Тревожност и проблем с психотерапия

[barca91]

Здравейте, ще се постарая да бъда кратък. Имам генерализирана тревожност от 17-18 годишен (съвсем наскоро навърших 26).  Първоначално, ходих 2-3 пъти на невролог с оплакванията, че постоянно се чувствам под напрежение и изпитвам страх от това, че ще полудея, ще развия шизофрения и т.н. Тогава ми изписаха антидепресанти, които пих известно време, но тъй като самата мисъл, че пия антидепресанти ме потискаше, а и честно казано никога не съм вярвал, че с хапчета ще си реша проблемите, реших да спра да ги пия. С течение на времето и доста четене по темата из интернет стигнах до извода, че имам нужда от психотерапия. Така, в 3-ти курс в университета се записах за бригада и през 2013-та заминах на бригада в САЩ. Имах желание както да видя и посетя САЩ, така и да поработя известно време там за да мога да си заделя пари за психотерапия. След като се прибрах се спрях на психотерапевт от друг град. Започнах психотерапия, но нещата не се получиха особено много, а и самото пътуване всяка седмица ме натоварваше. Преориентирах се и започнах психотерапия в града, в който живея. Този път нещата бяха доста по-добре, паснахме си (ако мога така да кажа) с психотерапевта. Имах значителен прогрес и малко по малко започвах да се чувствам по-добре. Стигнахме до извода, че имам сериозни проблеми със самочувствието, които пък се дължат на това, че нямам приятелка и съответно никакъв сексуален живот (от много години си водя личния и сексуалния живот наум). В основата на тези проблеми стои семейната ми среда, която освен странна, винаги е била и конфликтна. Прекарах училищните си години в една стая с дядо ми (представете си какво влияние има в израстването ми), по майчина линия, който, от сегашна гледна точка, мога да кажа, че си запълваше психическата липса на жена (тъй като беше разведен от много години) в живота си с мен. Отделно, през училищните си години имах и невероятна липса (физическа) на лично пространство. Като цяло, мога да заявя, че хората в семейната ми среда, с които израснах, всички имат един общ проблем и той е, че никога не са имали нормален личен живот поради простата причина, че са си пречели един на друг да имат такъв. Така, първите няколко седмици от психотерапията коментирахме основно отношенията межу мен и дядо ми. Стигнах до извода, че трябва да приема нещата така както са се случили и да не храня лоши чувства към него, все пак е човекът на когото приличам най-много, по интереси, предпочитания, вкусове и т.н. Така и направих. В последствие, настъпи едни момент, в който почнахме да тъпчем на едно място с психотерапията и да повтаряме едни и същи проблеми. Тогава живеех на квартира, но често ходех вкъщи и повечето визити ми действаха като анти-психотерапия, неутрализираха ми положителния ефект. Реших да не ходя на терапия известно време и когато искам пак да отида да звънна на психотерапевта да се разберем за час. Така, 3-4 седмици след като спрях да ходя дядо ми получи инсулт... Целият свят ми стана крив... Отделно ми предстоеше и пътуване до Англия (много нежелано от мен, но от финансова гледна точка), което ме натоварваше още повече и така под влиянието на всички тези негативни емоции така и не звъннах пак на психотерапевтът ми... по-голяма глупост не мисля, че съм правил някога... Минаха 1-2 месеца и заминах за Англия. Там имах известни проблеми с намирането на работа. По средата на 3-месечният ми престой ми звъннаха да ми кажат, че дядо ми е починал. Приех го много тежко и няколко дена се чувствах зле, не можех да осъзная какво се случва. После ме връхлетяха пак силни страхове, че този път вече наистина ще се побъркам. Толкова много негативни емоции ми се насъбраха за кратък период от време, че просто започнах да ги потискам. От тогава се чувствам все така в едно състояние на потиснатост. Често се чувствам и депресиран, незнам дали не е просто резултат от емоционалната потиснатост. На този етап мисля, че съм преодолял всичко покрай дядо ми. Там е работата, че старите проблеми и страхове все още ги имам. Последното лято бях отново в Англия за 4-5 месеца. Този път успешно и работих през цялото време. От както се прибрах обаче съм вече няколко месеца в един период на зацикленост. Незнам каква посока да хвана в живота си, някак си нямам и перспектива, май и нея съм потиснал. Нямам и особено много настроение, погледът ми е един такъв пасивен, както и поведението ми - тази пасивност може би е нещото, което най-много ме депресира. Също така и постоянно си дълбая в миналото си мисля неща от сорта на "ех, сега да бях на 18", "ех, сега да бях на 20" и т.н. Старая се по някакъв начин да си запълвам времето пълноценно. Ходя 2 пъти в седмицата да играя футбол, отделно ходя и на фитнес редовно като и често правя кардио тренировки там, защото след това се чувствам по-добре. Записах се и на курс по испански, тъй като нивото на английския ми е доста високо и имам желание да науча още един език. Не мога да кажа, че ми липсват и социални контакти, излизам редовно с приятели. Като цяло, по природа съм спортна натура. Тренирал съм сериозно футбол доста време, играл съм и в училищния отбор по волейбол, тренирал съм и с отбора по плуване. Завърших най-добрата гимназия в града с отличен. Незнам как се докарах до такава ситуация, че да незнам кой път да хвана...      

Имам желание да се отделя от семейната ми среда и да живея самостоятелно и независимо. Искам и да започна психотерапия отново, но от последните ми часове минаха може би около 2 години и незнам как да подходя към ситуацията и това, че така и не звъннах ме гложди от време на време и поддържа едно чувство на вина. 

Ще се радвам да чуя какво бихте ме посъветвали и как би било правилно да постъпя. Благодаря!

[Диляна Колева]

Здравей, най - доброто което можеш да направиш за себе си е да си продължиш терапията. За две години си натрупал доста нова опитност, преминал си през различни ситуации, това ще надгради и ще помогне на терапевтичния процес да премине напред. Това, че не си се обаждал на терапевта 2 години, няма никакво значение, ще си продължите без проблем.

[barca91]

Благодаря за отговора, ще го имам в предвид! Също така искам да попитам на какво се дължи това, че всеки път когато съм в друга държава или друг град за по-дълго време в мен засилва едно чувство на незавършеност, което ме тласка обратно в родния ми град, там където съм израснал. Странното, е че до преди 2-3 години този проблем го нямах. Със сигурност имам проблем с неизживени емоции и всичките тези пропуснати от мен възможности за личен живот през училищните ми години често ми се въртят в главата и се усещам, че някак си искам да си създам същите условия на живот каквито съм имал тогава, което, разбира се, няма как да стане (това до известна степен ме депресира). На какво се дължат тези мисли и чувства, как мога да ги преодолея?  

[д-р Тодор Първанов]

Гещалт- означава завършеност на немски и още от преди 100 години се знае,че всеки човек се стреми към него в живота си-към завършеност.

Това е.

Редактирано Януари 26, 2017 от д-р Тодор Първанов

[Орлин Баев]

" Искам да попитам на какво се дължи това, че всеки път когато съм в друга държава или друг град за по-дълго време в мен засилва едно чувство на незавършеност, което ме тласка обратно в родната ми държава и град, там където съм израснал?"

Недовършени задачи – Блума Зейгарник, руски психолог - установява свойството на паметта ни да запомня по-отчетливо недовършените или прекъснати задачи.

Колежката е изследвала чисто когнитивни, ментални процеси и задачи. Но свойството на паметта да събужда задрямали неотработености, когато човек общува с родителите, роднините, близките, когато е в родното си място, е свързана освен с контекстуалното припомняне и с други фактори. Тук вече анализата може да обясни по-подробно от когнитивната наука. 

Във всеки от нас, в т.н. суперего (аз-идеално), в тази психична инстанция в нас, в която се залагат нормите, ориентирите за живота, присъстват т.н. интроекти. Казано популярно, това са програми, заложени от отношението на родителите към нас през първите ни години, което се превръща в отношение на нас самите към себе си. Отношенията между родителите, се превръщат в собственото ни отношение към партньора ни. Тези програми живеят в нас несъзнавано, но до голяма степен определят възприятието ни за света, хората и нас самите. Често в тях присъстват травматични конфликти. Като се каже травма, човек си представя някакви мъчения... А всъщност по-сериозни са повторяемите, малки липси на обич, или прекомерното задушаване и протекция, предателствата и лъжата, несправедливото отношение, двойните стандарти, свръхочакванията, манипулативното обвинение, принизяването и мачкането с посланието "отхвърлям те, ако не се нагодиш към мен!", липсата на безусловна любов и ясно разграничение между поставяне на граници към действието, но пълно приемане на личността: "Ако не направиш това, ако не се държиш така, мама няма да те обича повече!", непредсказуемостта и неконсистентността в поведението, студеното неглижиране и липса на топлота, допир, сензорика и т.н. 

Родното място, улици, училище, миризми, родителите, близките, директно резонират със заложеностите в нас. Както с много радостни и уютни, така и с конфликтни и травматични. Истината е, че където и да отидем, носим себе си със себе си. Но все пак, контекстуално обусловената памет директно провокира и вади наяве всички наши дълбоки преживявания.

Така, връщането по родните места и срещата с близките е силен стимул за вътрешна преработка!

Редактирано Януари 28, 2017 от Орлин Баев

[barca91]

"Така, връщането по родните места и срещата с близките е силен стимул за вътрешна преработка!"

Тоест, съзнателно или не, търся точно тази среда, защото там ще ми е най-ефективно извършването на въпросната вътрешна преработка? Не съм сигурен, че го разбрах това.

Също така, искам да попитам може ли потиснатата сексуална емоция да доведе до емоционална потиснатост, или винаги е обратното? 

[Орлин Баев]

Казвам, че по принцип (както по принцип говоря по-горе) физическото присъствие в родните места и общуването с възпитавалите ни хора със сигурност резонира с наличности в нас самите. Имаш тревожност. Тя не е нещо отделно от теб, а се получава през характеровото ти пречупване. А характерът е сформиран под влияние на същите тези възпитатели. Когато се работи по тревожността, се вижда какво в характера ти има да се побутне така, че да пречупваш нещата по-хармонично и спокойно. Всичко е свързано, както проследяваш вече. Терапията е важна и основна част от преработката на характера и оттам в справянето с тревожността - когато е водена от силен в работата си терапевт, разбира се. Ако преценяваш, че този,, при когото си ходил, е такъв, продължи при него. 

Емоция и либидо са директно свързани. Както потиснатата емоция се отразява на либидото, така и потиснатата сексуалност невротизира. Имаш ли приятелка, съпруга, партньорка?

[barca91]

"Имаш ли приятелка, съпруга, партньорка?"

Не, нямам, това беше и основна тема на разговор когато ходех на психотерапия. Стигне ли се до там да харесвам някое момиче и да трябва да поема инициатива и изпадам в състояние на невротичност, едва провеждам нормален разговор, възприемам ситуацията едва ли не като много опасна за мен. Най-гадно ми е като виждам, че момичето отсреща и то изпитва симпатии към мен. Генерално, проблем с комуникацията с жени нямам. Ако е приятелката на някой мой близък приятел, да речем, говоря и се държа свободно. Всичко се обърква когато имам интерес към човека отсреща и евентуално ситуацията може да доведе до някакъв вид обвързване. Базисен проблем ми е. Чудя се чак дали след всичките тези мисли по въпроса мога да водя нормален сексуален и личен живот за в бъдеще. Във всички останали сфери в живота ми, които ме вълнуват, съм си доказал сам на себе си, че мога да се справям повече от добре. 

"Емоция и либидо са директно свързани. Както потиснатата емоция се отразява на либидото, така и потиснатата сексуалност невротизира."

Забелязвам, че често ми се случва когато в мен се появи сексуална възбуда и веднага след това започвам да изпитвам напрежение и дори треперене. 

"Ако преценяваш, че този,, при когото си ходил, е такъв, продължи при него."

Преценявам, но работата е там, че ако звънна, не знам дали въобще ще получа зелена светлина. Да не говорим, че самото позвъняване ще е като гръм от ясно небе. 

 

 

Редактирано Януари 28, 2017 от barca91

[Орлин Баев]

В психотерапията, освен по заложените в теб семейни/ характерови схеми, имаш да работиш по мотивацията си за дълбоко общуване с жени. Виждат се страховете, работи се по тях когнитивно, медитативно, а не след дълго, на дело, поведенчески. Как? С терапевта ти отивате в някой ВУЗ/ МОЛ или на друго оживено място в голям град, където можете да сте анонимни и вършите поведенчески експерименти, които те предизвикват. Ако запознаването не ти е проблем, както казваш, добре, чудесно. Когато обаче събереш 20 телефона на 20 момичета и излизаш с доста от тях, ти се налага да предизвикаш страховете си от интимност и да приложиш отработеното вече с терапевта ти на ментално ниво. Виж тази статия. Относно терапевта ти - вероятно проектираш в него страховете си от отхвърляне и преувеличаваш. Ако пък не те приеме, колеги има, но е нужно да е силно работещ такъв! 

Стига приказки - действай!

[barca91]

Добре, благодаря за отговорите! Ще се постарая да насоча вниманието си към действия. Относно психотерапията, ще помисля как точно да постъпя, може и да се насоча към друг специалист. 

 

[Орлин Баев]

Първо се обади на този, при когото си ходил  -именно поради страха си, предизвикай се малко! Най-вероятно ще те приеме! 

[barca91]

Здравейте отново!

Малко след последния ми пост тук, започнах да посещавам терапевтът при, който бях ходил, но химията се беше загубила, а и мен донякъде ме беше срам да коментираме пак едни и същи проблеми и общо взето изкарах 10-на часа колкото да приведем нещата в някакъв завършен вид, тъй като се чувствах виновен заради супер просташката ми постъпка преди това. От там насетне, изпаднах в някакво състояние на известна емоционална потиснатост. Същите страхове, който имах преди, и които ясно усещах, включително и основният ми страх от полудяване, просто ги забих навътре в мен! В допълнение, барабар със страховете си, започнах да потискам и желанията си... Искам да подчертая, че от тогава досега, не съм имал някакви отклонения в ежедневието, редовно спортуване, редовни излизания с приятели, няколко ходения по морета през летата, рождени дни, дискотеки и т.н., даже и започнах да се занимавам с онлайн търговия и да работя за себе си. Въпреки това, обаче,  през целия този период се чувствах потиснат, не особено на себе си, под едно напрежение и припряност, и неудовлетворен от продължаващото нулево присъствие на личен и сексуален живот...

Та, на този етап ситуацията е следната. Преди няколко месеца започна от време на време да ми излиза пърхот по косата, никога не съм имал пърхот преди това. Прочетох в интернет, че такава внезапна поява можело да се  дължи на хормонални проблеми или на проблеми със стомаха и започнах да си внушавам, че имам някакво сериозно заболяване...  Отначало не беше нищо сериозно, до преди около две седмици, когато една вечер, след нормални стомашни проблеми, реших, че имам рак на стомаха... Е, изпаднах в брутален ужас!! Почнах да си представям как след  всичките тези години на вътрешни противоречия, накрая просто ще заболея от неизлечима болест и ще умра млад... или как примерно в близко бъдеще си намирам приятелка, започвам да се чувствам добре, да осъществявам мечтите си, но малко след това ми намират рак и малко след това просто умирам... и до там... В такъв ужас изпаднах, че имах чувството, че всичките потиснати емоции, които задържах толкова дълго време, просто се изляха изведнъж... До там се докарах, че 10ч вечерта звънях на един приятел да ми идва на гости. Докато човека ми беше на гости се поуспокоих, но като си замина и трябваше да си лягам изпаднах в същия ужас. Обвзе ме треперене, няколко часа се въртях и треперех докато накрая едва едва заспах към 4ч. След това една седмица май изпаднах в депресия... Чувствах се ужасно потиснат и под свръх напрежение, липса на мотивация и перспектива, все едно имах сложена тапа на психиката. В един от дните бях под такова напрежение, че като се опитах да си поема дълбоко въздух със затворени очи и като издишах и си отворих очите и изпаднах в състояние на дезориентация за, може би, около 10-на секунди, не знам колко е нормално това... Така, след този период на около седмица, на невероятна психическа тежест, последваха 1-2 дни, през които се чувствах като блокирал и изпитвах напрежение в областта на тила и слепоочията при всяка негативна мисъл или емоция, сякаш тялото ми не искаше да мисля за нищо. От там нататък, през последните 4-5 дни, освен, че пак се чувствам ужасно и един ден си мисля, че полудявам, а друг, че имам рак, всеки ден през 2-рата половина на деня ми се случва да се появява непрестанно напрежение в областта на тила и задната част на главата, съпроводено с психическо напрежение. Дори при опит за отпускане чрез няколко дълбоки вдишвания, това напрежение се усилва.... нямам обяснение какво се случва с мен, то чак не знам как да не си мисля, че имам някой заболяване. Събота, например, това напрежение ми се появи по време на фитнес тренировка, а като се прибрах след фитнеса започнаха пак едни треперения и чудеса. Неделя, напрежението се появи в ранен следобед, след като излязох на кафе с приятели и изпих едно капучино. 7ч вечерта ходих да ритам, като напрежението не беше спирало и продължи и по време на самия мач. Малко след като се прибрах започнаха пак едни треперения, зачервиха ми се ушите (може и от рязката смяна на температура от студено на топло), започнах да си мисля, че съм вдигнал много кръвно и ще получа някой инфаркт... И така след половин-един час на треперения и страхове, че всеки момент ще  получа инфаркт и ще се строполя на земята, започнах да се поуспокоявам и даже ми изчезна и напрежението в главата... Днес пък се събудих с главоболие, пак в задната част на главата около врата, въпреки че спах 8-9 часа без да се събуждам...

Моля, кажете ми какво се случва с мен? Толкова зле не съм се чувствал досега, направо имам чувството, че влязох в друга категория... От моя гледна точка, мисля, че на този етап имам голям проблем с изживяването на негативните емоции, чувствам се и много сексуално потиснат и това, по принцип, ме депресира най-много. А може ли това да доведе до някакъв вид емоционална инвалидност? Тук е моментът да отбележа, че този проблем се засилва от страхът ми от полудяване, мисля си едва ли не, че ако се отпусна и изживея изцяло дадена негативна емоция, ще ми се отключи някой психично заболяване без да се усетя... Общо взето, последно време се чувствам толкова зле, че изпитвам реален страх, че ако не предприема някакви конкретни действия, животът ми ще отиде в тотално грешна посока. Имам желание да започна психотерапия пак, имам нужда да говоря с някого. От Русе съм, можете ли да ми препоръчате някой стабилен психотерапевт в града, или поне наоколо? Също бих се радвал ако ми дадете и някакви съвети за самопомощ, с които да си помогна поне в краткосрочен план.  

Благодаря! 

Редактирано Февруари 26, 2019 от barca91

[д-р Тодор Първанов]

Имам една идея - вземи та полудей.Тогава, когато си луд няма да имаш страхът от рака и инфаркта и ще си живееш спокойно.

Проблема е,че не знам, какво точно трябва да направиш за да полудееш. Мисля,че ако имаш ген на шизофрения, то той при този стрес би се активирал и ти отдавна да си полудял. Факта,че не си го направил ме обезкуражава, но ...

Идва ми друга идея, защо не се разболееш от рак на стомаха.Той се лекува, но поне докато си по болниците няма да се страхуваш от полудяването и инфаркта.

Остава обаче проблема, какво ще правиш след като се излекуваш, те страховете ти пак ще се върнат.

Според мен, най -сигурният вариант е да получиш инфаркт, но, по възможност, да е смъртоносен.Когато умреш, няма как да те е страх от полудяване и раци някакви.Как да си докараш инфаркт? И това не знам, но предполаган в нета ще намериш повече информация. Напиши в търсачката нещо от рода ,, как да си направим сами инфаркт ,, и следвай съветите.

 

ПП на лични ще ти оставя координатите на колега от Русе.

 

[barca91]

Хахахаха добре, схванах идеята! :d А тези симптоми, които съм изброил, на адреналин ли, на стрес ли, на какво се дължат?

[д-р Тодор Първанов]

Стрес е, но явно не можеш да го контролираш и за това ти препоръчах колегата.

А, той е много добър.