Самостоятелността на детето - кога, как, проблеми

[zifri]

Здравейте!

Става въпрос за дъщеря ми,която е на 7 години.Понеже от този септември вече е ученичка,през лятото отделихме вкъщи една стая,която подготвихме за нея.Да си има своето място за игра и учене.Просторна,красива и само за нея.До този момент спеше с нас в една спалня,но решихме,че вече е време да се отдели.Но привикването към стаята се оказа трудно.През деня не е проблем,но нощем казва,че я е страх и се буди и става по няколко пъти на нощ.Нарушава съня си и стана доста нервна.Тук е мястото да отбележа,че по начало е с труден и непокорен характер.След започването на училището помислихме,че ще е достатъчно изморена,за да не забелязва обстановката около себе си,но будуването нощем продължава.Често я приютяваме в родителското легло,но накъсването на съню вече се отразява и върху нас,а най-важното-детето е разсеяно и разтревожено.Казва,че е прекалено тъмно и тихо.Опитахме с нощна лампа,която стои постоянно светната;включвахме радиото нощем,но за момента няма резултат.Подозирам,че започва да си създава навик да се буди по едно и също време всяка нощ,често говори насън,рита.От малък град сме и нямаме детски психиатър или изобщо някакъв,с когото да проведем консултация.Опитахме да сме настоятелни,после меки и търпеливи с детето,но вече нямаме идеи.Какво бихте ме посъветвали?С какво можем да помогнем на детето?

[Диляна Колева]

Здравейте, това е нормална реакция на късното отделяне. Това което сте направили сега е трябвало да се случи много по - рано още през втората година. Периодът на отделяне ще е по - дълъг и труден. Връщането на старото положение и допускането на детето във вашето легло на тази възраст и особено в периода на отделяне е фактор да се забави още повече този процес. Детето е достатъчно голямо, за да се поставят нужните граници. На светло, в началото на отворени врати, с много разговори и насока в посока възприемане и свикване с обстановката. 

Необходимо е да бъдете по - категорични и да спазвате правилата, които вие - родителите сте поставили, в противен случай създавате атмосфера за развиване на манипулативно поведение от детето към вас. Известно време ще бъде по - превъзбудена не толкова заради накъсания сън, колкото заради преживяването на отделянето. Бъдете категорични в решението си и скоро нещата ще се оправят.

[Донка]

Здравейте  темата беше отделена със съгласието на авторката, за да имат възможност повече хора да вземат отношение към този често срещан проблем. 

Напълно съм съгласна с Диляна. 

Смятам, че нещата се усложняват и от факта, че детето няма братче или сестриче, с което да споделя стаята и да не се чувства самотно и застрашено. Предлагам на първо време единият от родителите - сменяйте се, за да не свикне и с това - да спи в стаята на детето (надявам се не сте сложили само едно легло  ), но с ясната и категорична уговорка, че това е само временно докато тя порасне достатъчно. Забележете - не докато свикне - докато  ПОРАСНЕ. Децата на нейната възраст силно желаят и смятат себе си за големи. При вашето дете порастването не се е свързало със самостоятелността. Ще наваксвате постепенно, но уверено и категорично! 

Във възрастта на училището децата постепенно променят т.нар. референтна група - т.е. авторитетите си. До този момент това са били родителите - постепенно фокусът се измества към връстниците и други възрастни авторитети в техния живот - учители, треньори и т.н. Използвайте тази вълна. Дайте за пример другите деца, но в никакъв случай не като засрамващ и критикуващ пример. Добре е да дадете пример с малко по-голямо дете или връстник. 

Отделянето на стаята може би се тълкува от детето като отхвърляне и промяна в чувствата ви към нея. За нея това, че сте и осигурили самостоятелна красива стая (с разход на време, труд и средства) никак не е признак на любов. "Те вече не ме искат при тях" - басирам се, че в главицата и се въртят подобни мисли. На тази възраст много деца се сдобиват с братчета и сестричета и тя очевидно подозира нещо такова, съответно - опитва се да го предотврати по някаква причина. Може би смята, че то ще отмъкне вашето внимание и грижи и любов. С всички сили компенсирайте самостоятелната стая с интересни занимания заедно с нея в останалата част от времето на семейството. Променете ежедневието си и начина си на общуване с детето - то да усеща, че вече не е малкото "бебе", на което се радвате и забавлявате,  а пълноправен член на вашата група, с който вие обичате да прекарвате свободното си време. 

Мисля, че вече схаванахте подхода

Успех!

Редактирано Октомври 8, 2016 от Донка