Неврологични проблеми?

[stelyana]

Здравейте. Не съм сигурна къде точно във форума е по-правилно да отнеса проблема си. На почти 29 години съм. Имам си един добър букет от неврологични симптоми. Според мен всичко започна от появата на мигрена с аура, когато бях на 16 години. Всеки пристъп оставяше в мен все нови симптоми. Започна една силна умора в цялото тяло, липса на тонус, чувствах тялото си тежко. Вероятно обясненията ми ще ви се сторят странни, но не знам как по друг начин да ги обясня. Усещам все  едно всички нерви по тялото ми са оголени, могат да предизвикат пристъп силен шум, ярка светлина, вибрациите от двигателя на автомобил, когато се возя в него...  Не понасям вибрации, примерно ако се опра на пералната машина докато работи, сякаш ток минава по нервите ми и ме удря в главата.Въобще трудно се живее с всичко това. Пристъпите, които получавам най-общо се изразяват в това- започва едно много силно стягане на нервите в главата /така мога да го опиша/, прилошава ми силно, с чувство, че ще загубя съзнание, стяга се и слънчевият ми сплит и ми се гади силно. Всички нерви по гръбнайка стават особено чувствителни, не мога да завъртам главата си, а въртенето на торса и главата предизвиква също гадене. Започва сърцебиене, изтръпване на различни части на тялото, става ми студено, понякога вдигам и кръвно. Стяга ме много в тила, променя се дори вкуса в устата ми, съответно ме облива и чувство на паника и страх. Всичко изглежда като паник атака, но симптомите ми са постоянни, имам предвид, че няма момент, в който да не усещам някакъв такъв нервен дискомфорт, просто понякога има силни кризи, в които си  мисля, че ще получа мозъчен или сърдечен удар. Когато се разболея, например грип, стомашно неразположение или бъбречно първо се включва тази свръхактивност на нервната ми система. Не мога дори да пъхна клечка в ушния си канал, малко след това започва тази свръхреакцията на нервите... Стяга ме гърлото и не мога да преглъщам. Всичко се усилва, понеже не зная какво точно ми има, кое е първопричината. През всички тези години никой не ми помогна. Преди близо 7 месеца родих и нещата съвсем се влошиха, няма ден, в който да не се чувствам ужасно. От много четене на симптоми и болести още повече се разстройвам и симтомите се усилват. Много съм впечатлителна и веднага мога да получа усещанията на някоя болест, за която съм чела. През годините са ми правили доста образни изследвания, през 2013г. ЯМР според лекарите не показа нищо притеснително. Правено ми е ЕМГ на нервите на гръбнака- увредени са доста от тях, но не толкова, че да имам такива усещания. Един от невролозите ме изпрати на ревматолог за изключване на системно заболяване- нямам такова. Ходила съм на психиатър и на психотерапевт. Изпих доста антидепресанти, но положението се влошаваше от тях. Преди няколко дни ми направиха ЕЕГ, според неролога няма място за притеснения, някои от вълните са по-интензивни. Не мога точно да опиша всичко, което чувствам, но вече не се издържа. дори въртенето на главата може да предизвика пристъп. Понякога имам чувството, че кожата ми пари, но когато измеря температура, нямам такава. Най-общо нервите ми не са на себе си. Ужасно стегнати по цялото тяло, тръпнещи, парещи с акцент във врата, главата и слънчевия сплит. Дали е възможно тази мигрена да е създала някакви нарушения в дейността на мозъка не знам, а и няма кой да ми каже точно. Чувствам се обречена... Изследвах кортизол от слюнка, оказа се, че е нисък, сутрин когато трябва да е в пика си, при мен е в долна граница, по обед леко се покачва, после пак е в долна граница, което говори за умора на жлезата. Не знам как да си помогна.

Извинете, вероятно постът ми е доста объркващ... Благодаря за отделеното време. 

[д-р Тодор Първанов]

Кортизола-ендокринолог видя ли го и какво мисли по този резултат?Въпроса е,че и високия- на горна граница кортизол може да даде част от оплакванията, но и ниския може да сто зад част от тях.

Подчертавам, само част от тях.

Редактирано Януари 25, 2017 от д-р Тодор Първанов

[stelyana]

Не, изследването аз си го назначих, коментирано е с доста запознат човек, който не е лекар. И аз съм на мнение, че тоя кортизол е малко парче от пъзела. 

[д-р Тодор Първанов]

Консултирай се тогава, бих ти препоръчал Катя Тодорова.

[stelyana]

Благодаря. А нещо друго може ли да ми кажете, поне някаква насока? Съзнанието ми отчаяно се нуждае от отговори, за да се успокои... 

[stelyana]

Откривам в себе си състояния на психоза някаква, нещо като тревожно разстройство... В миналото имах доста тежки моменти, като раздяла с родителите ми, когато бях на 13г., сексуално посеателство, което тогава не осъзнавах, но с времето ми се изясни и изпитах отвращение, но не към другата страна, а към себе си. Никога не се приемах такава каквато съм. Смятах се за различна, такава която никъде не се вписва, не обичах вниманието да е насочено към мен. Въртях се в капана на много мисли, трудно общувах, заеквах... Избягвах общуването. Спомените ми са много емоционално наситени. Лесно се обиждам и засягам... особено ми е болезнено това "какво ли искаше да каже..?!" или "какво ли си е помислил/а...?!".

Емоциите ми предизвикват и телесни усещания, плачлива съм. Другото, което много ми тежи е бързата смяна на състоянията ми, в рамките на ден мога да прелея в цялата гама от чувства- в един момент съм уверена, в друг уплашена, в трети несигурна и объркана... и всичко това е само в главата, промяната не се е провокирала от нещо случило се в този ден. Аз си го обяснявам с релсите, по които се движи влак, мозъкът сменя автоматично направлението си /релсите/ с това /тези/ на страха, на обречеността, на сигурността и т. н. И трудно мога да се намеря в тази изменчивост и несигурност. 

Като прибавя и телесните усещания, ще полудея, ако не съм полудяла. Импулсите по нервите ги чувствам като ток. Ако ме боли примерно стомаха, сигналът за болка или интерпретацията за болка на мозъка е странна... Изпитвам стягане в главата, страх, сърцебиене, свръхчувствителност на кожата, усещане за ток по нервите. Като че ли всяко състояние на промяна в усещанията на тялото /болка/ на мозъка му идва в повече, получава се една каскада от симптоми.

Д-р Първанов, какво мислите?

[д-р Тодор Първанов]

Диди има много постове адресирани към хора с ниска самооценка.Прочети ги, за тебе са .

[stelyana]

Ще го направя. А може ли да се касае за личностово разстройство?

[д-р Тодор Първанов]

Нима хората с такъв проблем са с висока самооценка?

[stelyana]

Не казвам това, но като че ли конкретната възможна диагноза би ми помогнала...

[д-р Тодор Първанов]

Няма диагноза, не сте луда и това е.

[stelyana]

Простете, докторе, но доста сте пестелив. Предложете нещо от Вас за справяне и помощ, моля.

[д-р Тодор Първанов]

Да повтарям Диди ли трябва?

Постовете и по темата са толкова изчерпателни, че нищо не мога да добавя.

[Орлин Баев]

Виж това мнение. Разликите са външни, а психичните наличности и движения са идентични. 

Не мисля, че проблемите ти са неврологични. Над нервната, ендокринната и имунната системи стои една царица - психиката. Ако кажа, че тя е на микрон разстояние от нервната, това ще е само маниер на говорене, защото всъщност тя задвижва невралните процеси пряко, въплътена, отелесена е в нея. Когато се научиш първо, да виждаш ставащото не като лошичкото и гадничкото, а ти като жертва, а като насочващ те фар към пълнота от себепознание, сила, обич и хармония, тогава, второ, можеш с благодарност да промениш отбягващото поведение в предизвикващо. Така се премахва изтласкването на сега капсулираните дълбоки страхове, към които симптомите (реакцията на вибрациите) сочат, измествайки вниманието в хипохондриастични фиксации. Това изместване отпада все повече, дълбоките страхове стават все по-видни и работата с тях все по-активна, съзнателна и любяща, тъй като започват като гориво да се топят в огъня на самоувереността ти. Повече тук няма какво да кажа  -терапевтът ти ще ти каже. Само добавям: въртиш ли се хистерично в защита на илюзорни печалби, няма как да се получи. Първо, ясно се виждат тези печалби и придобоваш смелостта да задоволяваш добрите намерения в основата им вече по адаптивни начини. Отричаш ли хистерично, чакаш ли само на терапевта си, не става. Иска се смелост, кооперация освен на външния терапевт и на терапевта в теб, на душата ти (която си ти), спуснала състоянието ти с учебна цел! 

Хвърли едно око на думите на Саша, която измина огромен път за немного време:

Здравейте,
Иска ми се да развенчая една от големите заблуди на тревожното състояние. Никой и нищо не помага реално, ако нямаме силна мотивация за справяне. Отговорността за справянето си е само и единствено на всеки от нас. Разбира се, ако имаме мотивация, можем да потърсим помощ и подкрепа, защото понякога е трудно. Без лична мотивация, обаче няма как да се справим. Всяка терапия, без нея, е безсмислена. Терапевтът може да покаже посоката, но няма как да извърви пътя вместо всеки от нас. Това е път, който не свършва със справянето. Без мотивация няма как. Саша

Редактирано Януари 29, 2017 от Орлин Баев

[Орлин Баев]

Понеже видях, че си писала за кундалини и преживяваното от теб: има пряка връзка, да. Забелязал съм го при повечето си пациенти. Кундалини може простичко да се нарече "Силата на разширяващото се съзнание". Тоест, към такова разширяване те бута тревожността ти, а вегетативните/ неврални преживявания са просто добри и насочващи към това разширяване симптоми. Да, променяш отношението си към тях и виждаш накъде сочат. Иначе прекаленото фиксиране в тях те кара от сочещия пръст да не виждаш слънцето на уроците и духа си! 

Виж тук:

- Психотерапия и духовност

- Любовта, Мъдростта и Истината в психотерапията

- Безжалостна любов

- Всемирно бяло братство и психотерапия

- Невроза и духовност (Роберто Асаджиоли)

Мисля, че имах още текстове за кундалини и тревожните състояния, но не ми изскачат нещо.

Имам и клипове по темата - по-късно ще сложа линкове.

[stelyana]

Благодаря, г-н Баев. Прочетох какво Сте написали, а след малко, ще направя това и с линковете. Каво нещо е психиката обаче, от написаното усетих една приятна топлина в слънчевия сплит. Проблемите при мен са натрупани много, още от ранна детска възраст, което ще затрудни процеса на възстановяване, но Вие ми давате надежда.

Благодаря Ви още веднъж. 

 

Прочетох Ваши материали за мускулните брони, аз определено имам такива, усещам я тая перманентна стегнатост в тялото, особено в тила, слънчевия сплит и таза. Когато се опитвам да спортувам си е жива мъка, боли ме всичко с усещане за разкъсване. 

 

Показахте ми път, ще го последвам.

[stelyana]

Забелязала съм и още нещо в поведението си... Примерно, когато съм в компания и се обсъжда някаква тема в главата ми коментарите са аргументирани, добре построени, но някакъв пусти филтър на съзнанието не смее да ги сподели с хората. Не казвам нищо или просто кимам съгласявайки се с друго менение, но не защото нямам такова, напротив, ако ми дадете лист и химикал ще бъда изчерпателна... Поставям си някакви граници, а това акумулира страшно напрежение в мен, прибавете много такива случаи през годините и готово ви разстройство. Обаче аз спирачки поставям и в други аспекти в живота си, което ме води на мисълта, че атакие се появиха дори доста късно, имайки предвид, че винаги съм била такава, тоест има и някаква силна издържливост в мен.

Страх, нали, но не знам защо ги има тия бариери ума, разбирам ги и тази нощ в разговор отворих уста и споделих гледната си точка с познати... Усетих сила, дори стойката ми се промени. 

Редактирано Януари 29, 2017 от stelyana
,

[Орлин Баев]

Говориш за лек социален страх, който също е част от букета от тревожност, която всъщност имаш да решаваш. Защото неврологично и телесно си здрава, каквото и да твърди изместващата вниманието ти хипохондриаза. Сега ти предстои съзнателно да промениш фокуса си в благодарна преработка на базисни убеждения и страхове, която те прави живеещ силно и смислено човек. Тогава симптомите отшумяват, защото са си свършили работата - но, не ги борим, а им благодарим от сърце. По-долу слагам извадка от моя статия на темата за кундалини и тревожността:

Иска ми се малко по-описателно, приземено и преживелищно, не толкова през теорията, а през практиката и личния ми опит, да се спра на връзката между някои невротични състояния и симптоми и повика на безкрая към синхрон с една по-цялостна, да я наречем духовна визия, начин на живот, разбиране и съзнателност. Например, паническите атаки, дереализацията, деперсонализацията, "стягането" в гърдите и т.н. и т.н… Преди време преживявах силна социална тревожност, дълбоко свързана с говорната ми специфика - заеквах почти до невъзможност за говорене. Всеки път, когато ми се наложеше да кажа дори и дума пред някого, тялото ми мощно се сковаваше. Коремът ставаше "на топка", дишането плитко гръдно и учестено, в гърлото сякаш засядаше буца, налягането мощно се покачваше към главата. Почти неизменно, заедно с всички други симптоми, получавах силна дереализация и деперсонализация. Сякаш всичко ставаше като в мъгла, като насън, виждах хората пред мен като през тунел, а всичко наоколо бе размазано. Чувах заекващия си, силно накъсан глас, борещ се с всяка фонема, сякаш от метри разстояние - отстрани. Опитвах се да кажа една - две думи, докато сякаш не бях в тялото си. Да, можех да мръдна частите му, но усещането е сякаш си настрани, отгоре и извън него. Понякога се получаваше и едно усещане, сякаш твърдата реалност се размива, стените се накланят и ... сякаш всеки миг щях да падна и се изложа. Това падане никога не се случваше, но субективното усещане бе за едно вътрешно люлеене, разминаване между възприятията и консенсуса за реалност. Съответно гърдите притискаха, като че трудно си поемах въздух. Нерядко тревожността ми, особено когато трябваше да застана пред повече от един човек, стигаше до ситуативна паническа атака. Имал съм хиляди такива през тридесетте си години на пелтечещо съществуване. Докато получавах тези п.а., в тялото започваше вътрешен тремор. По-скоро вибрация, отколкото външно треперене. Пресичаха ме мощни вълни, преживявани като насочено движение на енергия отдолу нагоре. Понякога в ушите се появяваше специфично съскане, а в тялото освен фината вибрация и едно усещане за клатене - напред назад или покрай оста на гръбнака, наляво - надясно. Това клатене дори ставаше видимо, ако се вгледаше човек. Разбира се, на никого, освен на мен самия, не му пукаше за това и не го забелязваше...

Самите физически симптоми мен самия никога не са ме плашели. Защото през практиката си на дишане, оттегляне на сетивата във вътрепсихичната феноменалност (пратяхара), дхарана (фокусиране), съзерцание (дхияна), хиляди пъти съм предизвиквал същите телесни случвания. Същото оттегляне на сетивата навътре, еднонасочена фокусираност, промяна в зрителното възприятие, вибрации (парестезии), дереализация и деперонализация, съскане в ушите, люшкане, промяна на перцепцията за реалност (транс), спиране на ума и т.н. Всички тези преживявания някои наричат "кундалини синдром" - когато са видяни през призмата на преживяване на тревожно състояние... При йога методологията обаче, тези случвания са желани, търсени и преживявани с благодарната умствена настройка на разширяване спектъра на съзнанието. Тук някои ги именуват не синдром, а "Кундалини ефект"! Тоест, реакция на задвижването на психодуховната, основна либидна енергия: кундалини шакти. В йога се твърди, че тази базисна сила, виря, се преобразува до духовна, оджас, благодарение на усилията по трансформация, свързани с психодховното разширяване на съзнанието. В даоската йога същата сила се нарича дзин, а в трансформиран, духовен вид, шън... 

Горните разсъждения естествено ме водят до заключението, че събудените през неврозата преживявания биха могли да бъдат видени и като повик за разширяване на съзнанието! Събуденият "Кундалини синдром" се преформулира като "Кундалини ефект" (виря, дзин) а оттам идва и назрялата необходимост от съзнателно "догонване" на този ефект от страна на цялостното разбиране и личност и метаморфозирането му до духовна опитност (оджас, шън)! 

Горното заключение по никакъв начин не оспорва невронаучните, когнитивно - поведенческите и аналитични факти и хипотези. Просто ги допълва, надхвърля, надстроява и обогатява с една различна, по-цялостна позиция на разбиране! 

 

След две и половина десетилетия преживяване на вътрешни катаклизми, реших да променя нещата. Имах дълъг опит в медитацията, но когато ми се наложеше да имам социална и речева изява, тревожността експлоадираше като озъбен рев на хищник... Започнах да се анализирам, да работя с мисленето си, Но, преди всичко, да се предизвиквам поведенчески. Правех всичко най-вече интуитивно, сам, без външна терапевтична помощ, далеч по-слабо структурирано в сравнение с начините, по които се води през коя да е психотерапевтична модалност. За сметка на това обаче имах огромна мотивация, неотклонно намерение, търпелива последователност. Всеки път, когато се поставях в предизвикваща ме ситуация, подсъзнанието ми буквално се сблъскваше със смъртта. Реално не умирах, да. Но се сблъсквах с ужаса от смъртта. Защото старите мозъчни структури, продуциращи страха, не правеха разлика между социалната ситуация и реалната заплаха. Съзнателно се само - поставях в предизвикващи ме ситуации почти ежедневно и ежедневно... "умирах". След всяка подобна ситуация, буквално приемана от мен за излагане, но и действаща през научно проучения механизъм на излагане на стимули и превенция на отговор (exposure and response prevention), попадах за няколко дни в "черната нощ на душата", депресирах се жестоко. Но и все по-бързо излизах, с помощта и на анализа, но преди всичко на допира до духа си, който имах от опита си в медитацията. Постепенно ситуацията се промени - поведенческите методи систематична десензитизация и наводняване се оказаха най-важни! Важни, но практикувани на фона на една дълбока вътрешна стабилност, криеща се зад външната социална уязвимост. Стабилност, разкрита в годините опит в съзерцанието. На практика, поведенческото ми предизвикване, подкрепено от анализ, служеше само като стимул за съединяване на тази дълбока вътрешна опитност, със социалната ми персона и характерова, социално обусловена структура... Отне ми няколко години, но тези години промениха живота ми. Отключиха се потенциал, творчество и фина радост, които извираха и извират от дълбочината на вътрешната ми свобода.

 

Имаме пряка и двустранно зависима, двупосочно действаща корелация. От една страна, предизвиканите чрез психотелесни (йога и др.) практики преживявания, отключват непреработени маладаптивни когниции (комплекси, базисни схеми, програми) и невротизират. От друга страна, самите дезадаптивни, невротични базисни схеми/програми провокират телесни симптоми, аналогични на преживяванията при психофизиологичните практики на системите за разгръщане на човешкия потенциал. Такава корелация се наблюдава само когато системите за работа с потенциала работят на принципа отдолу - нагоре, bottom up. За bottom up и top down (отгоре - надолу) принципите на работа при практика на медитация говоря в тази си статия (в средата и): http://orlinbaev.blogspot.com/2008/04/blog-post_5873.html

 Ще разгледам корелацията и от двете и страни. Когато психофизиологичните практики извадят "на бял свят" комплекси, то преработката им чрез методите на психотерапията разрешава стремежите на търсача вече да бъдат прехвърлени на друга плоскост. Правените практики се превръщат единствено в катализатор на разгръщането на духа. С времето по-ниските, форсиращи и катализиращи нива на практиката стават излишни, като тя се превръща в top down, отгоре надолу случване. Потенциалът, безкраят сам разгръща себе си в носителите си: интуиция, ум, чувства, тяло, енергия и действия. В такъв случай, събудените чрез практиките тревожни програми всъщност стимулират вървящия по пътя (на дело няма път и вървене, а състояние на съзнанието, но метафората е такава) да преобразува събудените трудности освен чрез методите на ума (стандартната психотерапия) и чрез пълносъзнателното присъствие на безкрая си (т.н. медитация, съзерцание), тоест в хода на това преобразуване, да намери Себе си!

 

 Когато маладаптивните базисни вярвания събудят когнитивен дисонанс и причинят тревожност, водеща до физиологични симптоми, тогава се случва следното. Ако разбудените комплекси са слаби, човекът сам или с помощта на специалист по ментално здраве ги преработва чрез средствата на ортодоксалната психотерапия или чрез методи за самопомощ. Самите усилия да го направи, както вече споменах, събуждат в него духовни качества, независимо дали самият човек го разбира и съзнателно ги нарича такива. Когато обаче дезадаптивната психодинамика, травми и въобще, невротичност, имат по-дълбоки и силни характерови "корени", тогава не само, че личните усилия по самопомощ, но и конвенционалните психотерапевтични методи, прилагани от специалист, се провалят в опитите за помощ. Тогава идват на ход две възможности. Или цял живот прием на психофармация, която замазва, но не разрешава "подводните" характерови проблеми (а често дори и въпросното замазване не успява да постигне), или цялостна характерова преработка и личностов растеж (пак казано само като метафора) чрез методи, надхвърлящи плоскостта, от която проблемите са създавани. Такава различна плоскост, е погледът от позицията на метакогнитивния зрител, осъществяван в практиката на пълносъзнателно присъствие, тоест, най-грубо казано, т.н. медитация. В този случай от разискваната корелация, отново адаптивният вариант, е разкриването на същностната природа, на духовността.

 

Ето защо твърдя, че и при единия и при другия случай, невротичността се явява само тласкащ стимул за себепознание от позицията на безкрая!

 

 

Горните ми заключения са имплицитно вложени в предходните ми написани материали, както и в целия ми метод на психотерапевтична работа и личност. Чудесно е да знаеш, че страхът ти не е плод на злощастна случайност, нито си някаква илюзорна жертва, а неслучайно преживяваш най-нужното за разгръщането на духа си!

[stelyana]

Благодаря, Орлин. От прочетеното разбирам, че за да се чувствам добре в кожата си, трябва да премина през цялостна характерова трансформация или растеж на личността. Не искам отново да се завъртя във въртежа на психофармацията, вече имам много отвратителен опит с нея.

Дали сте ми доста информация за четене и разбиране. Ще ми трябва време, заради грижите с детето. Днес се събудих с чувство на страх, неопределен, но премина бързо. Чувствам се добре, когато чета из форума,  приемам някои от съветите, като отправени към мен. Помага ми да обясня състоянието си и някак да се погледна отстрани, отделено от проблемите на психиката.

Понякога ме обзема това хладно чувство на паника, а включването и на телесните усещания, съвсем ме вкарва в руслото на страха и бързо забравям наученото. Трябва някак да обуча съзнателното да не тръгва по отъпканите пътеки на старите мисли. Не знам, дали ще стане... 

Ще пиша пак.

[Орлин Баев]

Целият ни живот е тази трансформация и акордиране по същността ни. Това не означава до безкрай ходене на психотерапия обаче - в нея се дава ход, тласък на това акордиране, а трансформацията си продължава водена от най-добрият психотерапевт, живота! 

И все пак, сам е далеч по-бавно, което поставя душелечението, водено от терапевт на достойно място!

[Guest Кермит]

Току-що, stelyana каза:

Не знам, дали ще стане... 

Става!!!

Нали Орлин това ти разказа, мога подобна опитност да разкажа и аз. Всеки един от нас, който пише знае, че се случва не само, защото го вижда в ежедневието си, а защото сам е преминал през него.

Само цитираното убеждение е в състояние да те буди всяка сутрин с чувството за страх. Когато го промениш, страхът ще е станал излишен. Защото вече може би добре знаеш, че начинът по който мислиш се отразява на начина, по който се чувстваш.

"Хората, чиито живот е ПРЕКРАСЕН, мислят и говорят повече за онова, което ОБИЧАТ, отколкото за онова, което не обичат! ... Усилвай интензивността на добрите си чувства,като мислиш за всичко, което харесваш и обичаш. Без да спираш, изброявай едно след друго обичаните неща. Продължавай, докато не се почувстваш ПРЕВЪЗХОДНО".

Редактирано Януари 30, 2017 от Кермит

[stelyana]

Орлине, зная, че Сте прав за психотерапията, но на мен ми е почти невъзможно да посещавам на този етап специалист, понеже сама гледам малкото си дете през деня. Остава ми да чета и да се уча.

Днес също имам стягания, но гледам на тях от друга страна, дори замайването ми се стори приятно.

Когато ме залее вълната на страха ще опитам с ТЕС. Преди няколко години пробвах да медитирам, но определено не е за мен. Тогава не знаех какво е това паническа атака, но имах много странни телесни усещания, които ме уплашиха и спрях. На няколко пъти ми се струваше, че чувам гласове. Явно ми трябва здраво стъпване на земята.

преди 1 минута, Георги Балджиев каза:

"Хората, чиито живот е ПРЕКРАСЕН, мислят и говорят повече за онова, което ОБИЧАТ, отколкото за онова, което не обичат! ... Усилвай интензивността на добрите си чувства,като мислиш за всичко, което харесваш и обичаш. Без да спираш, изброявай едно след друго обичаните неща. Продължавай, докато не се почувстваш ПРЕВЪЗХОДНО".

Георги, благодаря.

 

 

 

 

 

[stelyana]

https://scontent-frt3-1.xx.fbcdn.net/v/t34.0-12/16395863_10202693028724766_813276178_n.jpg?oh=6840ace7d4c0ba3c7a1ad866d56bdbe3&oe=589198CF

[Орлин Баев]

ТЕС е ок. А за медитацията - ето, сама даваш линк с описание за ползите от нея. Тя се учи с опитване много пъти, понякога с месеци и години, но дивидентите в стратегически план са за цял живот. 

[stelyana]

Линкът, който съм споделила, е отказ от книгата "Оставени в мрака". В нея пише, да, за положителните страни на медитацията и т.н.

Но е показана и другата страна. 

"... медитацията може да повиши доброто физическо състояние, а то от своя страна- здравето, но цикълът може да действа и в обратна посока. Ако е налице усещане за изпълнен със страх Аз, той ще подхранва собствения нервен генератор и ще променя биохимията му. Това може да провокира негативен цикъл с обратна връзка- колкото по-голяма е биохимичната или структурната промяна, толкова по- голям е и страхът..."