Това психотерапия ли е?

[ЛидияГГ]

Здравейте! Посещавам когнитивно-поведенчески терапевт от около година, но с големи прекъсвания. В началото ми беше много трудно, след това постепенно започнах да се изправям. После пак се връщах надолу, пак се изправях и т.н. От известно време психотерапевтът ми казва, че постоянно мисли за мен, че съм по-специална от другите му клиенти и дори, че се е наложило да ходи на супервизия заради "контрапреноса". Какво точно постоянно мисли за мен - не зная. След няколко подобни изказвания в няколко поредни сеанса аз попитах дали е необходимо да прекратя терапията. Отговорът беше:"Не, но не зная дали ти помагам." Аз обясних, че съм много по-добре, отколкото в началото и това би трябвало да означава, че ми помага. След този разговор имахме още два сеанса и аз отново се върнах назад, преживяването ми за самотност и изолация се завърна, въпреки че вече зная как да се справям с тези атаки. Сигурно е добре да уточня, че и двете с психотерапевтката сме хетеросексуални жени. Бих искала да ви помоля за мотивирани мнения по въпроса, който поставих в заглавието на темата - това психотерапия ли е? Благодаря ви!

[д-р Тодор Първанов]

,,От известно време психотерапевтът ми казва, че постоянно мисли за мен, че съм по-специална от другите му клиенти и дори, че се е наложило да ходи на супервизия заради "контрапреноса". Какво точно постоянно мисли за мен - не зная.,,

Не може да се даде отговор, трябвало е, да  я попитате, какво точно мисли за вас и какво е специалното във вас. 

В пътя  на терапевтичният процес, аз съм се възхищавал от бързата промяна, която някои хора правят, от здравият им разум и други техни положителни черти и с възхищение съм изказвал задоволството си от работата си  тях.Не е изключение, на края на някоя ,, успешна,,  сесия, да благодаря на клиента, че  работя с него или просто му кажа,че  се радвам на това. Казвал съм и на клиенти, че често мисля за тях в контекста на тежката ситуация в която са в момента. Уж трябва да ,,изключваме,, но всеки терапевт има някой клиент, с който терапията не му върви, така както той предвижда и иска и си го мисли.

Но, доколкото разбирам ти усещаш в нейните думи сексуален контекст.За съжаление, не си се осмелила и попитала, това така ли е, или е нещо друго и ...нищо конкретно не мога да ти кажа.

 

[ЛидияГГ]

Благодаря за бързия и конкретен отговор! Не усещам сексуален контекст, а не зная как да разбирам тези изказвания към себе си. Напълно възможно е те да имат мотиви, подобни на тези, които сте описали в поста си. Искам да продължа да работя с тази терапевтка, защото напредъкът ми е факт. Очевидно става, че се налага на нея да задам въпросите си Благодаря още веднъж!

[Орлин Баев]

Терапевтката просто е казала, че с психиката си и преживяванията ви, сте ѝ задействала собствени нейни психични съдържания. Била е искрена, разкрита и честна, което е чудесно. Осъзнала е процеса, , надмогнала го е спокойно. Според скромното ми мнение, всичко е наред и можете да продължите с доверие в терапията, терапевта и себе си! Неадаптивен би бил този контрапренос, ако би замъглявал терапевичния процес чрез изкривения си трансфер, което по думите ви, не се случва. Като цяло, пренсът е най-нормалното преживяване в терапията и неизменна част от нея. А контрапреносът - има го, психотерапевтът също е човек. Въпросът е да е осъзнат и през качествена вътрешна преработка на терапевта до една относителна непривързана самостойност и стабилност. Тогава най-терапевтичният елемент е обичта, емпатията с която един добър терапевт работи, но вече освободена до голяма степен от прекалено тежки собствени примеси, а по-скоро любов безусловна, искрена и чиста, както слънцето свети или изворът извира... Да, както казва д-р Първанов, добре е да сискутирате лично с терапевтката си изцяло открито, но не мисля, че имате за какво да се тревожите. 

Редактирано Ноември 15, 2016 от Орлин Баев

[ЛидияГГ]

Благодаря Ви!