Каша

[leo385]

Здравейте, на 18 години съм, тази година се дипломирам, или поне ще се опитам да се дипломирам...

Дълги години имах проблем с тревожността, по-точно ОКР, последните 2г. ходя системно на терапия, животът ми се преобрази коренно. Но преди 3 месеца, с началото на последната учебна година, всичко се преобърна. Предстоят ми 2 матури, 2 държавни изпита (уча в професионална гимназия), поне 3 кандидат-студентски изпита (въпреки че, все още не съм избрал какво и къде да продължа образованието, се подготвям за кандидатстване...), както и всекидневно поне по един тест по всевъзможни дисциплини... Едва декември е, а се чувствам изцеден, около мен е пълно с учебници, записки, изпитни теми, въобще всевъзможни хвърчащи листчета, имам чувството, че ще повърна. Опитвам се да си разпределям времето, но все не успявам, чувствам се адски непродуктивен, постоянно отлагам разни неща за утре, за вдругиден. Нямам време дори да закуся, да се видя с близките си, да практикувам хобитата си. Отделно от всичко това, наскоро загубих близък човек, все още осмисля случилото се. Усещам как тревожността нараства постоянно и не мога да я редуцирам, постоянно мисля за нещо, чувствам мозъкът си прегрял. 

Може би не е особено точна заявка, но въпросът ми е - какво да правя? Обсъждам тези неща с терапевта си, но сякаш буксуваме на едно място... 

[д-р Тодор Първанов]

Колко често казваш  на родителите си че ги обичаш, ако имаш и брат и сестра, колко често го правиш и на тях?

[leo385]

Ами неособено често, в интерес на истината - може би около 10 пъти през целия ми съзнателен живот. 

[д-р Тодор Първанов]

Няма да забравя, как,  преди много години, на последната ни среща, една клиентка, на възраст два пъти по- голама от твоята ми каза ,, Доктор Първанов, благодаря ви, но не за това,че ми помогнахте да се справя с проблема, а, за това ,че ни научихте, всички в нашето семейство да  си казваме ,че се обичаме,,.

Корена на натрапливостите е, в това, че си в стрес и си много тревожен.А, най – доброто средство за преодоляване на стреса, са близките отношения, които имаме с хората около нас- семейството.За това, ако бе мой клиент, аз бих отделил цялото си време да ти помогна в това – да имаш максимално добри отношения с близките си.Когато това стане факт, справянето с ОКР-то ще е много лесно.

Покажи моето мнения на терапевта си и работете в тази насока.

Това е.

[leo385]

Здравейте отново,

Споделих с терапевта си това, което ми казахте и започнахме работа по насоките Ви и вече виждам промяната - фактът, че имам толкова близки и любими хора ме кара да се чувствам супер добре и спокоен.

Но все още изпадам в стрес при мисълта за всички тези изпити, които ме очакват... На лице е следният вътрешен конфликт - от една страна си казвам, че няма никакво значение какви оценки ще имам, тъй като по принцип (а и конкретно в българското образование) оценките не са качествен измерител на знание, а просто едни цифри на случайността - дали въпросния ученик е съумял да запамети количество информация и да го възпроизведи при конкретна ситуация - изпит. Но от друга страна слушам учителите си, които обясняват как оценките са нашето лице, колко лоши са посредствените резултати и пр. и това се натяква постоянно и едва ли не ако нямаш добри оценки си нищожество... Родителите ми постоянно ми повтарят да не се тревожа излишно, че е важно само да завърша, без особено значение с какъв успех, а с какви умения. 

Много съм объркан. 

[д-р Тодор Първанов]

Момче, разковничето е ....доверие в родителите.

Довери им се и .....успеха ще е с теб.