423. Да се благовествува - Неделна беседа, 2 ноември 1930 г.

[Донка]

 

Добрата молитва

„И отговори Исус и рече им: „Идете, известете Йоану, което видяхте и чухте, че слепи проглеждат, хроми ходят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват и на сиромасите се благовествува.““ (Лука, 7:22)

Беседа:   Да се благовествува - 2 ноември 1930 г. София — Изгрев.

 

Господнята молитва

 

"И на сиромасите се благовествува." Какво се благовества? — Свободата. Вие се стремите към щастлив живот. Какъв по-щастлив живот искате от този на житното зърно в хамбара? Всъщност, щастливо ли е то? Ако житното зърно стои от хиляди години в хамбара, натиснато от милиарди зрънца, щастливо ли е то? При това положение, може ли зрънцето да очаква някакво щастие? Доброволно ли са влезли житните зрънца в хамбара? Следователно, знайте, че и при най-щастливия живот има страдания. Никой не подозира, каква тъга крият те дълбоко в себе си. Единственият, Който чува, възприема и разбира страданията на тези същества, е Бог. Ето защо, Той дава нареждане, да се посеят те в земята и да им се дадат условия за развитие. Докато са в хамбара, те са богати, но не могат да оценят богатството си и казват: Дотегна ни вече, да се освободим по някакъв начин! След това ги пращат на нивата. Какъв процес започва сега за тях? — Велико страдание. Те влизат в земята, за да служат на хората. И, като минават от едно състояние в друго, те се учат. Досега те са обиколили цялата природа и най-после са достигнали до царството на човека. Един ден ще стигнат до царството на ангелите и оттам ще отидат до Бога. Те вървят стъпка по стъпка към Бога и се радват. Някой казва: Докажи ни това! — Мога да го докажа.

Да се благовествува

[Слънчева]

Благодаря, чудесна беседа!

 

„И отговори Исус и рече им: „Идете, известете Йоану, което видяхте и чухте, че слепи проглеждат, хроми ходят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват и на сиромасите се благовествува.““ (Лука, 7:22)

За да се разгледа един въпрос, има много гледища: философско, научно или поетическо гледище. При това, може да се опише само външната му страна, т.е. материалистично, прозаично. Могат да се изложат само известни факти около въпроса. Обаче, в природата съществува закон, който включва вътрешната целокупност. Когато се изнася една идея, всеки чувства, дали това изложение е пълно, или не. Има ли някаква красота в описанието, което анатомът дава, например, само за костната система на човека, или само за нервната система? Да описваш само една система на човека, без съчетанието й с другите системи, това е восъчна картина. Какъв смисъл има една система без живота в нея? Живот без смисъл, или мисъл без доброта, нищо не струват. И доброта без разумност нищо не струва. Разумност без любов също нищо не струва. И най-после, какъв смисъл има любовта без истината? Това е скица. Ето защо, който говори, трябва да се съобразява с правилата на говора и езика. Без любов нищо не се постига. Ще говориш и описваш всичко с любов и истина. Истината е най-последната проява на живота. Тя синтезира всичко.

"А на сиромасите се благовествува." — Какво се благовества? — Че слепи проглеждат. — Кой е сляп човек? — Когото другите водят. — Като прогледне, той е свободен. И хромият, като проходи, е свободен. И прокаженият, като се очисти от проказата, влиза между хората и става свободен. И мъртвият, заровен в земята, се освобождава.

"И на сиромасите се благовествува." — Какво им се благовества? — Че ще им се даде хляб и ще ги пуснат от затвора. Това е важното за тях. — Що е слепотата? — Да изгуби човек зрението си, да не вижда, да не може да мисли и да не разбира истината. — Кой е хром? — Който няма добродетели. — Кой е прокажен? — Който има омраза в душата си. — Кой е мъртъв? — Който е лишен от свобода, от истина. Като разберем тези неща, тогава знаем, какво да проповядваме на хората. Някой се стреми към красив, спокоен живот, без страдания и мъчнотии. Значи, той има известен идеал. Прав е този идеал. Човек схваща правилно, как трябва да се живее, но не може да си създаде условия за постигане на този идеал. И обикновеният човек разбира, в какво се крие щастието; и гениалният разбира, де е щастието; и светията разбира това. Но обикновеният човек не знае, как да създаде условията и как да ги използва. Гениалният човек се отличава по това, че знае, как да създаде условията и как да ги използва. Вие знаете, че трябва да се живее, но как да се живее, не знаете. Разбирането на живота не е нещо установено, то е прогресивен акт. Вчерашното ви щастие не може да бъде днешно; и днешното ви щастие не може утре да ви ползва. Вчерашното ядене днес не може да ви ползва. То може само да ви подкрепи. Настоящето изисква нови условия. Всеки ден, всяка минута трябва да се прилага нещо ново в живота. Ако не се прилага нищо ново, и това, което имате, ще изгубите. В природата, когато не се прилагат нещата, всякога се явява загуба. Ако порочният човек всеки ден по малко чисти греховете си, той има условия да стане добродетелен. На мястото на греховете си, той поставя по една добродетел. Какво е положението на праведния, който, като се мисли за праведен, постепенно се занемарява и не придава нищо ново? В края на краищата, и двамата ще се намерят в едно и също положение, макар че се движат в обратна посока. Един ден грешникът ще се намери на мястото на праведния, а праведният — на мястото на грешния. Ако грешникът и праведният не работят върху себе си, и двамата ще си останат на същото място.

И тъй, човек се повдига или пада в живота, според своето вътрешно схващане. То подразбира вътрешния Божествен идеал в човека. Значи, Бог изисква от нас да използваме условията, които Той ни е дал. Той не ни принуждава в това, защото принуждението е робство. Да те принуждава някой отвън, да бъдеш добър, е същото робство, както, ако те принуждава да бъдеш лош. Насилственото добро не е добро, и насилственото зло не е зло. Тогава, какво са те? Това са две величини, за които математиците имат думата. И в двата случая не се постига това, което се желае. С насилственото добро не можеш да разбереш смисъла на живота и щастието; и с насилственото зло също не можеш да разбереш смисъла на живота и нещастието. И в единия, и в другия случай има нещо пресилено. Например, искаш да станеш добър, за да постигнеш щастието, или да станеш лош, пак да постигнеш нещо. Често добрият казва: Не струва човек да бъде толкова добър. Лошият казва: Не струва човек да бъде толкова лош. Обаче, има един положителен метод, чрез който може да се постигне щастието. — Кога става това? — Когато слепият прогледа, хромият проходи, прокаженият се очисти, и мъртвият възкръсне.

Един от важните въпроси е да изучавате света. Ако не го изучавате по истинския начин, нищо не можете да постигнете. Може да кажете, че човечеството трябва да прогресира. Обаче, прогресът на човечеството е прогрес на всяка душа. Между всички неща има известно отношение, както между безкрайно малкото и безкрайно голямото в математиката. С безкрайно малкото измерват малките величини, а с безкрайно голямото — големите величини. В какво се заключават тези величини? Може ли безкрайно малкото да бъде мярка и за най-малките величини? Може ли безкрайно голямото да бъде мярка и за най-големите величини? Във вашия ум безкрайно голямото се представя като величина без граници. Тази величина има свойството да се увеличава, да става все по-голяма, каквато и голяма величина да мерите с нея. Същото се отнася и до безкрайно малката величина. Колкото малка да си я представяте, тя има свойството да се смалява, да става даже по-малка от тази, която измервате. Това е философско разбиране на въпроса. Следователно, безкрайно малко е това, което постоянно се намалява; безкрайно голямо е това, което постоянно се увеличава. Това са две единици мерки или величини, с които ние опознаваме живота в една или в друга посока. Има известни страдания в живота, които можеш да лекуваш или само със смаляване, или само с увеличаване. Беден си, болен си, недоволен си нещо от живота, искаш да станеш богат. Какво трябва да направиш? — Да се увеличиш. Богат си, но пак си недоволен. Казваш: Дотегна ми вече животът. Какво ще направиш? — Ще вземеш друга посока — ще се смалиш. В тебе се явява желание да се освободиш от богатството си, от всички неща, които те обременяват. Аз имам пред. вид онези положения, които обременяват съзнанието на човека при сегашния му живот. Аз не говоря за съзнанието на миналото, нито за съзнанието на бъдещето. Вие носите миналото в себе си, а бъдещето стои в ума ви, като проект. Аз говоря за настоящето, за това, което сега занимава вашия ум...

 

...Седи млада мома до един мъдрец и между тях се започва разговор. Момата казва: Както те виждам, ти си голям мъдрец, но да си кажа впечатлението, което ми правиш: много ти играят очите. — Право казваш, играят ми очите; аз щях да съжалявам, ако очите ми не играеха. Откъдето мина, каквото погледна, очите ми все играят. Така е, това е вътрешен израз на разумния живот. — После, като гледаш младите моми, сърцето ти затупва. — Да, сърцето ми затупва, но не само при вида на младите моми. Каквото видя, сърцето ми трепва. Аз бих съжалявал, ако сърцето ми не туптеше. И продължават те по-нататък своя разговор. Мъдрецът пита: Знаеш ли, защо ми говориш така? — Искам да ти кажа, че ти липсва нещо. — Съгласен съм, липсва ми нещо. Ако не ми липсваше, нямаше да бъда мъдрец. Дошъл съм в света да търся това, което ми липсва. — Виждам, че имаш много проницателен ум. — Ако ти кажа една истина, би ли ми повярвала? — Ще ти повярвам, ако моят ум схване това, което ми кажеш. Ти можеш да ми кажеш много верни неща, без да си мъдрец. — Права си. И започва той да й разказва: Преди две хиляди години ти беше царица, заробена от неприятеля и осъдена на смърт. По щастливо стечение на обстоятелствата, срещна те един човек и те освободи. Знаеш ли, кой беше този човек? — Нищо не зная и нищо не помня. Какво доказателство има за това? — Знаеш ли, че преди още хиляда години ти беше един мъдрец, който написа една книга. За тази книга, именно, те осъдиха на изгаряне. Когато беше на кладата, дойде при тебе един човек, който те освободи. — И това не помня. Той изреждаше ред доказателства и факти, но тя не можеше да се убеди в тях. Ще приведа още един случай от живота ти, за който твоето съзнание е будно. Помниш ли една вечер, преди две години, ти присъстваше на едно увеселение и, като се връщаше у дома си, един стражар те хвана за ръката, искаше да те заведе в участъка. — Това помня. — Изведнъж се яви един офицер, бутна стражаря, освободи те и те придружи до вкъщи. Знаеш ли, кой беше този офицер? Той беше същият, който те спасяваше и по-рано. — Вярно ли е това? — Вярно е. Човек приема за верни само ония неща, за които съзнанието му е будно. Всички неща, за които съзнанието му не е будно, и да се доказват, не може да ги приеме. Как ще се убеди момата, че онзи, който я спасявал през всички животи, е мъдрецът, с когото се разговаря?

Питам: Кои са съображенията, според които мъдрецът постъпи по този начин? — Мъдрецът знае, защо постъпва така. Обаче, обикновеният човек не знае, защо постъпва по един или друг начин. Има много хора, които вярват в Бога, а не знаят, защо вярват; има също много хора, които не вярват в Бога и не знаят, защо не вярват. Важно е да знаеш, защо вярваш, или не вярваш. Мъдрецът знае, защо вярва и защо не вярва. Той си служи еднакво и с положителните, и с отрицателните величини.

Казвам: Щастието на човека се заключава в това, което днес преживява. То се крие в неговите вътрешни разбирания. Щастието не е само в това, което сте разбрали, нито в това, което ще разберете, но в това, което сега разбирате. Важно е новото, което сега разбирате и което можете да обработите и приложите в сегашния си живот. Това, което сега разбирате, то носи благото за вас. Всеки човек разполага с известно благо, дадено му от идейния живот. На всяко същество се дава всеки ден по нещо, но то трябва да знае, как да го приеме. Някои знаят и разбират, как да го приемат, а други не знаят. Приемаш своето благо, но не си доволен от него. Друг пък е приел благото си и е доволен от него. Също е и в разбирането...

Да_се_Благовествува

Има място за всеки под Слънцето.

Има място за теб и за мен.

Има място, даже за зрънцето,

дето пробива калта всеки ден...

 

 

Редактирано Ноември 27, 2016 от Слънчева

[Рассвет]

Прекрасна беседа!

Цитат

 

Всички резултати на науката трябва да допринасят нещо за благото на човешката душа. Всяка душа поотделно трябва да се развива, защото това развитие има отношение към съзнанието на цялото човечество. Човек се отличава от другите същества, именно, в придобиване на добродетели, които могат да се посяват на нивата. Каква добродетел е тази, която остава затворена в хамбара? Следователно, като човек, ще взимаш участие в общия живот.

…

Знайте, че със свършването на земния живот започва истинският духовен живот.

Земният живот трябва да се свърши, за да започне духовният. С други думи казано: Сегашното разбиране за живота непременно трябва да се свърши.

…

Единственото нещо, което съвременните хора трябва да постигнат, е братството — побратимяването на разумните хора. Под "братство" аз разбирам, да се дадат на човека всички права и условия да се развива в него това, което Бог е вложил, за да не се спъва неговият прогрес. Прогресът на едного е прогрес на цялото човечество. Като си помагаме един на друг, с това помагаме и на цялото човечество. Като изучаваш един човек, ти изучаваш всички. Щом дойдем до общия синтез на живота, ще се осигури благото на всички хора. Той ще донесе благоприятни условия за всички. Ако не стигнем до този синтез, ние всякога ще бъдем изложени на нещастия и страдания.

 

Да се благовествува

[Розалина]

Много хубава беседа.Мъдрост прося и тук я получавам в изобилие .

"Дохождат при мене двама души — единият мъж, другият — жена. Казвам на мъжа: Ти имаш от баща си доста изостанали, необработени ниви; ралата са ръждясали. Ти не обичаш земеделието, но трябва да обработиш тези ниви. На жената казвам: Ти имаш много вълна, останала от майка ти и баща ти. Трябва да вземеш вретеното и да я изпредеш, да не се лениш. И двамата ме питат: Какво искаш да кажеш с това? — Сами трябва да ме разберете. Единият живее на физическия свят, дето е нужно да работи, да обработи нивите си. Другият живее в света на чувствата — вълната си трябва да изпреде. Вълната са чувствата в човека. Ако ви кажа конкретната идея, вие ще се отчаете. За да не ви кажа самата истина, давам ви тези примери. Ето защо, на единия казвам: Обработи земята и ще бъдеш богат човек. Няма да ходиш от едно място на друго, да търсиш пари.

Иде при мене един малджия (иманяр), почтен човек, и ми казва: От 30 години се занимавам с малджийство, станал съм повече от професор, зная де има закопани пари в България, зная всички данни по този въпрос, но досега не съм намерил нито едно съкровище. През времето на дълго търсене изкопах окоп, около един километър дълъг, около един метър дълбок. — Какво намери там? — Намерих две хиляди рубли. — Ако беше употребил тази енергия за обработването на 10—20 декара земя, днес ти щеше да бъдеш голям богаташ, щеше да разполагаш с милиони. Какво представят две хиляди рубли, спечелени за 30 години, с толкова труд и усилия? — Нищо не представят. Така и съвременните хора, след като изразходват много енергия и време, едва ще намерят две хиляди рубли, които не оправдават нито изгубеното време, нито усилията. Същото нещо е и в научно, религиозно и политическо отношение.

Съвременните хора трябва да изправят грешките си, ако искат да се освободят от страданията. Има неща, които сме забравили, но трябва да се пробуди съзнанието ни, за да ги разберем и изправим. Само така ще се намери причината на злото и на страданията. Ако не намерим причината на злото и не я отстраним, то ще се отрази или върху ума, или върху сърцето, или върху волята ни. Хората не търсят причините на нещата, не търсят погрешките си, за да ги изправят, но искат да се спасят по лесен път. Като им се проповядва новото учение, те гледат, дали то може да ги спаси по лесен начин, без труд и усилие. — Хората могат да се спасят, не е нужно да страдат, но те трябва да бъдат умни, да избягват ненужни страдания. Аз съм за разумните страдания, които облагородяват човека. Дошло е време да се освободим от ненужните страдания, единично и колективно. Нека останат само онези страдания, които имат основание да съществуват.

"Да се благовествува на сиромасите." В този смисъл, всички хора трябва да прогледат, да придобият това вътрешно прозрение. Само те могат да благовестват. Питате: Какъв смисъл има това, което ни се проповядва? — За да промените живота си и външно, и вътрешно. Ако го промените само външно, нищо не се постига. Тогава и крила на ангели да ви дадат, пак нищо няма да постигнете. Аз казвам, че трябва да промените живота си вътрешно. Какво ще ви ползват крилата на ангелите, с които можете да отидете в един свят, чужд на вашите разбирания."

 

Да се благовествува