Проблеми с тийнейджъри в семейството - споделено и съвети

[Dun]

Здравейте,

Имам нужда от съвет и помощ, затова пиша тук. Опитах се веднъж да публикувам, но явно не се е получило, затова ще разкажа проблема отново. За пореден път на път към тоалетната сутринта, реших да проверя как е 15годишния ми син и намерих леглото отново празно. След толкова разговори след подобни инциденти и обещания, че това няма да се повтаря, все пак случката се повтаря. Всеки път е при различна приятелка и е много важно. Но повече ме притеснява факта, че се повтаря многократно и той не може да удържи на обещанието си, сякаш нещо го тегли навън,  и че отсъства от училище с дни, заради което тази седмица беше наказан със забележка. Учителите казват, че стои сам на чин, че е затворен, не се включва в живота на класа, който според всички учители е прекрасен, сплотен клас и когато учителите се опитат да комуникират с него, "духом го няма". В момента ходи при училищния педагог, но аз не виждам промяна. Разбира се, че сме говорили за това, казва, че отсъства заради приятели. Кога щял да живее, след няколко години приятелите му щели да се пръснат по света и сега му било времето да е с тях, за да му останат спомени. В последно време пък не е на у-ще заради момичета, винаги различни, и винаги е много важно. Говорили сме си като приятели, споделя, че животът е гаден и че просто трябва да се изтърпи  някак. Сърцето ми се сви при тия думи. Опитваме се с баща му да му покажем, че животът е такъв какъвто си го направиш и че може да бъде прекрасен, че всеки има трудни моменти, но и те отминават и идва друго, ново. Има и други неща, които се случиха в миналото, но не желая да пиша тук. Познавам приятелите му бегло, старателно ги крие, нямало нужда да ги води в къщи, нямало да се жени за тях, било глупаво да се запознаваме по-отблизо. Но зная, че едно от момчетата, по-голямо от него, се премести с родителите си в друг квартал по съмнителни причини. Аз самата се чувствам уморена и обезнадеждена след всички обещания, може би нещо бъркам, моля Ви са съвет. Не знаем какво да правим. Моля Ви помогнете.

 

 

Редактирано Януари 24, 2017 от Донка

[Диляна Колева]

Вариантите са няколко, или преживява кризата на тийнеджърството, по свой особен начин, или има преживявания на загуби /емоционални, физически с подтисната емоция/ , които са го довели до състоянието в момента. След консултация с психотерапевт може да се установи с точност за какво става въпрос, след което, ако е необходимо да се насочи към друг специалист или да се започне терапия. Училищният педагог не е добър избор.

[Dun]

Много благодаря за съвета и ще помоля да препоръчате подходящ за възрастта психотерапевт в София, по възможност центъра:)

 

[Донка]

Надявам се, че сте намерили подходящ психотерапевт вече. Съгласна съм с Диляна, че случаят не е за училищния психолог. Друг е въпросът как ще успеете да го убедите, че има нужда от промяна и помощ. 

Интересува ме каква е ролята на баща му в неговия живот - все пак той очевидно е влезнал в "мъжката" си възраст, или поне претендира. 

Какви интереси и занимания имаше преди да започне този тежък период и приблизително на каква възраст и как започнаха проблемите?

Обещанията са начин да ви изолира временно и са по-скоро отдалечаване от решението, отколкото опит да се намери изход. 

[Villiana]

В 24.01.2017 г. at 10:22, Донка каза:

 Друг е въпросът как ще успеете да го убедите, че има нужда от промяна и помощ. 

 

Да това е въпросът - как да го убедиш

[sun sun]

Ако родителите искат промяна в сина си ,защо не започнат първо от себе си.Има курсове семинари, разбира се има мнго възможности.
Както и начин на живот ,хранене. Според мен за тези 15 год. не са направени много неща за това дете и сега то като огледало отразява ненаправеното

Редактирано Декември 11, 2017 от sun sun
Смятам ,че е добре да се изгледат 7=те огледала на есеите - Грег Брейдън