помощ

[марияя]

Здравейте. Моята история е доста дълга и шарена! Така страдам от депресия вече 5 години с много малки и кратки светли периоди. Да почна от самото ми детство в първи клас бях изгонена от училилище защото правих каквото си искам бях много дива преместиха ме нашите в друго училище и там бях дива много учителката буквално рева от мен но учих много до перфекционизам до 12 годишна възраст когато спрях да уча имах само двойки и тройки и бягах от часове не ходих на училище и един ден пих много хапчета 10или 15 финлепсин които ми бяха изписани заради мигрена която имах и получих гърч и бях почти умряла в карил лежах това го направи още 3 или 4 пъти исках да умра мечтае да се разболея от неизличима болест и да умра свърших хапчета колко пъти се трових нашите все ме водиха на спешното и така дойде момент спрях затворих се вкъщи учих вкъщи идваха учители вкъщи някъде 4 години и бях добре когато не ходих на училище не излизах от вкъщи после почнах гимназия майка ме записа в модна агенция бяг модел после бях модел в софия и чужбина работих това много пари и естествено и наркотици много в тази среда бях щастлива бях дива луда навсякъде уреждах си по 5 срещи но само на две три можах да ходя прибирах се само да се изкъпя и сменя дрехите през три дена запознаства с хора дискотеки клубове хаймана бях! Забременях след депресия от кокаин исках да спра този порочен живот обичах и бях пристрастена към секса но исках да спра с това и забременях влюбих се родих но детето щеше да умре след раждането бях в много лоша след родилна депресия и когато детето беше вече добре и аз семейна гледам бебе на три месеца ми щукна пак да живея този живот върнах се пак същата работа изневерявах на мъжа ми разделих се с него не страдах от раздялата тогава не ми пукаше но взех че се влюбих пак много но заедно с това и много теева пуших после когато той спря да ме иска аз не можах да го понеса и се върнах към кокаина и след това към хероина без да знам че е хероин исках да спре да ме боли затова вземах наркотици но когато попаднах на хероина само един единствен път взех от него и ми съсипа мозъка падна в лоша депресия със натрапчиви мисли за самоубийство с мисли за смърта около две години беше много зле изолирах се от хората мразих всички хора беше ад тогава не знаех че това е депресия на няколко пути си рязах вените но когато чувах сина ми да плачи се спирах в тези две годи имах няколко месеца със светли периоди почнах много да слушам музика откривах нова и нова музика предимно класическа и блус музика почнах да свиря имах мечти и мислех че ще стана велик музикант свирех на китара и пияно звучеше музика в главата ми по цели нощи свирих и слушах любимите ми музиканти групи четях и много книги философи писах много филосовствах над живота но мрачно и тъжно но имах много идеи и музиката ми беше тъжна но звучеше в главата и си мислех че ако я кочпузирам ще стана велика и така докато депресията не се превърна в безчувствие и стана много лоша непоносима неможех да стана от леглото цели дни не се къпах не ядах спрях наркотоците тогава от две години от както се влоших след хероина. Вече мислех че няма надежда че края ми идва да се убия но заради сина ми бях решила да ходя на лекар бях в дневния диспансер психо диспансер пнаха ми лечение от есобел антидепресант но се влоших ревах и си рязах ръцете неможах да понеса болката тъгата но веднага след това от нищото паднах в елфория имах много енергия без смисал обикалях пеша целия град псувах хората по улиците и предлагах секс на всеки ходих по заведенията напивах се и не си плащах сметките не ми пукаше но след това паднах пак в депресия тогава ме почнаха с депакин стабишизатор но аз не го пиех събирах хапчета и когато ставаха много ги пиех с алкохол в 9 сутринта и така ходих в психото и се смях истерично на лекарите че са некадирни и само ме влошиха! После всичко от Бога мина бях добре две години стабилна нормална даже се влюбих но като забременях пак депресия карах се с мъжа ми мразих нероденото си дете не го исках да се ражда и родих обичам го много съжах че така съм мислила но от един месец пак депресия болко в гърба караници раздразнителна съм без желание за нищо ходих на психо предписа ми амитриптилин но е ужасен този хап само спиш и му казах на доки и той ми предписа пак есобел и стана мазало прекалена възбуда главоболие елфория гадене стреснах се прочетох в нета какво става серот.синдром и спрях хаповете сега ще ходя при друг доки в плевен но незнам какво ми е това живота ми е един ад последните 5 години в психото ми сложиха гранично растройство но не мисля че това ми е диагнозата кажете вие моляви какво ми е? Благодаря

Редактирано Октомври 16, 2016 от марияя

[марияя]

Забравих да добавя че когато бях в диспансера и ме лекуваха с есобел 10мг имах на два пъти халюцинации. Първия път докато се прибирам вкъщи във входа надушвам парфюма на сестра ми и виждам как тръшка вратата пред мен помислих че нарочно я затваря за да не вляза и чувам как заключва с ключа и почвам да блъскам по вратата и да звъня и крещя да ме пусни! Ние живеем на първия етаж и минавам под терасата и почвам там да крещя да ме пусни и чувам движенията чинии чукане на чаши и че се движи и се вбесявам и звъня на майка ми да и кажа че сестра ми не ме пуска вкъщи а майка ми казва сестра ти е при мен на работата ми! И тогава разбрах че е било всичко халюцинация! И другия път видях мой приятел да идва при мен и върви към мен и аз се радвам като го виждам но после разбрах че не е истина пак! Моляви кажете ми какво е това вече 5 години страдам!.

Редактирано Октомври 17, 2016 от марияя

[д-р Тодор Първанов]

В момента ме боли гърлото, леко ми е запушен носа и съм отпаднал.Но нямам хрема, температура, разстройство и каквито и да е други оплаквания.По медицински критерии не можа да ми се постави диагноза-много са малко и леки оплакванията ми.Но, не съм и напълно здрав.Тоест по отношение на физическото си здраве аз съм на границата между ,,здраве,, и ,,болест,,.Ще трябва да изчакаме да видим какво ще направи имунната ми система, ще се оставили да бъде победена и развия инфекция или грип или ще се справи и бъда напълно здрав.

Ти си в същото положение относно психиката, няма достатъчно изразени симптоми, за да се постави психиатрична диагноза.Но очевидно не си и напълно здрава - с две думи, си на границата между болест и здраве. Това означава гранично личностово разстройство.И, това което описваш, не са халюцинации.

Редактирано Октомври 17, 2016 от д-р Тодор Първанов

[марияя]

Благодаря доктор Първанов! Според вас нужно ли ми е лечение? Много страдам от депресия и АД погат ли или повече ме влушават? И вие ли сте на мнение от дадената ми информазия за живота ми че страдан от ГЛР? Благодаря ви пак за помоща!.

[д-р Тодор Първанов]

Нужно ти е нещо, било психотерапия било медикаменти.за съжаление това мога да преценя единствено при лична среща, но това няма как да стане. Ако бях на ваше място би избрала да се обърна за съвет към някой опитен психотерапевт, да работя с него 6 - 7н месеца и едва тогава ако резултат не  ме удовлетворява да прибегна към лекарства. Да, бих се присъединил къ м мнението за ГЛР.