Страх от забременяване

[lorena]

Здравейте! Диагностицирана съм от 6 години с Генерализирана тревожност. Приемала съм медикаменти (антидепресанти, флуанксол, успокоителни). Към момента пия половин Ципралекс. Вече съм на почти 30 години, имам дългогодишна връзка и съответно ми е време за дете. Проблемът ми е обаче, че изпитвам голям страх от това, дори нямам желание да бъда интимна с партньора си (това за интимността се появи още преди 6г). След като получих първите пристъпи на паника и страх нямах никакво желание за интимност. Сега като си помисля за интимност с мъжа ми с цел създаване на дете още повече ме е страх. Страхът ми от бременността се изразява в това, че няма да пия медикаменти и съответно ако ме обвземе страхът или паниката ще се влоша и няма да мога да изкарам тези 9 месеца. Страх ме е и от симптомите през бременността, от дискомфорта, не знам как ще приема ритането на бебчето, как ще родя като ме е страх да остана сама в болницата. После се притеснявам как ще се грижа за дете, като аз себе си не мога да оправя още и се държа като дете. В момента съм безработна и ако не забременея, то трябва да започна да си търся работа. От това също ме е страх. Този страх ме обърква, прави ме несигурна в себе си, в мъжа ми. Изкарала съм една неуспешна бременност, която беше огромен стрес за мен. След като видях теста, спрях всички медикаменти и тревожността ме заля с все сила. За съжаление плодът спря да се развива и направих аборт. Моля за съвет и насоки...

[Орлин Баев]

"Диагностицирана съм... страх бременност... страх да работя... страх, блокиращ либидото... страх ме е да спра хапчетата ... "

Хапчетата в момента ти служат като буфер между съзнанието ти и по-голямата част от теб, която всячески се опитва да те насочи към усвояване на житейки и характерови уроци по смелост, обич, мъдреене, преобразуване на характеровите ти потенциали до стабилни и качествени. Мислейки, че си болна (диагностицирана съм...), сама поставяш ставащото извън контрола си, а себе си в позицията на жертва. Истината е, че тревожността, която замазваш с антидепресанти, антипсихотик и транквиланти, не е болест. Подтик към житейско и психично порастване е. При това добър, щадящ подтик. Хапчетата избутват тревожността донякъде. Така обаче стоиш настрани от житейските уроци, вложени в неслучайността на преживяваната тревожност. Потискайки това разрешаване на страховете си (защото хапчетата ги хронифицират, вместо да ги разрешават - стават част от психичния механизъм на нежелаенето и извръщане на глава от тях), потискаш повечето аспекти в живота си. Потискаш творчеството си, потискаш майчинската си обич, сексуалността си и обичта си въобще, професионалната си реализация. 

Засега мисленето ти е далеч от податките, които ти давам по-горе. Имаш избор обаче. Ако избереш да натикваш страха си с помощта на химията и отношението си на избутването му, ставаш една от многото мрънкащи самосъжаляващи се "жертви". Другият избор е да поработиш по промяна на перспективата, мисленето за ставащото, за себе си, живота, страховете. С хапчетата е лесно, поне в началото. Сега дори се шири безумието и бременните да пият антидепресанти... С времето става все по-трудно обаче, а в даден миг се оказва, че на техния фон, животът е живян на 5% от възможностите ти. Другият избор, този за съзнателна работа по себе си, в началото е по-труден. В стратегически план обаче е многократно отблагодаряващият се избор. Защото резонира с това, на което Животът иска да те научи! Ти си знаеш. 

[lorena]

Здравейте! Благодаря за бързия отзив! По-горе споменах, че съм пила много медикаменти, но към момента пия половин Ципралекс с тенденциия спиране, просто не желая да става бързо. Точно именно, че не желая да следвам примера на бременни жени, приемащи медикаменти. Искам да бъда готова за момента, без той да е замъглен от това колко добре се чувствам, употребявайки АД и успокоителни. То е ясно, че страхът и възпитаните в мен стари разбирания за света все ще изникват. Именно поради тази причина се опитвам да променя мисленето си с намаляване на медикаментозното лечение и да се уча да разчитам на себе си, за да може изборът да стана майка да е осъзнат, а не да забременея с хапчета и като ги спра да се окажа в собствения си капан. Точно затова страхът да забременея расте. Искам когато това настъпи да съм чиста от химия, но се страхувам от това как ще преживявам самата тревожност, докато съм бременна. Опасно ли е за детето, тъй като съм чела, че може да се роди преждевременно, да плаче много и т.н. И най-вече ще се справя ли? Но, ако трябва да мисля трезво, няма как да знам какво ще стане през този период и разиграването предварително на сюжети въобще не ми помага (но пък си е в моята природа). Няма и страхът да мине, докато не мина през това и се уверя сама, че е страшно или не е. Но като един тревожен човек имам нужда от подкрепа.

[Орлин Баев]

Именно - подкрепа, но и ноу хау, помощ по пътя на справянето, тоест психотерапия. Осъзнаваш ли нуждата си от такава?

Редактирано Ноември 22, 2016 от Орлин Баев

[lorena]

Да, осъзнавам напълно.От преди около 3 години започнах терапия. Преминах през много стадия - страхът да стоя сама, да излизам сама, да пътувам...преодолях, след това се появи страх от провал, от носене на отговорност, от това какво ще си кажат другите и така до днес страхът от забременяване. За съжаление в момента много рядко говоря с моя терапевт, поради липсата на достатъчно финансови средства. Поради тази причина, когато не се чувствам добре правя медитации, релаксации, опитвам се да се обърна към моето Аз (само в тези моменти и да се успокоя), но и успоредно с това се опитвам да се обърна и към света на вън и да преместя вниманието от мен и моите мисли и симптоми. Трудно ми е, но не е невъзможно. Въпреки всичките ми усилия тези страхове и подтиснатото либидо стоят. Може би всичко това ще даде резултат след време, натрупване? Както се беше натрупала тревожността и избухна като вулкан? Къде греша?

[Орлин Баев]

Според мен грешката е в това, че психотерапията е правена на фона на психофармация. Няма как да е истински ефективна (говоря за психотерапия на ниво невроза), когато човекът е дрогиран, а това, с което искаме да работим, се поддържа потиснато - страхът, мотивацията, спомените, вдъхновението, интелектът, вниманието и т.н. Дори да се постигне някакво продвижение, то е частично, а когато дрогата се махне, най-често се налага започване на психотерапията отново... 

Редактирано Ноември 22, 2016 от Орлин Баев