо ти е да "смекчаваш проявленията", ще ти обясня защо горната техника е една от най-мощните. Да ме прощават колегите, че я издадох публично в нета... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
stelyana Добавено Февруари 9, 2017 Автор Доклад Share Добавено Февруари 9, 2017 Първо, че са ужасно неприятни. Всеки път ме изненадват с акцента си, понякога са насочени силно в слънчевия сплит и сърцето, понякога в гърлото и тила, трети път в главата- тогава вдигам и кръвно, друг път се треса от студ... Много, много... Страх ме е от усещанията. Чувствам, че тялото не може да побере всичката тая енергия, която се гъне в мен. Все нещо ще се скъса, счупи или пукне. Искам да съм силна, а това е моята слабост, по-скоро проявление на моята слабост. Ядосва ме, че й се поддавам. Разбирам, че е част от съзнанието, че не е цялото ми същество, но по време на атака заграбва всяка моя клетка. Не мога така. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Февруари 9, 2017 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2017 преди 9 часа, stelyana каза: Първо, че са ужасно неприятни. Не думай! Та целия този форум, цялата практика на десетки терапевти съществува именно, защото са неприятни. Не казваш нищо ново, но това не означава, че не те разбирам. Неприятно е, наистина, но ако нюанса на неприятното е, че е дошло да те тормози... лошо! Би следвало да е гориво, катализатор за промяна - генерална личностна промяна. преди 9 часа, stelyana каза: Всеки път ме изненадват Не е вярно. Правиш си ги сама. Защо ги правиш? - защо кризите ти остават най-убедителен способ за комуникация със света, с някого или с всички в ежедневието ти? преди 9 часа, stelyana каза: Все нещо ще се скъса, счупи или пукне. Кое, какво и кога? - ако няма конкретика, си остава волно съчинение. Или просто някаква мисъл. преди 9 часа, stelyana каза: Искам да съм силна Щанги ли ще вдигаш, член на група за банкови обири ли ще ставаш... Какво ще я правиш тази сила? преди 9 часа, stelyana каза: Ядосва ме, че й се поддавам. Да го е яд човек на себе си е едно от най-големите и дръзки чувства, които човек може да възпита у себе си. Браво, поздравления! преди 9 часа, stelyana каза: по време на атака заграбва всяка моя клетка. Не мога така. 100 трилиона клетки!!! Можеш ли да си ги представиш? Аз не мога, а и все още не съм срещнал някого, който да може да си представи 100 трилиона единици каквото и да е било. Следователно не ти вярвам. Ами ако остава 1 клетка? - някъде горе в лявото ухо? И искаш да кажеш, че наистина "не можеш така"? - не можеш да застанеш в полуклек, хванала се за ушите? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
stelyana Добавено Февруари 10, 2017 Автор Доклад Share Добавено Февруари 10, 2017 Георги, благодаря много за написаното, посмях се от сърце. Знам, че съм поредната от многото, но така го чувствам, така мога да го обясня. В моята камбанария аз си бия камбаната. Определено не мога да го усетя като катализатор на промяна, все още не... Това трябва да е някаква зла шега на подсъзнанието или ограниченото съзнание е неспособно да сметне 2 и 2. Начинът ми на общуване със света, откакто се помня, е един- страх. Осъзнавам го и го разбирам. Опитвам се да се успокоя, говоря си, но чувствата заучено извират от познатата посока. Страхът е убежище. Дори имам няколко стиха, които съм писала преди години. Ако ти се чете, ги споделям: https://otkrovenia.com/bg/stihove/imam-demon https://otkrovenia.com/bg/stihove/myrtvi-parcheta Волното ми съчинение е свързано със субективното усещане. Чувствам, че нервите и мускулите са стегнати, в същото време тръпнат, движат се, минава ток по тях и междувременно в останалото пространство циркулира енергия, която е много, за да се побере в границите на тялото и ума. Не ми обясни как работи техниката. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Февруари 11, 2017 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2017 Страхът е като майчината утроба - поставени сме в тясно пространство, на тъмно, не можем да разберем нищо за същността на света, но пъпната връв ни дава илюзорна сигурност, връзка с чувството за самосъхранение и фантазията, че това е най- доброто за нас. Искаме или не, хубавото е, че всичко все някога свършва, с процесът на "раждането". С вик, рев и болка сме длъжни да продължим напред. Преходите са неизбежни. Въпросът е кога ще си позволим да отрежем пъпната връв свързваща ни със страха. Ако не знаем как и не се доверим на някой да ни помогне, може дълго да стоим вкопчени в старото и да се фокусираме върхи нищо не значещи усещания. Тялото е просто една опаковка, носител на голямата сила, която го движи. Когато човек се откаже да работи със силата и повярва, че опаковката е движеща, всичко се обърква. Преходите се случват, когато животът ни сблъска с нещо, за което нямаме умения, подходяща гледна точка или емоция, с която никога не сме работили. Обикновено, тогава се ражда личността. Тялото, обаче е толкова заето да крещи, реве и вика вместо нея, че често отлага раждането на личността с години. Орлин Баев, ffqeegqg, stelyana и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 11, 2017 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2017 Единствено сляпото прилагане на техники работи само при слаба тревожност - това ми говори опитът. За да се получи устойчив в стратегически план резултат, е нужно да се видят и осъзнаят някои взаимовръзки, въз основа на които се предопределя посока. Иначе, без такова осъзнаване, свързване на характерови, симптоматични, поведенчески и социални "точки", техниките се превръщат в замазване, подобно приема на транквилант - така ползвани, имат временно облекчаващо въздействие, но дълбоко променящо никакво. Дори има групи със заглавие "методи и техники за справяне с тревожността" във фейсбук, но са ползвани предимно за безкраен рев от позицията на крайно неразбиране и видите ли, как и тази техника не махна шиб..то нещо... Лина Коцева и stelyana 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
stelyana Добавено Февруари 11, 2017 Автор Доклад Share Добавено Февруари 11, 2017 Здравейте, При мен има нещо дълбоко, още като дете имах често страховити сънища, невъзможност просто да се забавлявам, както е типично за едно дете. Постоянно бях обременена от мисли, дали мама и татко за здрави, дали се разбират и обичат, дали съм добро дете и каква съм в очите им. С възрастта обектите ми на страх и тревожност просто се сменяха или трупаха. И това помнене на всичко с дребнички детайли е допълнително затормозяващо. Иска ми се един ден да се събудя и да съм забравила миналото, да започна наново. Толкова съм чувствителна, че ми трябва едно изрчение от някоя сълзлива история, за да се разплача или да настръхне всяка фибра в мен. Такъв ми е характерът, генът... знам ли. Тази чувствителност, тревожост, деликатност и тези подобни се проявяват в нервите. Така ме стяга, че имам усещането, че всичко ми е дръпнато назад към гръбнака. Спомням си като дете, когато прекалявах със сладкото, усещах странна чувствителност в ухото... Всеки страх ме пробождаше в стомаха. Там си имам една торба, пълна с тях. Сега след появата на детето положението е нетърпимо, имах доста тежко раждане. Явно стресът се е понатрупал и е стигнал критичната си точка. Искам да започна от някъде, примерно да не мисля за утре, другата седмица, другият месец, да живея тук и сега, за да няма тревога за бъдещето. Да се радвам на това, което е сега, защото нали то е всичко, което имаме. А аз все бързам, все бягам от нещо. Не умея да се отпусна. Има някакъв напредък все пак, преди просто знаех, че не се чувствам добре, а сега ми е известно защо е така... Страхлива съм. Благодаря на всички за думите и съветите ви. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
M.Nickolov Добавено Февруари 12, 2017 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2017 преди 4 часа, stelyana каза: Здравейте, При мен има нещо дълбоко, още като дете имах често страховити сънища, невъзможност просто да се забавлявам, както е типично за едно дете. Постоянно бях обременена от мисли, дали мама и татко за здрави, дали се разбират и обичат, дали съм добро дете и каква съм в очите им. С възрастта обектите ми на страх и тревожност просто се сменяха или трупаха. И това помнене на всичко с дребнички детайли е допълнително затормозяващо. Иска ми се един ден да се събудя и да съм забравила миналото, да започна наново. Толкова съм чувствителна, че ми трябва едно изрчение от някоя сълзлива история, за да се разплача или да настръхне всяка фибра в мен. Такъв ми е характерът, генът... знам ли. Тази чувствителност, тревожост, деликатност и тези подобни се проявяват в нервите. Така ме стяга, че имам усещането, че всичко ми е дръпнато назад към гръбнака. Спомням си като дете, когато прекалявах със сладкото, усещах странна чувствителност в ухото... Всеки страх ме пробождаше в стомаха. Там си имам една торба, пълна с тях. Сега след появата на детето положението е нетърпимо, имах доста тежко раждане. Явно стресът се е понатрупал и е стигнал критичната си точка. Искам да започна от някъде, примерно да не мисля за утре, другата седмица, другият месец, да живея тук и сега, за да няма тревога за бъдещето. Да се радвам на това, което е сега, защото нали то е всичко, което имаме. А аз все бързам, все бягам от нещо. Не умея да се отпусна. Има някакъв напредък все пак, преди просто знаех, че не се чувствам добре, а сега ми е известно защо е така... Страхлива съм. Благодаря на всички за думите и съветите ви. "Такъв ми е характерът, генът... знам ли." - От личен опит мога да ти кажа, че е от мисленето което в последствие изгражда характера. Но за щастие можем да избираме за какво да мислим, включително да се мислим за смели, силни, уверени и т.н . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
stelyana Добавено Февруари 12, 2017 Автор Доклад Share Добавено Февруари 12, 2017 Положителното мислене, мен лично, много ме натоварва, пробвала съм я тая техника, и с утвържденията. Как да мисля положително, когато чувствата, емоциите не кореспондират с него? Чувствата нали са някъде по-дълбко? Дали са се получили от мисловния модел, не знам. Дали човек няма някаква подсъзнателна матрица и по нея да се себеусеща, не знам. Дали от неразбиране на света, на себе си се е получила тая какафония, не знам. С мисли не мога да достигна до чувстването. Или не знам как. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Февруари 12, 2017 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2017 (edited) Чувствата са следствие на мислите, това е психологичния факт, не е обратното. Няма чувство, ако няма мисъл. Преди тях стои усещането. Когато човек твърде дълго се плаши от усещанията на тялото си, вече няма конкретна мисъл, те стават автоматични и затова се вярва, че страхът идва изневиделица или е постоянно там. Страхът е чувство, което е продукт на отношението ни към себе си и живота, а то пък е продукт от мисли за себе си и живота, които в ранните ни години дори не са били наши. С две думи, научени сме да мислим негативно, и това ни носи тревожност и произвежда чувството страх. Една гледка, най - обикновена гледка, може да бъде облечена от различните хора през различни мисли и да произведе различно чувство у всеки. И тук гледката няма нищо общо с чувството което ще изпита всеки, то зависи от мислите, които ще минат през главата му докато я гледа. Техниката за позитивното мислене е повърхностна, тя не работи, когато няма разбиране за нея и когато не е свързана с промяната на вярванията на човека. Едва след като стигна до осъзнаването от къде идва вярването ми, че съм слаба, неможеща да променям света си и трябва просто да се пазя от него, мога да си помогна с техниката, за да се доближа до чувството за смелост. Другият вариант е пряката конфронтация. В продължение на няколко срещи, се опитвахме с клиентка да обърнем "не мога да правя кардио 15 мин, защото сърцето ми ще гръмне и това е ужасно, мога да умра" в "мога да правя кардио 15 мин и се чувствам чудесно след това" Разбира се фокуса върху кардиото нямаше нищо общо със самото кардио, а с преодоляване на съпротивата, която тя имаше към промяната. Дълбоката и вяра в "болна съм и не мога да се оправя". На поредната среща се разбрахме, че или тя до следващата среща ще е проверила 5 пъти как ще умре след 15 мин кардио или двете отиваме във фитнеса и аз ще наблюдавам нейната смърт на веларгометъра, на моя отговорност. Притисната по този начин тя нямаше на къде да бяга, желанието и за справяне беше голямо, просто съпротивата и пречеше. След тази седмица пауза, тя направи стъпките и нейното подобряване се случи. Излизането и от състоянието на тежки симптоми и тревожност, се случи, не защото видя че няма да умре на кардиото, а защото преодоляването на съпротивата през тялото моментално смъкна и съпротивата в промяната на мисленето. След няколко срещи, тя приключи с тревожността, но изгуби 2 месеца терапия във вайкане. А преди това 6 години в ходене по лекари, които бяха вкоренили и затвърдили вярването и че е болна. Няма как да се обърне мисленето ти , докато не се случи скъсването с вярването, което поддържа модела на тревожност. Редактирано Февруари 12, 2017 от Диляна Колева АлександърТ.А., ffqeegqg, Лина Коцева и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
stelyana Добавено Февруари 12, 2017 Автор Доклад Share Добавено Февруари 12, 2017 Разбирам какво ми обяснявате, особено извън пристъп, но аз всеки ден имам симптоми с различна интензивност и страхът не е следствие, страхът е симптом. Днес, примерно, бяхме на гости и когато седнахме около масата да вечеряме, започна да ми прилошава... докоснах кожата на врата, защото усетих стягане, и всичко беше изтръпнало, нямах сетивност, а органите ми се държаха като полудели, неврозата на слънчевия сплит се изостри до краен предел. Опитах се, наистина, с цялата ми воля, да не обръщам внимание, да не давам оценка на усещанията си в тялото, да участвам в живота на компанията въпреки всичко... Повярвайте, че човек, който не го е усещал, хабер няма за какво става дума. Отнякъде трябва да произведеш от себе си друго съзнание, което остава стабилно в такъв момент. Самият ти си страх, той не е кофти бонус. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Февруари 13, 2017 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2017 (edited) Не , имаш само идея за какво ти говорят .Разбира шивача и за това дрехите му се получават ...Защо стават катастрофи при заслепяване ? Защото силната светлина изненадва и по този начин отнема способноста за расъждение .Фаровете са блеснали и не можеш да отместиш вниманието от тях , за няколко фатални секунди .За това трябва подготовка .Да се приготвиш да гледаш в страни .Да повярваш , че можеш .Нали и други са го правили .Да повярваш че в страни има още много неща за виждане .Да се приготвиш за тях ,да ги търсиш .Да се приготвиш да внимаваш в страни от познатото обсебващо ...То не те интересува . Нали ? Ако вярвах на страха от заслепяване , щях ли да шофирам нощно време Цитат Страх ме е от усещанията. Чувствам, че тялото не може да побере всичката тая енергия, която се гъне в мен. Все нещо ще се скъса, счупи или пукне. Аз бих се радвал че до сега тялото ми е побирало тази ,,енергия" и се е справяло чудесно .Въпреки че не съм му вярвал . Редактирано Февруари 13, 2017 от АлександърТ.А. stelyana 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Февруари 13, 2017 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2017 В 10.02.2017 г. at 14:10, stelyana каза: Не ми обясни как работи техниката. То аз лесно ще обясня. Ще ми се обаче, от позицията на опита, който имаш вече с нея (предполагам?) - да ни обясниш какво се променя, когато я правиш. Поезията ти е хубава - продължавай да пишеш и да споделяш - това е чудесно! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 13, 2017 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2017 ,,,Опитах се, наистина, с цялата ми воля, да не обръщам внимание, да не давам оценка на усещанията си в тялото, да участвам в живота на компанията въпреки всичко.. ,, При следваща такава ситуация, ставаш, вземаш лист хартия и записваш всичко което мисли6 в момента. Мисъл по мисъл.Ако има и картини-описва6 и тях.Може да са и два- три листа. После ги пусни тук. stelyana 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.