Тревожност,паник атаки

[Даниела Михайлова]

Здравейте!Преди две години след второ раждане отивайки на свиждане на бебето,понеже беше в ковьоз на тръгване ми прилоша у едва прибирайки се,паднах на леглото за  няколко часа почти в несвяст.От тогава съм със страх от излизане,оставане сама с децата,а излизането,макар и със съпругът ми се превръща в ад.Бях на психиатър в рамките на две години ми смени три антидепресанта,а вчера стигнах и до невролог заради световъртеж.Лежа у дома в момента като парцал,имам силно сърцебиене,изъръпване и т.нМоля за малко помощ от ваша страна,как да се справя.Благодаря,предварително!

Редактирано Ноември 11, 2016 от Орлин Баев

[Диляна Колева]

Здравей, няма как да ти помогнат хапчета, тъй като ти не си болна, а си уплашена. Това което ти се случва е адреналиновата реакция - силно сърцебиене, болки в мускулите, особено тилната област, вероятно стягане в корема, позиви за повръщане, изтръпване на ръце, крака или треперене, главоболие, което не минава от нищо, сухота в устата, световъртеж, замайване, прималяване и т.н още около 10тина реакции на тялото на свръх отделящия се адреналин. Тези симптоми, могат временно да се подтиснат или да се хронифицират с медикаменти, но не и да се справи човек с тях по този начин. 

Това е физиологичното обяснение, психологично нещата стоят по малко по- различен начин - страх те е от нещо, което не разбираш. Силният стрес при раждането е отключил този абнормален страх, който трайно е започнал да активира адреналин, който пък ти причинява този физически дискомфорт. 

Спри да разчиташ на медикаменти и заложи повече на собственото си тяло. Това тяло има нужда от движение, не от покой. Не за друго, а защото адреналиновата реакция / или това което наричаме симптоми/ могат да бъдат прекратени само с активиране на процесите на дишане, кръвообращение и кислород. Това няма как да стане в пасивно състояние. Разбира се тук идва страхът, че ще ти стане нещо, ако се пораздвижиш, с което вместо да станеш и да направиш нещо, за да се почувстваш по - добре, активираш нова доза адреналин. 

Накратко, за да облекчиш симптомите, трябва незабавно да започнеш да натоварваш тялото с движение, което да предизвика учестена сърдечна дейност, учестено дишане и изпотяване. Колкото и абсурдно да ти звучи, това е лечението. И хората преминали през това ще го потвърдят. 

От друга страна, необходимо ти е трайно справяне със страха, т.е. да го разбереш от къде възниква и да го сложиш в норма, това е психологичната част и там ти е необходим психолог, психотерапевт, който работи с тревожни състояния.

[Орлин Баев]

Справяте се с помощта на психотерапия. Хапчетата тук нямат нищо общо и фактът, че са изписани, говори, че специалистите, които са го направили, нямат представа как се процедира в случая, но по-скоро се превръщат в част от проблема, вместо от решението му. Първото, което можете да направите, е да поработите върху разбирането си, върху осъзнаването, че не сте болна и ставащото с вас не се лекува, няма какво да се лекува. Физиологично сте здрава. Симптоматиката ви, страховете ви - с тях се работи като осъзнаете мисленето си, убежденията си зад него, характера си и ги трансформирате в посока самообладание и смелост. От централна важност е да видите, че не само не сте болна, но никога не сте била жертва, а агорафобичните ви страхове не са врагове, а са най-добрите ви преподаватели по смелост, творчески потенциал, разширение на съзнанието. Вероятно от сегашната ви ментална позиция прочетено, такива насоки звучат странно - това е печелившата в стратегически план обаче, терапевтична посока. 

В психотерапията започвате да работите с мисленето, но постепенно в кабинета, а не след дълго и в реална среда, се учите да посрещате страховете си и да ги преобразувате. Това е - започнете психотерапия!

[Даниела Михайлова]

Страшно е усещането,че ще припадна,гаденето,замайването,безсилието и обърканоста.Не разграничавам,кога например е нещо вирусно,кога изобщо имам наистина здравословен проблем или паник атака.:-\ Благодаря Ви сърдечно за отговорите,които ми дадохте,защото подкрепа и разбиране трудно намирам!

[Орлин Баев]

Страшно е да те е страх от страха. Останалото е твоя собствена си реакция на иначе безобидни адреналинови/ симпатикови симптоми. Може да е със страх, може с кеф, може и с шега. Да, разбираме те. Обаче е нужно ти да се разбереш. Иначе прекомерното разбиране на хората наоколо ти, се превръща в поддържане на несъзнавани печалби от ставащото... 

[Даниела Михайлова]

Благодаря Ви,Г-н Баев!За разбирането и отговорите и за надеждата,че всичко ще отмине,която ми вдъхвате.Благодаря,за смислените и точни думи думи,за които бях изгубила вяра,че някой някога ще ми каже.Съжалявам,че нямам само финансова и физическа възможност да идвам при вас :-\

[Орлин Баев]

А защо не се престараваме с по-точни и конкретни отговори в този форум, а даваме по-скоро принципни насоки? Защото дори да изсипем техники и методи, ефективността на получаваните резултати зависи не от тях самите, а от човека, който ти ги преподава. Говоря за методи, променящи менталната ти установка по отношение на страха, на ставащото в теб. Когато разбирането ти се промени в благодарно, в изпълнено със свещено доверие в неслучайното преживяване на това състояние, учещо те на силни характерови промени, тогава всеки метод става работещ. Тогава идва поведенческата работа, в която тази ментална установка на спокойно доверие се прилага... Затова не изсипваме методи тук, защото те сами по себе си са само помощници на "прохождането" в едно различно себе и световъзприятие, на което те учи ставащото в теб. Прохождане, което обаче се случва не благодарение на техниките, а на начините им на прилагане от терапевта. Повечето от нас работят само на живо, понеже личното присъствие е важно. Та, намери важността на промяната си в теб и тогава всичко останало ще се намери...