m.i.st Добавено Октомври 31, 2016 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2016 Здравейте съмишленици и специалисти!Аз съм нова в платформата и не съм запозната как точно действа...За нейното благоприятно въздействие разбрах от книгата на Орлин Баев-Психология на смелостта.Та така...по въпроса...Ще се опитам да бъда максимално кратка.На 30 години съм и близо 10 години имам паник атаки,като интензитета и появяването им се случваше различно(де да можех да ги предвидя).Ходя на психиатър и пич медикаменти от близо година,като това се повтаряше отново през около година.Пробвала съм много техники,чела съм доста литература и съм тествала себе си многократно.Казвайки 10 години паник атаки,нямам предвид,че не съм имала моменти на щастие и пълноценност,дори съм спирала за голям период и терапията...но това,към което се стремя все още ми се струва доста далече.Искам да постигна пълно приемане и обичане на състоянията си,да правя нещата,от които се страхувам...защото напоследък не само.че ги избягвам,а ги отричам напълно.Рядко излизам от зоната си на комфорт,а имам нуждата да го направя,заради социални и лични контакти,пътувания и изобщо от нови преживявания. Избягвам да пътувам,да срещам нови хора,непознати места а напоследък и се страхувам от обвързване и по-интимни отношения...За самия страх и симптоматиката на паник атаките няма да говоря,всички преживявали някога панически страх са наясно.Искам да преживявам,наслаждавам и вземам от живота си...Ще се радвам,ако получа помощ и съвет! Поздрави и бъдете благословени! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
v.kolev Добавено Октомври 31, 2016 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2016 Здравей!Не се чуди ами граби направо от живота,без излишно умуване.Все пак си е твой и имаш пълното право да му се радваш.Тук би се появила мисълта "Ами ако" в теб.Недей да и даваш да ти извади нейната гледна точка(в почти всички случаи е грешна) а направо направи каквото ти дойде първо без да премисляш.Опитай и няма да съжаляваш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
m.i.st Добавено Ноември 1, 2016 Автор Доклад Share Добавено Ноември 1, 2016 Звучи прекрасно и някъде в бъдещето ми Аз си се предстaвям точно така,без "Ами ако"... Вярвам напълно,че всичко е в моите ръце,но онова малко лошо човече(разбирайте страха),се е загнездило надълбоко в мен.Все още съм се опаковала с една защитна мембрана и рядко позволявам нови мисли и чувства да я пробият.А ми се иска и ми се живее и ми се пътува и взема... Работя със себе си много и се надявам да успея!Благодаря за мотивиращите слова...! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
m.i.st Добавено Ноември 1, 2016 Автор Доклад Share Добавено Ноември 1, 2016 Междудругото прочетох твоята тема "Възход и падение".В началото на моята тема не исках да навлизам в подробности за самото ми физическо състояние,описал си нещата,които се случват на паникьорите много добре,всички страдаме по един и същи начин,изпитваме еднакви симптоми и по дяволите си мислим,че ще полудеем.Анализирайки доста състоянието си и изпитвайки различни методи през годините,разбрах и намерих начини за справяне с атаките,но навлизайки все по-дълбоко в себе си,осъзнах също,че моите паник атаки(така както се описват по учебниците),всъщност са не повече от 10.Но страха от това.което някога ми се е случило е всеки ден,ежечасно.Мога ли да говоря тогава за своята генерализарана тревожност?Съжалявам,че си поставям сама диагноза,нямам тази компетенция.Ключовата дума на моето състояние е контрол.Губейки го,губя себе си реалната представа за себе си. Забравих да спомена,за свръх големия ми страх от заключени пространства..и забележете заключени,не затворени.Това ми пречи изключително много в ежедневието...Странното е,че ако аз се затворя сама някъде и ключа за изхода е в мен нямам такъв проблем,но ако някой друг го направи губя почва под краката си. Имам нужда да се пусна по течението...да оставя контрола и да се отпусна Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Ноември 1, 2016 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2016 Та, ти, какво точно контролираш? m.i.st и Лина Коцева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
m.i.st Добавено Ноември 2, 2016 Автор Доклад Share Добавено Ноември 2, 2016 Опитвам се да контролирам себе си,близките си,обстоятелствата...и почти всичко,което ми се случва.Всяко нещо,над което нямам "власт",ме вади от равновесие и всява страхове и много дискомфорт в мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Ноември 2, 2016 Доклад Share Добавено Ноември 2, 2016 Боже!!!! Каква наивност! Ти за Бог ли се имаш? Или, по-точно, за богиня? Та, той, даже и Бог не контролира нищо, за какво му е да го прави? А, ти,,,,смешно е. Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Ноември 3, 2016 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2016 Просто се отпусни. Ти мислиш, че контролираш себе си? Това е илюзия. Какво е под твой контрол? Контролираш ли сърцето си? Контролираш ли мислите си? Контролираш ли тялото си и природата около теб? Не можеш да направиш нищо с тях. Нищо не е под твой контрол. Не е нужно да се страхуваш да загубиш нещо. Това е илюзия. Има една история за Настрадин Ходжа. Настрадин Ходжа сънувал. В съня си той купувал кола от разпродажба. "Ще ти дам хиляда, деветстотин и осемдесет долара за тази кола", казал Настрадин. "Не,не", казал продавача. "Тогава ще ти дам хиляда, деветстотин и деветдесет долара за колата", "Не, не" казал продавача. "Две хиляди долара е цената." Докато този спор продължавал, Настрадин се събудил. Той се почувствал толкова зле, че казал, "Толкова хубава сделка.". Внезапно заспал отново, "Добре ще ти платя две хиляди долара и нито долар повече за колата. Дай ми колата и да сключим сделката." Свят на мечтите. Дори в този свят има собственици, защото това е навлязло толкова дълбоко в нас. Просто знай, че това не е под твой контрол. Нищо не е под твой контрол. Тогава страха да направиш нещо с нещата ще изчезне. Затова нямаш нужда от голям кураж, за да изгубиш контрол. Просто се отпусни. Ние мислим, че контролираме нещо и имаме някаква сигурност. Нещата стават от само себе си. Това е малко революционно. Може би ще изскочат много въпроси в ума ти, но напълно изследвай това твърдение в живота ти. Всички случки, които са се случили са станали, за да бъдеш точно където си в момента. Ти виждаш целия феноменален свят да се движи сам, по свой собствен начин. Просто трябва да наблюдаваш. Лина Коцева, Диляна Колева, m.i.st и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
m.i.st Добавено Ноември 3, 2016 Автор Доклад Share Добавено Ноември 3, 2016 Напълно разбирам написаното д-р Първанов,но аз не се имам за Богиня...напротив..страха от изпускане на юздите,води след себе си тази мания за контрол.Истината е,че напълно осъзнавам моето безсилие и неспособност винаги и на всяка цена да държа всичко в ръцете си. За да се опитам да обясня по-точно,ще ви кажа,че предпочитам да пътувам само с моята кола,да се виждам с близки за мен хора,без непознати,майка ми ме нарича "родител настойник",заради непрестанното ми бъркане в живота на семейството ми(водена съм от добри подбуди,разбира се).А в личен план,винаги исках да променям,надграждам и подобрявам връзките си,което не водеше до нищо добро.Написах тези неща просто за пример... А що се отнася до отпускането...много бих искала да се оставя на нещата просто да ми се случват,а не да се опитвам аз да случа тях.Опитвам техники за релаксация,спортувам...и все още вкъщи ме наричат "командир".Казвам го шеговито,но всъщност знам и осъзнавам,че за да забравя за тревожността и паник атаките,промяна започва от вътре на вън. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Ноември 3, 2016 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2016 Току-що, m.i.st каза: напротив..страха от изпускане на юздите,води след себе си тази мания за контрол Хей, илюзия е, че въобще някога по някакъв повод си държала каквито и да е юзди. Та как би могла да изпуснеш нещо, което никога не си държала? И никой не е в състояние да държи, впрочем... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
m.i.st Добавено Ноември 6, 2016 Автор Доклад Share Добавено Ноември 6, 2016 Никак...именно за това нито държа нещо,нито позволявам на нещата просто да ми се случват. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Ноември 7, 2016 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2016 (edited) m.i.st Реалното значение което обикновенно се подразбира за думите : ,, нито позволявам на нещата просто да ми се случват. " е ,, лавирам според обстоятелствата" . (движението е вътрешно и касае как възприемаме) Това са два относително , отделни свята . Във единия телата ни контактуват с другите такива . Другия е светът на възприятията , на оценките за случващото се . Нашия контрол , е реалност във втория Редактирано Ноември 7, 2016 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Ноември 9, 2016 Доклад Share Добавено Ноември 9, 2016 (edited) В 11/3/2016 at 11:15, m.i.st каза: За да се опитам да обясня по-точно,ще ви кажа,че предпочитам да пътувам само с моята кола,да се виждам с близки за мен хора,без непознати,майка ми ме нарича "родител настойник",заради непрестанното ми бъркане в живота на семейството ми(водена съм от добри подбуди,разбира се).А в личен план,винаги исках да променям,надграждам и подобрявам връзките си,което не водеше до нищо добро.Написах тези неща просто за пример... Който иска да контролира живота, всъщност безумно се страхува от него. Какво те плаши в живота? Не бързай да отговаряш. Дай си време да се отпуснеш, да постоиш в този въпрос. Помисли как си представяш живота? В частност и по принцип. Какво е всъщност живота за теб? Едва тогава помисли, какво те плаши в него? Редактирано Ноември 9, 2016 от Диляна Колева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Ноември 9, 2016 Доклад Share Добавено Ноември 9, 2016 Диляна Колева, На практика , ако нямаше такива напомняния , се съмнявам че щях да разбера за страха , криещ се зад ,,логичния" контрол .Защото първото усещане на контрола , е удобство . Подреждам си задачите на утрешния ден и всичко върви като по вода .Но ако нещо се обърка , дори и най не значителното и адреналин . Тази раздразнителност не можех да си я обясня като друго , освен черта на характера . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Човек_88 Добавено Ноември 9, 2016 Доклад Share Добавено Ноември 9, 2016 Най-големият контрол ще постигнеш, когато пуснеш контрола и се дисоциираш от опитите да контролираш. Те никога няма да са успешни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.