Moon_Z Добавено Ноември 14, 2016 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2016 Има ли спасение от хипохондрията и паническите атаки? Как.....? Отключиха ми се преди около 6 години. Винаги съм била с лабилна психика. Крайно емоционална. Хората ме познават като изключително весела, ведра и оптимистична. Странно.... В душата и главата ми е мътна каша. Имах един период /подобен на този в момента/, който успях да превъзможна сама. Нямам финансова възможност да посещавам психотерапевт. Не само срещите са проблема, а и 200 км разстояние за най-близкия такъв /поне за когото имам отзиви/. В дупка съм. Потъвам сигурно. Днес почувствах нещо....сякаш ще ми бъде по-лесно да се предам...на лудостта. Но какво ще стане със семейството ми? Ето това ме плаши. Детенцето и съпругът ми, които са целият ми свят. Поради натрупали се здравословни проблеми на мен и на детето в последно време /слава Богу отминаха/ започна УЖАСНОТО сърцебиене и виене на свят. Започна паниката. Започнах да ги оглеждам и двамата.... Съпруга ми е отслабнал съвсем мъничко от лятото насам /може би 2-3 кг./ Работата му ако беше на мен, сигурно щяха да са повече. Но аз го свързвам с друго... Миналия ден на излизане от банята видях една бенка на гърба му, която ми изглежда зачервена отстрани. Не червена а по-скоро розово...съвсем леко. Започнах да правя снимки с телефона, да се тръшкам и да го моля да отидем на лекар....последва скандал.../силно казано/, но той каза че не я усеща, не го дразни и не желае да прехвърлям всичко това върху него постоянно... Април месец бяхме на лекар заради друга, която ми беше фикс идея. Оказа се, че въобще не трябва да и обръщам внимание. Тогава лекаря видя тази на гърба /осеян е целия с бенки навсякъде/, която и тогава беше със същата пигментация отстрани. Каза ми че е възможно да е защото е точно в средата на гърба и може да е така заради това че е шофирал примерно и е бил облегнат. Може да е наистина зачервена, а може просто така да си изглежда но за момента не вижда проблем. Каза да я наблюдавам и ако до седмица не мине да отидем пак. От тогава мина половин година. Тя си седи така, а съпруга ми не желае повече да ходи никъде, защото прие че проблем няма и вероятно така изглежда. На страха очите са големи обаче. Не желае повече да го обсъждаме. Натоварвам го психически много и това е причина за постоянни дразги между нас. Не желая близост и интимност, тъй като немога да изляза от това състояние, което уви се задълбочавава много. Не виждам път...правилен път. Не спя, не общувам с никого. Не си вдигам телефона . Държа го включен само заради детето и мъжа си. Не желая да ходя на работа. Не правя нищо друго освен да чета за болести. В интернет........има ужасяващи неща. Заливат ме отвсякъде. Ако отидем на лекар може би ще почувствам облекчение, знам го..... Обаче той каза че вече му е писнало :-( Не се интересувам от абсолютно нищичко. Валидол , мента глог и валериан не помагат по никакъв начин. Понеже съм с ниско кръвно личния лекар ми изписа хапчета, които нормализират ускорения пулс и не влияят на друго. Пия ги само при нужда. Вече едва ми помагат... Понякога имам чувството че искам да повръщам. Усещам че няма как по друг начин да извадя от себе си това, което ме кара да се чувствам така. Дори мога да си го представя. Материално в тъмен цвят. Вчера отидох в аптеката за да ми препоръчат антидепресант. Много четох в нета, дори се бях насочила към някои..... Момичето ме разубеди. Каза че без консултация с лекар, без да се уточнят точните потребности на организма и без схема на прием не е добре на своя глава да предприема нищо. Даде ми Левзея и разтворим магнезий..Каза да ям банани, да се срещам с приятели , да споделям и да си намеря хоби. И воля. Само че аз НЕ желая. Не искам да споделям, още по-малко пък да се срещам с някой. Причинява ми агония общуването с хора с които до скоро ми е било забавно. Хоби нямам и не искам да имам. Наистина съвсем искрено не искам. Няма на сила нищо да правя. Не вярвам че ще помогне и дори не искам да си причинявам съвсем съзнателно още едно негативно изживяване. Искам да затворя очи и всичко да спре. Да се събудя щастлива. Мразя се.....хем се мразя хем явно се обичам и искам да си помогна. Но все повече ми се струва по-лесно да се откажа и да потъна.... Не се чувствам добре. Никак. Моля Ви за помощ.....ако можете... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Ноември 14, 2016 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2016 (edited) Права си, да потъне6 е по-лесно.Направи го.Всичко друго е, само усилие, което нищо не ти гарантира. Не прави нищо, наслаждавай се на потъването, много е готино.Не съм го правил но, преди време имах сън, пророчески сън, в който ми се разкри, че е така. Действай, на прав път си! Редактирано Ноември 14, 2016 от д-р Тодор Първанов Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Moon_Z Добавено Ноември 15, 2016 Автор Доклад Share Добавено Ноември 15, 2016 Поне 4 варианта имам които ми служат като предположение за отговора Ви. Оценявам го и го приемам без да го анализирам, тъй като вероятно ще се получи монолог, ако в един от вариантите си, се окажа права. Благодаря Ви. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Ноември 15, 2016 Доклад Share Добавено Ноември 15, 2016 Хората са научени да не се доверяват на думите.Непрекъснато търсят скрития смисъл зад тях.В написаното няма нищо за тълкуване, просто потъни и се наслаждавай на потъването. Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Moon_Z Добавено Ноември 15, 2016 Автор Доклад Share Добавено Ноември 15, 2016 (edited) "хората" е твърде общо понятие. Изтривам това, което бях написала. Редактирано Ноември 15, 2016 от Moon_Z Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.