Вегетативна дистония

[MontanaHana]

Здравейте. Диагнозата която ми е поставена е вегетативна дистония. 

Понеже нямам възможност да посетя психотерапевт, ще съм много благодарна, ако получа съвет, как мога да се справя или поне в някаква степен да облекча симптомите,  които имам от няколко месеца . Тези които най-много ме измъчват са силна умора и замайване. Относно замайването прочетох доста неща във форума, но не и за умората(тежест в краката)  и как да се справим с нея. Много ще се радвам, ако някой който е минал през същото или сега преминава ми пише и сподели опит. Най вече ме притеснява тази умора, която изпитвам и това, че не намирам тема в която да е писано за такъв проблем и започвам да си мисля, че само аз имам такъв симптом. Писала съм и в друга тема за проблема си (като коментар) , но още не съм получила отговор,затова пиша отново, дано не нахалствам. Но понякога дори само да прочетеш, че не си единственият човек който страда от нещо такова много успокява.   Моля за съвет и от психотерапевтите във форума. Как се преодолява постоянната умора?Възможно ли е само заради това че постоянно мисля и се притеснявам за нея сама да я усилвам ? 

[Галина Теб]

Не,МонтанаХана,не си единствената с тези симптоми,много сме,но като,че ли в този форум отбягват да отговорят на участници с тези симптоматика.Горе долу разбирам защо.Твърде сложна материя е ,не се оправя само със съвети,нужно е да се лекува едновременно с лекарства и психотерапия,т.е. те двете да вървят ръка за ръка....И аз писах,но вече не се надявам на отговор.Ако има налице емоционална или психотравма,май ще е най-добре да се прибегне към хипноза,но при някой много добър ,а освен това да ти пасне,като лекар.Аз искам да се запиша при д-р Баев,но той все още не ми е отговорил дали ще ме приеме.И аз съм от малък град...Аз лично искам да мина на хипноза ,за да се успокоя малко,пък после ще видим как ще продължа да се лекувам.Дано да ти отговорят този път...Успех ,и помни не си сама,ние сме с тебе!!!

[B__]

Трансформацията на това състояние не става с обяснения, а с промяна на начина на живот. 

И човек трябва да разбере това и да започне проммяната. Психотерапията може само да помогне за това, но човек трябва да си свърши своето. 

Разбирам, че хипнотерапията е привлекателна за хората в това състояние, защото го има желанието нещо да се случи ей така, без да се напрягат, но именно тази настройка е в основата на състоянието. 

Дори и да се иде при хипнотерапевт, добрият такъв ще даде много "домашна работа", в която е смисълът на промяна на състоянието. 

 

[Галина Теб]

Аз само казах,че ако е налице сериозна емоционална или психо травма е дори задължително да се започне с хипнотерапия,няма как.Дори и на съзнателно ниво да реши проблемите си с работа върху себе си,на подсъзнателно-там където е запазен споменът за травмата ,няма да се справи...Но,вегетативните дистонии често са породени от ниски нива на серотонин в мозъка и високи нива на кортизола в кръвта.Все пак трябва специалист да си каже мнението,моето не е професионално...Просто аз така разсъждавам..

[MontanaHana]

Здравей, Галина! 

Много се радвам, че ми отговаряш и ме подкрепяш по такъв начин. Благодаря ти. Писала си,  че е нужно освен съвети да се приемат и лекарства. Аз пия такива за съжаление(клонарекс и деанксит) , защото не можах да се справя сама с тревожността, която беше много силна.Изчаках няколко месеца преди да се реша да ги пия, пробвах със самовнушение, но не се справих.А както писах за сега нямам възможност да посетя психотерапевт. Но дори и с лекарствата пак чувствам тревожност. Най-вече защото  симптомите все още ги има, а минаха месеци и това ме плаши. Преди години имах паническо разстройство(четох някъде че ПР и вегетативна дистония е едно и също) , но тогава ми мина много бързо и от самосебе си някак,  без лекарства. За месец и половина или два. Но тогава нямах тази силна умора като симптом, определено го прекарах по-леко в сравнение със сега(макар, че и тогава си беше страшно)  И както дойде изведнъж, така и изведнъж си отиде. Беше малко като чудо. Просто изведнъж спрях да се страхувам , отнова си бях същата, доволна и щастлива. Няма обяснение защо се случи така тогава,но и след това не съм го мислела. Забравих за това просто. Бях сигурна че повече няма да се повтори, но ето че сега се повтаря само дето е по-силно и с допълнителни симптоми, като умората с която не знам как да се справя. Съжалявам, че и ти се чувстваш така, защото знам колко е изтощително. Всеки ден е борба със самия себе си, с тялото ти, с психиката. Надявам се и на теб да отговори г-н  Баев или д-р Първанов. И най вече се надявам по - бързо да излезем от това състояние. 

[MontanaHana]

Здравей, Божидар 

Разбирам, че е нужна промяна в начина на живот и най вече в начина на мислене и възприемане на симптомите, света и хората...Чета доста за това състояние и се опитвам да прилагам техники, които ми се струват подходящи лично за мен. Но с някои неща не знам как да се справя или просто при мен не се получава. А желание имам огромно! Ако можеш да помогнеш със съвет,  как по бързо се излиза от това състояние, ще се радвам да споделиш нещо за "домашна работа" :-) 

[Галина Теб]

Мило момиче,няма защо да ми благодариш.Аз просто исках да ти кажа,че не си сама ,нямаш представа колко хора са във подобно на нашето състояние...Ти си права,необяснимо е,понякога се чувстваме толкова добре,че ни се струва-край,дотук беше.Аз дори съм го усещала физически,просто нещо щраква,и пред очите ти просветва ,а после за дълго не се явяват никакви симптоми,нищо...И аз не мога да си го обесня,но щом и при тебе е така,значи е факт..Щом не можеш да си позволиш психотерапия,тогава не се притеснявай....Преди много години срещнах голямата си любов,той имаше ПА плюс ПР и пиеше една ръка хапчета.Като се запознахме,той се влюби в мене и аз в него,любов от пръв поглед,може да не вярваш..Не мина и месец и той просто забрави за лекарствата и за ПА и за страха и изобщо за всичко..Любовта му към мене ,самото чувство,силата му и щастието ,което изпитваше си свършиха работата...Десет години след това,ние се разделихме,поради независещи от нас обстоятелства и ,когато се чухме за първи път след раздялата,той ми каза,че  всичко пак се е върнало и пак е тръгнал по доктори и лекарства ,т.н.Ако решиш ,направи го,влюби се с цялото си същество,но не в грешния човек,нали!За мене е малко късно,но ти си още толкова млада...Зареди се с цялата сила на света,не се отпускай дори за миг,обичай и бъди обичана,там ще намериш отговора.Умората идва от тревожността,когато един организъм е под непрекъснато напрежение,запасите от енергия,най-вече психическа се изчерпват неимоверно бързо!Затова е необходимо да се зареждаш всеки ден!Ще се справиш,няма начин!!Успех!

[Галина Теб]

Освен това,д-р Баев съветва,да не се борим,нито със симптомите,нито със тялото си,нито с нищо..Няма нужда от борба,а само от приемане на това,което се случва.Отпускане,някак си ,като,че ли се отдаваш на някой,който иска да ти причини страдание,а ти си убедена,че ако не му попречиш,той ще те остави на мира,нещо подобно...Психотерапевтите съветват,-изпитвайте повече любов,към себе си,към страховете си,към живота,това е!

[MontanaHana]

Галина, много ти благодаря за съветите! Не очаквах някой да ми отговори толкова бързо и най - вече с истинска загриженост и подкрепа. Наистина ми вдъхна кураж и надежда. Пожелавам ти всичко най-хубаво в живота, много любов и щастие. 

[Орлин Баев]

"Разбирам, че хипнотерапията е привлекателна за хората в това състояние, защото го има желанието нещо да се случи ей така, без да се напрягат, но именно тази настройка е в основата на състоянието. " Божидар Цендов

Това е така. Когато чуя "да се подложа на хипноза", вече знам, че това е пациент тип оплаквач, който никак не е готов за реална работа. Да се подложа пасивно... Има свръхочаквания към хипнозата, в които са преплетени холивудски мамбо джамбо сценарии. Всъщност хипнозата, тази майсторската, е като червена нишка във всяка психотерапия. Това е доверието, това е дълбокото сливане между психиките на терапевта и пациента емпатийно и променящо през които и да е методи. Да, ритуалчето "затвори очи и се отпусни" и т.н. е част от процеса, но далеч не само това е хипнозата. А, както казва Божидар, гаранция за неуспешна работа, е натоварването на вярванията за хипнозата като за пасивна процедура, в която някой ти завинтва гайките. Нищо такова. Да, отпускаме, се визуализираме, успокояваме се, но и активно работим с напрягащото, със страха. При това психотерапевтът се явява само асистент на собствените усилия и мотивация, разбиране и разширяване на осъзнатостта и т.н. Винаги съм се дивил на хората, при които е нужно съвсем малко, просто посоката и с една вътрешна локализация на мотивацията и себевладеенето си променят всичко, знаейки че наистина сами са отговорни за живота си. Към такова разбиране тласка добрата психотерапия - то променя, нежели пасивното очакване за успокояване отвън, подобно на хапче. По-горе сте писали за комбинацията от хапчета и психотерапия на ниво невроза. Писали сме много пъти, че това е кауза пердута, която проваля психотерапията, отново по подобни на дискутираните причини. Защо хапче? Защото лошичко? Ооо, наистина ли? По-лошо от при умиращ от рак или ебола или от пребиване? Дали? Или през неразбиращото си мрънкане, самопоставящи се в ролята на жертви, не искаме да видим, че имаме да се учим от неслучайно преживяваните състояния. Да се учим и растем. Но, лесно е да обвиним нещо и някого си, да прехвърлим отговорността, да ползваме активно печалбите от състоянието си, докато твърдим колко много искаме да го няма. Как, с хапче или с хипнозка, замазващи уроците ни ли? Ако заменим думата хипноза, натоварена незаличимо с фалшиви вярвания, с думата медитация, при която локусът на себевладеенето се прехвърля в изпълняващия я, нещата вече си идват на мястото. Да, водене медитация, докато сам се научиш, но воденето е само старт! Ти си творецът на живота си! 

п.п.: случайно зърнах тази тема. Обикновено влизам предимно в "психотерапия онлайн"... 

Редактирано Октомври 2, 2016 от Орлин Баев

[MontanaHana]

Здравейте, Орлин Баев 

Отскоро посещавам форума и не съм прочела всичките ви мнения и съвети.Може и да сте писали за това, но все още не съм стигнала до него.Ако желаете отговорете ми,  какво ще посъветвате човек който въпреки опитите си да не се страхува от симптомите, да не се бори с тях, да ги приеме смирено и дори да ги очаква с радост... Не може да го направи. Не може да ги приеме със сърцето и душата си. Страхува се и не ги иска. Как да спре страха? Как да заобича състоянието си? Ако сте писали някъде за това пак казвам не съм изчела всичко. 

[MontanaHana]

Искам да допълня за да стане по-ясно чувството относно симптома замайване . Една жена беше писла тук във форума, ще я цитирам:

"И това, което най-много ме тормози , като паразит в моите мисли - ужасяващият, непрекъснат страх от припадане!!! "

Точно това чувствам и не защото си мисля, че ще се проваля или изложа пред хората, а защото самото чувство на прималяване е ужасно и не искам да го изпитвам . Много точно е описано " като паразит в моите мисли" и при мен е така. Как да спра да се страхувам и да го приема? Благодаря ви предварително, ако решите да ми отговорите. 

 

 

 

[Галина Теб]

И аз на тебе,МонтанаХана!Виждаш ли,предизвикахме по някакъв начин д-р Баев да пише в твоята тема!Не мога да коментирам това ,което той е написал.Прекалено много го уважавам,за да изкажа свободно мнението си,защото донякъде съм съгласна ,а донякъде не съм съгласна с него...Но всеки е хубаво да слуша интуицията си,не знам защо психо-терапевтите не споменават нищо за нея.А тя е основен фактор в лечението,както на физическо ,така и на психологическо ниво-писано е вече за това...Ще дам няколко примера-жена е поискала да се отстранят яйчниците и,преди да бъде поставена диагноза,по време на операцията се установява,че е била в начален стадий на рак на яйчниците,дете на 10 години,е назовало проблема си в бърза  помощ-"Спука ми се апандисита" и само това,го е спасило,защото лекарите без много ,много разтакаване,го отворили и изчистили,можело е да бъде фатално,ако са се били забавили.Така,че нека да не омаловажаваме чувствата на пациента-не избираме хипно-терапията,защото сме мързеливи,БожидарЗим и д-р Баев,нито очакваме ,някой друг да ни свърши работата,не бягаме от отговорност,не се крием зад гърба на никого.Съжалявам,ако  наистина така  си мислите за тези,които избират хипнотерапията!Искам само да ви кажа,че ние сме работили прекалено много за да стигнем дотук,само ако знаехте...Били сме добри и сме се опитвали да станем още по-добри,а не жалки егоисти,били сме истински и сме се опитвали да бъдем още по истински,а не фалшиви и успешни..,и накрая ,какво имате пред вид като казвате освободете се от страховете си?Нас единствено ни е страх от това,че ни боли,че сме замаяни,че понякога целите треперим,че сърцето също ни боли,и чувстваме,че умираме!Преди всичко това да ни се случи,не сме имали страхове,нито замаяност,нито сърцебиене,нито чувството,че умираш...Какво е предизвикало това състояние тогава,когато се е случило за първи път,преди да започнем да се страхуваме от това,да не ни се случи пак?Ето ,за това говоря аз ,или пиша,коя е причината да се случи първата ПА,която също беше свързана със болки,замаяност,задух,чувство,че умираш или припадаш!Психотерапията помага да се освободиш от страха от ПА,а още преди този страх да е съществувал,какво се е случило.Сега ще ми отговорите,че е имало свръхнапрежение на нервната система,че човека е имал някакви негативи представи за себе си,че не се е харесвал и обичал достатъчно ,че сигурно не е имал цел в живота или пък е гледал твърде недоверчиво на заобикалящия го свят...Не,не,сигурно има нещо,което да предизвика тези симптоми,щом не го наричате болест,някакъв физико-химичен процес в нашето тяло,някаква реакция или не знам точно,но ...тя предхожда страхът и определено го "ражда"по някакъв начин.Не е ли хипнотерапията тази,която ще се пусне малко по-надълбоко в съзнанието,а защо не и в подсъзнанието,нали една от техните  функции  е да "замаскирват" нерешените проблеми ,неизказаните чувства,неизразените емоции, пък и др.неща.Когато сме хвърлили толкова много усилия,толкова много опити да се справим,просто се чувстваме изтощени,знаем,че няма да се откажем,но сме останали с малко сили и воля и ни е необходимо малко,само малко да ни се даде,та дори това да е само контакта между терапевт и клиент,една протегната ръка,едно човешко разбиране...Дали ще разберете,не знам....

[АлександърТ.А.]

преди 7 часа, MontanaHana каза:

Искам да допълня за да стане по-ясно чувството относно симптома замайване . Една жена беше писла тук във форума, ще я цитирам:

"И това, което най-много ме тормози , като паразит в моите мисли - ужасяващият, непрекъснат страх от припадане!!! "

Точно това чувствам и не защото си мисля, че ще се проваля или изложа пред хората, а защото самото чувство на прималяване е ужасно и не искам да го изпитвам . Много точно е описано " като паразит в моите мисли" и при мен е така. Как да спра да се страхувам и да го приема? Благодаря ви предварително, ако решите да ми отговорите. 

 

 

 

http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Страхът

Страхът се самовъзпроизвежда .Колкото повече бягаш или се съпротивляваш .Толкова по силен е той .За това , имам навик вече , усетя ли го заставам пред него .Треперейки поглеждам ,и обикновенно от него няма и помен .Разбира се вашия страх не е така детски .Но принципа е същия .

В 10/1/2016 at 22:27, Галина Теб каза:

Освен това,д-р Баев съветва,да не се борим,нито със симптомите,нито със тялото си,нито с нищо..Няма нужда от борба,а само от приемане на това,което се случва.Отпускане,някак си ,като,че ли се отдаваш на някой,който иска да ти причини страдание,а ти си убедена,че ако не му попречиш,той ще те остави на мира,нещо подобно...Психотерапевтите съветват,-изпитвайте повече любов,към себе си,към страховете си,към живота,това е!

извинявай , не точно така ( да се надяваш на милосърдие) Ти изчакваш благоприятна възможност , за да си решиш проблема ... Да приемеш и не се противиш , е все едно си в морето и те влачи мъртво вълнение .Какво правиш ? Абсурд е да се сърдиш , да вкарваш емоции .Това е да не се противиш . Правиш само необходимото . Държиш се на повърхноста с възможно мин. усилия и наблюдаваш .Значи не си бездеен .  Плуваш по посока между течението и брега . Значи не кършиш ръце , не подскачаш от нерви . Какво ще стане после не те интересува . Важното е в момента да шаваш леко и наблюдаваш . Не се противиш срещу течението или директно срещу брега . Използваш  силата която те влачи за да живееш .

Казваш , че си опитвала със самовнушение .Има значение как формулираш внушението . Опитай с формулите на Дънов. Те са някъде при молитвите .

Редактирано Октомври 2, 2016 от АлександърТ.А.

[Галина Теб]

Не ,в моя случай не се надяваш на милосърдие,защото се чувстваш безпомощна,а не се бориш,защото си осъзнала своята сила,наясно си ,че без борба изхода ще е много по-добър за всеки,най-вече за тебе самата.В това се изразява психическата сила,а не физическата...Да,когато натрапника види,че неговите действия нямат желания резултат,той губи от силата си,дори губи интерес..Примера,който даваш с мъртвото вълнение има вкус на обреченост.Освен това се държиш за косата ,за да не потънеш и просто наблюдаваш как течението те отдалечава от брега-от спасението...Мисля,че отпускането трябва да бъде по осъзнато,да няма нотка на съмнение,че ще се спасиш,да не си въобразяваш,че живота ти е застрашен...Не съм опитвала със самовнушение и въобще не съм го формулирала.В 99%от ПА ,които са ми се случвали просто съм се обръщала към Бог,в същия момент и съм го молела,да ми помогне да мога да изтърпя страха,който ме обзема,че умирам.Да мога някак си да имам контрол над него,а не той над мене...Това е,понякога съм успявала ,понякога не,понякога съм вземала хапче,понякога съм разговаряла с него-,но не мисля,че той съществува-страхът..Не вярвам в него,по-скоро вярвам,че всичко е някаква сбъркана реакция на хим.вещества в мозъка,просто ПА има органически произход,но на такова ниво,което е неизследвано досега,на ел.вълни или нещо такова,не знам.Говоря по интуиция,много пъте съм правила анализ на това,което съм  усещала преди атаката.ко ви интересува ,ще пиша повече,но ако не,не искам да си мислите,че се правя на професор....

[MontanaHana]

Здравейте Галина и Александър 

Ако желаете пишете повече, може да е от помощ. 

Какво е състоянието ви, как се справяте, какви техники прилагате. Ако мислите, че нещо е важно и ще бъде от полза, ще се радвам да споделите. :-)

Александър, относно страха всеки ден се изправям срещу него,  но не намаля . Всеки ден все едно започвам наново. За да се случва така явно някъде бъркам, но не знам къде. 

Редактирано Октомври 3, 2016 от MontanaHana

[АлександърТ.А.]

MontanaHana

Може и да не бъркаш . То промяната си е бавен процес .Умората и замайването от първия ти пост --- Да знаеш , че подобни симптоми има и при панически атаки . Ако го намеря , тук някъде го срещнах . Ще го препиша .
 

Цитат

 

Бихте  ли ме посъветвали, Вие самата или някой друг, как мога да си възвърна тази вътрешна сила и увереност,  която имах преди това състояние. При положение че в момента не мога да разчитам много на тялото си( заради умората, замайването и прималяването) и затова ми е трудно да стъпя здраво на двата си крака, като  човека от притчата и да се преборя. Благодаря ви предварително! 

 

 

 

Грешка е да не разчиташ на тялото си , или на ума си .Да , те не са ти .Ти си Духа който ги управлява . Но имаш само тях . На какво друго може да разчиташ ? Тази ти позиция води до задълбочаване на проблемите .

 

Галина Теб

Човек никога не е безпомощен . Може да е нищожно слаб като в примера с морето , но не и безпомощен . Какво става когато се помолиш . Бог ти праща мисли и това променя ситуацията .А защо не винаги усещаме Неговото напътствие ? (май това не е затебе ?). Защото ситуацийте се повтарят , а Той очаква да се учим ,Да разчитаме и на собствените усилия . Да не повтаряме грешките си . Дадох примера с морето защото на природата не може да се сърдиш .Изобщо никакви емоции не я интересуват .Когато те подгони някаква природна сила , няма време за емоций .Най често бързо бягаш .Както кога изведъж ти изкочи мечка . .Не избираш на къде да бягаш ,на кое дърво да рипнеш .Такова трябва да е отношението ни към всеки проблем . Просто да реагираш .

Да те допълня .Психическата сила е в умението да упражниш контрол над себе си .Това включва умението   да се отказваш от контрола над ситуацията .Хората си мислят че умеят да контролират ситуацията . Това не е точно така . Ситуацията се променя в следствие осъществения контрол над себе си .

 

Първото не можах да го изтрия . Форума е пълен с много подобни теми . Второто е добро четиво .

 

Редактирано Октомври 3, 2016 от АлександърТ.А.

[Галина Теб]

Абсолютно не съм съгласна с тебе,БожидарЗим,психическата сила е да можеш да упражниш контрол както върху себе си,така и върху ситуацията-не говорим за потоп,земетресения,пожари и др.такива,но за мечката-ако говорим за мечката,мога да ти дам примери за хора,които са се спасили от нейните лапи и зъби,точно защото са запазили самообладание и са реагирали по начин,който е заблудил мечката, или просто не е  била гладна.Сигурно това имаш предвид,когато казваш,контрол върху себе си,,,ако е така съм съгласна,но човек не може да се изключи нацяло от ситуацията,от природата, от опасностите....Понякога си победител,понякога си губещ,въпроса е как да опазиш психическото си здраве...Или пък как да разбереш дали изобщо си психически нездрав...На никого не можеш да се сърдиш,не само на природата,защото всеки действа според това,което е той в същността си...Нали!Знаеш ли,може би ние,тези за които казват,че сме страхливи,защото ни е страх от страха,сме много по-смели от всички,които се мислят за смелчаци.Не казвай сега,че сме безразсъдно смели,или,че никога не преценяваме риска,напротив.....точно защото сме винаги на ръба,риска не ни плаши,защото ние го познаваме добре,близки сме с него и той с нас...точно затова и винаги се спасяваме....ха-ха.

[Галина Теб]

Монтана Хана,ще ти пиша довечера,скъпичка,но ако ти имаш време пиши ми повече за себе си и за симптомите си .То се е видяло,че на нас няма да ни отговорят докторите в този форум,може би не сме им интересни като теми...Няма проблем,не се отчайвай,свободни сме да си пишем и споделяме на воля,нали!!До довечера!

[Галина Теб]

В 4.10.2016 г. at 18:21, Галина Теб каза:

Монтана Хана,ще ти пиша довечера,скъпичка,но ако ти имаш време пиши ми повече за себе си и за симптомите си .То се е видяло,че на нас няма да ни отговорят докторите в този форум,може би не сме им интересни като теми...Няма проблем,не се отчайвай,свободни сме да си пишем и споделяме на воля,нали!!До довечера!

 

В 4.10.2016 г. at 18:21, Галина Теб каза:

Монтана Хана,ще ти пиша довечера,скъпичка,но ако ти имаш време пиши ми повече за себе си и за симптомите си .То се е видяло,че на нас няма да ни отговорят докторите в този форум,може би не сме им интересни като теми...Няма проблем,не се отчайвай,свободни сме да си пишем и споделяме на воля,нали!!До довечера!

Обещах,че ще ти пиша,МонтанаХана,но като,че ли изгубих доверие в моите методи за справяне с това състояние,в  което се намираш .Аз понякога също изпадам в такива замаяности,че ми се е струвало,че земята се отваря и аз пропадам в нея,но...Да знаеш,че има изход и да не се тревожиш толкова много...Каза,че не можеш да разчиташ на тялото си вече,но истината е,че ти просто няма на кой друг да се довериш и разчиташ.И е необходимо да осъзнаеш,че твоето тяло никога няма да те предаде,та нали това си ти самата..Помисли над това ..и не се разграничавай от него.Вие сте едно цяло ,една система,в един живот.Обвързали сте се веднъж и завинаги..Направи връзката отново силна и ще видиш,че нещата ще тръгнат към оправяне.Когато аз чувствам силна замаяност,започвам да се смея и да се правя на пияна,все  едно ,че съм изпила доста алкохол/въпреки,че въобще не пия/.Опитвам се да застана на един крак и като не мога ,се заливам от смях..това ме отвлича от мислите,че ей сегичка ще падна на пода..Възможно е в такива моменти кръвното да пада,захарта би могла да падне,възможно е да няма достатъчно приток на кръв към мозъка ,но тези неща не са страшни,не им се плаши.Въобще ,ако можеш обръщай всичко на смях,намери такава приятелка или приятел,с които да се смеете и майтапите почти непрекъснато..Аз познавам такива и ми е много приятно с тях,защото се отпускам и зареждам с висока доза позитивност.Избягвай хората,които те критикуват,гледат от високо на тебе,иронизират и всякакви такива гадости.Такива също познавам,не пропускат случай да ти го рекнат,а се правят на невинни.Покажи им,че не са ти приятна компания,че не намираш нищо интересно в общуването си с тях и по-добре да се разделите.Започни да мислиш за себе си много хубави неща,че си умна,че си хубава,че си секси...Но в същото време,започни да се обличаш скромно,но изящно -леко широки дънки със свободна тениска в нежен цвят,удобни велурени мокасинки и мек плетен пуловер/Това е пример/Усети комфорта на скромните и обикновените неща...ще се изненадаш,какво ще ти даде това.Бъди мила и нежна с околните,дори някой да се опита да злоупотреби с тебе,нека да срещне само стоманения ти поглед, нищо повече..Така,лека полека,ще си изградиш една напълно различна среда от досегашната,ще видиш,че живота ти е даден да му се радваш,да го обичаш и силата няма да закъснее да те направи щастлива.За сега това от мене....ще пиша пак

[MontanaHana]

Здравей, Галина. 

Извинявам се, че нямах възможност да отговоря по-рано. Отново ти благодаря за съветите, които ми даваш. Съгласна съм, че когато не се тревожа толкова много за състоянието си и се опитвам да гледам с насмешка на симптомите те доста отслабват, а понякога дори изчезват, ако се разсея с нещо друго или мисля за нещо приятно. Но наистина понякога ми е трудно да гледам позитивно на нещата , защото ми се струва, че стигнах до едно положение и спрях до там, нямам развитие . А уж се боря всеки ден. Вече няколко месеца. Представях си че нещата ще се развиват по бързо и по бързо всичко това ще остане зад гърба ми. Но не е така. Страхът постоянно  присъства.  Симптомите и те. Понякога по слабо, понякога по силно.Понякога наистина ги няма, но пак се връщат. Понякога вярвам, че аз ги предизвиквам с мислите си и със страха си от тях, но има моменти, когато се притеснявам за определен симптом и мисля за него, но той не се появява? Значи не всичко е в мисленето, може да има и чисто физическа причина за това. Както и ти си писала, че може да се дължи на проблем с кръвното, ниска захар или липса на достатъчно приток на кръв към мозъка. Не знам каква е причината. Просто искам всичко да е както преди, без симптоми, без тревожност и т. н.  Макар, че психотерапевтите във форума твърдят, че това което е било преди ни е довело до тук, до това състояние. Но аз не мога да се оплача от живота който имах преди това. Бях радостна, доволна и благодарна. Имала съм проблеми и стрес, като всеки човек, но се справях с тях. И най - странното е че ПА започнаха да се случват в най - спокойният ми период, когато нещата започнаха да се нареждат така както исках. Чела съм че това се е случвало и с други. Отначало не се изплаших, защото знаех какво е и бях минала през това преди години. Дори когато получих  ПА ми стана много смешно. Казах си "Ха! Получавам ПА" и се разсмях. Мина за минутка. След това ПА започнаха да зачестяват и аз взех да се тревожа, защото този път идваха с други и по продължителни симптоми. На моменти си казвах, че знам какво е това,  минала съм през него и няма да му се оставя този път, бях много уверена и спокойно, но след време,  малко по малко започнах да се плаша и предавам. Един ден бях на работа и два часа не спрях да треперя, сърцето ми не спря да бие учестено, краката ми не ме държаха, главата ми беше замаяна, вдигнах кръвно.  Прибрах се и се сринах на леглото, буквално. Толкова силно изтощение почувствах. После се разплаках. Беше нещо като нервен срив. И след тази случка мисля че развих вече паническо разстройство (Вегетативна дистония?) Ходих на лекар разбира се. Мислех че като разбера, че съм здрава ще се успокоя и всичко ще мине, но не мина. Още не мога да се примиря с това. Как го допуснах да се случи и да се задълбочи най-вече. Често се чудя. Знам, че казват, че трябва да го приема също и симптомите, но не мога. Плаша се от тях и не ги искам. Вместо приемане аз съм в постоянна борба. А това също много изтощава. Затова и попитах Орлин Баев,  какво съветва хората, ако не могат да се смирят и приемат ставащото, но той не е отговорил. Предполагам, че не е видял въпроса тъй като е написал, че по често посещава Психотерапия онлайн. А и не е длъжен да отговаря на всички въпроси, разбира се :-) 

Много неща може би съм пропуснала да разкажа, ако се сетя нещо по важно после ще допълвам.

Писала си да започна да се обличам по скромно и удобно. И наистина така правя. Откакто съм с ПР като че ли започнах много да ценя по обикновените и прости неща. 

Всичко хубаво ти желая! 

 

[MontanaHana]

Александър, благодаря за съвета. Благодаря ти и за това което си изпратил. Прочетох го с голям интерес. 

[АлександърТ.А.]

Виж това мнение -съвет . 

Неприемането на себе си е , неразбиране на себе си . Има една основна истина , че човек прави това което може .Нито повече , нито по малко (помисли) . Значи във всеки един момент той прави възможно най доброто .Дава най доброто от възможностите си .Когато започна да осъзнавам това , започвам да се обичам .А започна ли да се обичам , светът сякаш се променя и става по добро място за живеене .

[Галина Теб]

МонтанаХана,аз те разбирам,другите винаги очакват от тебе нещо да направиш,нещо да дадеш,..И ти без да искаш ,се увличаш да изискваш от себе си повече и повече.Правиш усилия да се справиш със всичко сама,....мила,не трябва,не е необходимо,ти не си сама в този свят....Бъди слаба понякога,остави някой друг да свърши нещо,за което ти си поела отговорността,просто се поглези,помързелувай...И аз съм така,прекалено много изисквам от мене самата,защото другите имат очаквания и аз не само,че не искам да ги разочаровам,а дори искам да им се харесвам все повече...Е,то си има предел,пък и ПА е явен признак,че вървиш по грешния път спрямо себе си.Той на другите може да им харесва,да те обожават за това,но ,лично за тебе ,за твоята душа,твоята индивидуалност е грешния...И мисля,че тебе не ,че е те страх от симптомите/защото ти е пределно ясно,че това ,което ти се случва е само ПА,нищо повече,няма да припаднеш,няма да умреш ,нали!/По скоро е това,че не се чувстваш добре,самите симптоми предизвикват едно състояние на голям дискомфорт.Първо се замайваш,което е най-неприятния симптом и като,че ли от него произлизат няколкото други също толкова неприятни-стягането,поради инстинктивния страх,че ще паднеш,изгубвайки съзнание.Ето това ,ти не можеш да го контролираш,защото е неосъзната реакция на тялото/инстинкт/.За това,след като почувстваш замайване задължително,няма значение,къде се намираш ,трябва да седнеш в полу легнало положение и този симптом ,да изчезне.След като легнеш,започни да дишаш бавно,ама веднага,за да избегнеш хипервентилацията,не чак толкова дълбоко,но бавно-до 4 вдишваш,задържаш 8 и издишваш ,колкото може по бавничко.И така без да променяш нито положението на тялото,нито дишането започваш да се отпускаш-в този момент мускулите са стегнати ,дори в таза-първо от там почни да ги отпускаш/отпускането става,като свиваш и отпускаш бързо,после коремните -като прехвърляш дишането само там-диафрагмено дишане,но не забравяй,не трябва да е много дълбоко/Ще ти идва да го правиш дълбоко в началото,/,но ще го овладееш бързо,без никакво напрягане и стягане.Отпусни постепенно всички мускули,като съзнанието ти трябва да е заето само с това..не мисли за нищо друго до момента,в който се почувстваш отпусната.Възможно е сърцето ти все още да продължава да бие бързо и силно,но това е защото в кръвта ти е постъпило малко по-голямо количество адреналин/Сигурно си гледала по филмите,как спасяват пострадали,когато сърцето им спира,блъскат им инжекция с конска доза -адреналин/,за това не се плаши.всъщност ти си права,не е само страха,който предизвиква ПА,има и органическа причина,но тя по-скоро е възникнала от реакциите между хормоните в нашия мозък ,там нещо се обърква и...Сърцето е възможно да бие бързо даже 5-6 часа,не е проблем,с дишането и отпускането ,ще го овладееш.Не мисли,че те е страх от симптомите,лъжеш се,на никой не му е лесно в момента на ПА и на тебе не е..,така е,повярвай ми!Аз ,след като направя това,което ти описах по горе и стигна до положението,че почувствам,че съм отпуснала мускулите си ,в този съвършен момент,се обръщам към Бог и започвам да разговарям с него,и му казвам,колко много го обичам,колко много обичам всички и колко много обичам живота ,който ми е дал и всичко в него,лошо и хубаво...И каквото ти дойде от вътре ,можеш да му кажеш,говори му за обич,за любов,за прошка,тези мисли веднага пораждат  високи вибрации и ако продължиш така колкото можеш повече,дори може да заспиш ,като бебче...Опитай,МонтанаХана и ще видиш,че ако овладееш това положение, всички други дискомфортни състояния постепенно,ще изчезнат,но се въоръжи с малко търпение,защото не е възможно да изчезнат толкова бързо ,колкото на тебе ти се иска,все пак са минали доста години от първата ПА ,но няма много да закъснеят...Желая ти твърдо да повярваш ,че можеш да се справиш,да не се правиш на по-силна от това,което си и много любов....

[АлександърТ.А.]

не разбрах точно това --- ,,  но бавно-до 4 вдишваш,задържаш 8 и издишваш " Начинаещ не е добре да опитва със определени ритми . Потърсете инфо. за пълно ѝогистко дишане .За да се започне някакво упражнение е задължително да се познаваш .В противен случай резултатите ще са случайни и човек няма да може да ги задържи .

Бавното и спокойно дишане е добър метод  .Първо наблюдаваш процеса на дишане .Усещаш как гърдите и ребрата разширяват гръдния кош .Как корема се издува от поетия въздух .Как самия въздух навлиза през носа , гърлото и , изпълва гръдния кош .Забелязваш как поел въздух идва момент на запълване и процеса се обръща .Забележи как в процеса на дишането се задействат различните групи мускули .После ти прави впечатление ритъма , повторенията на вдишване и издишване . Когато добиеш ясна представа на моментното си дишане .Само тогава може да започнеш да забавяш ритъма . Много малко . Правиш няколко дихателни цикъла , да кажем 4 или 5 .Тогава пак може да решиш дали може да забавиш още .Продължителноста е поне 10 мин. Това упражнение , ако го правиш може би , една седмица . Ще намериш границата си , когато не може повече да забавяш ритъма . Ако я преминеш , след един два цикъла недостига на въздух  става непреодолим . .

Та значи няколко минути дишане на границата е чудесен метод за въздействие върху нервната и сърдечно съдовата системи .

 

Редактирано Октомври 8, 2016 от АлександърТ.А.