Историята просто на един Човек

[PrediVsichkoChovek]

Извинявам се че не пиша на кирилица, просто тази вечер ми дойде в повече всичко от живота и реших набързо да нахвърлям на телефона най общото от моята история,а нямам кирилица на него.

Като се замисла И върна времето назад кошмара започна някъде около 17 те години на жалкя ми живот. Сега сам на 30 И вече 13г сам в този ад. За тези 13г  не помня да съм имал постоянно добро настроение И физическо добро състояние за период повече от 2 месеца. В годините след завършването ми симптомите на гадене постоянно неспокойство И така нататък бяха доста силно изразени. Ас ходех p.о. лекари , правеха се изследвания И сичко беше в Норма. Това още повече ме объркваше И ме караше да се чувствам ужасно. Гледах моите приятели И при никoй нямаше такива проблеми.Няма да забравя в 12клас тръгвам на екскурзия И в рейса ми стана ужасно лошо, чувството е някак си неописуемо. Излагах учителя нещо , рейса спря И аз слязох преждевременно.Хванах си bus обратно за вкъщи. Започна да ми се избистря в главата И да се съвземам. Слезнах на спирката И ходих пеша до манастира. Там просто стоях мн тъжен И мислех къде съм сгрешил И защо точно на мен се случва.  Усещах че нещо не е наред но не подозирах тогава че може да Става въпрос за психично заболяване. Мислех си че е някакъв вид друго тежко заболяване. Почнах работа като охрана с мои приятели. Никога не се чувствах като тях. ДОКАТО бях на работа ме болеше глава, още от тогава мн силно се изрази липсата на енергия, просто живеех p.о. мои начин И с всеки ден се примирявах че трябва да търпя И че немога да буда излекуван (Сега сам на 30, много отчаян виждам изход И спасение само в смъртта, само мисълта за неа ме успокоява истински И се Моля след нея всичко да свършва защото немога повече да търпа всички ужасни симптоми).Ходех да пазя И в Една дискотека. И там никога не се чувствах добре, очите ми кървясваха , гадеше ми се , не ми се ядеше, шефа ме питаше да нямаш сериозен проблем с очите. Някои пати след като се прибирах от дискотеката влизах в банята И започвах да повръщам. В този период вече се бях примирил че Съм дефектен след като изследванията са ми в Норма значи трябва да търпа, да продължа p.о. някакъв начин. Страхът винаги е бил голяма част от мене, до ден днешен си остава част от мен но продължавам да се боря с това- ушещам го как навлиза в главата ми тялото започва леко да трепери но не ме е спирал да направя това което сам решил.Годините минаваха проблема си оставаше, напуснах работа стоях в нас  без желание за нищо, в тези години около 20г мислите за самоубийство ги нямаше. Много исках да съм като нормълмите но с всеки изминал ден усещах че нещата стават невъзможни за мене, непосилни.Чувствах се безпомощен, родителите ми вече мислеха че проблема е че Съм ужасно мързелив, нямаше как да им обясна всичко през което минавах И как нещата които нормалните хора правят с Лекота за мен бяха голямо предизвикателство.По това време спях в мазето, ставах късно както винаги И като се събидех започваха мислите които И в този момент ме мъчат- как ще се оправям в този живот като физически сам непродоктивен, неефективен,уморен дефектен.Но все пак p.о. онова време вярвах И тайно се надявах че все пак може да се оправа И да стана като нормалните хора- да отида на най обикновенна нощна смяна да не ми Става лошо да мога да се нахраня нормално не насила И така нататък.След известно време започвах работа като охрана отново. Отслабнах много И не се чувствах добре.След секс с някое момиче на другия ден се чувствах ужасно, пак това неописуемо чувство вътре в мен, ужасно чувство може би на неспокойство, страх немога да го опиша точно.Това беше мойто тайна от която мн се срамувах, чувствах се мн виновен . Питах се всеки път защо съдбата е избрала точно мен да накаже p.о. този начин.С момицжета не се обвързвах защото не се чувствах добре незнаех как да се справя с моите физически проблеми И знаех че след като не се чувствам добре няма как да имам връзка И бъдеще с някои.По това време вече бях започнал много да ходя p.о. компаньонки.  След като знаех че няма да се обвържа сериозно за мен беше p.о. лесно да правя само неангажиращ секс. Чувството за вина беше огромно, търсех причината освен в съдбата И в себе си- къде сам сгрешил ,защо изпитвам всичко и така нататъка.Като се замисля по голямата част от живота ми премина в самотните ми мисли,дори като сам в компания ас пак се впусках в моите мисли .Винаги е имало моменти на по големи кризи в които нямам сили за нищо, просто лежа в кревата И мисля,  чувствам се безпомощен.Работих няколко години на това място.Една вечер катастрофирах И получих комоцио, нямам спомен и до ден днешен какво точно се случи тогава. Странното е че един месец след катастрофата започнах едва ли не да се чувствам като прероден. В продължение на месец И нещо се чувствах мн добре, наистина щастлив а И физическите проблеми И умората изчезнаха,тренирах с желание, качих над 10кила. Тогава си казах господ ме обича, той не ме взе при него а ме остави тук,  явно Има закакво още да живея. Бях на vyrhy на щастието без видима причина И като се замисля това е последния ми съзнателен миг на пълно спокойствие И щастие в жалкя ми живот. Нощните смени в работата ми минаваха мн лесно, за пръв път след нощна се хранех И след това си лягах, попринцип дотогава неможех никога да ям след ношна защото ми се повръща.Не след дълго отново се настани чувството за безпокойство че нещо лошо Ще ми се случи, напрежението се върна, физическите симтоми също.Вече нямаше И помем от 2та страхотни месеца които усетих . Отидох с един приятел да вземеме пари от негов длъжник. Там стана сбиване. След тази случка започнах да изпитвам мн силно безпокойство в неподозиран за мене размер, неможех да спа, да се храна. В работата започнах да Карам повече носятни смени. Викнаха ме в Полицията И въпреки че бях само свидетел на сбиването ас си втълпих че Ще ме осъдят за нещо което не съм виновен. Отслабнах над 10кг за няколко месеца, чувствах се не на себе си. Казах си че този път вече сам наистина неизлечимо болен. Пуснах си всякакви изследвания,  но този път бях сигурен че това е краят И Сам мн болен. Мислех как ще се самоубия като izlezat rezultatite, mn се натъжих при мисълта родителите ми да ме намерят мъртъв следствие на самоубийство.Резултатите излезнаха, за бога по добри от всякога. Естествено аз бях по объркан от всякога, чувствах се мн зле, хранех се по малко насила само, всичко ме болеше а резултатите перфектни.Лека p.о. лека си стъпих на краката, но след толко силно преживяното вътре в мен, повече никога не бях същият. Смених работата, пак охрана на друго място. Сички симптоми на гадене болки в главата, неспокойство шум в ушите виене на свят разстройство се увеличиха при смяната на работа. Но вече бях свикнал, бях се примирил че никога няма да съм щастлив, че трябва да се мъча да съм като кучетата, че единственото което ми е останало е да търпя. Спомням си че p.о. време на нощна се окуражавах че Съм на свобода И че Съм здрав щом изследванията са ми ок И че явно този път ми е предначертан.Не  След дълго положението излезе извън контрол. Рано сутрин като ходех на раб за дневна се чувствах най зле, няколко пъти в работата стоях изправен И  виждах само черно пред себе си И губех за миг ориентация. Стрясках се за миг,  но после си казвах че нямам друг лзбор И че трябва да търпя да свикна да живея с тези симптоми докато мога. Реших че проблема ми идва от работата И си казах че трябва да напусна И да направя промяна. От 8-9 месеца към всички симптоми се бяха добавили И постоянна кашлица, хрема дразнене в гърлото. Говорих с наще че Искам да следвам више образование, въпреки всички симптоми набрах смелост да направя промяна, силно се надявах че това Ще даде резултат. Преди 25 годишнината ми напуснах, насяте започнаха да ми дават наема от апартамент И ми казаха че са плътно зад идеята ми за следване. Подготвих се за изпита И изкарах 5.40. Приеха ме Първо желание информатика. Пооспукоих се И малко намаляха симптомите на кашлица хрема, виенето на свят причерняването И гаденето изчезнаха. Ас си бях въобразил тогава че нещата все пак Ще се оправат.Започнах да ходя на лекции. Сутрешните ми бяха мн трудни, защото изпитвах болки в главата гадене трудно се концентрирах , но си казвах че няма как... Първият семестра ми беше много труден но се справих.За съжаление проблемите с депресията ми се задълбочаваха и чак сега започвах реално да ги осъзнавам и да разбирам че може би страдам от нея и че ако съомея да я излекувам всички физически симптоми ще изчезнат.Започнах да пия жълт кантарион, но без ефект.Завърших вишето си , но осъзнах че немога да работя, продължителното стоене на компютър ми докарваше ужасни болки в кръста и врата. Изпаднах в мн тежко отчаяние,казах си защо беше всичко това като немога да работя това което желая.Запитах се тепърва пак ли трябва да се преориентирам, неможе да е истина ...В момента сам много объркан,незнам как да продължа от тук нататъка, мислите за самоубийство са почти ежедневни. Мислите са в следствие на това че немога да се реализирам професионално.Сега сам твърдо решен да пробвам медикаментозно лечение против депресията и силно се надявам да ми се намалят поне за миг и физическите симптоми , просто искам да видя как се чувства един нормален човек,запоследно се чувствах така след претъряната катастрофа и комоциото.

 

 

 

 

Редактирано Октомври 4, 2016 от Донка

[Орлин Баев]

Пиши на кирилица, ако отговаряш, моля. 

Мислите за самоубийство са на езика на подсъзнанието ти, идват на обратно. Тоест, в тях стои жажда за живот, за щастие, за смел смисъл. Това означават. Решил си да пиеш хапчета - временно решение са, освен ако не искаш цял живот да си ходиш дрогиран. Стратегически работещото решение е систематичната психотерапия. Да, преживяваш тази вътрешна празнота, тези страхове от нараняване, от неразбиране, изолация, безлюбие, провал... Да, бил си в това състояние 13 години. Разбирам те. Аз самия съм бил 30-на... Ако обаче не обърнеш внимание на важността на психотерапията, нищо чудно и ти да ги докараш толкова... Затова сериозно би могъл да се замислиш и осъзнаеш важността на психотерапевтичния процес за цялостната промяна на живота ти към по-добро. Да, тази дупка отвътре, тези пропадания в страховете, проявяващи се в симптоми, тази помитаща тъга и безсилие са там - преживяваш ги, познаваш ги твърде добре. Не се получава с борба, не става с едното напъване. Нужни са любов, разширение на съзнанието, промяна на мисленето, научаване не на борба, а на общуване със страховете в подсъзнанието ти в хипнотерапия, медитация, промяна на мисленето и работа с базисните вярвания в страховете ти и т.н. и т.н. принципи и методи... 

Накратко, качеството ти на живот сега и за в бъдеще зависи от това дали осъзнаваш важността на систематичната психотерапия при знаещ какво прави психотерапевт. Не чакай бързи резултати, нито пасивно очаквай някой да те поправи обаче. Иска се активното ти участие в този процес. Здрава работа си е. Отначало ще се чувстваш като заплетен в кълбо от преплетени възли, като пиле в кълчища. Постепенно тези пси възли започват да се развързват с твоя и на психотерапевта ти помощ, да се прояснява себеусещането ти, да ти просветва. Можеш да имаш осезаеми резултати и за няколко месеца психотерапия (с активно твое съдействие и участие), но за стабилни резултати, по описаното, прогнозата ми е за една-две години работа. Преценката ми е реалистична, на базата на опита ми. Колко е обаче година - две, на фона на вече минали 13 години и при пасивност от твоя страна и чакане само на хапчета, още толкова напред? 

Спри се на добър специалист и промени живота си! 

Редактирано Октомври 5, 2016 от Орлин Баев

[PrediVsichkoChovek]

Лекарствата не съм ги почнал 13г. и сега пак сърце не ми дава да ги започна.В момента имам много голям страх в мене от провал.Признавам и осъзнавам,че изпитвам ужас от това да започна някаде работа и да се проваля, да не оправдая очакванията си.А във същото време много реално разбирам, че няма нищо страшно, нито живота ми ще приключи, нито нищо кой знае какво ще се случи ако се проваля.Но това чувство от само себе си се настанява в мен само при мисълта ми за реализация.Започвам да обмислям сценарийте как ще ми стане лошо на раб място, как няма да мога да се отпусна и да свърша нещата които вкъщи правя с лекота и интерес.

[bliss]

Здравей, Човеко!

Не мога да ти помогна със съвет, но наскоро попаднах на една тема, която се надявам да ти бъде полезна. Макар че случая, който е описан в нея не е съвсем идентични с твоя, аз откривам доста допирни точки: и в двете теми се говори за двама млади мъже, които ги е страх да живеят.

За мен историята на автора е красноречив пример за това какво може да постигне тандемът пациент-психотерапевт при наличие на мотивация и постоянство при единия и професионални качества и отдаденост при другия. Надявам се да ти подейства поне толкова вдъхновяващо, колкото на мен. (Във втория линк почва от началото, нещо се омотах и не мога да изтрия първия)

Успехи!

[Rwanda]

Здравей,

Единственото жалко е, че възприемаш живота си като жалък. Само ти най-добре знаеш колко невъзможни са ти страданията. Затова ще поместя една статия за момче, което вдъхнови всички в Англия, а и извън границите й. Надявам се, че можеш да почерпиш вдъхновение от неизмеримата сила на духа му. 

http://www.lekuvam.se/вдъхновителят-стивън-сътън/

Познавам и други малки деца, които по време на химиотерапията (разбирай коктейл отрова в крехките телца) продължават да ходят на училище, въпреки моментите на слабост, болка и прилошаване. Това се казва смелост, сила, дух! 

Може би не си открил още призванието си, а може би ти трябва още малко, за да стигнеш ръба на отчаянието/търпението и да се мобилизираш и тласнеш в правилна посока. Но съм сигурна, че средата ти вреди допълнително, особено нощните смени. 

И още нещо. За мен по-голяма панацея от любовта няма. Не се опитвай да я избягваш, а стремглаво я търси, защото тя ще ти помогне. Най-малкото ще повлияе на физическите ти симптоми с химията, която ще предизвика у теб. И всичко това в положителна насока. 

Успех!