Мисъл за деня - 5.12.-11.12.2016г

[Слънчева]

Мисъл за деня-5.12.2016г

Казвам, правете тънки различия. Не се самозаблуждавайте. Ако сте радостен, радостта винаги ви готви едно изкушение. Ако сте скръбен, и там има изкушение. И в скръбта, и в радостта има изкушение. И в скръбта има едно благо, и в радостта има едно благо. Но знайте, че не всяка радост, която имате, носи благо заради вас. Оная радост, която носи една възможност вътре в тебе, дръжте я, и оная скръб, която носи известно благо, дръжте я. Но оная радост и оная скръб, които не носят блага, пазете се от тях. Не да ви е страх, но да знаете какви ще бъдат последствията.

Петте врати

Редактирано Декември 5, 2016 от Слънчева

[Слънчева]

Мисъл за деня-6.12.2016г

Може да страдате, но не мислете, че Бог ви измъчва. Бог не съизволява в мъченията на хората. Ако Бог е допуснал мъчнотиите на хората, то е по съвсем други причини. Ние се мъчим, понеже не разбираме. И затова, дръжте Името Божие в себе си чисто и свято. Ако вие можете да пазите Името Божие чисто и свято в себе си, всичко ще ви върви. Всичките нещастия в света идат от неспазването светостта на Името на Бога. Щом го опетните, ще дойдат най-големите нещастия в света върху вас. Това е едно свещено правило, което трябва да пазите, и никому не го казвайте. Пазете Името Божие чисто и свято!

Опити

[Слънчева]

Мисъл за деня-7.12.2016г

Има неща, които след като ги опитате, не ги разправяйте на другите. Има неща свещени, и като разправяте свещените работи на другите, то свещените работи се опетняват. Твоят ближен ще каже: "Разправяш ми ти измислици." Това е пак господарят, който те кара да разправяш. Това е тщеславие, ти още не си завършил. Послушал те е Господ и някой ти казва: "Я се помоли заради мене."

Изпитите на ученика

[Слънчева]

Мисъл за деня-8.12.2016г

Трябва да разбирате как да се справяте с едно страдание. И ако дълго време гледате страданието във вас, ще се зароди едно ново чувство, и вие ще намерите в страданието една работа, през която ще ви дойде голямо благо. Отначало мислите, че страданието е затвор, но ако го огледате хубаво, ще видите една работа, чрез която ще дойде голямото щастие, което вие очаквате. Като страдате, не се обезсърчавайте.

Законът на свободата

Редактирано Декември 8, 2016 от Слънчева

[Розалина]

Мисъл за деня - 9.12.2016

...някой път е необходимо само да слушате думите на душата, без да виждате нейната форма. Външното може да отвлече вниманието ви в друго, във външно, направление. Не че е лошо това, но понеже във всяка една форма се ражда едно желание, едно пожелание, то щом видиш една форма, ти ще пожелаеш да я обсебиш, а пък всяко пожелание е едно престъпление. Казано е: „Не пожелай.” Щом видиш една красива форма, ще я пожелаеш. А пък всяко пожелание е навлизане в един свят на погрешки. А пък любовта не е във формите. Този човек може да е красив, обаче течението на любовта може да е грубо. Някои хора са грозни, но имат по-хубави течения на любовта.

Естественото положение на човешката душа

[Слънчева]

Мисъл за деня-10.12.2016г

Някой казва: "Много хубаво беше менюто, но още едно ядене трябваше." Да, но тогава ще дойде пресищането. Грехът не седи в яденето, а в преяждането и в избора на храната.

И в любовта е същото: грехът не седи в любовта, но в прелюбодействието, в пресищането или в избора. И в любовта не трябва да сте безразборни. Казваш: "Можеш да обичаш всички." Неразбрана работа е това. Този, когото обичаш, трябва да има нужда от твоята любов.

Новото верую

[Розалина]

Мисъл за деня - 11.12.2016

Вие искате, като обичате някой човек, да прекарате ръката си отгоре му. Това не е любов! Когато обичате един кон, ще му снемете юлара (тур. повод, оглавник за добитък) и ще го оставите в гората свободен да пие студена вода. Няма да го заведете с юлара да пие вода и после пак да го вържете. Това не е любов! Един човек, когото обичате, ще му снемете всички юлари, които има и ще го оставите свободен. Ще кажете: "Как да разберем това?" Разбирайте го както искате, но оставете човека свободен, както Бог го е направил, защото всички ограничения, които имаме, са човешки работи, а първоначално не са били. Първоначално човек не е бил ограничен.

Новото верую

 

 

[Слънчева]

Има обикновени неща в живота, които имат нужда от проверяване. Има и неща, в които не можете да се съмнявате. Например питате: "Какъв е въздухът?" Както и да ви го описвам, няма да схванете. Но проверете – отворете си устата и ще опитате какъв е въздухът. Питате: "Каква е водата?" Както и да ви разправям, че е хубава, студена, това, онова, те ще са неща непонятни. Но казвам ви, вкусете я и веднага ще имате ясна представа за онова, от което се интересувате. Има други неща, които не можете да проверите. В конкретния случай: има хора, които могат да проверят дали водата е чиста или има някакъв примес, други хора не могат да го проверят. Но казвам: Всички хора имат чувство, с което могат да проверяват нещата. Някой казва: "Аз не разбирам." Има неща, които всички можем да проверим, които всички еднакво разбираме. Например питаш: "Това ястие топло ли е или студено?" Провери! "Ами тая дреха, тая риза топли ли, или не?" Облечи я! "Тая шапка прилича ли ми?" Тури я и ще видиш. "А обувките широки ли са или ще ме убиват?" Обуй ги, походи малко с тях и ще видиш. "Това перо пише ли хубаво?" Почни да пишеш и ще видиш. Онова, което аз говоря, може да е вярно за мен и да не е вярно за вас. Има неща, които са относителни. Например казвам за едно ядене, че е солено, ти го вкусваш и казваш, че е безсолно. Друг е езикът, езикът на единия от нас е по-чувствителен. Единият обича повече солчица, а другият обича по-малко солчица.

Аз сега ви привеждам примери за ризи, обувки и шапки, но е нужен един превод – какъв смисъл трябва да се извади от тези примери? Написвате ред букви, азбука, но тия букви трябва да ги изучавате. Това е изкуството. Всеки може да знае буквите на един език – латиница, славянска азбука и пр., но да се научиш да пишеш хубаво с тия букви – там е изкуството, майсторлъкът. После, всеки знае да говори, но да се научиш как да произнасяш меките и твърдите звуци и как да си отваряш устата при гласните, и да знаеш вътрешния им смисъл – това е цяла наука. Да знаеш къде да повишаваш или понижаваш гласа си – то е цяло изкуство. Някой път го понижаваш там, дето не трябва, а някой път го повишаваш там, дето не трябва. Къде понижаваш гласа си? Когато минаваш през гората, дето има разбойници, има опасност, говориш като мушица. Защо? Не искаш да повишиш гласа си, защото ще те чуят. Или някой път искаш да говориш високо, повишаваш гласа си повече, отколкото трябва. Защо? Защото искаш да те чуят. Когато говориш, не трябва да имаш страх, не трябва да имаш и тщестлавие. Защото онзи, който говори високо е тщестлавен, а който говори ниско е страхлив. Онзи, който говори ниско е предпазлив, разумен е, внимателен е, за много неща мисли, но в благоразумието на човека влиза и страхът. Тебе те е страх да не стане нещо и си казваш: "Много високо да не говоря!" Влизаш в стаята на болен човек – няма да говориш високо.

Сега, когато тълкувате нещата, трябва да знаете как да ги тълкувате. Ще ви приведа един пример из турско, за да ви обясня една истина. Защо из турско, а не из българско или френско? Защото това само в турско може да се случи. Разболява се жената на един турски паша – млада, красива, много хубава жена. И припада тя. Викат един бьлгарин лекар да я излекува. Но лекарят турски не знае и има със себе си преводач. Като влизат при болната, лекарят казва на преводача си: "Колко е хубава!" Пашата пита: "Какво иска?" Преводачът знае, че ако преведе думите на лекаря: "Колко е красива!", той ще пострада, затова превежда така: "О, колко е пострадала тая жена!" Пашата казва: "Тъй, тъй, много е теглила!" Вие ще кажете сега: "Да каже истината!" Питам: На този лекар му прави впечатление, че жената е красива – какво зло има от това? Пашата като гледа красотата на жена си, се радва, но друг да гледа нейната красота – за него това е престъпление. Той казва: "Аз имам право да кажа, че жена ми е красива, но всеки друг трябва да си затваря устата." Това не е правило за всички народи. На французина като му кажеш, че жена му е красива, той е щастлив, а ако пък му кажеш, че жена му е грозна, ти ще го обидиш. Но на един турчин не трябва да казваш нито че е красива жена му, нито че е грозна.

Аз превеждам: Вие трябва да пренесете това практически към вашия духовен живот. Говорите за духовен живот, искате да влезете в една вътрешна школа, да разберете истините, да станете силни. Всички тия работи са много добри. И някой път казвате: "Дано Провидението да вдъхне в нас..." Но вдъхновението вие го разбирате като надуването на гайдата от гайдаря. Искате по гайдарски начин да ви вдъхновят. Но гайдата няма никакво съзнание – дали я надуват или е празна, тя не знае, надува се заради гайдаря и се изпразва заради гайдаря. Самият мях или гайдата, не се интересува дали има повече въздух в нея или никак няма въздух. Но на гайдаря това не е безразлично. Понякога вие искате да ви дойде вдъхновение. Хубаво, но трябва да можете, както преводачът на онзи български лекар, да му дадете друг смисъл. Лекарят казал: "Колко е красива жетата!", а онзи превел: "Много е теглила!" Ако не преведеш така тия думи, пашата ще се обиди. А лекарят не е мислил нещо лошо!

Понякога, като се привеждат някои примери, вие ще се усмихнете и ще кажете: "Това не се отнася до мен." Има неща, които не се отнасят до вас, но в бъдеще могат да ви бъдат потребни.

Например вие пишете понякога буквите толкова размазани, че за някои букви не знаете дали са т или п, на т единият крак не е довършен и прилича на п. А някой път между п ин не може да се направи разлика – не са написани хубаво буквите. Такива погрешки правят понякога и англичаните, и французите, и китайците.

Казвам: Щом влезете в духовния свят, не се позволяват погрешки! Погрешки можете да правите, но трябва да се поправят. Вие казвате: "Знаем какво нещо е духовният живот." Е, каква е разликата между един материалистичен, светски живот и един духовен живот? При светския живот ще обърнеш внимание на красивата жена, а в духовния живот ще го загладиш и ще кажеш: "Много е пострадала горката!", защото в духовния живот има пашалък – пашата седи там. И ти, макар че виждаш красотата, ще кажеш: "Горката жена, колко е теглила!" Значи: "Мен не ме интересуват красивите жени, а страданията на хората." Понякога казваш, че не обичаш някого, ти го обичаш, но криеш това вътре в себе си. Понякога казваш, че не мразиш еди-кого си. Мразиш го, но не искаш да го кажеш. Минаваш за духовен човек. Светските хора веднага ще ти кажат, направо тъй, както си е. И някои братя, които са много сербез, казват, че истината трябва да се каже. Как ще кажеш истината? Това, което обижда човека, не е истина. Това, което оскърбява човека, не е истина. Да показваш греховете на хората – Това не е истина. Да им покажеш, че говорят лъжа, то не е истина. Истината е много сладка. Най-сладкото нещо в света е истината. Като кажеш истината някому, ако тази истина му напакости, ти не си му казал истината. Но ти твърдиш: "Аз му казах истината." Ти си казал истината толкова, колкото преводачът на лекаря я е казал на пашата...

Новото_верую