Как се чувствате в празнични дни?

[peperuda]

Здравейте,

интересно ми е как се чувствате по време на празници - рождени дни, Коледа и пр.?  Весело, щастливо, положително, неутрално? Как го постигате? Усещате ли частици любов във въздуха :)?

Празниците за мен са едни от най-тъжните дни през годината. Днес получих за имения си ден пет обаждания + един смс. (Това някой от "онези" житейски уроци ли е? )

Редактирано Октомври 29, 2016 от Донка

[Izezaz]

Винаги когато празника е изпълнен със съдържание и смисъл, носи вътрешна светлина. Например Коледата не е коледа а Рождество христова и съпреживяване на този миг на раждането на Спасителя. Великден не е боядисването на яйца, а съпреживяването на голготата и Възкресението. И така нататък. Рождения ден не е остаряване с още една година, а включване в кръговрата на света и признак на добавяне на още опит към душата. И така нататък. Затова винаги ме удовлетворяват тези празници. Другите които не ме удовлетворяват не ги празнувам. До ден днешен не празнувам именния си ден понеже за мен е изпразнен от съдържание и не мога да разбера какво точно да му празнувам. Докато примерно на Ивановден, Йордановден празнувам не именните дни, а почитам общия празник.

[АлександърТ.А.]

Цитат

Винаги когато празника е изпълнен със съдържание и смисъл,

Koй го изпълва със смисъл ? .

[Izezaz]

Всеки сам си го изпълва със смисъл. Иначе ако не го изпълни, ще му е неприятно, ще се измъчва. Познавам хора депресиращи се на рожденните си дни и са много. Защото акцентират на остаряването, което им напомня за смъртта. Това са хора невярващи. Да си вярващ е много по-лесно 

[peperuda]

Много мъдри думи, Izezaz  

Практически как го правиш, как празнуваш например рождения си ден или Коледа?

И във връзка с 

Току-що, Izezaz каза:

Познавам хора депресиращи се на рожденните си дни и са много. Защото акцентират на остаряването, което им напомня за смъртта. Това са хора невярващи. Да си вярващ е много по-лесно 

ще те попитам: Как приемаш физическите промени в тялото си с натрупването на годините? 

 

[Izezaz]

Празнувам ги като се приготвям вътрешно доста време преди тях, постепенно. Например преди Коледа поне месец преди това започвам да чета Евангелията, да отделям малко време всеки ден, в което се съсредоточавамв  себе си върху това събитие.Около самия празник, няколко дни преиди и след това изобщо не гледам телевизия или слушам радио,а вътрешно съпреживявам и очаквам Рождеството.

За рожедния си ден мога да кажа че когато бях на 25-26 години не го ценях и даже ми се струваше излишен докато една моя приятелка около 27 си рожден ден не изпадна в депресия че остарява и че на всичкто отгоре много хора не се сетили да и честитят. Тогава се замислих сериозно,понеже бях с 1 година по-малка от нея. И дълго мислих и стигнат до това, че не бих се върнала назад и че през годините съм се променяла и това е много ценно и важно. Видях как се променям, а след 30тата година се променям още повече, по-бързо стават промените вече след това и с удоволствие ги наблюдавам когато текат или са станали факт вече. Е да, физически не съм толкова добре като на 18, имам бръчки вече, особено околоноса от двете страни са ми много дълбоки и се натрапват силно, казвали са ми, но това ме индивидуализира повече. В крайна сметка физически умираме, духовно се издигаме.

Рождения ден е личен празник и той е най-вече за самия човек. Важно е той да си го отбележи, защото е изминал още 365 дни от този живот и нещо е натрупал. 

[Донка]

 

Никога не ми е хрумвало да броя колко и кой се е сетил за мен на някакъв мой празник. Това съвсем не е признак колко и какви приятели има човек - можете да сте сигурни в това. Съгласна съм, че празникът си е вътре в човека и колкото и мили неща да правят нашите близки и приятели, благодарност на всички разбира се, ако вътре в себе си човек не празнува нещо съвсем лично и съкровено, празникът се превръща само в една шумотевица, колкото по-лъскава и претенциозна, толкова по-куха. Пак го говоря от личен богат опит. 

Как се чувствам в празнични дни? Ако сме с много хора - с приповдигнато настроение, но се уморявам от него. Ако сме тесен кръг приятели и съмишленици или роднини - тиха радост и унес, просто споделяме и пеем заедно - незабравими моменти! Ако съм сама - МНОГО  обичам да съм заедно само със себе си в празнични дни.