Даниела Михайлова Добавено Ноември 11, 2016 Доклад Share Добавено Ноември 11, 2016 (edited) Здравейте!Преди две години след второ раждане отивайки на свиждане на бебето,понеже беше в ковьоз на тръгване ми прилоша у едва прибирайки се,паднах на леглото за няколко часа почти в несвяст.От тогава съм със страх от излизане,оставане сама с децата,а излизането,макар и със съпругът ми се превръща в ад.Бях на психиатър в рамките на две години ми смени три антидепресанта,а вчера стигнах и до невролог заради световъртеж.Лежа у дома в момента като парцал,имам силно сърцебиене,изъръпване и т.нМоля за малко помощ от ваша страна,как да се справя.Благодаря,предварително! Редактирано Ноември 11, 2016 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Ноември 11, 2016 Доклад Share Добавено Ноември 11, 2016 Здравей, няма как да ти помогнат хапчета, тъй като ти не си болна, а си уплашена. Това което ти се случва е адреналиновата реакция - силно сърцебиене, болки в мускулите, особено тилната област, вероятно стягане в корема, позиви за повръщане, изтръпване на ръце, крака или треперене, главоболие, което не минава от нищо, сухота в устата, световъртеж, замайване, прималяване и т.н още около 10тина реакции на тялото на свръх отделящия се адреналин. Тези симптоми, могат временно да се подтиснат или да се хронифицират с медикаменти, но не и да се справи човек с тях по този начин. Това е физиологичното обяснение, психологично нещата стоят по малко по- различен начин - страх те е от нещо, което не разбираш. Силният стрес при раждането е отключил този абнормален страх, който трайно е започнал да активира адреналин, който пък ти причинява този физически дискомфорт. Спри да разчиташ на медикаменти и заложи повече на собственото си тяло. Това тяло има нужда от движение, не от покой. Не за друго, а защото адреналиновата реакция / или това което наричаме симптоми/ могат да бъдат прекратени само с активиране на процесите на дишане, кръвообращение и кислород. Това няма как да стане в пасивно състояние. Разбира се тук идва страхът, че ще ти стане нещо, ако се пораздвижиш, с което вместо да станеш и да направиш нещо, за да се почувстваш по - добре, активираш нова доза адреналин. Накратко, за да облекчиш симптомите, трябва незабавно да започнеш да натоварваш тялото с движение, което да предизвика учестена сърдечна дейност, учестено дишане и изпотяване. Колкото и абсурдно да ти звучи, това е лечението. И хората преминали през това ще го потвърдят. От друга страна, необходимо ти е трайно справяне със страха, т.е. да го разбереш от къде възниква и да го сложиш в норма, това е психологичната част и там ти е необходим психолог, психотерапевт, който работи с тревожни състояния. v.kolev и Даниела Михайлова 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 11, 2016 Доклад Share Добавено Ноември 11, 2016 Справяте се с помощта на психотерапия. Хапчетата тук нямат нищо общо и фактът, че са изписани, говори, че специалистите, които са го направили, нямат представа как се процедира в случая, но по-скоро се превръщат в част от проблема, вместо от решението му. Първото, което можете да направите, е да поработите върху разбирането си, върху осъзнаването, че не сте болна и ставащото с вас не се лекува, няма какво да се лекува. Физиологично сте здрава. Симптоматиката ви, страховете ви - с тях се работи като осъзнаете мисленето си, убежденията си зад него, характера си и ги трансформирате в посока самообладание и смелост. От централна важност е да видите, че не само не сте болна, но никога не сте била жертва, а агорафобичните ви страхове не са врагове, а са най-добрите ви преподаватели по смелост, творчески потенциал, разширение на съзнанието. Вероятно от сегашната ви ментална позиция прочетено, такива насоки звучат странно - това е печелившата в стратегически план обаче, терапевтична посока. В психотерапията започвате да работите с мисленето, но постепенно в кабинета, а не след дълго и в реална среда, се учите да посрещате страховете си и да ги преобразувате. Това е - започнете психотерапия! Даниела Михайлова 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Даниела Михайлова Добавено Ноември 11, 2016 Автор Доклад Share Добавено Ноември 11, 2016 Страшно е усещането,че ще припадна,гаденето,замайването,безсилието и обърканоста.Не разграничавам,кога например е нещо вирусно,кога изобщо имам наистина здравословен проблем или паник атака.:-\ Благодаря Ви сърдечно за отговорите,които ми дадохте,защото подкрепа и разбиране трудно намирам! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 11, 2016 Доклад Share Добавено Ноември 11, 2016 Страшно е да те е страх от страха. Останалото е твоя собствена си реакция на иначе безобидни адреналинови/ симпатикови симптоми. Може да е със страх, може с кеф, може и с шега. Да, разбираме те. Обаче е нужно ти да се разбереш. Иначе прекомерното разбиране на хората наоколо ти, се превръща в поддържане на несъзнавани печалби от ставащото... Даниела Михайлова 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Даниела Михайлова Добавено Ноември 12, 2016 Автор Доклад Share Добавено Ноември 12, 2016 Благодаря Ви,Г-н Баев!За разбирането и отговорите и за надеждата,че всичко ще отмине,която ми вдъхвате.Благодаря,за смислените и точни думи думи,за които бях изгубила вяра,че някой някога ще ми каже.Съжалявам,че нямам само финансова и физическа възможност да идвам при вас :-\ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 12, 2016 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2016 А защо не се престараваме с по-точни и конкретни отговори в този форум, а даваме по-скоро принципни насоки? Защото дори да изсипем техники и методи, ефективността на получаваните резултати зависи не от тях самите, а от човека, който ти ги преподава. Говоря за методи, променящи менталната ти установка по отношение на страха, на ставащото в теб. Когато разбирането ти се промени в благодарно, в изпълнено със свещено доверие в неслучайното преживяване на това състояние, учещо те на силни характерови промени, тогава всеки метод става работещ. Тогава идва поведенческата работа, в която тази ментална установка на спокойно доверие се прилага... Затова не изсипваме методи тук, защото те сами по себе си са само помощници на "прохождането" в едно различно себе и световъзприятие, на което те учи ставащото в теб. Прохождане, което обаче се случва не благодарение на техниките, а на начините им на прилагане от терапевта. Повечето от нас работят само на живо, понеже личното присъствие е важно. Та, намери важността на промяната си в теб и тогава всичко останало ще се намери... Даниела Михайлова 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.