Петя

[petya96]

Здравейте. Пиша с огромна надежда, че ще ме разберете и ще ми помогнете. От 6 месеца страдам от страхова невроза. От началото потърсих помощ, изписаха ми Ципралекс, а след това и Флуанксол. Моята невроза се изразява в страх от загуба на контрол и от това, че ще полудея. Страх ме е да оставам сама вкъщи, страх ме е да изляза на терасата, защото имам чувството, че ще скоча. Нещата се пооправиха и вече постепенно започнах по-рядко да допускам тези натрапчиви мисли, започнах да си връщам желанието да излизам, да чета, да върша обичайните си дейност, докато преди това просто по цял ден плаках и исках да съм навън, защото ме беше страх да се прибера вкъщи, тъй като именно у дома получих първата атака. Странното е, че само първия път имах физически признак- усетих сърцебиене и силно треперене, от тогава нямам физически признаци на състоянието, а само натрапчиви мисли..Всичко беше добре, докато не започна да се повтаря, и то още по-ужасяващо от предния път. Освен тази страхова невроза, мисля че имам и ОКР, тъй като забелязах, че обръщам внимание на вещите, дали са подредени правилно и имам ужасния навик да чета думите наобратно..Това ме побърква, но ако не го направя, се ядосвам още повече. Станах много нервна, раздразнителна и постоянно плача. Изпаднах и в депресия, нямам желание за нищо, нищо не ме вълнува, имам чувството, че НИКОГА няма да се оправя.. Не мога да запазя спокойствие, постоянно усещам в главата си тези натрапчиви мисли, ПОСТОЯННО, не мога да ги спра и просто усещам, че полудявам..Не мога да си намеря място от нерви, искам да крещя, да плача..Искам този кошмар да свърши и да изляза от това състояние, което ме мъчи и убива  Преди това животът ми беше  толкова спокоен и хубав, бях мотивирана, изпълнена с желание за всичко..Никога няма да се оправя, а давам всичко, за да си върна стария живот. Моля Ви, помогнете ми..Полудявам ли, има ли шанс да си посегна или на някого от близките ми?Какво да правя, как да се излекувам НАПЪЛНО

[АлександърТ.А.]

Няма да полудееш , няма да посегнеш на близките си .Сега умът ти се опитва да намери решение , да отработи стреса . Но трябва да му помогнеш с разума си , с поведението си , Иначе те вкарва в някакви в неприятни изживявания .

виж в тази тема писаното от терапевтите :