Имам неразрешен проблем

[HMM]

Здравейте,надявам се да съм написал темата на правилното място.Първо Честита Нова Година на вас и на хората,който се нуждаят от вашата помощ!

Благодаря предварително на терапевтите,който ще се отзоват и ще разгледат проблема ми.

Мъж съм на почти 26 и имам проблем ,може би с мисленето,който ми е мн трудно да променя.Изчетох много неща във форума,дори повече от колкото е необходимо,което може би беше най голямата ми грешка.Минах през мн страхове,Бар,Шизофрения(тоя страх още ме не съм го премахнал на пълно),Хив и тем подобни заболявания.Овладея един страх,появи се друг.Сега обаче е различно,не знам от какво точно ме е страх,но ме е страх (осъзнавам колко глупаво звучи). 


Искам да попитам за мнение,какво според вас е състоянието ми-постоянно съм напрегнат,изпитвам чувство на страх,паника,напрежение.Не съм сигурен в решенията си.
Губя представа кое е правино и кое не ,може би трябва да деиствам по първично..
Сякаш не мога да спра да анализирам.Опитвам се да мисля позитивно,но това не продължава мн дълго ,отново докато се усетя и пак мисля за глупости.
Често ми се променя настроението.

Искам да се допитам и до вас в качеството си на опитни терапевти,а г-н Първанов е и психиатър до колкото съм запознат (ако бъркам моля за извинение)
Това са въпросите ми ,за който бих се радвал да изкажете мнение: 
Това натрапливи мисли ли са-когато се замисля за нещо в съзнанието ми изниква образ,дума,изречение,което няма логика с мисълта ми ? 
Щом затворя очи понякога в съзнанието ми изникват образи,думи,имена,нормално ли е ? 
Има ли смисъл да направя и консултация с психиатър на живо ?
Имал съм мисли,че нещо лошо може да се случи с мен или близките ми,изпълнявал съм и ритуали,но мисля,че тях ги ограничих.
Терапевта ми заключи генерализирана тревожност.
За мен е важно и вашето мнение -прекалена информация,хипохондрия,окр,депресия,тревожност,внушение,бар или др.? 
Препоръката на терапевта беше да се отпусна и да си гледам живота,спорт,социални контакти във всякакви аспекти и т.н,но мен сякаш ме е страх да го направя,когато се мотивирам в съзнанието ми идва мисъл,сигурен ли си,искаш ли го на истина и т.н. Идват ми мисли от сорта на живее ли ти се наистина и те ме плашат.
Все си мисля,че колкото и да ми е зле на живота си няма да посегна ,но ми е мн трудно. 
Наясно съм,че каквото и да е състоянието ми,ровенето из интернет и самовнушаването на какви ли не заболявания най вече психически е допринесло  много за състоянието ми .

Благодаря ви предварително !




 

Редактирано Януари 4, 2017 от HMM

[Диляна Колева]

преди 7 часа, HMM каза:

Наясно съм,че каквото и да е състоянието ми,ровенето из интернет и самовнушаването на какви ли не заболявания най вече психически е допринесло  много за състоянието ми .





 

Така е. Процедурата е обратна, когато човек не се чувства добре, първо отива на специалист, чува компетентно мнение и след това, ако има нужда от още информация, може да влезе в специализирани сайтове, с доказана информация или да отвори медицинските книги и да прочете повече по въпроса, като това само по себе си няма кой знае какъв смисъл. Доверието в терапевта е 50% от свършената работа.

Обратния път, който правят 90% от хората сблъскали се с невротични и тревожни състояния , води до пълно объркване, липса на доверие в терапията, смяна на терапвети и в крайна сметка удължаване на процеса на справяне.

Това, което описваш са класически натрапливости, много лесно разпознаваеми от всеки терапевт. Те не са причина за състоянието ти, а следствие. Причината е стреса, който е минал границата на нормалното и ти е причинил тези неразположения. Защо и как си стигнал до отключването на страховете в този им вид, вече е работа в терапия. Това което ти е казал терапевта е точно така - спорт, префокусиране, ангажираност на вниманието с приятни неща и т.н. Но то действа на симптомите ти /натрапливостите/ само ако повярваш и дадеш всичко от себе си в изпълнението на препоръките. 

Действия от сорта: "сега ще бягам 30 мин, да видим ще спра ли да мисля......." Обричат на провал всяка техника. За съжаление точно това се прави, проверки, съмнения и изпитване на техниките. Резултатът - все същото състояние., 

[HMM]

Благодаря ви за бързия отговор !

Според вас възможно ли е да загубя разсъдъка си в един момент от подобно състояние,зщото чувствам ,че съм на ръба?
 

Редактирано Януари 4, 2017 от HMM

[д-р Тодор Първанов]

Никаква  възможност.

Впрочем, като видях какво ти е казал психолога, направо си рекох, че си идвал при мен.

 

[HMM]

Благодаря  ви за изчерпателния отговор.Да разбирам ли,4е подобно състояние не може да доведе до сериозни такива като Бар и Шизофрения например.Какъв е маханизма на подобни заболявания и това което изживявам аз.Питам,защото понякога имам мн  странни да не кажа откачени мечти(фантазии по скоро).

Редактирано Януари 4, 2017 от HMM

[д-р Тодор Първанов]

Сега, всеки от нас има лично време, което не е много.Да ти отговоря на въпросите, ще ми отнеме няколко часа- нямам ги.

Или ми се доверяваш и преставаш да нищиш неща, които не разбираш или се записваш час и отиваш при колега да ти даде щателно обяснение.Колеги в страната бол, не може да е само бившият ти терапевт.

Ясно?

Редактирано Януари 5, 2017 от д-р Тодор Първанов

[HMM]

Още докато писах въпроса осъзнах,че страха в мен надделя в онзи момент.
По добре ще е да ви се доверя.
Явно ще трябва да поработя върху страха от подобни заболявания.
Отговора ви беше изчерпателен.Лека работа на вас и останалите  ви колеги,който помагат на хората.

Редактирано Януари 5, 2017 от HMM

[д-р Тодор Първанов]

Благодаря!

[hurtled]

аз прочетох темата ти и мисля че имаме един и същ проблем и протича по един и същ начин и аз бях така първо мисли за какви ли не болести като четох симптоми и други страшни страхове 2 дена бях в ад тотален гледах майка ми и баща ми и само мислих каква болка ще им причиня ако стане нещо такова мислех че съм първа втора фаза шизофрения тези страхове ги преборих после дойде момента който ти спомена незнаех точно от какво ме е страх и тогава писах във форума и д-р Тодор Първанов ми помогна страшно изключително много просто спри да мислиш и действай трудно е много но мозака ти започва да свиква после ще дойдат моменти , случки които може да те върнат пак в мисленето без дори да се усетиш и да започне всичко на ново просто недей да мисли дори не си повтаряй "не мисли" или разни подобни просто спри излез навънка веднага ако неможеш да се укротиш много помага страшно много особено вечер поне при мене към 6-7 като няма много хора и е спокойно навън днеска пробвах да бягам и резултата беше удивителен направо не съм бил толкова щастлив от незнам година и повече немислих за нищо само дишах и дишах 

 

а ти как си с контактуването с хора аз почвам да губя смисъл от всичко понякога защото немога да се успокоя и да мисля нормално да проведа нормален разговор почвам да говоря глупости и сеедно завиждам на хората някой ми обеснява какво е станало например днес аз немога да се концентрирам или да се похвали с нещо и незнам как да реагирам и това ме мъчи най най много от всичко защото някой почват да мислят че им завиждаш някой те взимат за шматка но никой неможе да те разбере а да тръгнеш да се обесняваш на никой не му пука и това ме мъчи най-много от всичко че не мога да вляза в положението на човек и да изживея емоцията с него това ми беше най приятното нещо преди и направо сега докато пиша се насълзявам но няма да се дам куче съм от малък но при мене имаше много изживян стрес точно заради тая ми черта и съм сигурен на 10000% че това ме докара до тук не че е нещо незнам какво просто ние така го мислим вече започвам много често да мисля нормално и усещам колко е малоумно това което изживяваме и нереално не точно ами незнам как да го обесня просто фокуса ни е на друго място и не ни дава покой да използваме енергията в правилна и позитивна посока ами в отрицателна но ще се справим няма лесни неща после като се справим съм сигурен че ще сме още по добри към себе си и околните и ще живеем истински няма да го забравя никога този момент от живота си и няма да съжелявам никога

[HMM]

ЗдравеЙ.ПЪрво се извинявам предварително на модераторите на саита,но кирилицата ми е развалена и мога да имам мн правопини грешки !

И така,радвам се ,че се вклу4и,защото това,което изйивяваме въобще не е нещо,което минава,просто като някои ти кайе,стегни се и изпии една ракия-ще ти мине (не е така).
При мен проблема се проявлява наи 4есто,когато съм сам,докато се усетя,4е пак запо4вам да мисля за тия нещо и ве4е съм нагазил на дълбоко.Случвало се е и докато съм навън с приятели да не мога да се отпусна именно заради това,(глупостите в които сам се вкарвам)
С контактуването с хора ина4е мисля ,4е  съм добре. 

Аз също се запознах във форума с някои от препоръките на д-р Първанов,когато се появи даден страх запо4вам да си представям трагикомични сценарии и да се смея (писна ми вече).Осъзнах също ,4е колкото пове4е се бориш със състоянието си мойеш моментно да го оркотиш,но за сметка на това си омърлушен ,сънлив,раздразнителен,нямаш сили  за нищо,при първия удобен повод започвах пак да се замисляш върху него.

Аз също съм куче,както го казваш ти! 
От малък в мен има една неувереност ,която се изявява предимно в общуването с момичета,което въпреки простотиите които \'\'обичам\'\' да си вкарвам преди не ми е пре4ило да имам сериозни връзки и изобщо отношение с дамите.

Сега изпитвам подобен проблем,защото страховете ми сякаш са по силни от преди.

В момента следвам препоръка на д-р Пъванов,която про4етох в един от безкраините форуми-да гипримем (до колкото е възмойно) и дори да ги предизвиквам мислите и страховете ми-опитвам се да мисля така-СХТОМ МЕ Е СТРАХ ОТ НЕСХТО,ЗНА4И ТО НЯМА ДА СЕ СЛУ4И(поне на мен ми се иска,докато го написах това ме обзе страх да не би да предизвиквам съдбата).

Наскоро изйивях мн силен стрес,отново заради страха ми от болести!

И така ,според мен оправия има,но на мозъка найстина му трябва време да смени мисленето си,време през което ще има тревога,страх,неувереност и т.н.
Все си мисля,че нещо в живота ни не е подредено както сме искали и затова минаваме през това.
 

Редактирано Януари 7, 2017 от HMM

[Диляна Колева]

Току-що, HMM каза:

Все си мисля,че нещо в живота ни не е подредено както сме искали и затова минаваме през това.
 

Това е много точно. Върху това всъщност се концентрира дълбинния психотерапевтичен процес. След него, всичко си идва на мястото.

Грешката на повечето хора сблъскващи се със страховете и тревожностите е в това, че се фокусират върху тялото и симптома и очакват магично някак да се оправи всичко. Точно по тази причина стоят толкова дълго в това състояние.

Чисто техническата част, /повлияването на мислите/ сме я писали тук многократно, но ето още едно видео, което изброява повечето най- използвани техники.

 

[ffqeegqg]

Диди да разберем ли,че тези мисли са пуснали котва в под съзнанието заради негативната емоция която сме им предали и когато сме под стрес те изплуват.Това ме довежда на мисълта,че в момента в който негативната мисъл се появи и не и обърнем внимание тя губи силата си.При следващия стресов момент мисълта която ни е тревожила преди  няма да има тази сила или то поне няма да изниква?

[Диляна Колева]

Точно. Мислите предшестват чувствата. За да се справим с тревожното състояние и неговото любимо чувство страх, няма смисъл да се фокусираме в страха /чувството/ и да се опитваме да го премахаме или да го побеждаваме. Силата на техниките е, да се научим да разпознаваме мислите, които предизвикват страха и да ги третираме с някоя от изброените техники. Когато човек се научи да прави това, той просто няма да стига до създаването на емоцията "страх".Тези мисли, никога не са в настоящата действителност, те са винаги в бъдеще време, което ги прави автоматично нереални. Ако изберем да ги последваме и да развиваме фантазия в бъдещето, спукана ни е работата, може да си стоим там вечно. Ако не позволим на себе си да излизаме от границите на настоящата действителност, ще видим, че всъщност край нас в момента няма нищо нередно и страшно.

Затова най- много са техниките с отхвърляне, игнориране или критичност към тези мисли, защото те са точно това - една фантазия.

[HMM]

Д-р Колева,благодаря ви за включването.
Пробвам с определени техники,но дълго време съм се поддавал на тези мисли и сега пренастройването е трудно,но мисля,че вървя в правината посока.
Не си поставям срокове в пълното овлядяване,но поне за момента не ме обземат както преди,което е напредък.
От 2 дни мисля,че спрях да се страхувам от едно заболяване и сега се опитва да ме обземе друго(страх от него),но колкото ида е силен порива,осъзнавам,че това е резултат от завишена тревожност,поправете ме ако греша. 

Пп-Клипа си заслужава да се изгледа !

Редактирано Януари 8, 2017 от HMM

[hurtled]

 

[Диляна Колева]

 Изчаквах подходяща тема, за да я пусна тази картинка. Явно в интернет е започнало осъзнаване за това какво си причиняват хората с четене на всякаква информация, често доста далече от реалността.

Когато един тревожен човек започне да чете тревожни информации, това е равносилно на усещането да насипваш със сол жива рана. Напълно безсмислено и много болезнено.

[HMM]

Хаха,тази снимка ме олицетворяваше доста дълго време-страхове от Ракови заболявания до Хив,Хпатити,др имунни заболявания до психически такива.Сега ги редуцирах до възможния минимум но напълното им изчезване не е лека задача.Все пак мисля,че за първи път от години съм на правилен път.
Извода ми е ,че съм дал мн материал на подсъзнанието ми през годините(негативен) и сега трудно отправям бъркотиите си.

[hurtled]

не знам аз почти се измъкнах от скапаната дупка само разбрах че да го мислиш не става и да не го мислиш пак не става трябва баланс и да намериш начин за почивка дали разходка дали нещо и да създадеш хубави навици дори и да мислиш че няма да ти помогне по никакъв начин или каквото и да мислиш да те занимават и да не се напъваш да се бориш поне при мене е така стряскам се и започват мислите на макс обороти и няма спирка но вече съм добре и се надявам все по добре да ставам даже вече мога да мисля спокойно !!  и излизам почти мигновенно от всякакви филми

[hurtled]

добре че се усетих на време да спра да чета и в интернет страшно ВРЕДИ на 10000% съм мислех даже че е лудост да мисля такива неща че може да е вредно и подобни но после разбрах че не съм само аз както и да е шока дето бях 2 дена като си прочетох симптомите бях се отписал и следях всяко едно мое движение и мисъл и на животни и на хора направо докато пиша и ме  заболява главата натоварвам се и най-важното е че го разбирам а това ме успокоява много а преди изпадах в някакви анализи направо света ми ставаше черен и по лошо незнам как да го опиша забравил съм го вече

[HMM]

И аз съм ок в момента,тъкмо се успокоя обаче и чуя,че някои се е самонаранил и такива работа и се почват пак процесите,дали и аз няма да го направя и т.н ,но си ги пускам да минават,не им отдавам внимание както преди.
Не са спрели,но не им се плаша толкова-намаляне на стреса,това е огромна част от решението.
Четенето в интернет е мн пагубно,докато се усетих преди от статия на статия и вече забравям от какво точно ме е страх :Д,(от всичко).Сега вече не е така,не съм се оправил напълно но гледам да не си вкарвам излишни глупости в главата,даже се базикам съм себе си от време на време.Не е лесно ,но с постоянство всичко се постига

[ffqeegqg]

Само да допълня нещо!В момента в който усетите,че сте добре възползвайте се от всичко което ви кара да се чувствате щастливи Излизане,излизане,разходки готини приятели това е....