Имам нужда от помощ - ОКР

[Stasyy]

Здравейте, имам нужда от малко помощ, нужда да споделя това, което ме мъчи и ми тежи, без да ме упрекват и да ме гледат все едно съм луда. Та искрено се надявам да получа отговор от Вас

Преди година страдах от много гадни ПА, бяха ужасни, но успях да се справя сама с много четене и някак си ми беше интересно да работя върху себе си. Приех ПА, оставих ги да ми се случват-физически ме съсипваха. В началото и психически, но не им се дадох казах си каквото Господ е решил това ще ми се случи-"Да бъде волята му". Ако ще припадам, да припадам, ако ще умирам да умирам-безсилни сме пред Господ. И така оставях ПА да се случват и се уповавах на Господ.

Сега вече имам друг проблем. Заживях си щастливо без ПА и преди 4 месеца родих най-прекрасното създание, НО не мога да повярвам какви мисли взеха да ми изкачат в главата, още в първите дни след раждането. Побърках се. Постоянно ми изкачаха мисли как хвърлям бебето през прозореца, как го намушквам, как го удрям - лелее ужасно е заклевам се.. Изплашена бързо споделих със близките ми и ги помолих да не ме оставят сама, беше ме страх да не нараня детето си, споделих и на лекарите и ги помолих ако трябва да им вземат бебето докато това състояние премине, но те ми казаха няма страшно това е следродилна депресия-ще мине...Мислите продължиха да ме мъчат две три седмици и спряха, но сега след четири месеца отново се върнаха- мразя ги, отвратителни са, не ги искам в главата си как да обесня на мъжа ми. Направих грешката да му споделя, а той като че ли се изплаши, да не би да мисли, че наистина бих наранила това ангелче. Каза ми спри да го мислиш- тази фраза ми бърка не знам къде, защото аз не седя и да си мисля такива глупости, гледам да се разсейвам по всякакъв начин, но изведнъж мисълта "БАМ" и ме връхлита. Играя си с бебчето и ми идва мисъл "удари го, удари го, сега ако го удариш" толкова е силна тази мисъл, че си мисля ами ако наистина го ударя - аз не искам, но ако мисълта ме накара да го направя-страх ме е .

Мисля че съм силна и сега мога да се справя почти сама (така си мисля) Изчетох доста и малко се поуспокоих, но нещо не ми достига, за да съм спокойна на 100%, а успокоя ли се, че няма да навредя на бебчето си, не ми пука какви мисли ми изкачат - те са мисли и аз не ги искам, аз обожавам детето си, себе си бих убила, но на него, както се казва, и косъм не бих позволила да му падне от главата.

Сега от сърце Ви моля да ми помогнете, понеже мисля че не съм някакъв критичен случай и ще опитам да се справя сама, но ако не успея ще потърся помощ от психотерапевт, лошото е че в нашият град психотерапевтите разчитат на хапчетата, а аз не мисля че съм за хапчета, колкото и гадно да е състоянието в което се намирам. Та евентуално ще търся онлайн помощ.

Ето и моята молба към Вас:

1. Мислите ли, че моето състояние е ОКР?

2. Мога ли да се справя сама според Вас?

3. Четох в блога на Орлин Баев една статия в която прави сравнение на мозъка с жената в миналото и жената-сега, едва ли не тези мисли изкачат като защитна реакция на организма (доколкото разбрах) Жената в миналото при най-малкия шум е рисувала грозни картини в главата си, за да може да защити детето си. Сега аз също рисувам отвратителни картини, но въпросът ми е защо в мислите ми АЗ наранявам детето си, защо АЗ, а не някой друг, аз ли съм заплахата за него?

4. Ако е възможно само ако е възможно да ми обясните по-точно за тези обратно защитни мисли.

5. Трябва ми малко окуражителни думи, само малко, ако може и съм сигурна, че ще се справя.

Много Ви благодаря за отделеното време!

[Stasyy]

Много се извинявам, но забравих да споделя: мисля че до голяма степен проблема ми идва от една случка, която гледах по новините преди време - ставаше въпрос за една акушерка, която беше била(удряла) малко бебе по време на работа. Меко казано се разстроих от тази случка, спрях да гледам новини, понеже всичко го изживявам доста гадно, но си спомням, че за тази жена бяха казали, че е "изпушила" (burning out) с главата от много недоспиване и умора и затова е биела бебчето. Ами и аз от както съм родила не съм имала нормален сън, а за умората да не говоря.. сега адски много ме е страх аз да не изпуша с главата и не знам някак си да изключа и да извърша тези мои ужасяващи мисли, но с целия си разум аз изпитвам ужас към тези мисли и ги мразя а в същото време ме е страх....

[д-р Тодор Първанов]

1. Мислите ли, че моето състояние е ОКР?

Сто процента.

2.аз ли съм заплахата за него?

Никаква, никаква заплаха не си.Натрапливите мисли не се реализират.

3.  Ами и аз от както съм родила не съм имала нормален сън, а за умората да не говоря..

За това и имаш натрапливости-реши този проблем и всичко ще е ОК.

 

[Stasyy]

 Много Ви благодаря, че ми отделихте от времето си и ми отговорихте