Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Прием на антидипресанти и алкохол.


Recommended Posts

Здравейте,

От няколко години приемам АД Есобел от 10 мг. всеки ден по едно хапче. Няколко пъти опитвах да го спра, но за съжаление безуспешно, поне до сега. Не съм се отказал, пак ще опитам скоро...

Въпросът ми е следният: Като всеки човек, ми се случва от време на време да пия по 50 гр. концентрат или  чаша вино или една бира, не заедно разбира се. Не пия повече от това. Забелязвам, че ако няколко дни поред се случи да пия вечер, както казах минимални количества, на следващия ден не се чувствам добре. Чувствам се напрегнат, разконцентриран, тревожен. Това предполагам е свързано с това, че съм пил. Можете ли да ми обясните защо се получава така. Въобще ли не трябва да пия? Дори и минималните количества ли оказват влияние? Може би като пия и самото хапче не действа...

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей!

На въпросът ти защо се получава така - има две възможни обяснения:

1. Алкохолът и SSRI антидепресантите, какъвто е Есобел, имат взаимопотенциращ ефект. Това ще рече, че ефектите им се усилват, когато са приети заедно. Един от първите ефекти на алкохола, дори в малки концентрации е освобождаването на голямо количество серотонин в пространството между невроните в главния мозък. С това се обяснява и първоначалният ефект на алкохола. Обяснява защо на човек му се допива и още. Есобела прави същото - увеличава количеството серотонин в пространството между невроните (наречено синаптично), чрез потискането на процесите на връщане обратно в неврона. Напълно възможно е в резултат на няколкодневна редовна употреба да се случва нещо подобно на началните етапи на серотонинова токсичност - прекалено много серотонин те прави тревожен;

2. Поради това, че си страхлив (по-правилно е да го наричаш така, отколкото, че си тревожен и неспокоен), допускаш, поради тревожните си мисловни навици, че употребата на алкохол може да има някакъв неблагоприятен ефект. Щом го очакваш то и го постигаш, а както виждаш горе, не е съвсем нелогично. За мен по-вероятно да е тази причината, тъй като 50 мл за здрав, млад мъж не е нещо, което да може да те разстрои на следващия ден.

Казваш, че си опитал да спреш антидепресанта. Ако си го правил сам, без помощ от психотерапевт, обяснимо е защо не си успял.

50 мл алкохол са милиарди пъти за предпочитане пред антидепресантите. Точно толкова е необходимо за отпускане след напрегнат ден. Защо не избереш да се справиш със страховете си, спреш хапчето и не си позволиш да пиеш по няколко питиета седмично с удоволствие, мярка и хубав ефект? Така и така антидепресантите са на практика тотално несвързани с някакъв ефект при тревожните разстройства, различим от плацебо.

Редактирано от Кермит
Линк към коментар
Share on other sites

Здравей! 

Интересното е, че ти искаш помощ и съвет относно алкохола, а не относно справянето с проблемите. Това отбягващо поведение, което си създал със сигурност се отразява във всички аспекти от твоя живот. Докато разчиташ изцяло на АД, то системите ти за справяне с трудностите в живота определено закърняват все повече и все повече. Преди време си разчитал на АД, сега започваш да се съмняваш дори и в действието му и търсиш нещо, за което да се хванеш и отново да изместиш центъра на контрола си, като външен. Самото хапче ти отнема вярата, силата да се справяш с предизвикателствата, които ти носи живота, но от поста ти по нищо не личи, че ти искаш да си върнеш обратно всичко това, което ти е отнето! Помисли какво си загубил назад във времето и въобще дали искаш да си върнеш смелостта обратно!

Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за бързите отговори!

Повярвайте, че искам да се справя с това и не считам за нормално да съм зависим от хапчето. Както казах два пъти опитах да го спра, чрез намаляване на дозата. За 3-4 месеца го спрях напълно, но малко след това симптомите се появиха и може би не ми достигна смелост да устоя по-дълго, за да изчакам да отминат, а започнах пак. Но има и друго...Работата ми е такава, че трябва да съм концентриран и да бъда в кондиция ежедневно. Животът е свързан с много задължения, както всички знаете и не мога да си позволя да не се справям с тях. А  периодът на спиране, а след това и започване отново не е кратък. Спомням си, че последния път, когато се опитах да ги спря около 4-5 месеца не се чувствах добре, бях разконцентриран, забравях, физически бях отпаднал. Даже втория път, когато започнах да ги пия пак и то по съвет на психиатър, след консултация, се чувствах още по-зле от първия път, когато ги започнах. Трябваше да минат 6 месеца, за да се оправя и симптомите на адаптиране да отминат. Според психиатъра съм намерил решение на проблема в хапчето и да се радвам, че съм намерил решение и да продължавам да си го пия.

Ако имаше как да отделя 6 месеца само на това, но как да се изолирам от ежедневието?

Посъветвайте ме как да се справя. Със сигурност предпочитам вечер след работа да пия 50 грама уиски или хубава ракия, отколкото да съм зависим към Есобела. И как да съчетая това с ежедневните си задължения?

Благодаря Ви отново! Имам възможност да се видя със специалист в София.

Линк към коментар
Share on other sites

Хубаво е, че си готов да работиш, но ми се струва, че реалистичния срок, в който можеш да се справиш е не по-малко от поне 1 година.  Причините за това са много и ще ги разбереш още на първата си сесия. В резюме - имаш да променяш много убеждения, както и да направиш така, че Есобела да има качествен заместител - просто ракия няма да свърши работа :) Този заместител е една индивидуална антистресова програма, в която основно място ще заеме промяната на мисловните модели, които водят до страховите ти реакции.

На въпросът ти как да изолираш ежедневието и да се справиш ще ти отговоря със следната метафора: ако ситуацията, в която се намираш може да бъде оприличена на блокирането ти пред заключена врата, то твоето желание прилича на идеята да изследваш и изучиш ключалката, механизмът и начинът и на работа, за да щракне и продължиш напред. А може да стане много по-просто - трябва да се заинтересуваш само от ключа, който я отключва. Той се намира в теб и няма никакво значение какво знаеш или не за ключалката. Т.е. трябва ти реално действие - да бръкнеш в джоба, да извадиш връзката с ключове и да намериш правилният. Търси именно такъв терапевт - с когото ще действаш.

Редактирано от Кермит
Линк към коментар
Share on other sites

,, както всички знаете и не мога да си позволя да не се справям с тях. ,,

Уха, това не го знаех.Момче, съветвам тук вече 10 години.направи си малко труд и ще видиш колко много пъти съм пояснявал, че антидепресанта се спира успешно само ако човека е променен в процес на психотерапия.  Това е, или цял живот да приемеш АД, което ....не е разумно.

 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...