Osman Aga Добавено Ноември 20, 2016 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2016 Здравейте, В момента провеждам терапия с психотерапевт във връзка с окр, тревожност и в следствие на тях двете - депресия. Тя ми предложи без да ме убеждава да се консултирам с психиатър, който да ми предпише антидепресанти. Отначало отказах, но започвам да усещам нужда да пия, въпросът ми е: да го направя ли, какви са вредите от него и какво става при прекъсването му, но ето малко предистория: В началото на тази година бях започнал при друг терапевт, тогава емоционалното ми състояние беше ужасно тежко, стигащо до суицидни мисли - тогава пих Ксетанор. Подейства ми много добре - тъй като за пръв път пих антидепресант не знаех какво да очаквам - не се чуствах "надрусан", нежаланите мисли просто минаваха през ума ми без да причиняват емоция, а през повечето време даже "забравяха" да минат. Тогава аз направих следното след третия сеанс спрях да ходя при тогавашния терапевт, неправилно или не, го счетох за неподходящ (макар че сегашния го намира за подготвен) и си продължих само на Ксетанор. Дори започнах да се чудя как бях попаднал в тази дупка, в която бях, и когато след изтичане на един месец кутийката свърши не си купих друга. Да, разбира се, че не съм псотъпил правилно тогава, но аз бях надъхан колкото се може по-бързо да оставя тази дупка зад гърба си, реших, е съм достатъчно силен. Симмптомите, естествено, полека лека се върнаха. Тъй като тогава натрапливостите ми бяха свързани най-вече с вина, успях успешно да направя анализ на нещата, за които се чувствах виновен, разбрах че всъщност нямам повод за вина. Тревожността обаче отново се засили ВЪПРЕКИ рационалните доказателства, които уж бяха хванали декиш за известно време. След това пък тревожността и натрапливостта се прехвърлиха на друга плоскост, където рационалното няма как да "успокои" - страхът от смъртта. Много пъти съм се улавял как, когато една тревога дали ригидна или "обикновена" отстъпи назад, напреден план идва друга, която до скоро дори не си считал за нещо съществео. Така стана и сега. И докато лятото, както описах горе, имах "светъл" период, сега състоянито ми отива все по стремглаво надолу - отчаяние, безсилие, загуба на интерес и мотивация за каквото и да е. Усещам се, че трябва да се подпра на патерицата наречена антидепресант. Добре знам, че макар самите хапчета да не решават проблемите, а само да потискат симптомите, те често са нужни за да подпомагат самата терапия и явно го знам, щом веднъж вече съм пил. Проблемът е, че ме е страх от две неща: 1. Отражението върху тялото ми след приемане им по-дълго време и 2. Когато започна да ги спирам (до колкто знам си има програма затова, изготвя се от психиатъра, спирането е постепенно и т.н.) се опасявам, че щом ги спра всичко ще е по старо му. Майка ми знае, че посещавам терапевт (аз съм на 27г.) тя ме свърза с нея, но не знае, че съм пил ксетанор, не би научила и сега - ако и кажа, при все че е интелигентен човек с две висши образования, ще се уплаши и ще ми каже "Луд ли си да им се навираш в ръчичките на психиатрите". Питал съм психиатъра за вредите от ксетанор, не ми каза нищо конкретно освен, че си заслужава щом хората могат да водят пълноценен живот благодарение на него.И наистина, нямам особено доверие на психиатрите в общия случай - знам, че ще ме укорите затова, но българите масово нямаме доверие на лекари и добре знаете, че не е тръгнало от нищо. Има и друго, макар че не бих го изтъкнал като трета причина да отбягвам антидепресанта - част от мен вижда пиенето на лекарства като признак на слабост и малодушие. До голяма степен съм на път тази седмица да се свържа с психиатъра, явно, че имам отговори на притесненията си, все пак ще се радвам да чуя вашите съвети и отговори на съмненията ми. Благодаря предварително. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 20, 2016 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2016 Извадка от тази моя статия: " Лекарства и психотерапияВажна тема, засегната от професор Салковскис бе приемът на психофармация по време на психотерапията! Професорът изказа едно много балансирано мнение по този ключов въпрос! „Никога не започвайте двете заедно!”, твърдеше лекторът! Принципно при пациенти с лека до средна тревожност оптималното решение в провеждане на психотерапия без прием на медикаменти. При по-тежки случаи се започва с психотерапия и ако ефектът е слаб, тогава се включват и лекарствата. Ако пациентът вече е на лекарствен прием в началото на психотерапията, при добро развитие лекарствата повтепенно се намаляват по схема, докато се спрат и се разчита изцяло на психотерапията! При релапс основната помощ е добре да бъде психотерапевтична и автотерапевтична! Аз лично споделям напълно опита на д-р Салковскис. Когато психотерапията се провежда успоредно с приема на психофармация, често след спиране на лекарствата се налага повтаряне на психотерапията. Защото човекът всъщност не е усвоил дълбинно психотерапевтичните умения, а мозъкът му е „разчитал” на лекарствените „патерици”. А това подрива и вярата в психотерапията у пациента. Той започва да се пита: „Въобще имаше ли полза от психотерапията или всичко се дължеше единствено на хапчетата?!” Понякога при окр, ако е поддържано с десетилетия и наистина упорито, е допустимо провеждането на психотерапия успоредно с психофармация. Но, това са изключения, към които вие не спадате. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Osman Aga Добавено Ноември 20, 2016 Автор Доклад Share Добавено Ноември 20, 2016 Току-що, Орлин Баев каза: Извадка от тази моя статия: " Лекарства и психотерапияВажна тема, засегната от професор Салковскис бе приемът на психофармация по време на психотерапията! Професорът изказа едно много балансирано мнение по този ключов въпрос! „Никога не започвайте двете заедно!”, твърдеше лекторът! Принципно при пациенти с лека до средна тревожност оптималното решение в провеждане на психотерапия без прием на медикаменти. При по-тежки случаи се започва с психотерапия и ако ефектът е слаб, тогава се включват и лекарствата. Ако пациентът вече е на лекарствен прием в началото на психотерапията, при добро развитие лекарствата повтепенно се намаляват по схема, докато се спрат и се разчита изцяло на психотерапията! При релапс основната помощ е добре да бъде психотерапевтична и автотерапевтична! Аз лично споделям напълно опита на д-р Салковскис. Когато психотерапията се провежда успоредно с приема на психофармация, често след спиране на лекарствата се налага повтаряне на психотерапията. Защото човекът всъщност не е усвоил дълбинно психотерапевтичните умения, а мозъкът му е „разчитал” на лекарствените „патерици”. А това подрива и вярата в психотерапията у пациента. Той започва да се пита: „Въобще имаше ли полза от психотерапията или всичко се дължеше единствено на хапчетата?!” Понякога при окр, ако е поддържано с десетилетия и наистина упорито, е допустимо провеждането на психотерапия успоредно с психофармация. Но, това са изключения, към които вие не спадате. Аз съм на 27г., както казах, а окр проблеми имам от дванадесет годишен. Така че не знам дали не попадам в изключенията. Страхът ми от смъртта, а преди това чуството за вина, "повлачиха" със себе си "черногледство" и нихилизъм към почти всичко и особено чувството ми за недостиг, малоценност, което години наред "компенсирах" с други неща. И когато всичко това се стовари върху теб нямаш нито силата, нито желанието, нито откриваш смисъл да се развиваш, да себориш или просто да излезеш с приятели. Нямам самоубийствени мисли за разлика от преди десет месеца, но си мисля колко страдания биха ми били спестени, ако не бях се раждал. На 12г. започнаха проблемите ми, но коренът е по-назад, бях на 6г. когато бях свидетел на домашно насилие от страна на баща ми. За жалост след това живях още няколко години с него. feya 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Osman Aga Добавено Ноември 20, 2016 Автор Доклад Share Добавено Ноември 20, 2016 В допълнение, може ли с билки ии други немедикаментозни средства да се облекчава тревожността? До колкото знам няма. Най-непосредствената ми нужна не е да съм щастлив и спокоен, а да имам кондиция на работното място. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 20, 2016 Доклад Share Добавено Ноември 20, 2016 (edited) Тоест, държите да сте тежък случай и да пиете хапчета доживот? Аз самият съм бил в тревожни състояние с десетилетия и знам по себе си, че изходът се състои в целенасочени сърдечни, ментални и поведенчески усилия. Знам го и от клиентите си, с 99.99% от които държа да работя на чисто, без хронифициращи тревожността им медикаменти. Говорейки за окр и преодоляването му, говоря от опита си в преодоляването му при преживяващи го хора, с които работя. Казвайки "тежки случаи - изключения" и че вие не сте от тях, го правя през заключение, направено въз основа написаното от вас. Не пиша тук, за да тренирам пръстите си по клавишите. Ако държите да се самопоставяте в категории, това си е ваш избор, разбира се. Не, няма начин как с билки истински да разрешите ставащото. Въпросът е, че в България успешно работят с окр не много колеги. Но, когато сте сигурен в такъв, препоръката ми е да разчитате на методите му с отворено, с доверие сърце! Успехи! Редактирано Ноември 20, 2016 от Орлин Баев Диляна Колева, Лина Коцева и feya 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Ноември 21, 2016 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2016 Споделям мнението на Орлин за медикаментите, те отдалечават фокуса от реалните варианти за справяне. Искам да уточня: кога и при кого е поставена диагноза ОКР? Методите за работа при ОКР са доста специфични и при това състояние класическите подходи при работа с трвожност не сработват. Кой постави тази диагноза и изяснено ли е какво е ОКР, каква е реакцията на тялото, от къде се стартира процеса, как се работи с обсесиите и компулсиите. Това са реалните начини за справяне, а не медикамента. Може да пиете колкото билки искате, но ако си имате работа с ОКР обсесиите са провокирани от механизъм неподвластен на билки. Какво всъщност знаете за това състояние и това ли е наистина състоянието ? Ако говорим за тревожност или тревожно-депресивно състояние тогава трябва да си дадете време за промяната, не става с 2-3 срещи. Ако бързате, преди да е сработила методиката, просто ще станете един от "туристите" на психотерапевтичните кабинети. Има процес и на влошаване, ако се ползва по - дълбинна психотерапия или регрес при друга методика. Когато говорим за толкова дълъг период на дадено състояние, за терапията му човек е добре да предвиди достатъчно време за повлияване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.