Ех живот!

[ffqeegqg]

Здравейте

Надявам се с малко кратко инфо да разберете за какво иде реч.Та на 27 години съм от гр.Габрово .Преди 11 месеца започна задух,сърцебиене,бучка в гърлото иглички по тялото топли вълни и такива неща.В началото си помислих,че полудявам понеже целия стрес се появи когато отидох при личната лекарка да си направя изследвания,понеже имах анемия и нямах сили да стана от леглото спах по 12-13ч.Тогава тя ме прати при психиатър и аз много се изплаших помислих,че наистина съм луда.Чаках си пред кабинета,но психиатърката не дойде и се прибрах.Разказах всичко на сестра ми обляна в сълзи.След 1 2 седмици пак задух и т.н. помолих баща ми да ми помогне той ме заведе при една психоложка тя ми обясни това са паник атаки ала бала приех го и това,но тя не беше сериозна много понеже си имаше и други ангажименти.Ходих 2 3 пъти до болницата да ми бият успокоително близо за 2 месеца аз си бях  ОКЕЙ!Дойде друг ужасен ден в който ми минала мисълта по добре да бях умряла абе просто да ме няма на този свят. "Посегнах към жокера - обади се на приятел" и потърсих най-добрия си приятел току виж ми е дал реален отговор на всичко това.Обясних си тази мисъл,че е в следствие на стреса и пак продължих. Имам сестра която има син вече е на 6 годинки,но аз го гледам сама от 2 годишен понеже тя замина за Англия да работи и така от една жена която не и пука за нищо станах майка която я интересуваше само мъника През тези години аз нямах проблем с него да вярно бях изтощена,но само това което не е никак малко де но на фона на всичко това което ми се случва сега е ЦВЕТЕ!Приех мисълта по-добре да бях умряла трудно но я приех стрес все пак,но не можах да приема мисълта  за малкото човече което отгледах,а тя беше ами ако го убия,ако го нараня...????Нека да не изключа,че преди да ми изникнат тези мисли не спрях да ровя по форуми и си докарах доста тревожности.В този ден всичко се срина по точно аз се сринах.Казах си или полудявам или ....не аз мислих,че полудявам за да имам такива безумни мисли.Единственото нещо което ме успокояваше са разходките с моя и до ден днешен настоящ приятел в целия смисъл на думата.Всичко разказах на него за мисли,чувства дори имах смелостта да кажа и на сестра ми,а една майка да чуе това не е никак лесно,но тя го прие даже ми каза Ани  вземи детето  и се разходете,но ума не можеше да се успокои от тези мисли един вид ти наистина ще го направиш.Виках си ами ако е ОКР това,но аз нямам ритуали нормално при стрес всеки да си помисли за най-милото какво може да му се случи.Заминах за Ямбол моя най-добър приятел  ми намери психоложка от там  много съм и благодарна за всичко,спазвах всички методи за да се почувствам добре,но ми беше малко и така заминах за Англия при сестра ми.Ох забравих да спомена,че до като бях в БГ имах страх да излизам сама за да не полудея и да си навредя имах страх да излизам на тераси понеже едно бивше гадже си сложи край на живота като скочи от терасата. Признаците за това нещоооо са биле гласове в главата (шизофрения) сиг. не знам.Аз бях разделена с него като го направи това сиг.2 г след раздялата ни но достатъчен повод да се стресна.Няма да забравя един ден се качвах по стълбите и видях терасата краката ми започнаха да треперят и си казвах не отивай до терасата представях си как скачам както него.И така де заминах за Англия на другия ден започнах работа отърсих се в началото оставях гадните мисли да си заминат чувствах се много добре спестявах пари,пращах пари всичко нормално.Излизах сама правих леки стъпки и така извървявах по 2 3 км до работата ми сама.Казах си  ти си към края свикна със страховете си малко по малко се справяш,но не!След 3 4 дена се прибирам в България и леко се притесних нормално връщам се от мястото където започна проблема.И пак се пресетих за тази шизофрения и се започнааа  нереалното ровене в интернет, чета си аз глупостиииии чета набивам си филмите ама с големия черпак ХОРА  толкова голям,че сиг. на моменти се ослушвам дали пък няма да ми се причуе нещо или пък абе я да погледна в другата стая дали да не  ми се привиди нещо.Казвам си преди 11 месеца грам нямаше да се притесняваш за това ами ако всички хора започнат да мислят за тези болести какво правим?Объркана съм малко хипохондричка ли ставам с ОКР ли съм, шизофреничка ли съм какво съм ПОДЯВОЛИТЕ  или това е една много силна тревожност.
Бая съм пописала  исках да е по малко  Ем извинявайте.А само да не забравя,че не пия хапчета лекувам се с разходки рисуване,готвене и чай от жълт кантарион.Ако не е достатъчно това мога да бъда и по обемна.

[д-р Тодор Първанов]

ОКР. Нищо повече или по-малко.

[ffqeegqg]

 Лечимо ли е ?Нали при ОКР се правят някви ритуали при мен го няма

Редактирано Октомври 6, 2016 от AneliqLD

[Орлин Баев]

Не си болна, затова не е лечимо. Но е напълно разрешимо, при това успешно и качествено! Краткият отговор е: започни психотерапия при психотерапевт, добър с тревожните разстройства и по-специално, окр механизмите!