Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За зрялостта и мъжествеността


Recommended Posts

Здравейте.

Често ми се случва в последно време да размишлявам над един "младежки" въпрос. 

Аз съм на 22 години и в мен от вече доста време насам се натрапва едно желание да се докажа. Желание другите да ме видят колко много съм се променил, колко съм възмъжал и напреднал.. и съответно да се отнасят с мен като с такъв човек, когото едва ли не да питат с интерес "Как го постигаш?". Аз самият горя от желание да постигам успехи във всички сфери, с които се занимавам... искам да завърша успешно университет, да започна работа по специалността си, свиря на китара и искам да свиря някога в група, играя баскетбол и искам да си върна и надградя училищната форма и редовно да играем сериозно с други момчета, искам да се запознавам с лекота с нови жени и успешно да се социализирам с хората като цяло, искам да покажа на родителите си, че вече съм пораснал и самостоятелен... Това желание за "величие" и показност наистина назрява (oсобено на фона на по- агресивна музика... :) ).

Винаги съм се възхищавал на професионални спортисти, които са лидери в своите отбори и са страшно агресивни в това, което правят, и така карат цял свят да се прехласва по тях. Парадоксалното е, че аз винаги съм бил точно антипода на това- несигурно, притеснително, тихо и плахо момче. До такава степен, че развих тревожно разстройство, чрез което започнах да си научавам урока и постепенно станах по- смел, приемайки несигурността и научавайки се да се обича такъв, какъвто съм, но и напълно осъзнавайки, че сам нося отговорността за себе си. След като и тази страница от живота ми се затвори, се завърна с още по- голяма сила чувството, че трябва да стана по- агресивен и да се покажа пред другите като нов човек, че трябва да се докажа пред заобикалящия ме свят, че досега съм се чувствал като "никой" и е време да стана "някой". Всичко това изисква много категорично излизане от досегашната зона на комфорт и за момента нещата са хаотични и не знам откъде да започна и дали изобщо в тази по- агресивна насока трябва да насоча усилията си... дали въобще това желание за преобразено Аз не е просто наивна илюзия на поредното момче, което иска да се изживее в сценарий "сам срещу света" и да се почувства специален в някакъв аспект.

Ще се радвам да споделите мненията си като хора-психотерапевти и с повече житейски опит от мене. Имали ли сте моменти, в които се чувствате все едно сте недооценени, не успявате да разгърнете потенциала си или другите просто не ви забелязват така, както ви се иска? Какво бихте съветвали един все още много млад човек, който цели да излезне от зоната си на комфорт и по- добре да се впише в заобикалящия го свят? Какво означава за вас един мъж да бъде зрял и да преследва целите си?

Линк към коментар
Share on other sites

В доста от постовете си, Орлин, описвайки себе си, говори подобни неща. Днес, ако имаш психологичен проблем и потърси6 помощ за него, в Гугъл, на първо място излиза неговото име..

Как е постигнал такава известност? 

Не знам какво той ще ти каже, но моето мнение е, че е избрал за своя мисия, да служи на хората.Предполагам, че и ти ако сега избереш за своя мисия същото, когато стане6 на неговата възраст-над 40 години  ще си толкова известен и хората ще се възхищават от теб. Разбираш,че професията тук няма значение, чрез всяка професия може да осъществи6 мисията да служи6 на хората и подобряваш живата им.

Линк към коментар
Share on other sites

Не бъркай мъжествеността с чистата форма на агресия. Мъжественост=сила, агресия=слабост. Бъди упорит и най-вече последователен и резултатите ще дойдат, така както е дал за пример д-р Първанов.

Моят житейски опит ми е показал, че факла, която пали бързо, бързо и изгаря. Какво ти липсва, за да постигнеш целите си? Имаш ясна представа какво искаш от живота-спортни успехи, работа след завършване на университета и т.н. Трябва ти търпение. Едва на 22 години си и ако постигнеш всичко сега какво ще правиш с остатъка от живота си? Започни с по-малките и лесно постижими цели и градирай. След няколко успеха ще трупаш все повече самочувствие и увереност в себе си. Ако скочиш неподготвен в големи начинания и се провалиш, ще постигнеш по-скоро обратен ефект и останеш в мисълта, че не си достатъчно добър и оценен.

Редактирано от Rwanda
Линк към коментар
Share on other sites

"Да служиш на хората" ... много ми хареса как го формулирахте, благодаря! 

Да, ще е интересно и други мнения да се изразят, особено на Орлин Баев. 

Линк към коментар
Share on other sites

Извинявам се предварително,че се намествам в темата,но прочетох поста и реших да попитам!Задължително ли е целта ти да е да бъдеш известен и затова да помагаш на хората?Не трябва ли това да е безкористно и да идва от сърцето ти?Ти можеш да си известен и като си лидер на някакъв отбор по спорт примерно и хората да те знаят или да създаваш компютърни програми, където човешкия фактор е сведен до минимум и да си гениален в конкретната сфера и пак да си известен? Аз смятам,че ако мотива ти е да помагаш на другите,за да бъдеш известен и да си надуеш егото пред другити как си "Голямата работа" малко ми е като благотворителността,която се прави за пред другите публично, за да пакажеш пред другите,че и ти се нещо!Аз лично смятам,че в даването и помагането едната ръка не трябва да знае да кога дава другата!Разбира се,ако това ти е професия и си добър в нея няма как да се скриеш, пък и това не е нужно!Съвсем едно е да имаш сърцето да помагаш на някого,но да имаш желанието да си значим  и да работиш повечко и постоянно за да си прекалено добър в сферата си, а съвсем друго  е да нямаш заложено като любов към хората и желанието  да помагаш ,а да го правиш,за да ставаш известен и да си "Голямата работа", понеже е много важно да се докажеш пред "Важните" други, въпреки ,че ти си много зрял и наясно със себе си и видиш ли имаш голямата самоувереност, която уж не идвала от това как другите те виждат ,а как се самоопределяш ти!Може и да греша!Знам ли?

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей!

Не си разбрала смисъла ,,да служим на хората,,.В поста си подчертах, че професията няма значение.Добрият спортист, служи на хората, давайки им удоволствието да го наблюдават и наслаждават на играта му.Добрият програмист, също прави това, създава облекчение на хората с програмите си. Например, казват, че гения на Ст. Джобс е бил точно в това, да се поставя в ролята на потребител .

Професията няма значение.

Линк към коментар
Share on other sites

Извинявам се, че отново се вмъквам в темата!Искам да попитам едно нещо, което не разбирам много!Ако примерно чавека се приема и се чувства комфортно, приема се и като красив и като грозен и като млад и като сбръчкан и характера като слаб и като силан и и не му пука за общественото мнение или  пък това пукане е сведено до минимум някакси чувствато, което се зафоррмя в човека е  да не се стреми към доказване пред другите и това желание за публична известност някакси отпада и човека се чувства щастлив да прави нещата,които просто обича без оглед да става известен за пред другите и вижда,че живота е преходен е всичко е преходно и нищо не може да вземе със себе си и след 100 години никой няма да си спомня нито лошото, нито хубавото за него, то   какво може да го тласка към развитие и това да бъде все по-добър и по-добър в нещо!Не се ли получава така,че човека може да остане безплоден?Като не търсиш социален успех и знаеш,че всичко е преходно ,то тогава какво ще те тласка към това да се развиваш  каквото и да било?Аз мога да обичам да свиря една и съща мелодия на китарата например и до там...

Линк към коментар
Share on other sites

,,какво може да го тласка към развитие и това да бъде все по-добър и по-добър в нещо! ,,

Това, защо е?  Задължително ли е? Нужно ли е?

Не те разбирам.Винаги съм мислил, че живота е само един театър, нищо повече.В този играя роля на психотерапевт, в другия предполагам ще искам да бъда луд или каквото и да е различно.Важното е ,,купона,, наречен живот да тече.

Линк към коментар
Share on other sites

Да си прекалено фиксиран в търсенето на социалния успех често е компенсация на страховете, че си никой - искаш да бъдеш видян. Когато страховете бъдат преработени, нуждата да даваш остава. но вече е стремеж към изливане на потенциал. Източникът вече не е бягане от страх, а е тласкане от творческа мотивация. Тогава обаче се случва нещо интересно. Започваш да виждаш,че да, не можеш да не даваш творчество, ще се взривиш. Но и виждаш, че колкото то е по-качествено, толкова повече тълпата започва да не го разбира и стига само до малцина, резониращи с него. Ако искаш тълпата да разбира, е нужно да приземяваш, да говориш като на деца от детската градина - с притчи, с метафори, иносказателно, образно описателно. Оказва се, че бестселърите не са кой знае с каква стойност, щом могат да бъдат смилани масово. Оказва се и че прекаленият стремеж да се покажеш пред тълпите, освен че е бягство от страх, е като да искаш да бъдеш най-известното дете от детската градина... 

Да, потенциалът извира и ако не се дава, ако се подпушва, заблатясва. Да, до известна степен го привеждаме до разбиранията на детско градинското общество. Донякъде само обаче - иначе можем да загубим четенето на Толстой заради гледането на биг брадър. Хорското мнение вече не ни е толкова нужно. Познаваме особеностите на психологията на тълпата - тя не търси ценности, търси шоу. Ако искаме да оставим след себе си бижута обаче, целевата ни група може да включва и по-напредничавите слоеве от тълпата, но като цяло е фокусирана в талантливите, в имащите потенциал, с който да резонират с потенциала ни. Вече не сме така зависими от мнението на стадото, а все повече от мнението на Бога (Дао, Дхарма) ! 

Линк към коментар
Share on other sites

"Ти си ти. Ти не си нито Вивекананда, нито Буда, (нито този или онзи велик спортист), нито мен. Ти си себе си и искаш ли да бъдеш някой друг, губиш себе си, а другите места вече са заети от реализирали се хора, именно защото са били себе си. Не се впечатлявай много - впечатлението е нещо нечисто. Не се повлиявай много, влиянието е нещо нечисто. Бъди буден, наблюдавай и никога не приемай нещо, което не съвпада с твоята природа. То не е за теб и ти не си подготвен за него. Какъвто и да е случаят, в този момент то не е за теб. Трябва да минеш през собствени си опит. Страданието също ти е необходимо, за да достигнеш до зрелостта. Нищо няма да направиш, ако бързаш. 

Животът е вечен, не е необходимо да се бърза. Време не липсва. Животът е напълно спокоен, в него няма нетърпение. Можеш да се движиш със собствената си скорост. Не е необходимо да се поема по преки пътища. Никой не е постигнал нищо, поемайки по тях. Ако тръгнеш по краткия път, кой ще ти подари опита от дългото пътуване? Ти ще го пропуснеш. Съществува реална възможност да се върнеш към него, но тогава всичко ще е било загуба на време и енергия. Кратките пътища се оказва, че са най-дълги. Кратките пътища винаги са илюзия. Никога не избирай прекия път, а естествения. Може би това ще отнеме дълго време. Нека! Така върви животът, не можеш да го насилваш."

Ошо-джи

Линк към коментар
Share on other sites

,какво може да го тласка към развитие и това да бъде все по-добър и по-добър в нещо! ,,

Това, защо е?  Задължително ли е? Нужно ли е?

Не те разбирам.Винаги съм мислил, че живота е само един театър, нищо повече.В този играя роля на психотерапевт, в другия предполагам ще искам да бъда луд или каквото и да е различно.Важното е ,,купона,, наречен живот да тече.

 

О, да при мене купона тече постоянно!Аз съм 24/7 щастлива и само слушам музика и си фантазирам неща и си мечтая и съм д сруга реалност в 90% от времето!Току виж ми хрумнало нещо свързано с творчеството и съм  измислила нещо!В останалата част излизам на кафета и се държа като луда, направо шизофреничка и се смея постояноно и говоря шеги, добре че поне нямам халюцинации все още!А относно ролите вие добре си играете ролята на психотерапевт, да ама сте учил на времето и разполагате с необходимите знания, за да я играете добре тази си роля!Аз няма нещо,в което да съм компетентна и да  имам необходимите познания, за да се развивам в него!Даже наскоро ме уволниха от някаква работа, а докато го пиша това се смея сама!Попринцип нормалната реакция на един нормален човек е,че да си вземе бележка от това,което е получил като обратна информация за себе си и да работи по това!Дори би се натъжил,че са го уволнили, това беше нещо за което си мечтаех да опитам!А аз като ми казаха,че ме уволняват си тръгнах с усмивка и се смеех!Не вземам наркотици,не пия алкохол и не пуша цигари и не съм влюбена, но съм в настроение по 100% постоянно!Това,ако не е шизофрения,тогава какво е? Освен това се оказа,че жената ,която ми беше шефка ми направи доста забележки относно външният ми вид и работат ми и се оказа че дори и допускам пунктуационни грешки и правописни!Аз обаче си се харесвам така външо и въобще не ме засягат думите на тази жена!Няма нещо,което да ме тласка към развитие в дадена сфера,а аз трябва да си намеря работа все пак!Има риск да остана безплодна и да не направя нищо в тоя живот,освен да го карам на въображение!То няма да ме храни обаче,а аз се справям добре в интеректуална работа,нещата дето се правят с ръце не ми се отдават, където мога да се хвана без образование и подобни!Не знам докога ще я карам така, сигурно като умрат всичките ми роднини и остана гладна и съм на 70 години и тепърва да се уча да пиша правилно!Мен и де ме одрежат на 1000 работи,аз пак ще съм си щестлива и ще се смея!Какво да првая в този случай? Освен това има притча за талантите,където се казва,че Бог ще ни съде за това,че сме си закопали талантите и не сме ги развили!

Линк към коментар
Share on other sites

В 11/26/2016 at 2:59, karat каза:

... искам да завърша успешно университет, да започна работа по специалността си, свиря на китара и искам да свиря някога в група, играя баскетбол и искам да си върна и надградя училищната форма и редовно да играем сериозно с други момчета, искам да се запознавам с лекота с нови жени и успешно да се социализирам с хората като цяло, искам да покажа на родителите си, че вече съм пораснал и самостоятелен... 

 На 22г да искаш всички тези неща е най - нормалното нещо на света. Сега ти е времето и възможността. Нещо объркваш фокуса, само. Вместо да се фокусираш в планирането им за постигане, ти се фокусираш във фантазията, че няма да ги постигнеш, защото в момента не ги чувстваш. Докато стоиш в тази фантазия, никога няма да стигнеш до план за това - КАК да се случат. Просто смени фокуса.

Тази стратегия не е добра - " .... дали въобще това желание за преобразено Аз не е просто наивна илюзия на поредното момче, което иска да се изживее в сценарий "сам срещу света" и да се почувства специален в някакъв аспект "

Затова нека си остане само илюзия. Нито си сам, нито си срещу света. Край теб чакат хората, които ще ти помогнат, когато се "отвориш" за тях / да ги допуснеш , да се довериш/. А света е невероятно място с хиляди възможности създадени за теб, не разбирам защо искаш да вървиш срещу тях.

Войните са за военните, за страха и властолюбците, личността, за да се развива има нужда от мир и хармония.

Линк към коментар
Share on other sites

,,вие добре си играете ролята на психотерапевт, да ама сте учил на времето и разполагате с необходимите знания, за да я играете добре тази си роля! ,,

Има едно правило за десетте хиляди часа труд.То гласи,че за да стане добър в дадена сфера, човек трябва да е положил, поне десет хиляди часа труд в нея.Всичко почива на това - труд,

За това и смятам,че ако роделите трябва да научат детето си, само на едно нещо, то е да точно това - да се труди.

Линк към коментар
Share on other sites

преди 9 часа, Диляна Колева каза:

Нещо объркваш фокуса, само. Вместо да се фокусираш в планирането им за постигане, ти се фокусираш във фантазията, че няма да ги постигнеш, защото в момента не ги чувстваш. Докато стоиш в тази фантазия, никога няма да стигнеш до план за това - КАК да се случат. Просто смени фокуса.

Благодаря! Тези няколко изречения наистина резонираха с мен...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Здравейте!

Аз влязох тук търсейки координати на д-р Първанов. Не знам дали той си спомня за мен, но преди 5 години бях при него в подобна ситуация като на автора, исках да се доказвам (мъжество и успехи, бях на 19-20), с тази разлика че страдах от силна тревожност и като цяло само си фантазирах, но нещата така се завъртяха, че не приключих и терапията... Сега 5 години по-късно мога спокойно да кажа, че самото ти желание да те приемат, и това че одобрението на хората е важно за теб, говори че нямаш реална самооценка и дори може би имаш липса на самочувствие, което искаш да компенсираш с успехи в "светлината на прожекторите". И аз тръгнах по тоя път, дори за известно време бях звездата на сцената, но после животът отново те завърта и започваш да се адаптираш пак към новата реалност. Истинските мъже правят нужното, в ситуациите когато е нужно... Никога не прави нещо за да те потупат по рамото и да те одбрят за да се чувстваш значим, защото това не е вечно. Един ден може и да изкарваш много пари, да си супер успешен и пак в повечето случаи ще ти гледат кусурите хаха, защото просто хората сме така устроени. Ако ще играеш баскетбол, или ще свириш, или ще излизаш с мадами, прави го само и единствено от истински интерес към заниманието... Не за одобрението на наблюдателите, това е знак за ниско самочувствие. Be yourself :)

Редактирано от pepi_bg
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...