chris Добавено Януари 11, 2007 Доклад Share Добавено Януари 11, 2007 Родителите са тези, които ни дават живот. Те са и тези, които ни показват как да направим първите крачки в живота си. Те ни съветват, помагат, но до известна степен прехвърлят върху нас и своето собствено виждане за света. Често ни се налагат и ни карат да правим неща, само заради това, че "те знаят повече от нас и имат повече опит". Има родители, които прекалено обгрижват децата си и не им дават свобода да бъдат самостоятелни и да решават сами, а има и такива, които не умеят да проявят топлота и обич, нито да дадат съвет, и децата им така и не разбират какво е майчина ласка и закрила. Вашите родители какви са? Какви са отношенията ви с тях? какви недостатъци виждате в тях? Какво е мястото им и ролята на родителите в нашия живот? Как си представяте идеалните родители? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
PeaceMAker Добавено Януари 13, 2007 Доклад Share Добавено Януари 13, 2007 Мама винаги налага кво да правя с живота си, вкопчила се е в мойто, все едно си няма нейно. Адски задушаваща обич, като цяло. Днеска ми взе Библията и вика стига си си губил времето в с глупости. Помолих се да й прости, че нарича текста вътре глупост. След това признах, че е права, щото неможе да гоня само духовност, пък ежедневните ми задължения да отпадат. Мама е "Мека Мария", още от малък ме е разглезила, върши нещата, които трябва аз да върша, отнема ми възможност да се уча по този начин, въпреки, че и се противя постоянно. А и май желанието ми да се уча не е кой знае кво. (вмомента съм малко назад и за тва мога да приема помощ, но кат се върна в кожата си, нема глезотии) Ама то и с мен не се говори лесно... Родителите са тези, които ни дават живот.- Всеки ден, докато ги има сигурно и после, незнам как е. С баща ми винаги се разбираме и то много лесно. Дава парички и аз му се кефя. А сериозно той ми е пример в живота с неговата упоритост, въпреки че и той се бори с вятърни мелници, като мен, в някои отношения. Те ни съветват, помагат, но до известна степен прехвърлят върху нас и своето собствено виждане за света. Според мен се опитват да ни покажат, собствените си грешки, които те са направили,как да се справим с тях. Затова понякога методите им ни се струват малко неподходящи за нас. Как си представяте идеалните родители? - Нямам такава представа. Моля се на Бог само да ми даде възможност да отгледам свои деца, тогава може и да разбера. А за мен мойте родители са ми идеалните. Със всичките им недостатъци и предимства, те отразяват и мойте малко или много. И са още малко лицемерство: - Боже дай им много светлина, любов и мъдрост. Прости им греховете, както ние прощаваме на ближния, но избави ги от лукавия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chris Добавено Януари 13, 2007 Автор Доклад Share Добавено Януари 13, 2007 Мама винаги налага кво да правя с живота си, вкопчила се е в мойто, все едно си няма нейно. Адски задушаваща обич, като цяло.Да, това е много неприятно, баба ми е такава. Сякаш се опитва да ме накара да направя всичко, което тя едно време не е успяла... Тати пък сякаш е обратното, дава ми повече свобода, отколкото имам нужда - понякога имам нужда да ме спре, да ми каже, че това което правя не е добре и да ме посъветва. Когато съм с него всичко ми е позволено и се чувствам сякаш съм оставена сама на себе си да се уча и да си троша главата в стената.... Ама ти си вярващ? И си четеш библията? Е, браво, само че по-важно е спроед мен как се справяме с живота си, отколкото това, в което вярваме... Това е друга тема, но ходиш ли на църква, молиш ли се, и как си представяш Бог? Мама е "Мека Мария", още от малък ме е разглезила, върши нещата, които трябва аз да върша, отнема ми възможност да се уча по този начин, въпреки, че и се противя постоянно. Хм, това надали му се вика "Мека Мария".... Тя по-скоро е обсебваща, опетва се да ти спести и работата, и решенията, но не разбира, че така ти пречи.... Всеки трябва да я има тази свобода да решава и да допринася в своята част от живота, а тя не ти се доверява да го правиш... Според мен се опитват да ни покажат, собствените си грешки, които те са направили,как да се справим с тях. Затова понякога методите им ни се струват малко неподходящи за нас. Да, съгласна съм. Май се опитват да ни спестят тези грешки които те са направили, но понякога сякаш не разбират, че и ние си имаме свой път... А идеални родители не знам дали съществуват, но и аз като се замисля - най-идеални за мен са си моите родители, защото ги обичам, познавам и са ми близки до сърцето.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 13, 2007 Доклад Share Добавено Януари 13, 2007 Май се опитват да ни спестят тези грешки които те са направили, но понякога сякаш не разбират, че и ние си имаме свой път... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 13, 2007 Доклад Share Добавено Януари 13, 2007 (edited) И аз като родител преминах през вкопчването в децата си /задушаваща обич/, през наставленията и страха... Докато разбрах, че сина ми, дъщеря ми са такива, каквито са. Че ги обичам заради това, което са. И съм благодарна, че ги има в живота ми. Старая се да сме приятели, дори и при разногласия да стигаме до решение, удовлетворяващо всички ни. Винаги съм се опитвала да покажа, че е по-добре да се радваме на това, което имаме, вместо да мислим за онова, което е можело да имаме. Просто да се обичаме и да сме Hapi И наистина, те си имат своя път Редактирано Януари 13, 2007 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
PeaceMAker Добавено Януари 14, 2007 Доклад Share Добавено Януари 14, 2007 Ама ти си вярващ? И си четеш библията? Е, браво, само че по-важно е спроед мен как се справяме с живота си, отколкото това, в което вярваме... Това е друга тема, но ходиш ли на църква, молиш ли се, и как си представяш Бог? " Да вярващ съм. Да чета Библията. И си прав, че е по - важно как се справяме с живота си, обаче точно тази книжка ми помогна да преобърна живота си и да отида към по - добро. Тук не става въпрос само за вяра, а за житейски принципи. Само с вяра нищо не се постига, както сам разбрах и както и без вяра нищо не се постига. Ходя на църква, когато осетя нужда или когато имам време, там се чувствам много добре, не го правя по задължение. Моля се всеки ден. Бог смисъл като външност никой не го е виждал и да искам немога си го представя. Иначе Бог е всичко и навсякъде. Представям си го като Най - мощния компютър, който вече е изчислил всичко, но който постоянно работи върху настоящето. Той е скръбта в нас и тъгата от лошите постъпки и любовта, радостта, която идва от добрите. Нещото, което ние неможем да опознаем никога, но стремежът към него ни носи само дивиденти. Бог е в голямото и малкото съвпадение или случайност, която всеки ден ни се случва. Като цяло не ми е трябвало да си го представям. xameleona, Ти ли осъзна, че вкопочването в децата не води до нищо или те накараха да го осъзнаеш? На майками и го повтарям това от 12 годишен, че не искам да е така. Обеснявам и ефекта всичко. Тя хем го знае, хем неможе по друг начин каточели, тя няма приятели единствения и приятел съм аз. С бащами успя да се скара заради мен. Точно заради това вкопчване, а лошото е, че неможе да разбере, че ВСЕКИ БОЖИ ДЕН тя ми заповядва, нарежда и какво ли още не, а не сме провели един нормален разговор, който би и помогнал истински. Всъщност как може тя да е тази, която има нужда от помощ, а да ми помага на мен. "Болен здрав носи". Тя всеки мой малък провал го приема като трагедията и на живота, вмомента дори и физическото и състояние е повлияно от това. (Опазил ме Господ някой ден да и споделя какви са ми ИСТИНСКИТЕ ПРОБЛЕМИ) А всичко това пада, на човека, на който иска да помогне на детето Й. МОЛЯ ГОРЕЩО, АКО ИМАТЕ СЪВЕТИ НАПЪТСТВИЯ ПО ТЕМАТА ДА ОБАДИТЕ НЕЩО. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 14, 2007 Доклад Share Добавено Януари 14, 2007 (edited) За начало имах добър приятел и се вслушах в това, което ми говори. Но с моите родители е трудно. Точно "болен здрав носи" Важното е, ние да се отървем от чувството за вина ако те не са доволни. Да им покажем, че живота си е наш и е по-добре да не се бъркат. Това опитвам да разкажа на сина си. Че понякога моето и неговото мнение ще се различават, но ако чувства, че е прав да отстоява себе си. Проблемите идват от очакванията. На родителите все им се иска децата да са преуспели, известни, щастливи според техните преценки. Но аз съм щастлива от едно сина ми от друго... Важното е да се приемаме такива, каквито сме. Редактирано Януари 14, 2007 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
PeaceMAker Добавено Януари 16, 2007 Доклад Share Добавено Януари 16, 2007 Приятел, дам намере се един истински да помогне, обаче с нащи глупости само го пренебрегна майка ми. Аз Я послушах, обаче нямах воля да направя това, което ми каза. Са всеки има греховете на младостта си. Да ти кажа аз намерих спасението на въпроса единствено в Божието Слово. Важното е, ние да се отървем от чувството за вина ако те не са доволни. Да им покажем, че живота си е наш и е по-добре да не се бъркат. Това опитвам да разкажа на сина си. Че понякога моето и неговото мнение ще се различават, но ако чувства, че е прав да отстоява себе си. Това ще покажа на децата си, както и майками вече е започнала да го вижда, но имам още да си оправям бъкиите . Завиждам му на сина ти, благородно разбирасе. Аз 18 години бях отглеждан като атеист, то хубаво де, наще пак спазват някой и друг принцип. А като се обърнах към Бога, родителите ми 3 месеца след това буквално Псуваха църквата. Наговориха ми 101 чернилки против нея. А аз знаех по - малко и от тях по въпроса. А най - трагичното, е че въпреки това отношенията ни се оправяха всеки ден, а те продължаваха да говорят против. Радвам се, че дори и тогава вярата ми не се разклати. Накрая им казах, църквавта е едно а Бога е друго. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 16, 2007 Доклад Share Добавено Януари 16, 2007 църквавта е едно а Бога е друго. То и моите са така. А за беседите на Учителя е излишно да им обяснявам. Но зная със сигурност, че ученика повдигайки собственото си съзнание помага и на околните. Щом ние се променяме ще видиш как и те ще се променят Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chris Добавено Януари 16, 2007 Автор Доклад Share Добавено Януари 16, 2007 (edited) Редактирано Януари 16, 2007 от chris Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chris Добавено Януари 16, 2007 Автор Доклад Share Добавено Януари 16, 2007 Това че църквата е едно а бога друго е много вярно. И какво, вашите сега са против ти да четеш Библията, така ли? Забраняват ти? Майка ти не е ли доволна, че си се избавил от такова зло като наркотиците, или тя никога не е знаела? А иначе според мен ролята на родителите е да ни дадат онази незаменима основа, която за ни направи стабилни хора. Да ни научат как да се справяме с житейски ситуации, доколкото самите те могат - разбира се, това става чрез личен пример най-добре. И още, да ни дадат тази спокойна, обична и решаваща проблемите обстановка, която да ни съпътства после в живота ни.... Като се обърна назад, с това си спомням мама - с обстановката, начина по който се е отнасяла, и разговорите, които показват че човека го е грижа за теб, и ти помагат в проблема ти. Задушевни и ползотворни разговори и човек, който да е до теб. това е една от ролите на родителите... Сега това ми липсва често, но поне го познавам - тази атмосфера вкъщи. Не мога да си представя никога да не бях усещала това чувство на закрила... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
PeaceMAker Добавено Януари 17, 2007 Доклад Share Добавено Януари 17, 2007 Майками е против Библията, понеже ми казва какво е най - добре да чета. На 20 години съм. От 5 години нейната дума няма грам сила срещу мен, тя сама я е изгубила, но аз въпреки това уважавам и изслушвам докрай мнението и винаги, никога не ми е излишно да чуя нечия страна. Тя беше против да се занимавам с развиваща игра/спорт като шаха. Другите деца отиват на турнир и родители им ги подкрепят. Мойта ми вика винаги НЕ, на всяка моя дума, от нея само пречки никва подкрепа. Един път да не ми пожелае УСПЕХ или нещо подобно. Все ми вика губиш си времето. Знае за наркотиците от самото начало, самоче дотакава степен е загубила себе си, че неможе да се зарадва. А продължава напред в същата си кожа. Ще спра с примерите дотук... Нищо, сега (когато се осъзнах и аз най - накрая) поне имам домашна работа - Възпитай майка си и й дай сили. И аз не съм ангел, ни най - малко и точно за това можеби намирам сили да продължавам напред. Малко преувеличих де, не е чак толкова черно, ама никак и не е розово, всеки ден скандали и виканици вкъщи (от нейна страна, аз немога да се скарам с никого) Когато другите хора използват дома си за почивка ние воюваме в него. Много яко всъщност. Върша го с удоволствие, защото виждам плодовете, които много бързо се обръщат в наш интерес. Когато извоюваш нещо, то става по - сладко. Сега като се замисля, можеби точно тези ни продължителни отношения ме накараха да се обърна за 2 години към марихуаната. Не е виновна ТЯ, не аз сам го избрах, но можеби избора ми не е бил кой - знае колко голям. Интересното е, че намерих отговор на проблемите си, обаче никак не беше в наркотиците. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Януари 18, 2007 Доклад Share Добавено Януари 18, 2007 Здравейте!Аз съм родител на 14-годишно момиче,но си позволих да пиша във вашия форум,защото наистина искам да съм добра майка и да "позволя"на детето си да е щастливо без да го "задушавам" със собствените си желания и разбирания за живота,но често се улавям в грешки,не успявам да надделея над себе си или по-скоро не съм сигурна какъв подход да избера,така че да и давам нужната свобода и само да помагам със съвети.Накратко - в момента тя е в 7 клас.Предстои и кандидатстване в учебно заведение,но точно кое да бъде то,тя самата не е наясно!?А нежеланието и да учи се задълбочава,и колкото повече времето напредва,толкова повече тя отлага ученето.Притеснена съм за бъдещето и!Не искам да налагам собствените си разбирания,но наистина не знам как да и обясня колко важна е тази година в живота и...Моля ви за съвет!Каква позиция да заема?!Всеки мой опит да я накарам да учи завършва с караница,а не бих искала да е така! Благодаря ви за вниманието! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chris Добавено Януари 18, 2007 Автор Доклад Share Добавено Януари 18, 2007 Здравей, пийсмейкър! Много неприятно е да си в лоши отношения с майка си.... Ти само с нея ли живееш? Само да ти кажа, че предполагам, на нея й е много тежко. Ужасно е за един родител да знае, че детето му погубва себе си - познавам една жена, чието дете се занимаваше с наркотици - тя от ужас получи рак на гърдата... И сигурно жената е напълно объркана и съсипана, затова така... От друга страна, ти казваш, че проблемите с нея са те насочили на там... Ако го усеща, тя се чувства много виновна към теб... Разбираш ли, едно е това, което тя ти показва, а друго е това, което чувства отвътре... Предполагам... А е много кофти да не те насърчават също... И аз понякога имам чувството, че у нас всички вместо да ми помагат с нещо и да ми е добре с тях, като в добро единно семейство, само правят нещата по-трудни... На теб ти е лошо и криво нещо, а те идват и ти се карат я че имаш 2, я че не си измил чиниите... а не разбират, че това е защото в момента не ти е добре и имаш нужда от малко разбиране.... А като ти кажат така, на теб ти се и отщява да споделиш с тях... Всъщност говоря основно за бабите си, защото те понякога са в нас и донякъде заместват мама - и понякога за тати, макар че той като цяло е много кротък и си нямам много проблеми с него. Освен дето ми липсва вниманието му... понякога... Наистина не знам какво да те посъветвам за майка ти, опитвал ли си се да говориш някога очи в очи с нея, за това което ти искаш и имаш нужда, не да си викате, и да се чуете? Някога разбирала ли те е? Споделя ли с теб? Имаш ли други приятели? Макар че знам, нищо не може да замени домашния уют... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chris Добавено Януари 18, 2007 Автор Доклад Share Добавено Януари 18, 2007 Моника, здравей и на теб! Първо, много мило и смело от твоя страна да се допиташ до нас за това, едни, както много хора смятат, "деца"... Хм, не знам какво да те посъветвам, но ще се опитам да ти кажа какво мисля по въпроса. Първо, детето ти има нужда от истинска ориентация, а вероятно се чувства объркана и притисната. Би било добре наистина да знае какво иска да постигне и къде и какво иска да учи, а тя може би не знае и се чувства задължена да "зубри". Аз смятам, че е добре да си поговорите за това - просто се опитай да я разбереш. Попитай я какъв е проблема с ученето й, защо не върви, и дали знае къде иска да влезе. Опитай се да я насочиш някак. Предполагам, че не знае за професия още. Аз самата още не знам, а съм 11 клас. Тогава, в седми клас, избрах езикова гимназия, защото дава добро образование и оттам можеш да поемеш в каквато искаш посока. Аз избрах Английската, понеже ми харесва английски. Попитай я какво иска да прави... помогни й. И съвет - в никакъв случай не й натяквай за учене! Когат се чувствам добре, аз самата си уча, ако не - не става. Ако нещо ми е кофти и объркано, дори не захващам. Ако някой ми каже нещо - виквам.. Всъщност проблем е и самото училище, как се преподава, не създават интерес... Така че ако се чувства добре и е наясно със себе си, тя сама ще си спазва задълженията. Опитай се да видиш проблема й. може би не вижда смисъл в това да учи... А аз съм доста съгласна с нея! Карат ни да мислим и пишем по начина, по който те искат, пълнят ни главите с тъпа информация... Може би можеш да се опиташ да й кажеш за какво това би могло да й потрябва в последствие, в живота, да й кажеш, че сега трябва да учи, просто за да получи по-добър шанс в живота... Също, аз самата не смятам, че ученето е такъв голям проблем. Нашите много се притесняваха дали ще влязав 7 клас, но аз си изкарах оценките без проблем... Наполедък не е толкова трудно... Друго - попитай я кои са й любимите предмети, тези, които са й интересни. Ако ти самата знаеш интересни неща и факти по разни предмети или просто така, казвай й ги, разказвай й... Когато някои предмети й станат интересни, и училището ще й харесва повече. И не е необходимо да зубка като кълвач, а да си учи по това, което й е интересно - и тази година по математика и български. Но не се шашкай толкова, изпитите не са толкова трудни - по-скоро ако детето ти е шашнато и притиснато, ще се справи по-зле... Ако е спокойна и уверена, ще се справи! Не й внушавай неща от рода "Изпитите са свръхтрудни"... И последно - тя има нужда в този момент да те чувства до себе си и зад гърба си а не против нея като насилник... Ти знаеш това, де. Това беше от мен, надявам се да ти помогне... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Януари 19, 2007 Доклад Share Добавено Януари 19, 2007 Благодаря ти,Chris!Много си прав(а)за липсата на мотивация за учене,както и скучните учители,които често са дори по-незнаещи от децата,а от там губят и уважението им.Ще се опитам да те послушам и да не и натяквам за ученето.Проблемът при нея е,че е в музикално училище от 1-ви клас,свири на пиано откакто се помни и сега това и се вижда ужасно досадно от една страна,затова и искам да и дам възможност да опита и нещо друго - езикова гимназия(това е другото желание-с англйиски,немски,италиански или испански),но в същото време не е сигурна,че може да се "раздели" с пианото.Това пък от своя страна я натоварва много и не и остава време за нищо друго.Та,общо взето такава е дилемата. И аз мисля точно като теб за ученето,но се притеснявам,че няма много време за подготовка,а още повече,че се налага да разпредели силите си на различни места,та оттам може би и напрежението,което "избухва"понякога между нас.Ще се постарая да съм по-въздържана,защото си много права,че за успешното и представяне на изпитите е важно тя да бъде спокойна и уверена в себе си. Пак благодаря и искам да кажа на всички вас,тййнейджъри,че вашият форум може да помогне много в отношенията между вас и родителите ви!Няма родители,които да не обичат децата си,но повярвайте ми,понякога и ние самите не знаем как да подходим,объркани сме и тогава допускаме грешки и отблъскваме децата от себе си.Поздравявам инициаторите и простете ми,но сигурно пак ще се допитвам до вас! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Януари 19, 2007 Доклад Share Добавено Януари 19, 2007 А иначе според мен ролята на родителите е да ни дадат онази незаменима основа, която за ни направи стабилни хора. Да ни научат как да се справяме с житейски ситуации, доколкото самите те могат - разбира се, това става чрез личен пример най-добре. И още, да ни дадат тази спокойна, обична и решаваща проблемите обстановка, която да ни съпътства после в живота ни.... Родителят, според мен, има голямата задача и да се учи от децата си. Ако осъзнаем, че децата (в определени моменти) са много по-мъдри от нас и че интуитивно и по-леко схващат нещата, отколкото си мислим, и че дори обясненията са им по-прости и лесни от нашите - в този случай е много полезно. Вие по-успешно се приспособявате към промените, към новото. Аз (като родител) съм по-бавна. Затова мисля, че връзката родители-деца е двустранна. И само в този случай успешна. Благодаря ви, Слънца, (така казвам и на моите момчета) че ви има! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
chris Добавено Януари 19, 2007 Автор Доклад Share Добавено Януари 19, 2007 А какво ще кажеш да влезе в гимназия многопрофилна и да продължава да си свири - за удоволствие - и да ходи на уроци тя иска ли да става професионален свирец? Макар че може би и тя не знае... Но ако й е досадно.... Може би е по-добре гимназия, всякаква. А с предметите в училище как е? А, не се притеснявай много за времето за подготовка, да пише по една тема седмично литература и да решава по една тема задачи й е напълно достатъчно. После трябва учител да й го провери и да й помага, и толкова. Ама моля ти се, допитвай се до нас, ние се радваме, че някой родител иска мнение от нас, страхотно е! Обикновено все е обратното... И не ни чуват много-много... А аз доколкото чувам вие сте в добри отношения и няма причина да не се справите - нито тя, нито ти. Да знаеш - поне за мен, след като загубих мама - майчината подкрепа и напътствия са една от най-най-най-важните неща на света. Но без да си мекушав, трябва просто да си справедлив и обичащ родител. И правилата ти и това на което учиш детето си да има основа и причини, за да може то да е щастливо и да се оправя в живота... така го виждам аз... Макар че сигурна съм ти се справяш добре така или иначе. Поздрави, Хриси. P.S. А ти какво ще кажеш за трудностите ти с детето? Какви са трудностите с нас, тийнейджърите, и какво трябва да променим ние? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Януари 22, 2007 Доклад Share Добавено Януари 22, 2007 А е много кофти да не те насърчават също... И аз понякога имам чувството, че у нас всички вместо да ми помагат с нещо и да ми е добре с тях, като в добро единно семейство, само правят нещата по-трудни... На теб ти е лошо и криво нещо, а те идват и ти се карат я че имаш 2, я че не си измил чиниите... а не разбират, че това е защото в момента не ти е добре и имаш нужда от малко разбиране.... А като ти кажат така, на теб ти се и отщява да споделиш с тях... Това ми звучи много познато! Когато бях на 13 г. (беше доста отдавна! ) Тези думи бяха и мои! Така да нямаше нито кой да ме разбира, нито кой да ме изслушва... Само имаха претенции към мен- какво не съм направила, а като съм направила- защо така съм го направила... Започнах да си водя дневник. Запазих го. Когато дъщеря ми стигна тези години и аха да каже същите думи, че даже май и ги каза, вместо да се ядосам, се разсмях и и дадох този дневник. Тя се усмихна и разбра: нещата и са така, и не са... Възрастните много не разбират децата (най- вече тийнейджърите), и все пак... не е точно така, или поне- не е само така. По- голямата истина е, че възрастните и себе си толкова разбират. И децата- също. Човекът просто не разбира себе си. Принципно. Това не е утешителна информация за един млад човек. Временно може да му помогне някакъв вид безусловна любов- на животинка, на някой от семейството, на някой извън семейството. Любимо и поглъщащо занимание- спорт, изкуство, и други. Не съм убедена, че компютърът (+интернет) може да свърши подобна работа, по- скоро може да завлече още по-настрани. Докато укрепне младия човек, да се сети да търси себе си по безопасен начин. Колкото повече намира опора в себе си, толкова по- лесно разбира, или поне по- малко зависи от другите. Така е според мен. Може и на някой друг да свърши работа.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 22, 2007 Доклад Share Добавено Януари 22, 2007 Съгласна съм с вас, сестрици-Aим, Багира и с теб детенце мило-Хрис. Много е важно ние, родителите да не забравяме нашето детство, детето, което живее още в нас. И аз се улавям, че повтарям думи на родителите си, но веднага една предупредителна лампичка светва и си казвам-Ужас и ти ли? След което веднага сменям тона и започвам приятелски разговор. Много често сина ми ме поправя и се хващам, че го слушам Децата ни имат нужда от нас и по-точно да им позволим да имат своите грешки и уроци. Да сме до тях докато трупат опит. Има една хубава поговорка-"На децата са нужни здрави корени и силни криле." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Януари 23, 2007 Доклад Share Добавено Януари 23, 2007 Здрвейте!Chris,прости ми,4е се забавих с отговора си - бях и заета,но ми се искаше и да помисля повече върху въроса ти.Оказа се,че не ми е много лесно да отговоря,защото не съм сигурна,че трудностите,които имам с моята тййнейджърка идват от нея самата... Все повече упреквам себе си за необмислените си грешки спрямо нея,които сега естествено дават подобаващ резултат.Една от най-непреодолимите трудности,които имам с нея,е нежеланието и да завършва започнатото,липсата на амбиция(не говоря за педантичност или за някакъв перфекционизъм,но тя просто се спира и отказва от всичко при първото препятствие или в началото).Нямам предвид пианото.Ето сега се случва същото и с ученето по български и математика.Преди 2 месеца ми каза,4е иска да кандидатства в езикова гимназия,а след като се убеди,че и затова трябва да се потруди,е готова да се откаже.Снощи и казах,че трябва да си кажа молитвата преди да заспя.Преди го правехме заедно.Но сега тя каза,че вече не вярва в това,че Господ чува молитвите и и затова не вижда смисъл да се моли...Липсата на упоритост и търпение са навсякъде в ежедневието и,а аз не знам как да ги преодолявам!Обяснявам това и с несигурността и непостоянството,които се ширят навсякъде в обществото ни,освен с моите лични грешки...Другото е враждебното и и агресивно поведение към близките,които най-много се грижат за нея - баба и,вуйчо и,дори към мен понякога...Докато навън е най-хрисимото дете. Желанието ми е да и помогна,защото съм убедена,че тези външни прояви са резултат от неосъзнати от нея самата вътрешни проблеми,но как да разбера какви са те и дали мога да помогна за всичко...Все пак не бих могла да върна времето назад,нали... Намирам отговори и помощ със съвети за много от житейските трудности,пред които съм изправена,тук във форумите на страницата нa Beinsadouno и съм благодарна за това,че ви има всички вас! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 23, 2007 Доклад Share Добавено Януари 23, 2007 ...упреквам себе си за необмислените си грешки спрямо нея,които сега естествено дават подобаващ резултат. може би трябва да се извиним на децата си за грешките си. Хубаво е това да стане в момент в който изпитваме силна обич един към друг, да признаем несъвършенството си и да ги помолим да ни коригират при грешки от наша страна. Да споделим нашето неудовлетворение от определени свои слабости и желанието си да се справим с тях. Една от най-непреодолимите трудности,които имам с нея,е нежеланието и да завършва започнатото,липсата на амбиция...като се убеди,че и затова трябва да се потруди,е готова да се откаже.Можем да споделяме случки от собствения си живот когато постоянството и търпението доведоха до хубави резултати. тя каза,че вече не вярва в това,че Господ чува молитвите и и затова не вижда смисъл да се моли...Ние родителите също търсим Бог в различните ситуации. Молитвата е за да Го намерим, а не за "да ни помогне" в удовлетворяването на нашите желания и проблеми. враждебното и и агресивно поведение към близките,които най-много се грижат за нея - баба и,вуйчо и,дори към мен понякога...Докато навън е най-хрисимото дете. Трябва да се обърне внимание на говоренето на истината във всяка ситуация. Това ще доведе до чувство за справедливост и собствено достойнство. Желая успехи и на двете ви Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 23, 2007 Доклад Share Добавено Януари 23, 2007 Молитвата е за да Го намерим, а не за "да ни помогне" в удовлетворяването на нашите желания и проблеми. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Януари 24, 2007 Доклад Share Добавено Януари 24, 2007 Макар че форумът е за тинейджъри и е редно вие да си общувате в него, няма лошо и ако ние родителите 'пообменим опит' между нас и с вас. Моника, и при нас на моменти се получава ситуация, подобна на вашата. Особено с агресивността. Децата проявяват агресия в ситуации, които не знаят как да постъпят. Има деца, които сядат и учат, особено в този така критичен 7 клас. Но някои, като моят батко не го правят. На моменти съм си мислила, че ще остане неграмотен. Дотам съм стигала. Но го оставих. Няма смисъл всеки ден да ръчкаш детето и да викаш: учи, пиши, това не е така, направи еди-какво си. Оказа се, че след като съм му дала свобода да решава сам, той е научил много за компютрите - това, с което иска да се занимава. Преди седмица идва вкъщи един младеж да ни инсталира нета и почна да ми обяснява, как трябвало да плащам такса за втори компютър, наприказва ги едни за ай-пи адреси и т.н. А моят 'глупак' просто седна и му обясни, защо това не е необходимо. Видях едно компетентно, уверено в знанията си момче. Но той има свободата сам да избира какво да учи и как да го учи, дори и кога да го прави. Иначе и аз съм минала през твоите терзания и колебания. Гледай да я карате по-спокойно. Ако трябва на моменти почни на ум да броиш, преди да кажеш нещо, което вече си казала. И още нещо - ако искаме децата ни да ни чуват - трябва да шептим, тогава винаги обръщат внимание. Виковете са познат шумов фон, който просто минава покрай тях. Децата се нуждаят от спокойствие, което ги кара да се чувстват сигурни. Някоя и друга прегръдка също не е излишна, както и думичката 'обичам те'. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 25, 2007 Доклад Share Добавено Януари 25, 2007 Ася, благодаря ти сестрице. И аз стигнах до този подход с децата си. Дори и малката, дето е с церебрална парализа и си мислех, че има малки шансове да проговори, след като укротих себе си и започнах да и се радвам просто такава, каквато е, взе, че започна да отпушва... Много е важен подхода и най-вече ние да разберем, че децата ни са първо деца на Бога, а след това наши. И да го питаме за Неговата воля. Тогава сякаш всичко се подрежда Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.