Смирение над страха

[cenovtrans]

Здравейте ! 
Първо Весела Коледа ! 
Преди време бях писъл за моите симптоми ( може да ги погледнете в профила ми ) 
Накратко : Дереализация чувство за нереалност , задавал съм си много странни въпроси примерно докато шофирам съм се питал . Аз ли карам колата ? Стигал съм до там , че веднъж се погледнахв огледалото и до такава степен се уплаших от образа ми , че повърнах . На моменти се стрясках от снимките ми . Като се погледнех в огледалото директно влизах в него , като изляза навън щом ми се покаже сянката моментално все едно се залепях за нея . След тези преживявания първото което му хрумва на човек е , че е болен . И започнах да търся понеже симптомите на повечето болести се препокриват стигнах до много налудничеви заболявания .
Които още като си ги помисля ми настръхва косата . Направих си изследвания . Кръв ,Урина , УНГ , Очен , и Невролог . Дори си направих и снимка на врата , понеже си бях въобразил , че е от него . И се оказа , че всичко е наред по-здрав не съм бил никога ! И си казах , добре явно е на психична основа ( Нещо в мен винаги ме е насочвало в тази насока но все пак исках да се уверя , че съм физически  здрав ) Усещах че вътрешно се борех с тези симптоми много силно
и забелязах , че след всяка борба с това чувство ( което преборвах за 1 ден ) на другия ден идваше пак и ме смазваше . ( До тогава не съм си и мислел че може да е от страх ) . Плачех почти всяка вечер в продължение на около месец . И тогава осъзнах и се запитах
ами ако го оставя да ме " съсипе " какво ще стане ? И тогава започнах чрез мой метод да наблюдавам тези симптоми и един вид смирение пред себе си . Усещах го когато идваше и просто го оставях да се изяви ( Което не беше лесно ) Защото умът търси и започва да анализира какво става
уплашен е от това нещо което става с него . И вместо да се боря исках това чувство да се усили и така и ставаше . На моменти ме сковаваше и започвах силно да се натъжавам . Но всъщото време започнаха да изплуват самите страхове , точно ситуациите в които са се проявили . Точните думи 
които са ми казали в тази ситуация . Оказа се , че 80 % от страховете са от баща ми . Като малък като грешах викаше по мен . Че съм боклук и нищо не става от мен . Тези неща ги казваше защото е доста нервен човек . Но въпреки това съм му простил за всички обиди и за държанието му .
И така продължих да се самонаблюдавам и приемам . Усещах как влизам и излизам от тялото си . Започнах да изпитам неща които са трудни за обяснение . Все едно се усещам тялото си с друга вибрациия . Започнах така наречаната НЛП Терапия: https://www.youtube.com/user/baevdji - това са клипове на Г-н Баев , които много помагат силно преворъчвам ! Започнах и разговори с вътрешното дете , чувах го как ми казваше , че го е страх все едно направо искаше да излезе и да избяга от мен ( Това дете всъщност се явява подсъзнанието ) Сега постоянно извиквам страха извиквам тези ситуации и напарво се " гмурвам в тях Казвам си ето идва , каквото и да стане ще го приема . Осъзнах , че не борбата побеждава страховете , а смирението над тях , те автоматично се трансформират когато ги приемаш , когато не бягаш от тях . Защото няма как да избягаш от себе си , безмислено е ! Всяка една борба със вас самите ви задълбочава в нови страхове които не искате .
И така за сега , упражнявам коремно дишане . Разбрах , че досега съм дишал предимно с гърдите . Дори в момента след като издишам чувам мисили от типа боклук съм , нищо не става от мен . Често и обиждам родителите ми но научих , че подсъзнанието работи на огледален принцип и тези мислит означават всъщност . Аз обичам майка ми и баща ми и не искам да им се случи нещо . И така моя съвет е към хората които се намериха в горепосочените симптоми да не се борите с този страх . Наблюдавайте се , също така може да си определите час за страх и да пожелаете да ви съсипе буквално . Това е от мен за сега силно се надявам да съм бил полезен . Весела Коледа и Щастлива нова година ! 

Редактирано Декември 26, 2016 от Орлин Баев
оправяне линк към youtube

[Диляна Колева]

Споделеното е чудесен пример, че няма по - ценно и работещо знание от онова до което сами достигаме. Това, което ти се случва показва, че имаш ресурс да се справиш със състоянието. 

Страховете ни са много и най - различни, това е факт, но още по - неоспорим факт е, че много малка част от тях са лично придобити. Огромната част от нашите страхове, са породени от вярванията ни, а те са ни внушени в ранно детство, когато не сме можели да се съпротивляваме. Обърни лентата, всъщност, нито един твой страх, не е твой, ако успееш да го видиш по този начин, той ще изчезне. Страховете ти са плод на страховете на хората, които са те отглеждали, затова и често в терапията търсим детето в нас, за да видим на колко години и кога се е сдобило с тези страхове. Да ги разгледа от друг ъгъл, като големия човек и да спре да се страхува. Най- вече, да осъзнае, че те не са негови. 

Нито едно дете не се ражда страхливо, то се ражда любопитно и жадно за познания. Малко след това, обаче, любопитството му бавно и неосъзнато бива изтиквано на заден план и се замества със страховете, които имат родителите му. 

ПРИТЧА ЗА МАЛКИТЕ ЖАБЧЕТА

Имало едно време една групичка от малки жабчета … Един ден малките жабчета си организирали надбягване. Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула. Долу, около кулата, се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците. Състезанието започнало . Никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата. Чували се изказвания… -О, пътят е толкoва труден! -Те НИКОГА няма да достигнат върха. -Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока! Малките слабички жабчета започнали да се скапват. Едно по едно. Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре. Тълпата продължавала да крещи.. -Толкова е трудно!!! Никой няма да успее! Все повече жабчета се уморявали и се отказвали … … Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре …Не се предавало! На самия край всички други вече се били отказали да изкачат кула. С изключение на онова мъничко жабче, което, след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха! ТОГАВА всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно това жабче е успяло да го направи?

Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило силата, за да достигне целта?

 

 Оказало се, че Победителят бил ГЛУХ.

Поуката от тази история е… Никога не слушайте негативните или песимистични изказвания на другите и ги подминавайте, защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти. Онези които носите в сърцето си! Винаги мислете за силата, която носят думите. Защото всичко, което чувате или четете, повлиява на действията ви! Следователно….Бъдете ВИНАГИ…ПОЗИТИВНИ! И преди всичко… Бъдете ГЛУХИ, когато хората ВИ казват, че ВИЕ не ще можете да осъществите мечтите СИ! Винаги мислете… Аз мога да го направя.

 

Сега просто си запуши ушите за вредните влияния и върви напред.

[д-р Тодор Първанов]

"Ако човек успее съзнателно да си пожелае появата на нервен симптом, от който дотогава страхливо се е отбранявал, той може благодарение на тази преднамерена нагласа да накара страха и в крайна сметка симптома да замлъкнат. Следователно е възможно сатаната да прогони дявола. Естествено, подобен опит е практически постижим само за малцина. Но едва ли има опит, който би бил по-поучителен за човек с душевни задръжки ,,

H.v. Hattingberg

[Орлин Баев]

Уау, каква чудесна мисъл, изразяваща работата с парадоксалното намерение в психотерапията! Само искам да вметна че е метод, практически постижим за мнозина, по наблюденията и опита ми. 

Супер е, че се справяш! Радвам се, че насоките и аудио сесиите ми са полезни! Честито рождество Христово! Да се ражда и живее смелата обич в нас! 

 

Редактирано Декември 26, 2016 от Орлин Баев

[cenovtrans]

Благодаря ви , за бързите отговори !  Аз знам , че тези неща идват за да научат човек за нещо , те не са тук за да ни пречат . Щом се стигне до такива състояния започваш да се замисляш над живота .Разбираш доста неща за себе си , гледаш се от друг ъгъл . Разбираш , че не си за дълго тук и се смиряваш се над себе си и се приемаш . Помогна ми да осъзная , че нищо не знам за себе си . Разбира се аз си мислех , че като се харесвам , това означава че се приемам , но това е повърхностно . И няма нищо общо с исктинското приемане . Благодаря ви още веднъж !

[Диляна Колева]

Ето една много силна статия, отразяваща опит на човек, който е изживял промяната. Нямо по- ценни от съветите, които идват от истинското преживяване.

https://www.lifehack.bg/self-improve/urocite-na-arnold-shwarceneger-za-uspeh/

[Орлин Баев]

Наистина добри насоки от Арни!