тревожност,паник атаки

[Даниела Михайлова]

Здравейте Г-н Баев!Преди две години след второ раждане отивайки на свиждане на бебето,понеже беше в ковьоз на тръгване ми прилоша у едва прибирайки се,паднах на леглото за  няколко часа почти в несвяст.От тогава съм със страх от излизане,оставане сама с децата,а излизането,макар и със съпругът ми се превръща в ад.Бях на психиатър в рамките на две години ми смени три антидепресанта,а вчера стигнах и до невролог заради световъртеж.Лежа у дома в момента като парцал,имам силно сърцебиене,изъръпване и т.нМоля за малко помощ от ваша страна,как да се справя.Благодаря,предварително!

Редактирано Ноември 11, 2016 от Даниела Михайлова

[д-р Тодор Първанов]

Как, точно очаквате Орлин да ви помогне?

[Орлин Баев]

Ето как ми се чини, че стоят при вас нещата:

- Фиксирана сте в симптомите, без засега да правите връзка между тях и характеровите си дефицити, страхове и липси, към които те сочат и върху които имате да работите - работа, която единствена може стратегически да промени положението ви сигурно. Нарича се още ефективна психотерапия при резултатен психотерапевт.

- Приемате се за жертва, каквато не сте.Генерализираната ви тревожност с агорафобия преживявате неслучайно, като импулс за гореспоменатата характерова работа. Ситуацията с бебето е била само тригер, нищо повече. Най-сигурният начин да поддържате тревожността си, е да продължавате да се приемате за жертва, върху която лошата съдба е стоварила случайно гадното нещо... 

- Хапчетата, с които потискате симптомите, се явяват част от психичното бягство от страховете в сянката ви, които имате да разрешавате. Докато сте така дрогирана, самото потискане на страховете изключва преработката им до смелост. Ако решите да започнете добра психотерапия при знаещ какво прави психотерапевт, той би настоявал не след дълго да намалите по схема и спрете психофармака, който сега пиете, за да може истински да ви помогне в стратегически план. Разбира се, спирането на медикаментите, промяната на мисленето от "аз съм жертва" в "благодаря на добрите уроци по характерово развитие, смелост и обич!", изисква изоставянето на евентуалните поддържани несъзнавано вторични печалби, които засега решително не виждате. Това обаче можете да проговорите и решавате с психотерапевта си!

Започнете ефективна психотерапия при добър колега! Ако се цените и съзнавате важността ѝ, разбира се!

- 

[Venci88]

В 11.11.2016 г. at 11:23, Даниела Михайлова каза:

Здравейте Г-н Баев!Преди две години след второ раждане отивайки на свиждане на бебето,понеже беше в ковьоз на тръгване ми прилоша у едва прибирайки се,паднах на леглото за  няколко часа почти в несвяст.От тогава съм със страх от излизане,оставане сама с децата,а излизането,макар и със съпругът ми се превръща в ад.Бях на психиатър в рамките на две години ми смени три антидепресанта,а вчера стигнах и до невролог заради световъртеж.Лежа у дома в момента като парцал,имам силно сърцебиене,изъръпване и т.нМоля за малко помощ от ваша страна,как да се справя.Благодаря,предварително!

Здр-те,имам въпрос...От известно време нямам настроение,само лоши мисли в главата ми..Страх от смърта.Страх ме е от високо и като съм някъде на високо ме е страх и най разни мисли....Трудно заспивам нощем..Страх ме е дане откача...Мнения,какво ми е?

 

[Venci88]

Здр те..Проблемът ми е следния:-Във главата ми се въртят само лоши мисли..Страх от това да не откача,от смърт,трудно заспивам...Страховете които имам от преди(от високо),като съм на високо сега и мн лоши мисли в главата ми.Мнения?

 

[ffqeegqg]

На всеки един човек му минават подобни мисли през живота.Аз съм имала и такива  като малка страх от високо и подобни на тези които казваш,че ти имаш,но тогава не съм се замисляла сериозно над това понеже съм била спокойна.Когато един човек е под стрес задържа тези мисли и го напрягат напълно нормално е да се стряскаш.Намери начин да заместиш тези мисли с действия като например тичане или смяна на обстановката за да си дадеш реална преценка за всичко което ти се случва тогава ти се избистря съзнанието и можеш да предприемеш това което мислиш.че е най-добре за теб.Разбира се потърси помощ от специалист Повярвай ми те наистина допринасят за справянето с тревожното състояние Защото когато си спокоен ти не задържаш тези мисли в себе си и не им  отдаваш такова голямо значение.

[Iniliv]

Здравейте,

Ако мога да се включа и аз в темата бих искала да споделя и своят случай тук...

На 25години съм и от 10 години се боря със състояния на тревожност и панически пристъпи. 

Всичко започна 2 години след развода на родителите ми, аз останах да живея с майка ми и живота ни започна да става доста труден... квартири, безпаричие и за капак старта на моите състояния...

Беше началото на лятото, бях много притеснена за пореден път за неща, които не зависеха от мен, но този път притеснението прерасна в гадене, прималяване, треперене, сърцебиене и страх от това да изляза сама навън. Започнахме ходенето по лекари, направихме редица изследвания а аз се оказвах все така клинично здрава, то уви състоянията ескалираха. Тъй като баща ми бе преживял вече тези състояния му стана ясно че и при мен става дума за психика и ме заведе при неговата психиатърка. Тя не подходи много правилно според мен тъй като ми изписа анафранил и ривотрил, които след първата доза не повторих да взема... в последствие реших да ида на невролог и там започна сагата с деанксита. Пих го по схема и го спирах по същата, но състоянията се завръщаха. Един ден реших че съм на 17 години и няма начин от сега да завися от розови хапчета и ги спрях на своя глава, бе доста труден период със сериозни състояния на паника, дереализация, треперене, задух, сърцебиене но успях да ги овладея и някак си се справих сама. И всичко беше наред 3 години близо, имах вече приятел, квартира, работа и за моя радост записах висше. Един ден без повод без допълнителен стрес просто усетих пак че състаянията лека полека се завръщат, опитах да ги овладея с билки, валидол и мента глог и валериан но напразно... след няколко месеца мъки върнах розовото хапченце ии така 2 години. Пак на своя глава реших да спра деанксита по познатите потбуди, но се разделих  с приятеля си иии всичко на ново. Реших този път по съвет на моя приятелка да ида при нейната психиатърка и там започнах приема на стимулотон и за кратко в началото ксанакс. Пих стимулотона 5 месеца и за първи път от толкова години се почувствах напълно излекувана. Справях се с всичко с лекота, започнах нова връзка завърших висшето си образование, бях щастлива. 1 година след като спрях хапчетата се сблъсквах с доста- майката на приятелят ми почина, мой чичо също, проблеми с приятелят ми смяна на работното ми място, но като цяло се държах и бях добре ходех и на терапефт , но в един момент спрях поради липса на средства. Преди около месец състоянията ескалираха до невъзможност да ги контролирам, разбрахме че баба ми е  с рак и за жалост въпреки усилията ни сега тя си отива...ПОнеже съм на нова работа от 2 месеца реших, че не мога да си позволя да я загубя в момента иии от 5 дни съм отново на стимулотон и ксанакс. Обясняват ми състоянията с адреналин и прекомерен стрес. Вярно е че нямам спокойствие от година насам но не ми се иска да пия хапчета цял живот, опитвам да се самонавивам и да си обяснявам че ми няма нищо но страха е паниката ( и то най-вече че и аз съм болна) не спират. Страх ме е че немога да се справя с нищо сама. Дори на работа не мога да ида сама защото не издържам в градският транспорт и около месец ходех по 5 км пеша сутрин и вечер в най-големите студове.

Сега като започнах пак хапчетата се позасилиха паниките което ми обясниха че е нормално. Периода ми наистина е доста труден но ми  се иска да успявам да се овладявам в такива моменти защото съм наясно че доста такива ще имам през живота си.

Благодаря ви предварително за отделенотовнимание, наистина ще съм ви признателна ако можете да ми дадете някакъв съвет.

Поздрави и успешен ден