страх ме е Добавено Декември 31, 2016 Доклад Share Добавено Декември 31, 2016 (edited) Здравейте, в следствие от силен стрес на работното място, започнах да получавам паник атаки, които успявам да преборя с дихателна техника 4-7-8, но отскоро ми се появиха натрапливи мисли, че слагам край на живота на околните хора и това много ме плаши. Попринцип съм човек, който никога не би наранил някого и постоянно се извинявам, когато сбъркам ,даже ме е страх да сбъркам и си мисля, че не съм способна да направя такова нещо , но не мога да разбера защо имам такива мисли в главата си и когато ги няма се чувствам виновна, че не са там. Четох из нета и разбрах, че натрапливите мисли сА присъщи за хора с ОКР, но аз нямам никакви ритуали или каквито и да е други признаци на заболяването само едни натрапливи мисли, че ще нараня околните. Четох и че методи за раздуване и присмиване помагат при такива мисли, но не успявам да измисля как да раздуя или да се присмея на факта,че завъртам главата на някой друг и той/тя умира. след това затвор за мен и край с живота ми. Мислите не са 24/7, а когато нямам някоя дълбоко съсредоточена работа, която да изисква цялото ми внимание и затова се страхувам да остана насаме с мислите си. Някой може ли да ми каже това нормално ли е ? така от време на време да ми минават такива мисли? полудявам ли ? опасна ли съм за обществото? как да се науча да контролирам мислите си пък и по възможност да са само позитивни? Редактирано Декември 31, 2016 от страх ме е допълнителна информация Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Януари 1, 2017 Доклад Share Добавено Януари 1, 2017 Не е задължително, човека който има натрапливи мисли да има и ритуали. Това при стрес да имаш такива мисли-натрапливи е обичайно. С две думи, нито полудяваш, нито си опасна. Лина Коцева и страх ме е 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ffqeegqg Добавено Януари 2, 2017 Доклад Share Добавено Януари 2, 2017 (edited) Аз съм в процес на обновяване ако мога така да го нарека,защото и аз и още много хора сме си задавали същите въпроси като теб.Не правя много добре за себе си като чета подобни публикации,защото дори несъзнателно за момента да не ми повлияе след време когато човек е тревожен на момента се сеща за всичко прочетено.Не се сдържах да отговоря понеже ми се иска да дам една голяма прегръдка на хората като мен с подобно проблемче.Искам да те успокоя,че аз съм жив пример,имах период от 2 3 месеца почти нямах гадни мисли и то благодарение на смелостта ми и желанието за промяна,което значи,че е напълно разрешимо.Разбери когато човек започне да се грижи за себе си той става пълноценен.Ние сме човешки същества дайте път на лошите мисли те също имат нужда от приемане както хубавите.Хора вярвайте в сърцето си то никога не лъже и не губете вяра! Редактирано Януари 2, 2017 от ffqeegqg Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Януари 2, 2017 Доклад Share Добавено Януари 2, 2017 В 12/31/2016 at 20:09, страх ме е каза: Здравейте, в следствие от силен стрес на работното място, започнах да получавам паник атаки, които успявам да преборя с дихателна техника 4-7-8, но отскоро ми се появиха натрапливи мисли, че слагам край на живота на околните хора и това много ме плаши. Попринцип съм човек, който никога не би наранил някого и постоянно се извинявам, когато сбъркам ,даже ме е страх да сбъркам и си мисля, че не съм способна да направя такова нещо , но не мога да разбера защо имам такива мисли в главата си и когато ги няма се чувствам виновна, че не са там. Четох из нета и разбрах, че натрапливите мисли сА присъщи за хора с ОКР, но аз нямам никакви ритуали или каквито и да е други признаци на заболяването само едни натрапливи мисли, че ще нараня околните. Четох и че методи за раздуване и присмиване помагат при такива мисли, но не успявам да измисля как да раздуя или да се присмея на факта,че завъртам главата на някой друг и той/тя умира. след това затвор за мен и край с живота ми. Мислите не са 24/7, а когато нямам някоя дълбоко съсредоточена работа, която да изисква цялото ми внимание и затова се страхувам да остана насаме с мислите си. Някой може ли да ми каже това нормално ли е ? така от време на време да ми минават такива мисли? полудявам ли ? опасна ли съм за обществото? как да се науча да контролирам мислите си пък и по възможност да са само позитивни? Прехвърлям отговора си и тук, тъй като темата е на две места. Нормално е да ти минават всякакви мисли. Не е нормално, обаче да вярваш на всичко, което минава през главата ти. Хората имаме една особена функция на мисленето, в голямата си част то е въображение т.е. мислим за неща, които ги няма. Благодарение на тази си способност писателите пишат книги, там има жестоки неща, които са минали през нечии мисли, но това не прави писателя луд фанатик или убиец. Не, той знае за това свое умение и не се плаши от него, а го превръща в роман. Ако мислите ти са спрели на страшни сюжети и от тях не можеш да измислиш роман или дори разказ, то те стават непродуктивни. Не са ти нужни, просто използвай въображението си, което произвежда тези мисловни каламбури и направи нещо красиво с него. Ще кажеш, че е трудно, да, всички казват така. Не е трудно, пречи ти страха от вярването, че ТИ СИ ТАКВА. Каква? Лоша? Наистина ли вярваш, че си лош човек? Убиец? Съмнявам се. Започни да се съмняваш и ти, Не вярвай на всичко, което въображението ти произведе. Ето ти един чудесен филм, за учене на въображение: "Магията на остров Бел" http://bnt.bg/filmi-i-serialii/igralni/magiyata-na-ostrov-bel ffqeegqg и Лина Коцева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.