Имам 4увството 4е никога няма да бъда щастлива.

[hedonism]

Извинявам се предварително за 4ките ( повредена клавиатура ). Никога не съм и предполагала 4е ще стигна до споделяне на мислите си, затова и най-вероятно няма да бъде много подредено. По принцип съм, адски забавен и усмихнат 4овек , оби4ам да правя вси4ко стига да е с хора - кино, кръ4ми, дискотеки, разходки, кафета, спорт. Работата ми също е свързана с много хора, работното ми място е приветливо и забавно.Но забавната 4аст свършва, щом се прибера вкъщи сама. Не мога да понеса самотата и постоянно ме разяжда. Преди година сериозният ми приятел ме заряза и никъде дори по филмите не съм виждала някой да изживява така раздяла. Не можех да приема, 4е е възможно дори както живееш  с някой изведнъж той да реши, 4е няма да се прибере при теб. Беше най-тежкия период от живота ми, защото беше съпроводен с още бедствия, при които си повтарях, 4е поне не съм сама.. Тогава посетих психиатър. Тя ме изслуша и още отекват в ушите ми думите и "може ли такова нещо, покажи малко самостоятелност" Така за да не отка4а напълно запо4нах АД. Заедно с тях си вървяха самообвиненията, търсенето на проблема, допускането 4е съм отвратителен характер. Заедно с тях запо4нах да си помагам и сама - интензивно спорт и излизане с разли4ни хора - в моя слу4ай, от мъжки пол. Разбира се на 5та мин от кафето-ве4е искам да се прибера и да си страдам на спокойствие. С времето запо4на да ми се отразява спорта и срещите с нови хора. Внимание не ми липсваше - мом4ета бол, работата процъфтяваше и не мога да кажа 4е бях, щастлива, но се радвах на напредъка си. Запо4нах да допускам, 4е колкото и да съм мислила 4е това е 4овека на живота ми, може би пък не е било писано да останем заедно. Реших да гледам оптимисти4но - следващия ще е по-добре и следващия дойде в същия момент. Половин година след раздялата запо4нах връзка с мом4е, което се държи прекрасно (като всеки в на4алото). И първона4ално се радвах на всяка секунда от неговото внимание. Виждаме се по 3-4 дни в месеца, защото не живеем в един град. Но после запо4нах да се държа като пълна отка4алка. Всеки изминал ден той ме търси още със събуждането, и през целия ден си пишем и говорим, а аз постоянно мисля 4е няма на4ин да съм само аз и 4е е временно увле4ение за него. След последните ни 3 виждания, всеки път казвам 4е се разделяме обвинявам го в това 4е не се е държал добре и не ме иска, а той пътува по 300-400 км за да ме види за 2 дни. и тия неща ги осъзнавам. Но постоянно изпадам в дупки в които умирам от страх 4е всеки момент ме зарязва, 4е ме предава, казва ми 4е иска да живеем заедно и аз наистина го искам, но постоянно си мисля как  вс ще приклю4и по най гадния на4ин. В една секунда си мисля, заслужавам някой, с когото да бъда сигурна в 4увствата му. В следващата мисля 4е аз съм проблема и ако не се оправя, няма да вярвам в никой. Постоянно се замислям дали ри вс хора самотата е толкова тежка. Едва ли всеки се прибира като мен и унива и нищо друго не може да го разсее. Искам да знам дали има на4ин да съм щастлива сама, за да спра да отблъсквам хората около себе си. Искам да знам дали мога да бъда пак моми4ето със само4увствие нормално настроение и спокоен живот или винаги ще трябва някой около мен да ме прави щастлива и когато го няма да съм в депресия. И дали ако се обърна към Д-р Първанов ще може да ми помогне ? 

 

[Диляна Колева]

Вероятно д-р Първанов ще може да те насочи, но помагането е у теб. 

Преживяла си травматична загуба. Вероятно не е единствения момент на загуба в живота ти. Не знаеш как да се справиш със страха, който още стои в теб. Наричаме го "реакция на загуба" при теб не е преживяна т.е. "останала" си в някоя от емоциите като страх, гняв, тъга, вина и не можеш да продължиш напред. Докато не се освободиш от тях трудно ще имаш качествен и хармоничен контакт.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Орлин Баев]

Описваш една зависима празнина, емоционална дупка, липса на самостоен център в себе си. Тази празнина е като едно емоционално уплашено от самотата дете в теб. Дете, което го е страх, че не е обичано, че е изоставено и само... 

Най-сигурният начин да успокоиш това дете, е да се научиш да се свързваш с него, да общуваш с него, да му бъдеш обичаща го мама. Когато останеш сама, имаш уникалния шанс да си в пряк допир с това дете. Когато се научиш да го обичаш, вместо да бягаш от него, да го прегръщаш, то се успокоява. Методите, които имат пряко отношение към тази работа, са медитацията, нлп, хипнотерапията, пренареждане на матрицата с тес, някои дишания...  С психотерапевт такава работа се върши по-бързо. 

Нужно е да преобразуваш това дете в теб до спокойно и обичано. Иначе, бягайки от страха си от изоставяне, автоматично ти изоставяш, поставяш защитно непрескочимо високи летви, или пък висваш на врата... Или, за да се справиш с проектирания в партньора страх, търсиш други партньори... Та така - задача е, която ако не решиш, ще решава житейските ти изходи вместо теб!