Имат ли по-добро бъдеще децата на родители нарциси?

[SoulSearcher]

Здравейте,

Какво смятате по следния въпрос: Дете, което е израснало в семейство с поне един родител нарцис, може ли да бъде по-добра версия от своите родители? Децата на това дете ще бъдат ли още по-свободни, докато в един момент това разстройство бъде превъзмогнато?

Поздрави

[Донка]

По принцип е възможно, но при много важни условия:

- детето на нарциса да е в позицията на жертвата

- от тази си позиция то да осъзнае проблема с разумно сърце и да съхрани любовта си към родителя 

- да осъзнае нуждата от промяна на модела и да пожелае да промени нарциса вътре в себе си самия (не в родителя) 

- да работи разумно, с любов и постоянство

Ако използвам сравнението на мой приятел - да се родиш в семейство на нарцис и да носиш в себе си нарциса - то е като да ти дадат щанги и мускули, зала и треньор.... и да ти остане само да.... вдигаш постоянно и с любов.

[ChildInTime]

 

Децата наказват ли се заради греховете на техните родители?  

---

Въпрос: Децата наказват ли се заради греховете на техните родители?

Отговор: Децата не се наказват заради греховете, извършени от техните родители; нито родителите са наказвани заради греховете на своите деца. Всеки един от нас е отговорен за своите собствени грехове. Езекиил 18:20 ни казва: „Душата, която греши, тя ще умре. Синът няма да понесе наказанието за бащиното беззаконие, нито бащата ще понесе наказанието за синовното беззаконие.” Този стих ясно показва, че всеки сам носи наказанието за своите собствени грехове.

Има стих, който кара някои хора да вярват, че Библията учи, че наказанието за греха преминава през поколенията, но това тълкуване е невярно. Въпросният стих е Изход 20:5, който казва по отношение на идолите: „да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение на онези, които Ме мразят.” Този стих не говори толкова много за наказанието, но за последствията. Той казва, че последиците от греховете на един човек може да бъдат изпитвани поколения наред. Бог казваше на израилтяните, че децата им щяха да чувстват последиците от непокорството и омразата към Бог на самите родители. Децата, възпитани в такава среда, ще практикуват подобно идолопоклонство, и така ще паднат в утвърдения модел на непокорство. Влиянието на непокорното поколение щеше да посее нечестието толкова дълбоко, че няколко поколения бяха необходими, за да се обърнат нещата. Както илюстрира Изход 20:5, Бог няма да ни държи отговорни за греховете на нашите родители, но понякога и ние ще страдаме в резултат на греховете, извършени от тях.

Както показва Езекиил 18:20, всеки от нас е отговорен за своите собствени грехове и трябва да носим наказанието за тях. Не можем да споделим нашата вина с друг, нито може друг да бъде считан отговорен за нея. Обаче има изключение на това правило, и то се отнася за цялото човечество. Един човек понесе греховете на другите и плати наказанието вместо тях, за да може грешниците да станат съвършено праведни и чисти пред Бога. Този човек е Исус Христос. Бог изпрати Исус в света, за да размени Своето съвършенство за нашия грях. „Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога” (2 Коринтяни 5:21). Исус Христос понесе наказанието за греха вместо тези хора, които отиват при Него с вяра.
https://www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-parents-sin.html

 

[iti]

" може ли да бъде по-добра версия от своите родители " - с подобна теза изказваш крайно материален възглед, че човек е единствено гените и средата си, т.е. едно дете не притежава собствено съзнание, а е поредна генетична версия на родители си. Така поставен въпросът - как може нещо отрицателно да се преработи в положително? Ми не може. Затова в природата има задънени генетични пътища. Отрицателните качества предадени от родителите водят до загиване на генетичната линия. И това малко или много в живота го има дори днес с всичките житейски улеснения, защото и сексуалният нагон прави селекция на качествата, хората имат определени идеи за физически и психически нормално/красиво.

Ако допуснем, че човек притежава собствено съзнание което не е 100% определено от генетичната информация и социалната среда, то изпадаме в неопределена територия. Защо нечия душа е избрала да се инкарнира в тяло с дадена генетична и кармична програма? След като сме допуснали че тя притежава собствено съзнание, то и причините за подобно нещо сигурно са лични, и не търпят обобщения. Може наистина причината да е това съзнание да иска да преработи негативите идващи от тази родова линия. Може да е избрало родителите заради нещо друго, но да трябва да се изправи и пред този проблем. Може просто да иска да го изживее и види какво е. А може да е част от кармичният му път. Кой знае... Остава му да се уповава на Бог (ама истинският, не фалшивият на който хората се кланят), и да вярва, че животът му, с всичките проблеми, ще му помогне за личното му израстване и по-добро осъзнаване на живота като цяло. Всички търсят житейско щастие на тая планета, но реалността е, че тя е създадена за нещо коренно различно...

Редактирано Декември 5, 2016 от iti