Какво означава да не се стремим да премахваме големите противоречия?

[Донка]

Цитат

"Ще знаете, че красотата на земния живот е в голямото противоречие. То е красотата. Не се стремете да премахвате големите противоречия, а ги характеризирайте. Че ако нямаше сенки в света, как ще рисуват художниците? Каква ще бъде една картина без сенки? Изучавайте живота във всички негови най - големи противоречия, нищо да ви не смущава. Каквото и да видите, да знаете, че то си има предназначение в частност; може да е зло за хората, но изобщо то е за едно велико благо в света, и за самия живот е едно велико благо".

Из "Противоречията в живота", МОК, 1938 г.

Какво означава да не се стремим да премахваме големите противоречия?   За пасивно отношение към проблемите в света ли иде реч? Или за осъзнаване на някакви неща от нашия душевен мир?

 

Модераторска бележка: Въпросите са зададени от фейсбук потребител на страницата на Портала

 

 

[Кон Круз]

И аз това се чудя.

[Слънчева]

Мисля си - в големите противоречия се раждат идеите, стремежите, те са двигателна сила.

Само Първата причина може да им даде светлина, да ни изясни смисъла.

[Надеждна]

Благодаря за подсказката, Илиянче! В тази насока наскоро срещнах в една астрологична книга, че от гледна точка на развитие на съзнанието, квадратите, т.е. противоречията в хороскопа, са всъщност онези аспекти, които би трябвало да оценяме като положителни, защото именно те са, които ни тласкат към постоянно търсене и усъвършенстване. С други думи, всички ние се стремим към спокоен и хармоничен живот, но той настъпва в пълната си сила, когато "изправим" ъглите на квадратите, когато заживеем в мир независимо от предизвикателствата, когато ги посрещнем и приемем с радост, което не означава да се съгласим с тях. В екстровертен план това би могло да изглежда пасивно, но  в интровертен  - осъществява Божия план, когато е съзнателно.

[Донка]

Мисля си първо е нужно да си осъзнаем мярата за голямо и малко противоречие... 

Голямото противоречие ми се струва да е онова, което съществува независимо от нашия личен живот. (Тук ми иде да спомена - напоследък забелязвам как хората - и тук в този форум - се съсредоточават само в малките противоречия на своя личен живот и сякаш около тях се върти целият им човешки свят...Издребняваме с всяка измината година, за съжаление.)

После интересно ми е това 

Цитат

Не се стремете да премахвате големите противоречия, а ги характеризирайте.

Как се "характеризира противоречие"?

[Слънчева]

Противоречията за всеки са различни. Според случая и нивото на съзнание. За някого са лични, свързани с Аз-а, други личностни, психологически и т. н.

И ако следваме, че малкото се съдържа в голямото, то например моите малки, дребни на вид противоречия се съдържат в големите, глобалните... 

Ако се занимаваме с нашите малки противоречия и ги разрешаваме, ползваме ги, като гориво за действия, мисли, развитие изобщо, то постепенно се разширява кръгозора ни...

“...Понеже земята е място, дето се учат хората да говорят, тогава се ражда противоречието. Сега нали вие мислите: „Защо е създаден пъкълът?“ Ами той е една функция на живота. Живот без пъкъл не може. Аз сега не искам да ви отегчавам. Аз не искам тия противоречия в живота. Но не мислете, че противоречията, които съществуват, са нещо произволно. Красотата в живота седи в големите противоречия и в големите добродетели. Тогава вие казвате, че големите добродетели са нещо непостижимо, а казвате че нашите погрешки са постижими. На всяка стъпка правите погрешки. Защо погрешките да са постижими, пък добродетелите да не са постижими? Защо така мислите? Но човек може да бъде добродетелен, той може да бъде добър и лош. Едновременно на земята човек може да бъде и добър, и лош. Да изключим от себе си злото е невъзможно. Да изключим доброто от себе си и то е невъзможно. Две невъзможности има: никой не може да изключи доброто от себе си и никой не може да изключи и злото от себе си. Как ще ги примирите? Примирението е в това: да подчиниш злото на доброто, че злото да стане слуга, а пък доброто – господар. Имаме сегашния порядък на нещата, какво трябва да направим? – Трябва доброто да стане господар, а злото да слугува. А в сегашния порядък, злото е господар, а доброто е слуга. И там сега е лошото, че злото е господар, а доброто е слуга. Защото, ако слугата стане доброто, злото ще бъде господар; ако доброто стане господар, злото ще стане слуга...“

“Та вие сега имате една задача: Имате да управлявате един свят на противоречия, да се справите с големите противоречия. Запример, трябва да ядете. Няма какво да се отказваш от яденето. Няма какво да се отказваш от дишането. Няма какво да се отказваш от слушането, от гледането. Защото вие казвате: „Аз разбирам любовта“. Ти не може да разбираш, ако не вкусиш нещата. Любовта е онова разумното в света, което опитва всички неща. Любовта като намери, че нещо е много горчиво, тя вземе захар, тури, разбърка, че го направи малко горчиво. Българите някой път турят във виното пелин, че като пиеш туй винце, става хубаво, малко горчивичко. Като пиеш, лечебно действува. Ти ще кажеш: „Без вино не може“. Защо някои хора могат, други хора не могат? В даден случай все трябва да има един чешит, един пияница в света трябва да има, от един повече не може. Да изчезнат пияниците е невъзможно, но на сто души десет души пияници да има. В този стремеж пияница може да стане, който и да е, може да образува този навик. Пак този навик лесно може да се изкорени. Сега някои от вас искат да бъдат много кротки, искат да не се гневят. Че гневът подтиква света. Като се поразгневиш ще свършиш някоя работа.

Ще знаете, че красотата на земния живот седи в голямото противоречие. То е красотата. Тия големите противоречия не се стремете да ги премахвате, ами ги характеризирайте. Че ако нямаше сенки в света, как ще рисуват художниците? Каква ще бъде една картина без сенки? Ако човешкото лице го нарисуваме така без сенки, как ще нарисувате един човек на земята? Че носът още не е изработен, човек още няма един правилен нос. Като рисувате когото и да е от вас, вашите носове са още разхвърлени. знаете ли защо носовете са разхвърлени? Защото постоянно като си чистите носа, искате да го проточите, като го дърпате. Казвате: „Хрема имам“. – „Не може ли човек без да си тегли носа?“ Кой е бил първият, комуто за първи път дошло на ума да си потегли носа? Българинът ще си изчисти носа, ще се изсекне и в дрехата ще си обърше двата пръста. Нали първият, който направил това изобретение да си проточи носа, да си бара носа, то има свои психологически причини. Ако човек никак не си бараше носа, знаете ли какво щеше да бъде? Той се запознава с носа, това е едно запознанство. Като побара човек носа, той се запознава със себе си. Някога направете един психологически опит. Когато не сте разположени, погладете носа си от 6 до 10 пъти, поглади нежно носа си и вижте, какво ще стане с вашето състояние. Да кажем имате неразположение, готов сте да направите една малка сцена. 3–4 пъти като потеглите носа си, веднага ще стане една смяна. Та трябва да знаете, че в носа има известни течения, които вървят от лявата и от дясната страна. И в устата има две противоположни течения отгоре и отдолу. Някой път щастието на човека зависи от неговите уста, зависи от горната и от долната бърна как са устроени. Защото по тази повърхност така се развиват известни сили, че в дадения случай ти не можеш да бъдеш мек. Ти не може да говориш хубаво, красноречиво, ако устата ти не е устроена горе. Ако на едно пиано не са турени хубави корди, направени от чист метал, онзи прекрасен звук не може да прозвучи. Значи има един закон, който хармонира нещата. Казвам: Човек постоянно се нагласява. Запример, ако горната му бърна е по-добре разработена, той е по-активен. Ако долната бърна е по-развита, този човек е по-пасивен, само взема, по-малко дава. Ако искаш да бъдеш щедър горната бърна трябва да бъде развита, да бъде издадена навън, да бъдеш активен. Сега давам тия неща, не искам да ги вземате на вас. Трябва да правите опити. Аз искам да ви кажа да изучавате живота във всички негови най-големи противоречия, нищо да ви не смущава. Каквото и да видите, да знаете, че то си има предназначение в частност, след туй може да е зло за хората, но изобщо то е за едно велико благо в света, и за самия живот едно велико благо. Запример, някой път трябва да ядеш такава храна, от която ще имаш болка в стомаха си. Казвам: Не е зло, след тази болка измени се малко твоят характер. След всяка една болка, която дойде вътре в човека, каквато и да е, малко характера на човека се променя. След всяка болка се внася известна светлина. Всяка радост и тя внася известна малка светлина. Скърбите внасят друга светлина, скръбта внася тъмнина. Скръбта става причина за тъмнина. Не става причина за светлина.

Та сега вашето щастие в какво седи? Вие искате да се освободите от сегашния си живот и да ви се даде някой ангелски живот – нещо, което никога няма да бъде. Аз понякой път ви наблюдавам. Дали подарък на един невежа, една кутия с най-хубави бои и четки за рисуване, пък той само ги носи, изважда ги, изважда четките, отваря, затваря кутията. Тия бои не ги опитва, иска да намери някого да ги продаде. Най-после иде един негов приятел, взема четката и боите и нарисува нещо. Той знае как да работи с боите. Значи с тия бои може да се препитаваш, ако си умен човек. Трябва да знаеш къде да туряш тия бои, къде как да цапаш...

Противоречията са едно благо в света. В сегашния живот са едно благо за умните, а едно нещастие за глупавите.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината! В Истината е скрит животът!“

Противоречията_в_живота

Редактирано Април 9, 2017 от Слънчева

[Надеждна]

Донче, мисля, че няма как да разрешиш и характеризираш голямото противоречие, докато не си разрешил малкото и също - няма място за съжаление!? Всичко има своя смисъл и значение на своето време и всяко "съжаление" води до обвинение или самообвинение, което всички знаем, не е най-доброто състояние. 

[Слънчева]

Противоречие например има между религия и вяра. И това е помогнало да се развиваме, като човечество. Религията е човешко изобретение, ако щете институция, власт, а вярата е нещо, което ни тласка да вървим, да търсим нови посоки. Вярата е свобода и Живот, отхвърля институцията.

Поне така си мисля...

Редактирано Април 10, 2017 от Слънчева

[АлександърТ.А.]

Цитат

Не се стремете да премахвате големите противоречия, а ги характеризирайте.

Цитат

Как се "характеризира противоречие"?

като ги пообработим :

Цитат

 

,,Защо погрешките да са постижими, пък добродетелите да не са постижими? Защо така мислите? Но човек може да бъде добродетелен, той може да бъде добър и лош. Едновременно на земята човек може да бъде и добър, и лош. Да изключим от себе си злото е невъзможно. Да изключим доброто от себе си и то е невъзможно. Две невъзможности има: никой не може да изключи доброто от себе си и никой не може да изключи и злото от себе си. Как ще ги примирите? Примирението е в това: да подчиниш злото на доброто, че злото да стане слуга, а пък доброто – господар. Имаме сегашния порядък на нещата, какво трябва да направим? – Трябва доброто да стане господар, а злото да слугува. А в сегашния порядък, злото е господар, а доброто е слуга. И там сега е лошото, че злото е господар, а доброто е слуга."

,, Та първото нещо е необходимо търпение. Търпението се придобива при големите противоречия. Ако светът можеше в сегашния момент да бъде създаден по друг начин, природата би го създала, но то е необходимо в дадения случай. Може да се измени и сегашното състояние е временно, то ще се измени, но и в другото ще има противоречие. Само, че противоречието ще става по-разумно. Ние ставаме по-умни, започваме да надделяваме на скърбите, започваме да ги използуваме тия скърби, които имаме. "

,, Вярвайте, че противоречията са за добро в света, защото, ако не вярвате ще опитате. В туй, ако вярвате, веднага ще имате спокойствие. Ще кажете: „Защо да е така? – Тази сиромашия на мене ли се даде?“ За човека е, за добре е. Дойде някоя болест, за добре е. Дойде здраве, пак за добре е. "

Противоречията_в_живота

 

 

Редактирано Април 11, 2017 от АлександърТ.А.

[Донка]

В 9.04.2017 г. at 23:26, Надеждна каза:

Донче, мисля, че няма как да разрешиш и характеризираш голямото противоречие, докато не си разрешил малкото и също - няма място за съжаление!? Всичко има своя смисъл и значение на своето време и всяко "съжаление" води до обвинение или самообвинение, което всички знаем, не е най-доброто състояние. 

А напоследък си мисля, че е обратното, Наде. 

Александър добре го е намерил -  осъзнаването на големите противоречия тяхното "характеризиране" е процесът в който придобиваме търпението, уменията и силата да се справим със своите малки лични противоречия.