Моля за съвет относно медикаменти

[bliss]

Здравейте и честита Нова Година на всички! Нека да е мирна и честита!

Ето че след година и нещо пребиваване в този форум усещам, че е дошъл моментът да задам въпроса, който ме доведе тук. А той е свързан с медикаментите, които приемам. Споделяла съм и друг път част от преживелиците ми, но този път ще представя схематично "хода на заболяването".

28.12.2012 - раждам дъщеря си (естествено раждане, второ дете)

15.01.2013 - приемат ме за лечение в клиника с диагноза "Остро полиморфно разстройство с шизофренни симптоми". Назначава се оланзепин

15.02.2013 - изписват ме и след прибирането вкъщи започвам да ставам силно тревожна, в последствие се появяват и натрапливи мисли за самоубийство. Появяват се и симптоми на депресия. Сменям на няколко пъти лекарствата

03.2013 - постъпвам отново за лечение в същата клиника с диагноза "Тежък депресивен епизод". Подобрявам се и след месец ме изписват.

04.2013 - у дома симптомите се завръщат с още по-голяма сила с тази разлика, че тревожността започва да отшумява, за сметка на натрапливите мисли, които стават все по-настойчиви и на все по-отчетливо изразяващата се депресия.

04.2013 - постъпвам за лечение в клиника извън родния ми град с диагноза "Остро полиморфно разстройство с шизофренни симптоми. Постпсихотична депресия. Депресивно - обсесивен синдром." Назначава се Лепонекс, Депакин и Ноотропил. След месец се връщам  вкъщи депресирана, но все пак с не толкова изразени натрапливи мисли.

06.2013 - постъпвам пак за наблюдение, за да ми се коригира дозата, тъй като от Лепонекса съм като парцал. Изписват ме на доза 75 мг Лепонекс на ден

08.2013 - започвам работа с моята психоложка. До 2015 постепенно намаляваме дозата до 12,5 мг Лепонекс на ден и половин Депакин хроно от 300 мг.

--------

10.2015 - тъй като с моята психоложка бяхме говорили, че медикаментозното лечение след първи психотичен пристъп продължава около 2 години, а и аз се чувствам сравнително добре изявявам желание да спра лекарствата. Тя счита, че според нея е още рано, тъй като в живота ми в момента има много стресови фактори. Възразявам, че в крайна сметка не очаквам стресовите фактори да намалеят в близко (та даже и в далечно) бъдеще и решавам да отида на консултация и в клиниката, в която лечението е назначено

11.2015 - Насрочвам час и паралелно с това започвам да разреждам приема на лекарства. Не съм съвсем уверена доколко постъпвам правилно като ги намалявам на своя глава и явно напрежението избива в едно преживяване, което след като открих този форум бих оприличила на "дереализация". По време на прегледа разказвам за него на доктора в София и му обяснявам, че откакто съм се върнала на работа съм установила, че имам по-слаба памет и по-трудно се концентрирам. Експедитивно ме диагностицират с шизофрения. Любезно ми предлагат да елиминирам "основния стресов фактор" - сина ми, който е аутист, като го оставя в дом. Също така услужливо ме информират, че мога да обезпеча работното си място до живот като си изкарам епикриза за заболяването и я представя на работодателя, защото в този случай "законът ще ме пази". Разговорът приключва с покана да заповядам пак да ме хоспитализират за уточняване на лечението. Не че биха могли да подобрят качеството ми на живот с различно лечение, но все пак ако ми е скучно и си нямам друга работа - да заповядам След тази случка психоложката (която, само да вметна, не е съгласна с диагнозата ) ме съветва да ги пия поне до средата на 2018. Това е и моментът, в който откривам този форум, с идеята да попитам има ли, да му се не знае, кръвен тест за откриване на шизофрения

-----------

08.2016 - случва се така че няколко дни подред забравям да си купя хапчета от аптеката. Нищо кой знае какво не се случва, спя нормално, спокойна съм, по-мотивирана, една идея по-емоционална. Решавам да видя какво ще стане ако продължа да не ги пия. Нищо кой знае какво продължава да не се случва в продължение на месец.

09.2016 - Отивам на преглед и споделям, че от месец не съм пила нищо. Почва се едно вайкане: "Ама ти сега още си под влияние на лекарствата, те имат месец-два остатъчно действие. После кой знае какво може да се случи...Аз така имах една пациентка пиеше като теб, съъъвсем мънички дози, много искаше да ги спре, а накрая като ги спря такива поразии, станаха...." Същата вечер се въртя като шугава в леглото докъм 3, когато се предавам и си пия половинката Лепонекс. На сутринта съм като парцал.

10.2016 - по настояване на мъжа ми заедно отиваме на преглед. На него също му се струва твърде подозрително, че продължавам да пия хапове толкова време, а и явно започва да изпитва лека носталгия по ненадрусаната версия на жена си отпреди месец. Психоложката пак разказва историята за въпросната пациентка, случила се в началото на практиката и. И тогава на мен ми присветва малката червена лампичка: "Боже, та това сигурно е било много стресиращо за нея. Ами ако просто иска да се презастрахова....Ако по някакъв начин прехвърля опита си от тази ситуация в настоящата, която в крайна сметка не е идентична...?" По-нататък разговора незнайно как залитна в посока на това "какви лекарства са подходящи" при тревожност, натрапливи мисли и т.н. И тя сподели един случай, който ми се стори доста любопитен и някак смущаващ: за една пациентка, която дълги години е страдала от паническо разстройство. Когато идва при нея за консултация носи списък от две страници, с всички лекарства, които е приемала през годините (което е що-годе всичко на пазара). Тя и предписва хранителни добавки. Най-силно впечатление ми направи следното нейно изречение: "Какво да изпишеш на човек, който не вярва, че нещо би му помогнало?" Ами ако вярата е толкова основна съставна част от действието на лекарствата, защо просто не предпишеш само нея? Защо не вдъхнеш вяра?

11.2016-12.2016. - В продължение на два месеца не приемам нищо. Най-емоционалните два месеца за изминалата година, да уточня. Сина ми премина през две операции на крачетата и последващо носене на гипс, на работа беше лудница, но имаше и много хубави емоции - рождени дни, фирмени купони, празници. Имам чувството, че бях толкова заета да си живея живота, че напълно забравих за лекарствата и притесненията дали постъпвам правилно. Допреди три дни, когато внезапно осъзнах, че вече са минали заветните два месеца И тъй се притесних, че сега не мога да спя от притеснение дали ще мога да заспя

06.01.2017 - Седя си тук и се чудя: ако в случая е уместно, разбира се, бихте ли ми предписали малко вяра? Също: осъзнавам, че някой трябва да следи състоянието ми, но не съм убедена дали със сегашната ми терапевтка можем да си бъдем полезни за напред. От друга страна, аз наистина я харесвам, тя е наясно със случая още от самото начало и съм и много благодарна за всичко, което направи за мен. Как мислите: дали да търся друг специалист или просто да бъда по-твърда в отстояването на решението си да спра лекарствата?

А относно безсънието: не е много зле положението. Предните вечери спах по-малко, но тази вечер от 24:00 до 8 без нещо (вярно доста се въртях). Записала съм си една автохипноза за по-добър сън на телефона и смятам да го пробвам при нужда. И съм си дала обещание от другата седмица най-накрая да тръгна на фитнес Ако имате някакви други идеи, ще се радвам да споделите.

Благодаря предварително на всички включили се в темата!

 

 

 

 

[д-р Тодор Първанов]

Доколкото разбирам, преди да спре6 медикаментите последната доза е -лепонекс 25мг и депакин 300.

Така ли е?

[АлександърТ.А.]

 

ЧНГ

Цитат

Тя и предписва хранителни добавки. Най-силно впечатление ми направи следното нейно изречение: "Какво да изпишеш на човек, който не вярва, че нещо би му помогнало?" Ами ако вярата е толкова основна съставна част от действието на лекарствата, защо просто не предпишеш само нея? Защо не вдъхнеш вяра?

 

Za Вярата си , човек трябва да се грижи , като за нежно цвете . Да я пази от чужди погледи и щения .И с благодарност , като я полива ежедневно . Ще може , като ледоразбивач , свободен , в океана да бъде .

[bliss]

Д-р Първанов, наполовина по-малка беше. Половин Лепонекс от 25 мг и половин Депакин от 300 мг

[bliss]

Александър, казал си го много красиво и принципно си прав. Но аз съм виждала достатъчно шизофреници, които вярват, че нямат нужда от лекарства. Не са красива гледка. Въпросът е защо имам проблем със спирането на лекарствата. Защото не ми достига вяра, че мога да се справя без тях (т.е. проблемът е с мисленето) или защото наистина имам нужда от тях (т.е. проблемът е биохимичен и трябва да ги пия) 

 Д- р Първанов пропуснала съм да спомена, че имам и главоболие. Започва от челото и преминава към темето, като мравучкане е. В интерес на истината имах такова и в началото на психозата.

[АлександърТ.А.]

до някъде съм прав  ..,,,Спряла си се пред основен въпрос .Яйцето или кокошката .Кое е първо , мисълта или материята . То , терапевката ти го е  казала ---без вяра хапчетата нямат сила .Но искам да ти кажа за съмнението .То е като лопатата в градината . С него само се разрохква средата ,  за да са полесно различими дребните детаили .Не се рови постоянно , изключваш го и наблюдаваш усещанията .

Горе подбрах думи в опит . Красиво е това което виждаш в сърцето си ......Гледай със сърцето си .То трябва да е водещо .Критиката е само помощник .

[bliss]

Д-р Първанов, позволих си да ви пиша на л.с. Надявам се няма да възразите.

Хубав ден!