Трябва ли ми психотерапевт ?

[maksuel79]

Здравейте. Искам да обсъдя и споделя тук моя проблем,че не се издържа вече.

Преди около месец и половина,мой приятел се самоуби.Няколко дни след това, получих зверска паник атака - задух,сърцебиене, задушаване,изтръпване и общо взето целия букет от усещания при подобна атака. Пих 2 валидола, успокоих се и денят някак си мина. След няколко дни, пак получих такава паник атака. Отидох на психолог  и общо взето не бих могъл да кажа че имаше ефект.

Преди няколко дни незнайно как и от къде започнах да чувствам вътре в себе си някаква страшна тревожност и имах чувството ,че ще гръмна от напрежение. Пих деанксит -не ми помогна. Бях при личната за направление за невролог или психиатър а тя не ми даде направление, а ми предложи Стрезам-било добро. Започнах да пия Стрезама и на вторият ден нещата започнаха да излизат извън контрол. Спрях го ,но напрежението в мен растеше- треперех и не знаех какво се случва с мен. Обикалях напред назад, навън и някак си ме поотпусна  леко. Започнах да не мога да се храня (как хапнех нещо и веднага започва да ми се гади ) , не мога да спя (събуждам се по няколко пъти на нощ) . Сега в момента ми е едно абсолютно и пълно безразличие, не може и не ме радва абсолютно нищо, не виждам смисъл от живота, не мога да намеря сламката която да ми донесе поне малко радост. От седмица някъде не съм се и усмихнал - не мога просто. На вън съм сред хора и не ми се седи с тях, не ми се говори, искам да се прибера и да си легна и като го направя започвам да се напрягам и да се чудя пак какво става- общо взето налегнала ме е някакава безпричинна според мен мъка-голяма мъка (не знам от къде дойде. Мисля си дали това не е вследствие от самоубийството на моя приятел ? 

Снощи дори започнаха да ме измъчват и мисли за самоубийство. Не искам да се самоубивам, но те една след друга ме връхлитаха тези мисли... изсмуках един валидол отново (ефект нямаше ) и треперейки си легнах да опитам да заспя и само и само да разкарам мислите от главата затворих очи и започнах да броя числа . 

Бихте ли ме посъветвали - това тежка депресия ли е , какво е ? Какво да правя ?   

 

 

[B__]

Бяхте ли свидетел на самоубийството или вие намерихте тялото, или го видяхте?

[maksuel79]

Здравейте.

Не. Не бях свидетел, не съм го виждал тялото. Мисля си, не знам дали е възможно,но начинът по който го разбрах.... бях си легнал, не бях заспал,бях просто в онова състояние в което човек не е нито заспал нито буден,когато ми го съобщиха (дано се изразявам ясно), и си мисля, дали пък по някакъв начин на подсъзнателно ниво не ми се наби това в главата и от там после да се проявиха всичките тези симтоми и състояния с мен който описах по-горе.

Това, сега май няма особено значение, по важното е според мен как да овладея тази тревожност,защото постоянно през главата ми минават мисли как не съм добре и съответно как си го помисля и в същата час от секундата започвам да не се чувствам добре - замайване, сърцебиене...

 

[B__]

Тогава така, както описвате нещата, могат и сами да преминат, но ако искате да е много по-бързо, посетете психотерапевт. 
 

[maksuel79]

Благодаря за окуражаването.

Мисля си обаче, дали пък тази случка не бе искрата, която  запали и отприщи един дълго трупан стрес,защото сега замисляйки се - то около мен всичко е стрес (като се почне от работата,през семейния и извън семейния живот и общо взето всичко).

Явно тази случка бе капката от която чашата преля. 

Ако предположим,че всичко е в следствие на натрупан огромен стрес и това предизвика в мен  панически атаки, силна тревожност,натрапливи мисли и депресия, значи ли,че когато нещата поутихнат, всичко ще си бъде по старому или човек веднъж попаднал в капана на паническите атаки, натрапливите мисли и тревожност -край, няма отърване и цял живот ще трябва да очаква да се появят в някой отново по стресиращ момент?

[АлександърТ.А.]

Значи , трябва да обръща внимание на вътрешния си живот . Той е важният . Да не допуска натрупване на такова напрежение .Да си осигурява време за подреждане събитията по  вътрешен смисъл .Когато се каже за някого че е преживял нещо голямо ,какво ще рече ? От какво се определя смисъла ? Виж самата дума --преживял--.Значи преминал отвъд нея , със всичките му подробности .Тогава човек е спокойно гледа , и разказва за опита си . А когато се е спрял на върха на случката   ? По време на най силната емоция , се е уплашил и я загърбил .В това няма лошо , ако после си осигури време за осмисляне .Иначе стреса се складира и чака .

[maksuel79]

Добре казано Александър.Но какво ще рече,да се обръща внимание на вътрешният свят ? Или по точно,как да стане  ? Тези дни много мисля по въпроса,защо това се случи при мен,какви са причините довели до този психически срив и отговор честно казано не намирам за съжаление. Цялото ми същество в момента е изпълнено с една мъка и тъга,която не бих казал ,че е конкретно свързана със случката...просто нямам обяснение.Лутам се в дебрите на психиката си,(до колкото мога) но не виждам изход.За това си и мисля,че ще ми трябва помощ от психотерапевт,защото сам мисля ,че не бих се справил със ситуацията.

Проблемът при мен е,че почти нямам с кого да говоря по въпроса,а хората с който мога,само се съгласяват с мен,но насока не могат да ми дадат. Не могат да ми предложат решение.А и как биха могли ?

Ето,сега на вън грее слънце,след няколкото дъждовни дни,а аз седя в къщи ,защото на вън ми е някакво безразлично и не знам какво да правя-не виждам смисъл в нищо. Утре съм на работа а не ми се ходи,не искам да съм и там. Много е трудно. За първи път през живота си изпадам в такова състояние и направо ...нямам думи. Отвратително е .

[АлександърТ.А.]

Виж темата ,,Вегетативна дистония ПР" . Там психолозите дават чудесни обяснения ...Само ще допълня защото е важно .Емоцийте изкривяват възприятията . Когато мислиш , появи ли се емоция , край .По добре смени посоката на мислите .Занимай се с нещо друго .

,,вчера " имах в предвид да се наблюдават взаймо отношенията между мисли и емоции .Те са свързани и зависят от самия човек .Искам да кажа че са различни за всеки човек .А принципа е следния .С вниманието се подбират подходящи мисли носещи желаните чувства , емоций .С вниманието, се променят.................................................................

Цитат

Ето,сега на вън грее слънце,след няколкото дъждовни дни,а аз седя в къщи ,защото на вън ми е някакво безразлично и не знам какво да правя-не виждам смисъл в нищо. Утре съм на работа а не ми се ходи,не искам да съм и там. Много е трудно. За първи път през живота си изпадам в такова състояние и направо ...нямам думи. Отвратително е

Хубавото на писането е че в последствие при сменена емоция , можеш спокойно , да анализираш мислите си .Думата в червено дава една окраска на цялата мисъл . Но това е само емоция , защото аз не виждам нищо лошо в спането когато навън слънце грее  и  други хора играят и се смеят .   Дори и ти не изразяваш точното чувство . Не може едновременно да е безразлично и отвратително .Просто си отразил най повърхностното чувство за една нова и за това плашеща те ситуация .После и друго , не виждаш смисъл в нищо .Какво значи това , провери за себе си . Например в състоянието преди заспиване ? Губя интерес към всичко и се отпускам в топлината на тялото си ....Или си прозрял истината за този живот , илюзия след илюзия . .........................................................................................

А ето и конкретно .Ако наистина усещащ безразличие и не знаеш как да продължиш .Използвай безразличието за да разгледаш подробно случката ,, бях си легнал, не бях заспал,бях просто в онова състояние в което човек не е нито заспал нито буден,когато ми го съобщиха ". За какво си мислел тогава , как те е заварила новината .И разбира се с каква емоция са ти я поднесли .

[maksuel79]

Александър,радвам се ,че си ми отговорил и дано не се засегнеш но...нищо не разбрах.

А снощи на работата беше някакъв кошмар-24 часа не можах да мигна нито за миг. В редките моменти в който се унасях ,тялото започваше да ми трепери от вътре, сърцебиене и съответно се събуждах. И през цялото това време .... мисли за самоубийство.

Започвам да си мисля, дали и аз няма да си посегна на живота.  

[maksuel79]

Александър,не знам дали си психотерапевт но според теб това са просто мисли в следствие на стрес или съм развил някакво психологично заболяване ?

Дали е възможно наистина да направя тази щуротия и да си посегна ?

[АлександърТ.А.]

Просто човек съм . Просто споделям .

Току-що, maksuel79 каза:

Александър,радвам се ,че си ми отговорил и дано не се засегнеш но...нищо не разбрах.

А снощи на работата беше някакъв кошмар-24 часа не можах да мигна нито за миг. В редките моменти в който се унасях ,тялото започваше да ми трепери от вътре, сърцебиене и съответно се събуждах. И през цялото това време .... мисли за самоубийство.

Започвам да си мисля, дали и аз няма да си посегна на живота.  

Съмнявам се че страхът ще ти позволи . Пусни темата в психотерапия онлайн , за да ти отговорят терапевтите . От начало е стрес . Ако не го неутрализираш , може да прерастне в нервно отклонение . Ако ме питаш как да го неутрализираш , по добре е да се консултираш с психотерапевт .

,, Виж темата ,,Вегетативна дистония ПР" . Там психолозите дават чудесни обяснения " -----------какво не си разбрал ?

Редактирано Октомври 15, 2016 от АлександърТ.А.

[bliss]

Здравей!

Пише ти една бивша депресарка, с 7 месеца стаж в областта.

Ще започна поста си с добрата новина. Вълнуваш се дали: "човек веднъж попаднал в капана на паническите атаки, натрапливите мисли и тревожност -край, няма отърване и цял живот ще трябва да очаква да се появят в някой отново по стресиращ момент?"

Не само моят опит, но и наблюденията ми върху други преминали този път сочи, че ако излезеш качествено от депресията, научавайки уроците, които тя е тук, за да ти даде, не само че тези състояния не се връщат, но и оттам насетне започваш да живееш по нов и по-добър начин. Като цяло тези състояния са мощен катализатор на положителни промени. Знам, че в момента това ти звучи невероятно (защото и на мен ми звучеше така, когато бях на твоя хал ), но от дистанцията на времето и преживяното ще се убедиш, че съм била права.

След като уточнихме това, ще те питам и друго. По-горе пишеш: "значи ли,че когато нещата поутихнат, всичко ще си бъде по старому"

Защо ти е "всичко да си бъде постарому"? Нали именно, това, че нещата в живота ти са такива, каквито са в момента, те е довело до това състояние? Ако продължаваш по същият път, кое те кара да мислиш, че ще стигнеш до различно място?

В момента нямам време да пиша много, но ако искаш, когато имам възможност ще ти разкажа аз как се справих в тази ситуация. Само искам да обърна внимание на мислите за самоубийство, защото знам как могат да изкарат акъла на човек. В първия си пост, казваш: " не искам да умирам" - ако наистина е така, няма да посегнеш на живота си. Специалистите могат да кажат със сигурност, но на мен тези мисли ми приличат на натрапливи - не ги искаш, не искаш да ги осъществиш, но те все пак са се загнездили в съзнанието ти. Ще ти кажа същото, което и моята психоложка ми каза навремето: "Това са просто мисли - те няма как да те наранят." Моите самоубийствени мисли винаги бяха с един и същ сценарий: представях си как скачам от някоя сграда. Осъзнаването, че между мислите ми и това наистина да извърша това, което мисля, стоя аз и моята свободна воля да си вдигна задника от дивана, да се кача на покрива на блока и да се метна от там, ми помогна много. Има и други хитринки, с които да направиш така, че тези мисли да те напуснат, но за тях ще ти пиша по-нататък.

П.С. Съветът на Александър е добър, послушай го и премести темата в Психотерапия онлайн, специалистите по-рядко посещават форума, в който пишем в момента.

[maksuel79]

В 15.10.2016 at 20:10, bliss каза:

Здравей!

Пише ти една бивша депресарка, с 7 месеца стаж в областта.

Ще започна поста си с добрата новина. Вълнуваш се дали: "човек веднъж попаднал в капана на паническите атаки, натрапливите мисли и тревожност -край, няма отърване и цял живот ще трябва да очаква да се появят в някой отново по стресиращ момент?"

Не само моят опит, но и наблюденията ми върху други преминали този път сочи, че ако излезеш качествено от депресията, научавайки уроците, които тя е тук, за да ти даде, не само че тези състояния не се връщат, но и оттам насетне започваш да живееш по нов и по-добър начин. Като цяло тези състояния са мощен катализатор на положителни промени. Знам, че в момента това ти звучи невероятно (защото и на мен ми звучеше така, когато бях на твоя хал ), но от дистанцията на времето и преживяното ще се убедиш, че съм била права.

След като уточнихме това, ще те питам и друго. По-горе пишеш: "значи ли,че когато нещата поутихнат, всичко ще си бъде по старому"

Защо ти е "всичко да си бъде постарому"? Нали именно, това, че нещата в живота ти са такива, каквито са в момента, те е довело до това състояние? Ако продължаваш по същият път, кое те кара да мислиш, че ще стигнеш до различно място?

В момента нямам време да пиша много, но ако искаш, когато имам възможност ще ти разкажа аз как се справих в тази ситуация. Само искам да обърна внимание на мислите за самоубийство, защото знам как могат да изкарат акъла на човек. В първия си пост, казваш: " не искам да умирам" - ако наистина е така, няма да посегнеш на живота си. Специалистите могат да кажат със сигурност, но на мен тези мисли ми приличат на натрапливи - не ги искаш, не искаш да ги осъществиш, но те все пак са се загнездили в съзнанието ти. Ще ти кажа същото, което и моята психоложка ми каза навремето: "Това са просто мисли - те няма как да те наранят." Моите самоубийствени мисли винаги бяха с един и същ сценарий: представях си как скачам от някоя сграда. Осъзнаването, че между мислите ми и това наистина да извърша това, което мисля, стоя аз и моята свободна воля да си вдигна задника от дивана, да се кача на покрива на блока и да се метна от там, ми помогна много. Има и други хитринки, с които да направиш така, че тези мисли да те напуснат, но за тях ще ти пиша по-нататък.

П.С. Съветът на Александър е добър, послушай го и премести темата в Психотерапия онлайн, специалистите по-рядко посещават форума, в който пишем в момента.

Добре,но какво значи "да излезеш качествено от депресията ", след като не виждам как ще се намери нещо, което да ме зарадва примерно по някакъв начин,след като дори нещата които до вчера ме радваха,макар и малко...сега ми е все едно ?

Ще ми бъде интересно да науча твоя опит и как се справи,а предполагам и на други също които четат тук.

Поздрави.

[maksuel79]

В 15.10.2016 at 17:04, АлександърТ.А. каза:

Просто човек съм . Просто споделям .

Съмнявам се че страхът ще ти позволи . Пусни темата в психотерапия онлайн , за да ти отговорят терапевтите . От начало е стрес . Ако не го неутрализираш , може да прерастне в нервно отклонение . Ако ме питаш как да го неутрализираш , по добре е да се консултираш с психотерапевт .

,, Виж темата ,,Вегетативна дистония ПР" . Там психолозите дават чудесни обяснения " -----------какво не си разбрал ?

Най-вероятно стреса аз го подцених и не съм обръщал внимание и сега ще бера плодовете ...

[АлександърТ.А.]

Ако нямаш нищо на против , да започнеш веднага с разбор на казаното .Как чрез думите сами се вкарваме в определени ситуаций .

Цитат

Добре,но какво значи "да излезеш качествено от депресията ", след като не виждам как ще се намери нещо, което да ме зарадва примерно по някакъв начин,след като дори нещата които до вчера ме радваха,макар и малко...

1---- не вярваш че сам можеш да се справиш , за това не виждаш . Ако вярваше че можеш, щеше да кажеш още незнам как , или още невиждам как .Значи смени посоката на вярата си , на очакванията , Като за начало подбирай думите си ПРАВИЛНО . ,,За сега не виждам как"----- е допустимото , което може да кажеш .Значи търсиш начин .Когато подреждаме думите в изречение , влияем на собственото си мислене . Насочваме ума си в някаква по широка посока , където да търси решения .Това , дали ума ти ще се сети за едно или друго зависи от думите които използваш .С тях човек просто премества ,,невидимите" граници .Строго погледнато изрази като не виждам  ; не чувам ; не знам ; не мога , изразяват само моментното състояние . Но говорейки ги , настройваме ума си в тяхната посока на разбиране .И ума ни , започва да търси решенията не в посока да види ;да чуе , да разбере ; да направи , защото вече сме потвърдили , че тези неща не ги можем .

2----Прав си за радостта . Тя е добър индикатор .но само толкова ....Щях да ти кажа нещо за радостта , ала как ли?..

Редактирано Октомври 18, 2016 от АлександърТ.А.

[bliss]

Здравей!

Малко късно се включвам, извинявам се за което.

Първо да отговоря на въпроса в темата, тъй като в първия пост съм пропуснала да го сторя Аз лично работих с психолог. Според мен и ти би трябвало да се консултираш с друг специалист. Разбрах, че вече си бил при един и се е оказало безрезултатно, но това не бива да те отчайва. Първо както във всяка друга професия и в тази има хора, които не си разбират от работата и второ, при този вид консултации, нещата са доста деликатни, защото трябва да си паснете с човека отсреща. Аз самата ходих месец - два при един психотерапевт, докато не се убедих окончателно, че нещата не се получават и не потърсих алтернатива. Така, че аз бих те посъветвала да потърсиш специалист, без значени дали психолог, психотерапевт или психиатър - титлата в случая няма определящо значение, по-важни са препоръките на хора със сходни на твоето състояния, на които е успял да помогне. Казвам това, не на последно място защото ние тук си говорим за депресии и тем подобни, а всичко при теб може да се окаже една по-тежка реакция на траур, примерно.

А относно депресията, може би не се изразих добре и затова ще поясня, че когато говоря за "качествено" излизане от депресията имам предвид следното: когато подадеш глава от "дупката", в която си, да се запиташ: "Защо се стигна дотук? Какво можех да направя, за да бъде избегнато това, което ми се случи и по-важното какво мога да направя за в бъдеще, за да не се стигне пак дотук?" И когато намериш отговорите на тези въпроси, да направиш необходимите промени. Аз лично, постъпих точно по този начин и това ми помогна в момента да живея по-добре и по-спокойно, отколкото преди кризата. Имай предвид, че и при мен нещата се отключиха в следствие на продължителен стрес (синът ми беше диагностициран с аутизъм и разбрах, че съм бременна по едно и също време). Последвалите девет месеца бяха меко казано стресиращи. И въпреки, че нямаше как да избегна тези събития открих, че е имало много неща, които съм можела да направя, за да ми е по-леко. Но за тях ще разкажа по-натам (ако разбира се смяташ, че ще ти е от полза), тъй като, както казах, първо е нужно да се почустваш поне малко по-добре, за да се заемеш с анализирането на ситуацията довела те дотук.

И така - как да стане това? Как да се почувстваш по-добре? Сега, това, което ще ти кажа със сигурност ще ти се стори налудничаво, но именно това е съветът, който ми даде моята психоложка и който в крайна сметка ми помогна: "приеми състоянието, в което се намираш, не се съпротивлявай". Знам колко е лесно да се каже и колко трудно е да се приложи на практика. Това привидно противоречи на всякаква логика: във всички други сфери на живота си ние сме свикнали да се борим, да променяме ситуацията, която ни кара да чувстваме дискомфорт. Но в сферата на нашата психика тази стратегия просто не работи. Повярвай ми, борила съм се толкова отдадено и продължително срещу депресията си, че ако ставаше чрез борба, все си мисля, че щях да съм се измъкнала именно чрез нея. Но не става, поне при мен не стана. Това, което борбата прави е да те вкара в един порочен кръг: от една страна се чувстваш отвратително, от друга си казваш "не искам да се чувствам така, не трябва да се чувствам така, трябва да направя нещо по въпроса", опитваш се да направиш "нещо" (бог знае какво), не успяваш и в резултат се чувстваш все по-отвратително. Накратко: депресията е като плаващи пясъци - колкото по-яростно се опитваш да се измъкнеш, толкова повече затъваш. Така че, позволи й. Позволи и да бъде, позволи си да се чувстваш мрачен, тъжен, потиснат, безразличен, обезверен. В крайна сметка това са нормални човешки емоции, всеки ги изпитва за по-кратък или по-дълъг период и в това няма нищо лошо, нередно или страшно. И имай предвид, че това е процес, изисква време и упоритост, за да проумееш тази гледна точка и да успееш да я приложиш. В началото, поне при мен, си повтарях чисто механично, че приемам симптомите, отне ми доста време докато накрая почувствах това приемане с цялото си същество и това именно беше моментът, в който "отлепих" от дъното. Така, че бъди търпелив със себе си и имай вяра, че нещата в крайна сметка се получават.

Сега, не искам да оставаш с впечатлението, че приемането е развнозначно на бездействие, на вегетиране. Не, това е вътрешен процес. На повърхността, животът ти си остава такъв, какъвто винаги си е бил: имаш си задължения, които изпълняваш, хора, с които общуваш. Ако можеш да промениш нещата в посока на по-малко неприятни изживявания в ежедневието си - още по-добре.

Сещам се за още две неща, които ти препоръчвам да въведеш в ежедневието си. Първото е движение. Ако можеш да се мобилизираш да спортуваш ще е най-добре, но дори и енергични разходки, по възможност на слънце, ще свършат работа. Знам, че не ти е до това, но насили се ако трябва. Сам ще усетиш разликата след това.

Второто е да се върнеш към нещо, което си обичал да правиш, но за което не ти е оставало време наскоро. За мен това беше четенето. Не мога да кажа, че ми е доставяло удоволствие, но поне за малко ме "отместваше" от негативните мисли.

А, има и още нещо: споделяй как се чувстваш с най-близките си, с тези, на които имаш най-голямо доверие. Най-добре е, ако решиш да започнеш терапия, и те да поговорят с терапевта ти. При мен това много помогна, защото най-накрая престанах да чувам вездесъщото "Стегни се!", което е възможно най-лошия съвет, който можеш да дадеш на човек в депресия. Терапевтът най-добре ще им обясни с какво могат да ти помогнат.

П.С. Как си ти? Намаляха ли суицидните мисли?

[д-р Тодор Първанов]

bliss

Много хубав пост с разумни съвети и обяснения.Не мога да се въздържа да не го напиша.

Ще допълня още нещо-Нивото на щастие, на хора останали пълни инвалиди парализирани от шията надолу,  след травми или други заболявания, се възстановява до първоначалното , преди инцидента, за средно, отбележете -  ШЕСТ МЕСЕЦА.

Това е така, точно поради факта, че разбирайки за необратимостта на ситуацията, те я приемат и заживяват при новите за тях, напълно необичайни условия.И. както казваш, това не е пасивен процес, напротив, за да се адаптират към новата ситуация те са активни.

 

За да решите някой въпрос правилно, вие трябва да престанете да мислите за него. Ако искате правилно да разрешите известен въпрос, абсолютно престанете да мислите за него. Това значи да станете пасивен за своята безпокойна, тревожна мисъл, за да може да възприемете една положителна мисъл от висшите светове. Тази мисъл ще ти помогне да разрешиш правилно своя въпрос. Този е естествен начин за разрешаване на въпросите. П.Дънов

Редактирано Октомври 19, 2016 от д-р Тодор Първанов

[maksuel79]

Благодаря ви за отговорите. Нямах възможност да пиша, защото в момента съм в болница заради ексрасистули които получих онзи ден. Докторите не виждат органична причина в тях и след консултация с невролог ми изписа "ципралекс" заради тревожност,но нещо не ми се нрави да се блъскам с антидепресанти. 

Изчетох доста по въпросите за тревожност,пан.атаките и депресията и полагам титанични бих казал усилия да не мисля да се опитвам да се отпускам, но...не ми се получава за съжаление.

Скоро мисля да се срещна с психотерапевт и се надявам с негова помощ да премина през това.

 

[maksuel79]

Bliis

Хареса ми това което си написала и се радвам,че си успяла да се справиш

 

[maksuel79]

преди 4 часа, д-р Тодор Първанов каза:

За да решите някой въпрос правилно, вие трябва да престанете да мислите за него. Ако искате правилно да разрешите известен въпрос, абсолютно престанете да мислите за него. 

 

Със сигурност е така. Когато не ангажираш мислите си за даден проблем, то той няма как да те притеснява. Но тук идва редът на  "очарователните" натрапливи мисли ,които ти подсказват за него постоянно.

[д-р Тодор Първанов]

Това са само мисли, нищо повече.Всеки знае,че те са лъжливи мисли.Защо да им обръщаме внимание?Нека си текат.

Редактирано Октомври 19, 2016 от д-р Тодор Първанов

[maksuel79]

Съгласен. Но тези мисли,несъзнателни и натрапливи, карат човек да бъде подтистнат,да не вижда светлина в тунела,да не вижда смисъл от общуване с хора и приятели с които до вчера се е чувствал страхотно и приятно.Няма го смеха(а бях майтапчия и весел човек преди това).

Как мислите д-р Първанов...дали са се нарушили биохимичните процеси в мозъка ми ? Ако не ме беше страх да не изпитам страховитите емоции от съвсем скоро като странични ефекти,вече да съм започнал да се зобя с антидепресанта.

Има ли нещо безобидно като хранителна добавка което от малко малко да ми повдигне настроението или само ми се ще да има ?

[bliss]

преди 3 часа, maksuel79 каза:

Скоро мисля да се срещна с психотерапевт и се надявам с негова помощ да премина през това.

Супер! Много се радвам, че вече си се насочил към терапевт и от сърце ти желая успех. Така като гледам, ти си вече с едни гърди напред, в сравнение с мен, когато започвах терапия. Аз имах много по-голяма вътрешна съпротива срещу приемането като път за излизане от състоянието.

За натрапливите мисли, ще подкрепя д-р Първанов, като кажа, че и аз така се справих: оставих ги да си текат. В момента съзнанието ти прожектира един и същ ужасяващ филм: в началото се тресеш от страх на седалката си, гризеш нервно нокти и даже изпускаш някой възглас на уплаха. С времето, обаче, ще видиш как този филм ще ти омръзва все повече, докато накрая си кажеш: "Виж какво, Ум, този филм взе да става доста скучен, да не кажа, че е откровен тъп. Ако искаш продължавай да си го въртиш, но да знаеш, че си имам по-важна работа от това да ти се връзвам." Имай малко търпение, натрапливите мисли не изчезват отведнъж - по-скоро заглъхват с течение на времето.

За биохимията при депресия, д-р Първанов ще те посъветва най-добре. Но що се касае до натрапливите мисли, нееднократно (всъщност в почти всяка тема за тревожност във форума) е коментирано, че антидепресантите (и въобще всякакви медикаменти) не помагат. Моят опит го потвърждава.

П.С. Д-р Първанов, благодаря за хубавия отзив! Радвам се, че се включихте в темата, най-вече, защото бихте били най-полезен на автора, но и защото не ми е съвсем комфортно да давам съвети на хора без модераторски надзор.

[maksuel79]

Здавей bliis. Радвам се ,че пишеш

Истината е че действително не желая да пия антидепресенти точно защото, не знам какво ще ми докарат като странични ефекти. А както казах...страх ме е и да си помисля само ,че може да ми се наложи да живея с оня ужас пак  от преди седмица, като странични ефекти. Силно вярвам,че с времето ще се науча да тегля по една и на ПА и на тревожността и че няма да ми тровят живота.Силно вярвям и се надянам,че психотерапевта ще ми покаже какъв е пътя за по бързото излизане от блатото.